Лидерът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани заяви намерението си суровият петрол, добиван на територията на автономната област, да бъде експортиран в южно направление, през иракския град Басра. Това е важна промяна в курса на Барзани, която свидетелства за пълзящата международна изолация на Турция, следствие от агресивното поведение на Анкара в Северна Сирия и всестранната, макар и непризната, подкрепа на Турция за Ислямска държава.
През 2009 г. Анкара даде право на турския бизнес да инвестира в икономиката на Иракски Кюрдистан и сне забраната върху експорта към Сюлеймания и Ербил, икономическите центрове на автономния регион. На пръв поглед стъпката на Турция изглеждаше рискована, защото беше равносилна на частично признаване на кюрдско квазидържавно образувание, което в дългосрочен план може единствено и само да стимулира порива на кюрдските малцинства в съседните държави, най-вече в Турция, които водят борба за създаването на своя държава.
Решението на Анкара обаче се вписва в концепцията за „стратегическата дълбочина“, разработена от днешния премиер Ахмед Давутоглу, която повелява икономическото и инфраструктурно проникване на Турция в периферните територии. Междувременно, тогавашният премиер, а днес президент, Реджеп Ердоган прекрачи негласното табу в турската външна политика и се срещна лично с лидера на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани и в речта си след срещата дори произнесе думи за „дружбата между турския и кюрдския народ“.
Първият резултат от контакта на Ердоган с Барзани бе транзитирането на кюрдския нефт, добиван в района на Киркук, през Турция към Европа. Дружбата между двамата лидери бе бетонирана от обещанието на Барзани да не подкрепя своите събратя, сирийските кюрди, в стремежа им да създадат своя кюрдска автономна област покрай границата с Турция. След 2014 г. през Иракски Кюрдистан в Турция започна да постъпва и дъмпинговият нефт от Ислямска държава, от който се обогатява тесен кръг контрабандисти, гравитиращи около висшата власт в Анкара и Ербил.
Решението на Барзани да преориентира експорта на кюрдския нефт на юг, през Ирак, е знак за желанието на кюрдския лидер да сближи отношенията си с Багдад и да се разграничи от Ердоган. През последните месеци Анкара е често критикувана от Вашингтон за действията й в Сирия и Ирак. Вашингтон е и външнополитическият покровител на Иракски Кюрдистан. Решението на Барзани очевидно е резултат от натиска на САЩ и от общата безперспективност на турската политика в региона, която поставя Анкара в нарастваща изолация.