Американците ще гласуват за Хилъри Клинтън с отвращение
Интервю на Десислава Пътева с Емил Кошлуков, политолог, журналист, политик
Кандидатите за президент в САЩ са на финалната права. Какви са Вашите прогнози за изхода от надпреварата, като се има предвид, че Хилъри Клинтън се свързва с досегашната система и с господството на „Уолстрийт”, докато Доналд Тръмп е човек, който до този момент не се е занимавал с политика?
Сайтовете за облози дават категорично предимство на Хилъри Клинтън, както и повечето изследвания. На тези избори в Америка няма добър кандидат. Хилъри Клинтън е кандидат, който наистина символизира системата, кандидат, за който американците ще гласуват трудно, казано по нашенски – с отвращение. Особено след скандалите и проблемите с фондацията, с ползването на частен сървър, което показва арогантно и надменно отношение към закона. Но да ви припомня избора, който имахме между Георги Първанов и Волен Сидеров. Тогава една голяма част от десницата в България реагира по същия начин – с отвращение подкрепи кандидата на червените. Мисля, че същият ефект ще наблюдаваме и в Америка. Тръмп е прекалено непредсказуем.
Ако се съди по социологическото изследване на ABC News/Washington Post, Доналд Тръмп в момента дори задминава по популярност Хилъри Клинтън. Спомняме си, че в началото на неговата кандидатура се гледаше с насмешка. Как си обяснявате този обрат?
Тръмп направи поредица от изказвания и действия, които стабилизираха твърдото ядро, но той изгуби периферията. Най-големите му гафове, свързани с родителите на загиналия войник, които изповядват исляма, с расистките обиди към мексиканския съдия, роден в Америка, и с отношението му към жените, ще отблъснат голяма част от хората, които може би са били готови да гласуват за него. Тези постъпки по никакъв начин не печелят меките гласове. В Америка процентът на люлеещия се вот, който се мести от избори на избори, е огромен. Разликата с България е, че у нас хората, които не са решили за кого да гласуват, са далеч по-малко и нямаме чак такъв прилив. Тези гласове трябва да бъдат печелени от сравнително умерени позиции, крайните няма да ги вземат. И мисля, че Тръмп ще ги загуби, той няма как да разшири подкрепата си, няма как да увеличи електората зад себе си. Не виждам откъде, от кои депа може да вземе гласове. Това, което той прави, разбира се, ще остави следи и в Републиканската партия, която никога вече няма да е същата, и в Америка, и в политиката. Но не виждам реални шансове за успех.
Вие сте прав, че Тръмп обърна гръб на политическо коректното говорене, но въпреки това има страшно много хора, които му симпатизират, и то в страна, която се счита за стожер на толерантността...
Проблемът не е само в езика му. Политически коректното говорене има ужасяващи размери. Това, за съжаление, е една левичарска тенденция в целия свят, която третира всичко като обида, което поставя все повече граници и цензура върху езика. И нещо, на което десницата категорично се противопоставя. Тръмп символизира страховете на голяма част от хората по цял свят. Неуспешната глобализация беше представена като панацея на икономическите проблеми, но се оказа, че предимствата от нея са за съвсем малък кръг от хора, че разслоението между богати и бедни става все по-дълбоко. Печелещите от глобализацията не са толкова много. Това го знаят и американските работници, които губят своята работа и своите предприятия. Виждат го като последица от договора НАФТА между Канада, Америка и Мексико.
Гледах едно изследване на „Оксфам”, организация, която прави доста детайлни проучвания. През последните 15 години между 10 и 20% от хората притежават 80% от световното богатство, нещо, което е нечувано досега. Обратната реакция, откатът на глобализацията, е това, което Тръмп казва публично. Виждаме това в Европа и при споразумението с Канада (CETA), и при преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. Тези настроения сред хората са реални, Тръмп просто ги изрази. Не можем да се скрием от тях. Философията, която обявява растежа за самоцел, е философията на раковата клетка. Тя расте самоцелно, но убива организма.
Каква е причината да смятате, че хората ще гласуват за Хилъри Клинтън с отвращение? Все пак оставаме с впечатлението, че за нея ще дадат гласа си „всички истински демократи, порядъчни и толерантни хора”.
Тя се държа надменно към закона, демонстрира арогантно отношение към адвокатите и властите, към правилата, което раздразни много американци. В Америка президентът има почти култов статус. Той е фигура от ранга на национална икона. И цялата символика на властта, всичките статуси, които президентът получава, всъщност въплътяват американската мечта. Така че всеки може да стане президент, както виждаме. Имаше пробив и на Обама, и на Кенеди. За американците този пост е много важен и той трябва да е пример, трябва да е ролеви модел за всички американци. Децата още в училище разиграват президентски избори. Тази гражданска култура там е повсеместна.
Хилъри не въплъщава, тя не показва тези качества. Разследването на ФБР срещу нея беше много показателно. Те казаха, че няма да повдигат обвинения, но тя е безотговорна. Това не е качество за президент. Тя показва подобно демонстративно отношение и при някои от изказванията си на срещи с едрия бизнес. При фондосъбирането на кампанията също изтекоха имейли. Хилъри не е идеалният избор за Америка, но на фона на Доналд Тръмп тя е предпочитаният кандидат.
Хилъри Клинтън се опитва да внуши, че руският президент Владимир Путин е „кукловодът на Тръмп”, че се опитва да манипулира изборите в полза на кандидата на републиканците, че дори „Уилилийкс” е част от схемата за нейното саботиране. Смятате ли, че тези твърдения са основателни?
ФБР излезе с разследване по повод на предполагаеми връзки на Тръмп, по-скоро на хора от кампанията му, които са работили с Русия и Украйна. Оказа се, че няма основание за такива коментари. Възхищението на самия Тръмп от Путин е негова лична позиция. Това, разбира се, дразни много американци, за които Русия далеч не е пример за правова демократична държава. Особено Русия на Путин, която отново придоби статута на основен враг на Америка. Такова влошаване на отношенията между двете страни не сме виждали, откакто Путин е на власт. Преди това бяха далеч по-добри.
Така че опитът да се реабилитира Путин от страна на Тръмп не се приема особено добре, и то най-вече от голяма част от интелигенцията на Америка, от образованите и грамотните хора. От хора, които не могат да се възхищават на толкова автократично управление на една страна. Но няма реални данни за връзки на Тръмп с Русия, макар че темата отново беше повдигната поради второто разследване на ФБР за новите имейли. Нека да чуем как върви разследването на Тръмп, нека да знаем какво става, дали има връзки с Путин. Оказа се, че няма доказани такива. Комуникацията между компютъра на „Алфа банк” и хората на Путин може да бъде просто спам. Това бяха единствените мета данни, които се показаха.
Не вярвам Путин да работи с Тръмп, няма и нужда да го прави. Това, че руски хакери разкриха имейлите, е част от кибервойната между двете страни. Предполагам, че всички държави в света се занимават с кибершпионаж. Но да обвиниш Русия в манипулация на изборите за това, че показва имейли, в които се манипулират изборите... Шефът на Демократическата партия подаде оставка заради тези разкрития, заради опита да наклонят везните в полза на Клинтън и срещу Сандърс. Тези факти са проблем на Демократическата партия, а не на Русия. Ако това беше разкрито от американски журналист, щеше да се приеме като разследваща журналистика, а в момента се приема като хибридна война, макар че съдържанието е същото. Очевидно има тези проблеми.
Как мислите, способен ли е въобще Доналд Тръмп да стопли отношенията на Америка с Русия?
Проблемът на Русия е в самата Русия. Той е в Кремъл, не е във Вашингтон. Влошаването на отношенията е следствие от поредица от действия на самия Путин. Те не са само между Русия и Америка, между Русия и Европейския съюз. Така че руската външна политика се кове в Кремъл. Как Русия иска да изглежда на международната сцена е нейна лична отговорност. А Хилъри, разбира се, ще бъде по-строг президент. Не знам дали Тръмп ще бъде по-склонен да развърже отношенията с Русия. Да не забравяме, че санкциите, които са наложени на Русия, са заради нейни действия. Не е проблемът само в американските избори, Русия има своя проблем, който днес води до влошаване на ситуацията там, до липса на икономически растеж, до обедняване и обезценяване на рублата. Те плащат цената на своята политика.
Като знаем за провалите на Клинтън по отношение на външната политика, а в същото време приемаме, че тя е олицетворение на статуквото, няма ли възкачването ѝ на този пост да задълбочи проблемите в зоните на конфликт например?
Мисля, че не. Това е другото голямо постижение на Тръмп. Той изкара на дневен ред темата за външната политика на САЩ, действията им в Ирак. Подкрепата на проксита, на представители на великите сили в Либия и Сирия вече е много уморителна за Америка. Ако прочетете коментарите по темата за Близкия изток дори в либерални издания като New York Times, ще видите, че те са крайно отрицателни. Нито един не подкрепя американската външна политика в тази ѝ част. Мисля, че и Хилъри, и Тръмп, който и да стане президент, знаят това отлично.
Америка няма да си позволи повече да се замесва в излишни войни. Опитът за промяната на режимите в тези държави, ги доведе до далеч по-трагични последици, отколкото преди. Разбира се, тези режими бяха диктаторски, но последвалият разпад и възходът на „Ислямска държава” е още по-страшен. В никакъв случай не можем да кажем, че сега страните са по-добре. Американската политика там, според мен, категорично ще бъде променена и Америка ще се отдръпне, точно по примера на Обама от всички тези конфликти.
Как гледате на обвиненията от страна на Тръмп, че Хилъри Клинтън е създала „Ислямска държава” заедно с Обама, че тази групировка се използва за геополитически цели?
Мисля, че това беше една от големите грешки на Тръмп. По време на дебата журналистът се опита да му подскаже, че има предвид, че метафорично ги е създала, че по-скоро е създала условията за тях. Тръмп каза: „Не, не, те са ги създали”. Конспиративните теории са много популярни, но техните силни привърженици са много малко. Те може да са любопитни за четене и за коментиране, но трудно можеш да ги превърнеш в програма и партия. И затова по света няма партия на масоните, нито пък партия на илюминатите, нито пък партия на всички тези идеи, че тайно, с конспирация и в дълбока секретност се правят някакви световни машинации. Условията за възникване на „Ислямска държава”, разбира се, се създадоха след разпада на Ирак и Сирия, възникнаха именно от тази политика. И тогава „Ислямска държава” разшири територията си, макар че и преди това имаше своите последователи. Тогава започнаха проблемите с нея. Но да се твърди, че Обама и Хилъри Клинтън са създали „Ислямска държава” е меко казано нелепо.
Някои поддръжници на Тръмп смятат, че ако в Европа имаше лидер като него, бежанската криза нямаше да достигне такива застрашителни размери.
Идеите на Тръмп за решаване на проблемите с мигрантите в Америка не са нови. Издигането на стената с Мексико и опитът за пълна депортация на всички мигранти са дъвкани и преди. Те не са решение на проблема. Нещо повече – статистиката показва, че в последните години все повече мексиканци се връщат в Мексико, тоест тенденцията е преобърната. Така че това, което той предлага като решение, са просто популистки тези: „Оградете се с ров и стена и никой няма да ни докосва”. Това е абсурдно в днешно време.
Подобни дебати сега вървят в Англия след Брекзит. Една голяма част от англичаните са все по-наясно, че е абсурдно да ограничиш движението на хора. Давам ви пример със студентите в английските университети. Англия има най-много студенти, а и има най-високи такси от цяла Европа. Образованието е продукт, от който тя печели милиарди. Английските студенти са стотици хиляди, има страшно много, които плащат огромни такси. Със забраната на движението, този бизнес може да бъде ударен жестоко. Давам ви пример със студентите, за да разберем, че движението на хора не е свързано само с търсене на убежище.
В Европа проблемът с миграцията е строго европейски, тоест той се дължи на глупостта на Меркел, която отправи призив пред цял свят, колкото и после да се опитва да коригира думите си и да ги преиначава: „Идвайте повече, добре сте дошли”. Дължи се на пълната липса на координация между Европейския съюз, който не може да изкара пет кораба, за да охранява два бряга – на Гърция и на Италия. Това е нелепо. Давам ви пример с американската гранична полиция, която се справя с тези проблеми. Знаем вече за ясната, слаба европейска политика, която се отказа от Дъблинското споразумение за регистрация в първа държава, която не прилага собствените си правила, излиза с половинчати решения, няма никаква визия и идея как да работи по тази тема. И като тупнете отгоре безумието на Меркел, ние получихме 1 милион души в Германия, които днес ще изядат главата на самата Меркел.
Очевидно става дума за сблъсък на култури, не за миграция. И този сблъсък на култури не можем да го подминем, както и да се опитваме да го преиначим. Няма как да приемаш дискриминацията като религиозно различие. Тези хора не дават права на жените, а ние от 100 години се борим за равноправие на половете. Тази философия е абсурдна. Не може Европа да се откаже от постиженията на суфражетките, за което са загинали хора, за правото да гласуват, за правото да са равни с мъжете.
За да има търпимост към културите, другата култура също трябва да те понася. Няма как един човек да идва и да казва, че не признава законите, че иска Шериат, да те смята за неверник и да мисли, че има право да те убие по всяко време, а ти да твърдиш, че трябва да сме толерантни и търпеливи към него. Очевидно е, че те не приемат правилата и ценностите на Западния свят. Не може да има интеграция при това положение. На базисно ниво сме различни. Така че проблемът на Европа с нейната политика към миграцията е неин. Европа не беше готова за това чудо. Тя отдавна не се е сблъсквала с този проблем в такива размери, докато за Америка той е всекидневие и те са по-подготвени. Имаме канадския пример, имаме австралийския пример за миграцията.
Тази седмица предстоят президентски избори и у нас. Според Вас кой ще надделее в битката за „Дондуков” 2?
Знаем резултатите на партиите в парламента. Първите партии, разбира се, ще бъдат най-силните в момента – това са ГЕРБ и БСП. Повече от очевидно е, че техните кандидати са най-предпочитаните за президент. Проблемът на ГЕРБ е, че издигнаха прекалено непопулярен и слаб кандидат, който няма как да разшири подкрепата. Цецка Цачева не е харесвана, дори от симпатизанти на ГЕРБ. Няма обаянието, няма подготовката, няма биографията, за да увлече десницата. Не е част от десните процеси, от демократичната общност, така че тя няма как да постигне големи резултати. Второ, след избирането на Плевнелиев, след неговия мандат, хората вече не се доверяват сляпо на избора на Борисов. Плевнелиев беше избран във възхода на ГЕРБ с едно посочване. Той буквално беше назначен за президент от Борисов. Втори път това упражнение вероятно няма да стане лесно. Отново опитаха същия подход – показваме някой или казваме: „Той е”. Но се опасявам, че хората не са готови отново да направят същото.
Първо, ГЕРБ намаляват доверието си, има срив на подкрепата към тях. А и да не е срив, е доста голям спад. Второ, начинът, по който ни е представена Цецка Цачева – проблемите с дипломата, отказът от дебати и непремерените изказвания няма как да направят широко обединение. Особено изказвания от рода: „Всички бяхме в БКП, трябваше да си в БКП, за да кандидатстваш, за да имаш кариера. Не се срамувам от това”. Тя не е типичният кандидат. Тя няма успехите на Плевнелиев. Припомням, че той беше министър на благоустройството, който тогава започна именно с магистралите – една от най-силните карти на ГЕРБ. Той беше млад и показваше дейност, беше един от най-одобряваните министри в правителството, имаше огромен рейтинг. Цецка Цачева е председател на институция, която има най-нисък рейтинг. Стартовата позиция е несъвместима, така че не знам защо направиха това. Според мен имаха далеч по-добри възможности за кандидат. Но мачът ще бъде между Радев и Цачева. В никакъв случай не съм убеден, че Цачева ще го печели.
А как си обяснявате това, че Борисов не се кандидатира за президент на тези избори, а го отложи за следващите? Един от аргументите в тази посока беше, че се е уплашил, че ген. Радев ще го пребори в надпреварата.
Борисов все още има обаяние и харизма. Ако беше той кандидат, категорично щеше да спечели. Той е лидер на ГЕРБ, а цялата партия щеше да застане безусловно зад него. Нещо повече – за голяма част от десницата, той е успешен опонент на левицата. При всичките им критики към ГЕРБ, това е партията, която побеждава 10 пъти БСП на изборите. Така че той щеше да увлече и допълнителни гласове от традиционната десница. Няма никакъв проблем Борисов да бъде избран за президент, ако се беше кандидатирал днес. Очевидно неговото решение е да остане премиер, за да държи истинската власт. Президентската институция в България е церемониална, както знаете, тя не е толкова важна. Съвсем разбираемо е той да пази партията. Кабинетът ще рухне без него. Няма как тази коалиция да продължи с Реформаторския блок, ако той не е там да пази мнозинството в парламента. Един ход към президентството щеше да се разчете като бягство, щеше да е знак за разпад. Но вместо Цецка Цачева можеха просто да посочат друг човек.
Премиерът се отметна от намерението да си подаде оставката, ако не спечели изборите. На какво отдавате тази непоследователност в действията му, това разминаване между думите и делата му, което наблюдаваме за пореден път?
Това е негова характеристика от самото начало. Той може да каже две различни неща в рамките на един ден. И за разлика от всички други политици, на него му се разминава абсолютно спокойно. Никой не го съди за това. Вече считат това за стил, начин на комуникация на Борисов, това не е учудващо за никого. Предполагам, че е казал, че ще си подаде оставката, за да покаже колко сериозен кандидат е Цецка Цачева. Атаките бяха много големи тогава. Но няма никаква причина управляващата партия да си подава оставката за това, че е загубила президентски избори. Първо, те са строго мажоритарни, цялата страна гласува за един човек, печели личност. Второ, президентската институция не е парламент, не е задължително да имаш цялата власт в страната. Припомням ви, че Първанов беше президент, докато БСП не беше на власт. Петър Стоянов пое властта, когато БСП падна от власт. Желю Желев управляваше, докато министрите и премиерът бяха на БСП. Няма пряка връзка между двете институции. Не виждам защо една партия, която е спечелила доверието на хората, съставила е кабинет и има мандат за управление, трябва да си подава оставката, защото е загубила избори за кмет или за президент. Това не е задължително.