Бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева коментира за a-specto.bg различните тези, възникнали от тълкуването на въпроса дали държавният глава има право да насрочва дата за нови парламентарни избори в последните три месеца от мандата си, но без Народното събрание да е разпуснато.

Страната ни тръгва към предсрочни парламентарни избори, но държавният глава не може да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си. Как ще коментирате двете тези, които се появиха във връзка със спорното тълкуване на Конституцията? Първата е, че през този период Росен Плевнелиев не може да разпусне Народното събрание и не може да насрочи нови избори, като в неговата компетентност е само това да назначи служебно правителство. Втората е, че не може да разпуска Народното събрание, но може да назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. 

Застъпвам първата теза, защото тя има опора в Конституцията. След като парламентът не е успял да състави редовно правителство в рамките на три поредни опита, на ход е президентът с неговата резервна функция при възникналата криза. По общия ред той издава два указа. С първия назначава служебно правителство, а с втория извършва две неща – разпуска парламента и определя дата за предсрочни избори. 

През последните три месеца от мандата на президента обаче, при неспособен парламент, президентът само назначава служебно правителство. Неслучайно Конституцията спира дотук. Това не е пропуск, нито „дупка” в конституционната уредба. Не е възможно Конституцията да предвиди всички възможни хипотези, различно разположени във времето. Целта е достигане до предсрочни парламентарни избори. Но пътят към тях е затворен от неразпуснатия парламент. Принципно положение в Конституцията е, че парламентарни избори – редовни и предсрочни – се подготвят и провеждат, когато няма работещ парламент, тоест той е разпуснат. Следователно в конкретната ситуация някой трябва да разпусне парламента.

В общата конструкция на чл. 99 от Конституцията това е правомощие на президента. В последните 3 месеца от мандата си действащият президент няма това право. Тогава новоизбраният президент, когато встъпи в длъжност, ще разпусне парламента и ще определи дата за предсрочни избори. Тези две действия – разпускането на парламента и насрочването на изборите, които са „в пакет” в Конституцията, се осъществяват с един и същи указ на президента. Който разпуска парламента, той определя и дата за предсрочните избори. Изводът е, че това е правомощие на новоизбрания президент.

Росен Плевнелиев вече отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на спорните тези. В какъв срок може да се произнесе съдът по този казус?

Конституцията не поставя срок, в който съдът трябва да се произнесе по исканото тълкуване. Образуваното дело се разглежда от съда първо по допустимост. Ако бъде допуснато, следва разглеждане по същество, включващо произнасяне. Законът за Конституционния съд и Правилникът на съда предвиждат срок за произнасяне 2 месеца след като съдът прецени, че по делото са събрани доказателствата, респективно след постановяване на допустимостта.

Смисълът на това тълкувателно правомощие у Конституционния съд е то да бъде упражнявано адекватно и навременно, включително да обслужи конкретна житейска ситуация така, че да отстрани констатирана неяснота в конституционната уредба, за да се стабилизира прилагането ѝ. Навременното произнасяне на Конституционния съд е наложително, когато тълкуването е поискано в рамките на протичащи процедури, скрепени със срокове по Конституцията. През 1996 г. съдът навременно и в кратък срок се произнесе с тълкуване на Конституцията в условията на започнала предизборна кампания за президентски избори.

Според Конституцията Народното събрание може да бъде разпуснато предсрочно, ако парламентът вземе решение за провеждане на избори за Велико народно събрание, както и ако една правителствена криза прерасне в парламентарна, тоест ако не може да се образува правителство при съществуващо съотношение на парламентарно представените политически сили. Двете основни политически сили – ГЕРБ и БСП, заявиха още в нощта на президентските избори, че ще върнат мандата за създаване на правителство, когато той им бъде връчен от Росен Плевнелиев. Какви са възможните ходове в тази ситуация?

Приетата оставка на министър-председателя превръща редовното правителство в „правителство в оставка”. То обаче е длъжно да продължи да изпълнява функциите си до избиране на нов Министерски съвет. Това означава съставяне на правителство по реда на чл. 99 от Конституцията, с проучвателен мандат, възложен от президента и гласуване в парламента. Следователно Конституцията е заложила на стабилност – при оставка на правителството не се отива веднага към предсрочни парламентарни избори, а действащият парламент има шанс до 3 поредни опита да състави ново редовно правителство и така да довърши редовната легислатура – да се изчерпят всички възможности преди да се отиде към предсрочни избори. Тази конструкция съчетава елементи от работещи модели в други парламентарни държави и се вписва изцяло в съвременния парламентаризъм. В края на 1992 г. при третия опит бе съставено правителството на проф. Любен Беров. Ако и при трите опита не се избере редовно правителство, на ход е президентът. В конкретните условия, когато мандатът му е в последните 3 месеца, той назначава служебно правителство.

Започна да се коментира въпросът дали новият президент трябва да създава ново служебно правителство, когато стъпи в длъжност, или го запази в същия състав. Какво е Вашето мнение?

Когато мандатът му е в последните 3 месеца, президентът назначава служебно правителство. В конкретната ситуация, за новия президент служебното правителство е „заварено”. При липса на специална правна уредба, относно такова заварено служебно правителство, важат общите правила за служебно правителство. А такива се съдържат само в чл. 99, ал.5 от Конституцията. Служебното правителство, назначено в последните 3 месеца от мандата на действащия президент, е покрито с правомощия на отиващия си, а после и на новия президент. Нищо не подсказва, нито сочи, че новият президент трябва да прави ново служебно правителство. Назначеното през въпросните 3 последни месеца правителство не е нито на Плевнелиев, нито на Радев. То е на президента. Новоизбраният държавен глава, като пълноправен президент, може да прави промени в завареното служебно правителство.

При какви обстоятелства продължителността на действие на служебното правителство може да надхвърли зададения срок от три месеца?

Основна задача на служебното правителство е да подготви и проведе предсрочните парламентарни избори. Срокът от 3 месеца за служебно правителство не е „зададен”. Той присъства като стандарт в общата хипотеза на служебно правителство – в срок до 2 месеца след разпускането на парламента трябва да се вмести датата на предсрочните избори и те да се проведат. Към него се прибавя 1 месец, в който новоизбраният парламент да бъде свикан, и още време за съставянето на редовно правителство в познатите 3 опита. Това прави приблизително 3 месеца.

В хипотезата на служебно правителство, назначено в последните 3 месеца от президентския мандат, и в частност конкретния случай, срокът може да се окаже по-дълъг – 2 месеца до края на отиващия си мандат, до 2 месеца за произвеждането на избори след разпускане на парламента и още приблизително 1 месец за свикване на новоизбрания парламент и за съставяне на редовно правителство – общо 5 месеца.

Въпросите зададе Десислава Пътева