През последния месец Белград попада много често в световните медии. И наистина, там се случва нещо извънредно. Градът се бунтува с енергията на хиляди хора, основно млади и образовани. Причината за гнева и излизането на гражданите на Белград по улиците е строителният проект Waterfront, който трябва да има територия от над 2 милиона квадратни метра. Този проект е сделка между сръбското правителство и Обединените арабски емирства. Идеята е да бъде изграден голям комплекс с жилищни и офис сгради, най-големият търговски център на Балканите, хотел, опера и небостъргач на десния бряг на река Сава между Белградския панаир и Централната жп гара.
Проектът Waterfront беше представен през март 2014 г. в Кан и е на стойност 3,5 милиарда евро. Още тогава се появиха протести срещу построяването на този гигантски по размер комплекс като през зимата на 2015 г. след първата копка на една от луксозните сгради, се събраха около 2000 души. Една от основните инициативи е Ne davimo Beograd (игра на думи между „Не даваме Белград” и „Няма да удавим Белград”), която възникна преди 2 години още с появата на идеята за проекта Belgrade Waterfront. Движението е организирало няколко протеста срещу застрояването на брега на Сава и преди, но се прочу най-вече с организиране на многохилядните демонстрации през последните месеци по улиците на Белград.
Проектът за Belgrade Waterfront
Какво предизвика за трети път на 11 юни 2016 г. 20 000 души да бранят града с основния въпрос „Ciji grad?” (Чий град?) и да отговарят солидарно „Nas grad!”?
През нощта на 24 април група маскирани мъже започват да задържат хора незаконно и да рушат сгради и постройки в района Савамала. Това е кварталът на изкуствата и нощния живот, където е определено да бъде и мястото на гигантския строителен комплекс в дубайски стил. Разрушен е ресторантът „Сава Експрес”, компанията „Искра” и още няколко сгради. Това е повратната точка, която превръща протестите на група активисти от Ne davimo Beograd в демонстрации с над 20 000 човека на всякаква възраст и различни политически възгледи. След въпросната нощ на маскирано рушене на сгради и отвличане на хора от квартала Савамала, полицията заявява, че не знае нищо по въпроса.
Според Павле Илич, студент по социология в Белградския университет и активист в едно от основните леви движения, участващи в многохилядния протест „Маркс 21”, премиерът на Сърбия Александър Вучич е много авторитарен човек. На въпрос как точно се разбират с президента Томислав Николич, който има по-проруска позиция за разлика от евроатлантика Вучич, Павле Илич отговоря, че тъй като и двамата идват от Прогресивната партия на Сърбия, привидно различните им възгледи не могат да отбележат реална политическа промяна. Тоест държи се твърдо линията на евроатлантизма и типичната неолиберална политика. Разбираемо за партия, която е в център-дясно и с много грозно националистическо минало от 90-те.
Излизайки пред телевизията, Вучич заявява, че не знае кои са били маскираните „работници”, порутили няколко сгради за една нощ. Така се заражда огромно недоволство на хиляди хора, които по улиците и пред сградата на парламента питат премиера и правителство: „Белград, чий град?”. И отговорят заедно: „Белград – наш град, маските паднаха!”
Според Павле Илич, участвал и в трите големи протеста, правителството за момента просто игнорира това мащабно събитие. В същото време демонстрации се случват и в Ниш, където преди година и половина се повишиха цените на отоплението и това създаде голяма съпротива. На север, във втория по големина град в Сърбия, Нови Сад, местна телевизия е заплашена да бъде затворена, след като правителството се опитало да я манипулира и цензурира. Там журналисти излизат на протест в подкрепа на колегите си, а всички заедно идват и на протестите в Белград, за да искат оставката на Александър Вучич.
За силата на протестите и обединението Павле Илич казва още: „Вероятно ставаме свидетели на много широко движение на съпротива в Сърбия, свързано със запазването на обществените блага – обществените медии, общественото пространство, обществените жилища, които нямаме заради това, че всичко е частно”. Освен това се прие нов Закон за висшето образование, който отнема правото една част от таксите за университет да бъдат поети от държавата. Според Павле Илич сега всеки трябва да си плаща сам цялата такса. Студенти, недоволни от тези решения на правителството също се включват активно в големия протест.
Павле Илич
С Павле Илич си говорим и за начина, по който медиите отразяват трите големи протеста (шествията се провеждат на всеки две седмици, последното на 11 юни беше с повече хора от предишните две, включиха се над 20 000 души). Той споделя, че Сърбия никога не е имала големи постижения в свободата на словото, но че положението се е влошило значително през последните няколко години. Медиите основно игнорират протеста, както прави и правителството. Обикновено те редуцират значително броя на протестиращите. „На първата ни демонстрация имаше около 5000 човека, а те съобщаваха за 600. Опозиционните партии пък – казва още Павле Илич – имат представители на протеста, но търсят собствената си популярност.” Макар че политиката на опозиционните партии не се различава от тази на Прогресивната партия, всички те следват линията на неолибералната идеология. „Вучич следва строга проевроатлантическа позиция, той е агент на Ангела Меркел. Вучич прави всичко, което от Международния валутен фонд му кажат. Той дори прилага политика на строги икономии в Сърбия, без някой да го е притискал да го прави. Хора, които са толкова фанатични привърженици на най-недемократичните аспекти на ЕС, всъщност предизвикват нашите протести. Проблемът е, че с тези медии и опитите да ни игнорират, няма кой да каже в лицето на Вучич: „По дяволите, за какво говориш!”
Би било много погрешно, ако наречем този протест напълно ляв, в това ме убеждава не само Павле, но също така и останалите хора, с които разговарях по време на демонстрацията. Дори и да обединява някакви леви хора, този протест в никакъв случай не е съзнателно ляв. Единствената голяма лява организация е „Ляв връх”, от която е част и „Маркс 21”. Освен тях има участници от мейнстрийма на политическата опозиция, но и от либертарианския клуб, които са фетишисти на тема свободен пазар, както и други движения с абсолютно противоположни виждания. Няма конкретна политическа формация, която да е в основата на този протест. Това е странно за българските протестърски нрави, според които всякакви групи смело си закачат етикета „гражданско общество”.
В случая става ясно, че протестът в Белград обединява евроскептици, критици на свободния пазар и неравенствата, но и евроатлантици, либертарианци и център-десни. Според Павле Илич има лека вражда помежду им, например либертарианците не са доволни от присъствието на голямо ляво крило. Въпреки това обаче белградският протест е едно голямо постижение и отива отвъд жалките български протестни лагерни проявления. Тук лагерите са обединени за общата кауза: крайречният бряг на Сава да бъде спасен от настъплението на петролния дубайски бизнес, зажаднял да забоде гигантски луксозни съоръжения на всяка цена и по всякакъв брутален начин .
„Градът е наш” е достатъчно силно послание за солидарност. То е отвъд центровете „Москва-Вашингтон”, отвъд пропагандата, отвъд критиците и слепите поддръжници на ЕС, отвъд безсмислените абстрактни лозунги като „морал в политиката” и нафталиновото „червени боклуци”, с които нашите „млади, умни и красиви” огласяха пространството, с което наподобяваха протести от 90-те. Обратно на това – сръбските протестиращи живеят днес, те са в крак с времето, заради което действително са красиви и по-важното – умни!
Над 20 000 човека в събота се събраха пред сръбската Скупщина, призовавайки Вучич и правителството му да се оттеглят, скандирайки, че гражданите решават съдбата на града. Те казаха „не” на корупцията и правителствените сделки под масата с богати араби. Белград се бунтува. Този град не се дава лесно. Като се разхождаш по улиците, разбираш, Белград се усмихва с леко раздърпания си вид, неуморната си живост, непретенциозната хубост и правдоподобност. Откриваш позабравено величие от различни архитектурни влияния от Запад и югославския соцреализъм. Определено лечението на комплексарството е в по-напреднала фаза от софийското.
Белград впечатлява и с алтернативната си култура, трансформирането на пространства от миналото в нови модерни места, наподобяващи квартали в Берлин или Лондон. Казано иначе, това е начин неприветливата индустриална периферия да стане ефектна зона за млади хора и локален бизнес. Така можем да видим цял квартал, който не е разположен в любимото на софиянци „сърце на града”, а в индустриална зона, която вместо да почива вечен сън, разграждайки се все повече, е един от най-интересните квартали с интересни барове, заведения и пространства за култура, обитаващи бивши фабрики, складове, депа и т.н. Всичко това е придружено с интересни графити, някои от които ни срещат с абсурда в меката на плескавиците да ни призовават да станем вегани.
Белград е смислен, шарен и младолик. Но и горд. Също така солидарен, обединен и революционен. На многохилядния протест на 11 юни се разходих в тълпата, за да видя лицата на хората и бях впечатлена от енергията им и искреността им, от загърбването на разликите, че някой е стар, млад, със зелена или синя коса, че е русофил или русофоб, ляв или десен. Впечатляващо силни бяха напрегнатите им тела, лицата, които искат просто справедливост. Искат да кажат, че публичните пространства са на гражданите и хората на Белград. И само те могат да решат дали искат да им бъдат построени хотели и небостъргачи, и „възхитителен мол” от арабски бизнесмени .
Влизам в тълпата и започвам да разпитвам протестиращите в дъжда защо са излезли. „Тук съм, защото съм бясна на парламента и на кмета, които решават всичко сами за себе си, без да се допитват до мнението на хората, защото ние сме тези, които живеем тук! И всяко решение ни засяга! Просто да разрушиш нещо посред нощ с маска на лицето – ние просто няма да приемем това”, казва Марина Петкович, която е пред парламента.
Драган Иванович също е дошъл на протеста с приятелите си. На въпроса защо го подкрепя, той ми отговаря: „Тук съм, защото постъпката на правителството е ужасна. Но всъщност правителството ни през последните 10 години прави отвратителни неща. А това днес е ескалация на всичко ужасно, което са сътворили. Разрушаването на сградите през нощта просто предизвикаха недоволството ни. Но за бунта ни има десетки причини”.
Според много от участниците на протеста, той трябва от неполитически да се превърне в политически и да продължи, а не да затихне. Повечето хора се надяват, че той ще се наклони наляво и това ще донесе нова надежда за алтернатива в Сърбия, която ще е първата балканска държава, която ще последва примера на Испания, Португалия, Гърция, страните, които бяха най-ощетени от „схемите” на недемократичната система на ЕС. От накланянето на протеста наляво, обаче, се страхува либертарианският клуб, където повечето са деца на средната класа с икономическо образование. Но левите считат тази отключена енергия за изключително вдъхновяваща.
Интересно е и отсъствието на полицията. Такава имаше, но беше почти невидима. Протестиращите казват, че това не е нормално за демонстрации в Сърбия и че причината е една: „С отсъствието на полицията правителството иска просто да ни игнорира и да изчака протестът ни да отмине”. Премиерът Вучич определя поведението на нощните разрушители като „идиоти”, но в същото време казва, че „сградите са били насрочени за разрушаване”. Кой кога ги е насрочил, не е ясно. За протестите Вучич казва, че са цирк и са организирани от опозиционните партии в правителството. „Не мислим, че този протест ще отмине бързо. Разбира се, има опасност хората да започнат да се отказват да идват и да бъдат по-малко мотивирани. Затова протестът трябва да изгради стратегия извън срещите пред парламента, шествието и скандирането. Протестът трябва да намери форма, в която да продължи и да събере още борбени хора” , споделят група младежи.
Ако дори излезем отвъд бруталността на нощните булдозери и замаскирани лица, големият проблем е, че за Belgrade Waterfront никога не е имало публична дискусия, казват още демонстрантите. Например преди няколко години националната авиокомпания на Сърбия е била приватизирана отново чрез таен договор с Emirates, за който никой никога не е говорил публично. Според Павле Илич ситуацията с Waterfront е подобна.
Квартал Савамала днес
Според много от критиците на строителния проект, той е крайно неподходящ за града, особено за старата му част Савамала, която се очертава като артистична зона, но също така и заради корупционните правителствени сделки в него. Има изтекли данни, че политически фигури от управляващите са директно свързани с проекта Belgrade Waterfront. Развитието на проекта през последните две години е бавно, казва още Павле. „На всеки два или три месеца на малки части се събарят постройки от този стар квартал на Белград. Това включва и преместване на голям брой хора, за това всичко се случва стъпка по стъпка. Вярвам, че ако това движение изгради стратегия на съпротивата си, то може да накара правителството да преразгледа Belgrade Waterfront.”
След третия поред голям протест в сръбската столица, следващият се очаква да бъде както обикновено след две седмици. Призивите са с поразяваща острота и пронизват старите белградски сгради, които спят неспокойно сякаш предусещайки, че борбата долу е за собствения им живот. Всичко това с мощния звук на Rage Against the Machine и The Clash.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto