Интервю на Петър Волгин и Юлия Владимирова с Георгиос Катругалос
Фотография Антоанета Киселинчева

Георгиос Катругалос е министър на труда, социалната сигурност и солидарността в кабинета на Алексис Ципрас. Професор е по публично право в Тракийския университет „Демокрит”, специализира в Сорбоната, а между 2014 и 2015 г. е евродепутат в Европейския парламент като представител на СИРИЗА. През 90-те е съветник в Министерството на образованието, а по-късно преподава правни науки в Дания.

Вие сте в изключително трудно положение като министър, защото отговаряте за най-сложната реформа, свързана с промените в пенсионната система. Страшно много хора не са доволни от това, което възнамерявате да направите. Те смятат, че тази реформа ще отнеме от техните приходи. Как ще ги убедите, че не е така?

Опитваме се да ограничим разходите за пенсии, но в същото време се опитваме да предпазим по-слабите социални групи. Налага се да ограничим разходите, защото имаме голям дефицит в пенсионните фондове. Но това, което гарантираме, е, че пенсиите ще останат на същото ниво. Това е така, защото през последните пет години вече има едно такова намаление от 40% с дванайсет последователни намаления на пенсиите. От друга страна, променяме системата, за да бъде по-справедлива. Социалната справедливост и равенството са основни характеристики на левицата и искаме реформите да продължат в тази посока.

Как ще стане това, когато подписахте поредния меморандум с Тройката през юли, който изисква постоянни съкращения и намаления, които не допринасят за социалното равенство?

Да, нашето решение беше такова, да приемем програмата на Тройката, но да я ограничим в рамките на едно социално равенство. Ще го кажа с други думи: ако спазвахме меморандума, трябваше да намалим поголовно пенсиите. Това, което се опитваме да направим, е реформа за справедливо разпределяне на ресурсите, и то най-вече към социално слабите групи. И държа да отбележа, че тази реформа не е част от споразумението с европейските институции, а си е наша национална инициатива, тази реформа е на страната на гърците, докато програмата от споразумението изисква само намаляване на пенсиите.

Какви са политиките, които водите по отношение на най-бедните? Атина се превръща във все по-обедняващ град, a основните реформи са свързани със съкращения?

В момента искаме да приложим една национална гръцка пенсия, която да не бъде пропорционална на вноските на всеки гражданин. Тя ще се финансира от данъците и ще бъде съобразена с нивото на бедността, т.е. 384 евро, и ще се изплаща на всеки. Ще се приложи към всички и от там нагоре ще се прибавят съответно допълнително проценти на базата на внасяните осигуровки. Така че най-бедните, дори тези, които дълги години са били безработни, започват от една минимална задоволителна база и постепенно се издигат нагоре според това, което са внесли. Това всъщност е първото, което характеризира нашата реформа, а второто е, че ако преди сме имали хора, които са могли да получават пенсии с много по-голям процент над това, което са вложили, сега се опитваме същите закони да се прилагат за всички. Така че парите, които преди отиваха за една привилигирована група, сега ще се разпределят равномерно и справедливо и по-надолу.

Емиграцията на млади хора от Гърция е една от най-високите в Европа. Все повече младежи тръгват към САЩ, Германия, Великобритания, за да търсят по-добър живот. Какво правите, за да ги задържите?

Имате право, това е един от най-големите проблеми. По отношение на осигуряването правим така, че осигурителните вноски за младите хора през първите три години да бъдат по-ниски в сравнение с другите групи.

Държавната администрация в Гърция беше мястото, където се назначаваха партийните хора. СИРИЗА обеща, че ще се справи с това.

В момента има предложение за нов закон, според който държавните служители ще минават през обективна система за оценяване. Както споменахте, това беше основна характеристика на предишните администрации. Ние предлагаме да се създаде специален регистър на служители, т.е. група от висши експерти, и само от тях правителствата да могат да назначават в бъдеще държавни служители на ръководни постове в различни институции.

Странно е, че след голямата победа на референдума с „НЕ” правителството взе обратните решения на това, за което хората гласуваха.

Това национално гласуване беше за нас атомната ни бомба, за да можем да преговаряме. Тяхната атомна бомба пък беше да ни затворят банките. Намирахме се между противоречието да затворим банките си, което означаваше смърт за икономическата ни система в един много кратък срок, или да пристъпим към този болезнен компромис, за да бъдем в състояние да продължим да се борим и в бъдеще. Надявахме се, че демокрацията в Европа ще функционира така, както в Гърция, но се оказа, че това не е така.

Защо категорично отхвърлихте варианта grexit?

Всъщност това беше първоначалната ни политическа позиция, от която тръгнахме, искахме да променим Гърция и едновременно да променим Европа. Искахме социална Гърция в една социална Европа.

Мислите ли, че успявате?

Мислехме, че много по-бързо ще успеем, но се оказа, че това на практика не е точно така. Очевидно тези наши очаквания не бяха оправдани. Опитваме се да променяме корелациите на силите не толкова бързо, колкото бихме искали, а постепенно. Големият залог е дали левицата на социалдемократите ще преразгледа сътрудничеството си с другите леви партии, или ще продължи да бъде с неолибералите, както е в момента, и дали ситуацията на Португалия ще се повтори.

Възможно ли е да има по-широко обединение на общоевропейско ниво на новите леви сили като вашата партия, като „Подемос”, като лейбъристите на Джеръми Корбин?

Така или иначе сме в добри взаимоотношения с всички, не толкова с Джеръми Корбин, но ще се стремим към това и мислим да продължим по този начин.

Вярвате ли, че Европа ще придобие по-социален облик? По отношение на Гърция европейските институции си служеха с не особено демократични методи.

През последните години с неолибералната политика в Европа значително се увеличи неравенството, натискът върху средната класа е много силен и бедните стават по-бедни. В момента има сблъсък на две гледни точки, едната е на социална Европа, другата е на строги мерки и ограничения. Ние се опитваме да поддържаме Европа като социално справедлива за своите граждани. И според мен има шанс за промяна, защото на обикновения човек тази Европа, която е в момента, не му харесва. И това се вижда много ясно, не само от подема на различни леви партии, но и на десните партии, които упражняват критика, като Марин Льо Пен например.

Сякаш е трудно младите хора да се обединяват в леви движения.

На младите хора им е трудно да влязат в партия или движение. Наблюдавам това при дъщерите си. Те се интересуват от правата си, скандализират ги несправедливостите, но не ги виждам да се събират с други такива хора, не се обединяват в движения. И това е едно от нещата, които трябва да направим, а именно да направим политиката по-привлекателна за младите хора. Но основното е надеждата. Когато няма надежда, хората са отблъснати от политиката. Най-голямата опасност за една политическа система е апатията.

Понеже бяхте колеги с Варуфакис в първия кабинет на господин Ципрас, работили сте заедно, какво мислите за него?

Янис помогна много в първата част от преговарянето, защото постави Гърция в центъра на събитията. След това имаше различно от нас мнение как трябва да реагираме след референдума и нашите пътища се разделиха.

Той много страстно се бореше срещу неолиберална Европа и недемократичните й финансови институции.

Точно това имах предвид, когато казах, че целият негов опит постави гръцкия проблем в центъра на международната политическа сцена.

Сигурно има доста хора, които са разочаровани от СИРИЗА от последната година, как ще ги убедите, че има смисъл да ви подкрепят и занапред?

В рамките на една година СИРИЗА спечели изборите три пъти. Последните избори спечелихме след подписването на меморандума, така че гръцкият народ все още ни има доверие.

А какво ще кажете на фермерите, които блокират магистрали?

Бих им казал, че се опитваме да направим по-справедлива система, от която и те самите ще имат полза. До момента фермерите не получаваха пенсии като всички останали, а от тук нататък като всички останали гръцки граждани и те ще имат пенсия. Но това означава, че трябва да плащат и съответните вноски, това ги възмущава в момента, понеже тези суми преди бяха по-ниски. Но за да получават тези пенсии, те трябва да внасят вноски, както правят всички останали граждани.

Има ли опасност, ако СИРИЗА се провали, махалото на предпочитанията да отиде крайно на дясно?

Затова не трябва да губим!

По брой безработни хора Гърция е на върха в целия Европейски съюз, какво решение ще предложите на този проблем?

Да започнем бавно да развиваме икономиката и да подобрим средата в Гърция е голямо предизвикателство. Защото през последните години, знаете, една четвърт от нашия Брутен вътрешен продукт беше загубен. От данните, с които разполагаме, би трябвало през втората половина на 2016 година да започне развитие за Гърция.