Сняг на парцали. Необичайни минусови температури. Измръзнали маслинови дръвчета. Така ме посрещна Гърция навръх Нова година. Дори статуята на Аристотел в Солун се беше вкочанила от студ. На лошо време съм свикнала. Но не и просякът Янис, който стискаше табелка с надпис ГЛАД, докато го фотографирах, а зад кадър проклинаше и студа, и управниците. На прага на 2015-а гърците бяха гладни за промяна. А заглавните страници на вестниците и фасадите на красивите исторически и жилищни сгради попиваха яростта на южния народ. „Изгорете парламента”, „Ние, народът”, „Не на президентските избори”, „Да смажем коалицията и пазарите”, „Ще престанем, когато си тръгнат”, „Постоянна война с властта” призоваваха от стените на гнева комунистически и анархистки организации. Коледните и новогодишните песни от магазините по странен начин се преплитаха с ехо от мегафони и скандирания. По улиците се продаваха лотарийни билети с обещания за големи печалби и се раздаваха листовки на СИРИЗА с послание „Ние искаме да живеем живота, който заслужаваме, живота, който мечтаем”. След n-брой планирани стачки и няколко неочаквани снежни виелици в края на януари гърците категорично отсякоха: „Стига!”. За пръв път след падането на хунтата преди 40 години властта взе партия, различна от „Нова демокрация” и ПАСОК. Дори десният Солун обърна гръб на статуквото. След като гневът на боговете се изсипа над Партенона, на небосклона изгря звездата на Алексис Ципрас. „Дайте ми мандат да управлявам и ще сложа край на катастрофалните спасителни програми. Гласувайте за стабилността, подкрепете ме, за да изведа Гърция до нови висоти”, отекна гласът на младия лидер на крайно лявата СИРИЗА. Едни го възприеха като божество, слязло от планината Олимп, други го оприличиха на Робин Худ. За някои звучеше като покойния вече популистки президент на Венецуела Уго Чавес, за други като бившия бразилски президент реформатор Лула да Силва. Трети го нарекоха „гръцкият Че Гевара”. Ципрас триумфира не само сред безработните, той проникна в ядрото на консервативните избиратели. Един от всеки трима пенсионери пусна бюлетина за СИРИЗА. Южните съседи масово повярваха, че той ще развали черната магия. Избраха си най-младия премиер на Гърция от 150 години насам. Политикът, който прилича повече на рок звезда, яхнал мотора си вместо коня Буцефал. Няма рицарска броня, винаги оставя най-горното копче на ризата разкопчано и обещава да сложи вратовръзка само ако тройката намали дълга на страната. Младият лидер, който не ходи на църква и не слага ръка на Библията. Бунтарят, който нарича тройката „глобални лихвари”.

Макар и само на 40, Ципрас се оказа добър стратег. Той се прицели в ахилесовата пета на Гърция. Майсторски облече в думи недоволството от строгите мерки за икономии. Обеща на пенсионерите вдигане на парите за старини, на хората с минимална работна заплата почти двойно възнаграждение от 751 евро, на социално слабите – безплатен ток и карти за градския транспорт. Закани се да замрази приватизацията на ключови национални предприятия – едно от основните условия, поставени от международните кредитори. Заяви, че ще предоговори 240-милиардния заем. Сподели, че предвижда продоволствени купони поне за 300 000 домакинства, защита на основното жилище от конфискация при фалит, осигуряване на безплатен достъп до медицински грижи, премахване на акциза върху битовата нафта, пълна отмяна на ДДС, увеличаване на броя на ползващите се от осигуровка за безработица, въвеждане на данък богатство в размер на 75% от годишния доход на заможните гърци. Амбициозна програма за 12 милиарда евро. Програма, която провокира досегашния премиер Андонис Самарас да заяви публично, че Ципрас ще унищожи всичко, постигнато през последните пет години. Но лидерът на СИРИЗА остана непреклонен. Той видя нещата диаметрално противоположно. „Днес гръцкият народ пише историята. Обръщаме страницата и оставяме в миналото мерките за строги икономии и пет години унижение”, каза Ципрас на заключителния предизборен митинг под звуците на песента на Ленърд Коен First we take Manhattan, then we take Berlin (Първо ще превземем Манхатън, после Берлин). Парчето перфектно пасна на кредото на Ципрас „Без борба няма и завоевания”. Лишеният му от емоции прагматизъм може и да отчужди идеологическите пуристи в партията, но пък може да се окаже полезен в леко напрегнатите взаимоотношения с кредиторите. Седмици след вота мнозина се питат ще се спукат ли предизборните розови балони? Със сигурност първото, което ще усетят гърците, е ответната реакция на европейските партньори. Победата на СИРИЗА накара мнозина финансисти да говорят за GREXIT и EUROGEDON, макар че най-малкото няма юридическа възможност за това. Представители на новото правителство побързаха да обяснят: „Ако Гърция се провали и бъде извадена от еврозоната, валутният съюз ще се разпадне. Казахме още от самото начало, че еврозоната е опасна, еврото е опасно, но не е заплашено от СИРИЗА. Заплашено е от политиките на строги икономии”. „Гърците сложиха край на една самозахранваща се криза, унижаваща Гърция и захранваща най-мрачните сили в Европа. СИРИЗА ще изпие „отровната чаша”, опита се да парира спекулациите новият финансов министър Янис Варуфакис. Оттук нататък Европа може да спази рестриктивния курс на затягане на коланите и свиване на разходите. Или да пробва обратния метод – да развърже кесиите и да повиши потреблението. Планът на новия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предвижда именно това – инвестиции в закъсалите държави, които да вдигнат икономиките им на крака. Едва ли някой ще позволи проектът Европейски съюз да бъде застрашен. И макар че колебаещото се евро след победата на СИРИЗА на предсрочните парламентарни избори в Гърция убива нотките на оптимизъм и заглушава шума от победно бълбукащото шампанско, Алексис Ципрас в образа на магьосника Хари Потър обеща: „Надеждата е на път”. (Лозунгът La Alegria Ya viene е бил използван срещу диктатурата на Аугусто Пиночет на референдум в Чили през 1988 г. Историята на тази кампания вдъхновява филма No от 2012 г. на режисьора Пабло Ларейн.) Той сложи точката на един стар политически свят. И отбеляза началото на една необходима промяна за Европа. Сега е времето на Стария континент да си спомнят мисълта на Уинстън Чърчил, че „нация да създаде просперитет чрез увеличаване на данъците е все едно човек, стъпил в кофа, да се повдигне за дръжката”. Или пък някоя от следните древногръцки мъдрости. „Несъответствието между бедни и богати е най-старата и най-фаталната болест на републиката”, Платон. „Онези, които искат наймалко, са най-близо до боговете”, Сократ.