Победата на реформистите над консерваторите е протегната ръка на Техеран към Запада
Резултатите от изборите в Иран са факт. Тежката битка между консерватори и реформисти завърши с категорична победа за реформистите, начело на които стои досегашният президент Хасан Рухани. За преизбирането на умерения политик дадоха гласа си близо 57% от иранците – с милион и половина повече от гласувалите за него през 2013 г. Както се очакваше иранският лидер спечели над 70% от гласовете в големите градове и около 78% от вота в религиозното сърце на шиитския ислям – провинция Кум. Още от Иранската революцията през 1979 г. основополагащият въпрос за външната и вътрешната политика на Техеран е концентриран върху това дали Иран е на първо място ислямска държава или е република. За разлика от консерваторите, които настояват за стриктно спазване на традицията, реформаторите имат по-гъвкав подход и отчитат влиянието на западната цивилизация в иранското общество.
Изборите са ключови за бъдещето на Иран и Близкия Изток. Докато реформистите на Рухани са привърженици на ядреното споразумение и преговорите със Запада, консерваторите подкрепили другия основен претендент Ебрахим Раиси, предлагат твърда линия във външната политика. Хардлайнерът Раиси, който е висш духовник в светилището на осмия шиитски имам Реза в Машад, се счита за близък до влиятелната Революционна гвардия на Иран и нейния единствен ръководител – върховния лидер аятолах Хаменей.
"Народът на Иран ще обяви отново, че той не одобрява онези, които през последните тридесет и осем години призоваваха само за екзекуции и затвор ", заяви в хода на предизборната кампания Хасан Рухани и нажежи страстите до краен предел. Посланието беше насочено срещу консервативния опонент Ебрахим Раиси, който е бивш правосъден министър и през 1988 г. е сред четиримата съдии, наложили смъртни наказания на стотици политически затворници. Президентският пост в Иран е особено важен, но съгласно конституцията на страната най-високо в йерархията стои "върховният водач" – иранският аятолах. Днешните сериозни противоречия в иранската политическа система са предизвикани именно около борбата за това кой ще наследи най-висшия пост. Днешният пожизнен аятолах Али Хаменей, бивш президент на страната, е с влошено здраве. Хаменей, който тази година навършва 78 години, през 2014 г. беше подложен на операция поради рак на простатата и е в етап на продължително лечение. Двата водещи лагера в иранската политика премериха сили и с оглед възможните варианти на бъдещ върховен лидер на Иран. Съгласно конституцията на страната след смъртта на аятолаха негов наследник се избира от Съвета на експертите. Както Рухани, така и Раиси са избрани за членове на органа. След вота за президент обаче реформистите получиха ключово предимство – президентът е едно от трите официални лица, който изпълнява правомощията на аятолаха до избиране на нов върховен лидер. Това дава много добри позиции на Хасан Рухани в битката за водач на Иран.
Резултатите от изборите позволяват на Техеран да направи нов опит за балансиране на отношенията със Запада на фона на рязкото им изостряне след идването на власт в Белия дом на Доналд Тръмп. "Посланието на нашата нация от изборите е ясно: Иранската нация избра пътя на взаимодействието със света, далеч от насилието и екстремизма", заяви спечелилият Рухани в своята първа реч.
Европейският съюз, Русия и Китай разчетоха посланието и побързаха да поздравят "новия стар" президент за победата като призоваха за продължаване на сътрудничеството на всички нива. Протегнатата ръка на реформистите обаче среща един сериозен проблем. Американският президент Доналд Тръмп избра за своя първа визита в чужбина Саудитска Арабия – традиционен противник на шиитския режим в Техеран. Посещението на Тръмп символично представя пълната промяна на позицията на САЩ на тема Иран – от политика на разведряване към сдържане.
Причините за това са комплексни. Сунитската теокрация Саудитска Арабия предлага на Доналд Тръмп повече от добра оферта. Многомилиардните поръчки за американската индустрия са особено привлекателни за обещалия "да направи Америка отново велика" президент и прагматик като него изглежда е склонен да последва Рияд в подклажданото напрежение между сунити и шиити. Въпреки многократно повтаряните послания за разбирателство от Техеран, саудитците отказват помирение и в прав текст посочват пред американците, че инвестират милиарди в икономиката на САЩ и очакват подкрепа в замяна.
Вместо да се присъедини към своите европейски и китайски колеги, Тръмп призова Иран да потвърди свободата на словото. Според държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън САЩ обсъждат планове за противодействие на влиянието на Иран в Близкия Изток. "Това, на което бих се надявал е, че Рухани сега има нов мандат и ще използва това време, за да започне процес на събаряне на иранската мрежа на тероризъм…" Антииранската реторика на американската администрация продължи и по време на посещението на Доналд Тръмп в Израел. Арабските съседи на Израел все повече осъзнават "общата кауза" за заплахата, която представлява Иран, заяви американският президент по време на разговорите си със своя израелски колега Реувен Ривлин.
Америка и нейните арабски и израелски съюзници се приготвят да окажат на Техеран толкова голям натиск, колкото е необходимо, за да неутрализиран неговото нарастващо влияние. Готови ли са обаче Европа, Китай и Русия да ги последват? В състояние ли е Вашингтон да блокира икономическите интереси на тези страни в Иран като удължи режима на санкциите? Френският президент Емануел Макрон бе сред първите световни лидери, които вече дадоха отговор на този въпрос като недвусмислено подкрепиха Хасан Рухани, заявявайки, че преизбирането му ще доведе до спазването ядрената сделка с Иран. Това поставя американския президент Доналд Тръмп пред важен избор – да продължи започналия процес на вдигане на санкциите или да разтрогне ядрената сделка и да остане в изолация.