Изследователският център на ТАСС проучи какво е приоритетно за НАТО – борбата с тероризма или „източният фронт”

На 23 август председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Джоузеф Дънфорд изрази загриженост относно действията на Русия в Крим, нейните предполагаеми заплахи срещу Грузия и Молдова, и помощта й за Сирия, като ги нарече опит „да се подкопае позицията на най-успешния алианс в историята – НАТО”. „Русия се опитва да го разклати”, каза той в реч пред студентите от Националния университет по отбраната във Вашингтон.

Но какво може да се смята за успех на алианса и не е ли разпалването на страх около Русия единственият фактор, който обединява НАТО и оправдава съществуването на организацията?

НАТО е готовност за отбрана

„Смисълът на съществуването на НАТО се върна към това, което беше преди 30 години. След юлската среща във Варшава, макар че там се обсъждаха различни неща, е очевидно кое е главното – сдържането на Русия. Това е връщане към задачата, която съществуваше по време на Студената война” , смята Фьодор Лукянов.

При това експертът отбелязва, че извън пределите на заседателните зали възприятието за заплахите, и в частност – заплахата от страна на Русия, варира в широки граници. Имаме Източна Европа, която наистина се бои от Русия. И тези страхове се поддържат от Великобритания и САЩ. Имаме и европейски страни, които не се боят от Русия. „Но тъй като не могат да намерят друга обединяваща тема, трябва да се подпишат под тази” , подчертава Лукянов.

Буквално няколко часа преди да прозвучат думите на Дънфорд, вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън и президентите на Латвия Раймондс Вейонис, на Литва Даля Грибаускайте и на Естония Тоомас Хендрик Илвес подписаха в Рига съвместна декларация за задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността.

„Москва трябва да обърне внимание, че НАТО е готова за колективна отбрана”, заяви Байдън в обръщението си към балтийските народи по време на визитата в Рига. „Нека няма никакви съмнения в това, че член 5 от Северноатлантическия договор ще се изпълнява. Нападението срещу един е нападение срещу всички. Искаме Москва да знае, че мислим точно това, което казваме”, добави той.

По този начин Вашингтон потвърди ангажимента си към своите задължения пред източните си натовски партньори и сложи точка на дискусията относно това коя е главната заплаха за алианса и за какви цели ще се харчат милиарди долари от военните бюджети на страните-членки.

Каква буря предизвика Тръмп?

Дискусията за ефективността на Северноатлантическия алианс и за неговите задачи възникна след изявление на кандидата за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп по време на предизборната кампания. За първи път кандидат-президентите се разминаха толкова силно във възгледите си за НАТО.

За разлика от традиционната за Вашингтон позиция на кандидата на демократите и бивш държавен секретар Хилъри Клинтън, че НАТО „е една от най-успешните инвестиции в бъдещето, направена от Америка”, Тръмп постави под съмнение самото съществуване на алианса, като заяви, че тази структура е остаряла и излиза твърде скъпо на Вашингтон. Според него НАТО трябва да промени приоритетите си и да се съсредоточи в борбата с тероризма, вместо да се занимава с възпирането на Русия. При това той заплаши, че ако победи в изборите, САЩ няма да оказват подкрепа на тези съюзници от НАТО, които не съблюдават финансовите си задължения в рамките на алианса:

„Ако не бъдем надлежно компенсирани за огромните разходи, които правим за защитата на други страни, ще бъда напълно готов да кажа на такива държави: „Поздравления, сега ще се защитавате сами”.”

По този начин милиардерът постави под съмнение основополагащия принцип на НАТО – петият член от Договора, цитиран от Байдън в Рига.

„В устата на Тръмп това звучи скандално, но всъщност той повтори нещо, което мнозина казват в кулоарите – че европейските съюзници са използвачи, които не плащат за своята безопасност, а разчитат само на Вашингтон”, отбелязва Лукянов.

По данни на изследователския център на ТАСС около 72% от разходите за отбрана на страните-членки на НАТО се падат на САЩ и само 28% – на другите държави. На срещата във Варшава беше постигната договореност за това, че всички участници в алианса ще доведат военните си разходи до 2% от БВП до 2020 г., както произтича от устава на НАТО. Сега този „норматив” покриват само пет страни – САЩ, Гърция, Полша, Великобритания и Естония. Средният дял на разходите за отбрана на страните от НАТО е 1,4% от БВП. Докато настояват за увеличаване на военните разходи от страна на съюзниците, САЩ значително усилват военното си присъствие в Европа. В последната година от управлението на администрацията си президентът на САЩ Барак Обама четирикратно увеличи бюджета за подкрепа на съюзниците в Европа – от 789 млн. долара през 2016 г. до 3,4 млрд. долара за 2017 г.

Въпросът е доколко нужни са тези харчове, както и разходите за разполагане на допълнителни натовски сили по границите с Русия?

„Страхът от руската мечка е изсмукан от пръстите, по същия начин както по време на Студената война… От национална гледна точка съществуват по-разумни алтернативи. Можем да заложим повече на киберсигурността, както и да инвестираме в разузнавателни служби и служби за сигурност. Трябва да подсилваме последните две, ако искаме да се защитим по-добре от терористичната заплаха”, смята Дирк ван дер Мален, депутат в белгийския парламент от фламандската Социалистическа партия.

Според него подклаждането на страх от Русия е оправдание за увеличаване на разходите за отбрана, докато много страни биха предпочели да не харчат за това 2% от своя БВП, както изискват вътрешните договорености в НАТО. Или, ако ще се харчат пари, то поне да се харчат за противопоставяне на реални, а не на хипотетични заплахи. Горе-долу за това говори и Тръмп. Впрочем, не са много тези, които вярват, че ако бъде избран, той ще остане верен на своите обещания. Още в средата на август Тръмп смекчи реториката си, като заяви, че е готов да си сътрудничи с НАТО в интерес на пълното унищожаване на терористичната групировка „Ислямска държава”. Тръмп обясни, че е наричал алианса остаряла организация, тъй като той не е водел „адекватна борба с екстремизма”. „Сега НАТО промени своята позиция и предприема нов подход за противодействие на терористичната заплаха. Това е добре”, каза Тръмп без да уточни какво има предвид. При все това експертите отбелязват, че във времето между изказванията на Тръмп алиансът не е предприел никакви принципно нови стъпки. Приоритетите на НАТО бяха изяснени още в средата на юли по време на срещата във Варшава.

Коя е главната заплаха за НАТО: изводи от Варшавската среща

„Когато над нас всеки ден надвисва терористична заплаха, би било глупаво да се връщаме към войните от миналото”, отговори в навечерието на срещата министърката на отбраната на Италия Роберта Пиноти на журналистически въпрос дали по време на срещата ще бъде избегната излишно враждебната позиция спрямо Русия. Прогнозата на министърката не се сбъдна.

„Агресивните действия на Русия, в частност провокационната военна дейност по периферията на територията на НАТО, и проявената от Русия готовност да постига политическите си цели с помощта на заплаха и използване на сила са един от източниците на регионална нестабилност… На нашата сигурност сериозно се отразява и ситуацията в Близкия Изток и Северна Африка, която се утежни значително в целия регион. Тероризмът, особено от страна на „Ислямска държава”, достигна безпрецедентно ниво на интензивност, прониква навсякъде на територията на страните от НАТО и представлява непосредствена заплаха за нашите страни и международната общност. Нестабилността в Близкия Изток и Северна Африка също така влошава и кризата с бежанците и мигрантите”, се казва в заключителната декларация от срещата на НАТО във Варшава.

Заплахата от страна на Русия се струва на членовете на алианса по-съществена от терористичната заплаха, поне доколкото изглежда от официалните документи. И това до голяма степен е обяснимо – логиката на действие на „източния фронт” е отработена в продължение на десетилетия. Борбата с тероризма е по-абстрактно понятие.

„Това е много трудна задача, която не може да се реши само с военни средства. Случващото се в Европа е вътрешен проблем, проблем на дисфункцията на европейските общества. Тук може да има много рецепти (полицейски, социални, икономически), но нито една от тях не е свързана с НАТО. Затова, да – на думи борбата с тероризма е основен приоритет, но как да се подходи към него, особено с такъв инструмент като НАТО, е абсолютно неясно. И в самия алианс не знаят това” , смята Фьодор Лукянов.

В момента реален принос в борбата с тероризма могат да имат единствено операции извън пределите на Европа, по-конкретно нанасяне на удари по позициите на терористите на територията на Сирия и Ирак. Въпреки че на срещата на алианса в Уелс през 2014 г. беше прието решение за сформирането на международна коалиция срещу ИДИЛ обаче, в нея влязоха само отделни членки на НАТО. Алиансът като структура не е член на тази коалиция. Това състояние на нещата няма да се промени. Единственото, с което НАТО е готова да помогне на коалицията, е да предостави пряка подкрепа за самолетите от системата за радиолокационно разузнаване АУАКС. При това едно такова решение трябва да получи одобрението на членките на алианса на национално ниво. И това решение едва ли би било достатъчно да промени отношението на Тръмп към ролята на НАТО в борбата с тероризма, която излиза доста скъпо на САЩ.

Нужно ли е съществуването на НАТО?

Само войната в Афганистан – най-дългият задграничен конфликт в историята на САЩ, струваше около 1 трилион долара и ще глътне още пари (по данни на Financial Times от 2014 г.). Именно затова Тръмп изрази намерение да изиска от европейските съюзници в НАТО пряко участие във военните действия срещу ИДИЛ. САЩ и съюзниците им са похарчили за почти две години (708 дни) от началото на операцията срещу „Ислямска държава” на територията на Ирак и Сирия общо 8,4 милиарда долара (по 11,9 млн. на ден).

За сравнение: военните действия в Сирия в периода от 30 септември 2015 г. до 15 март 2016 г. излязоха на Москва средно по 2,8 милиона долара на ден (при курс от 70 рубли за долар). Освен това, на Русия може би нямаше да й се наложи да прехвърля самолети в Сирия, ако действията на западната коалиция бяха ефективни. Но в момента на приемането на решението на Москва за начало на операцията имаше реална опасност от напредване на терористите към Дамаск. Едва през пролетта на 2016 г., след освобождението на Палмира, ситуацията започна кардинално да се променя . По данни на Пентагона от май 2016 г. бойците на ИДИЛ са загубили около 45% от контролираната от тях територия в Ирак и до 20% от територията си в Сирия.

Кампанията срещу ИДИЛ е един от най-заплетените военни конфликти през последните 100 години. В нея действат едновременно няколко коалиции. Една от тях образуват съюзниците на САЩ, при това Турция, която е член на НАТО, играе собствена игра в региона. Друга коалиция формира Русия, която координира своите действия със сирийските власти, Иран и Ирак. И това не е пълният списък с действащите лица и съюзи, които ту възникват, ту се преобразуват, като действат според собствените си интереси. И дума не може да става за единен фронт срещу тероризма.

„Още в началото на века министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд изложи една идея: епохата на твърдите алианси отминава, вместо нея идва времето на „коалициите на желаещите”, на тези, които са заинтересувани да решат един или друг въпрос. Тогава го критикуваха, че подкопава единството на НАТО. Сега се случва точно така, и примери за това имаше и има в Либия, Ирак и Сирия”, припомня Лукянов във връзка с разминаванията, които предизвикаха последните военни операции сред западните страни.

И тук възниква въпросът толкова ли са необходими НАТО и другите блокови структури, ако коалициите по интереси ще възникват все по-често?

Източник: ТАСС
Превод: Свилен Георгиев