Проведената на 8 и 9 юли среща на НАТО във Варшава все още не означава война, но все пак е провокация, адресирана към Русия. При това необходимостта от такава стъпка буди съмнения, а последващите рискове са известни. Не може безнаказано да провеждаш срещи на такова високо ниво под хълбока на най-голямата в света ядрена държава. Разбира се, не казваме, че трябва да й се подмазваш, но интересно какво биха казали американците, ако Русия организира такъв форум в Мексико?

В заключителното заявление от срещата се осъждат (би било смешно, ако не се отнасяше до толкова сериозни въпроси) „агресивните действия на Русия, включително и военните действия в периферните територии на НАТО”. Но къде се намира тази периферия на НАТО? На Карибите? Не, в Прибалтийския и Черноморския регион. Тези заявления звучат още по-тревожно, когато през юни в Полша и Прибалтика, тоест на самата граница с Русия, се проведе учението „Анаконда” с участието на не по-малко от 24 държави. Въпреки успокоителните думи на Оланд във Варшава (той каза, че не разглежда Русия нито като противник, нито като заплаха) и призивите на министъра на външните работи на Германия Щайнмайер към НАТО да прояви сдържаност, министрите на тези две страни подписаха заключителното заявление и страните им взеха участие в ученията.

Франция изпрати само 150 човека, което от военна гледна точка е незначително, но все пак е символ на политическа солидарност с това, меко казано съмнително мероприятие. В „Анаконда” участваха 31 000 човека. Това разбира се е достатъчно за провокация, но в действителност е просто смешно, защото Русия може мигновено да задейства 30 пъти по-голям контингент войски по тази граница. Каква тогава е целта на НАТО? Ако се вярва на оценките на редица експерти, днес Русия има явно преимущество пред САЩ в областта на класическата война. Към това следва да се добавят и новите разработки на балистични ракети, чиято скорост обезсмисля всеки опит за противодействие и следователно прави безполезна системата ПРО. При Сталин СССР създаде ядреното оръжие четири години след Америка. През този период САЩ се държаха крайно агресивно и бяха блокирали Берлин в отговор на окупацията на източните германски провинции от страна на Русия. Не е изключено и днешните учения на НАТО да следват същата логика. Съмнително e обаче, че Путин ще действа по този начин. Друго обяснение би могло да бъде стремежът да се успокоят Полша и Прибалтика, които изпадат в паника при мисълта за руската заплаха. Погледнато в исторически план те може да имат някакви опасения, но дали са реални? Срещата на НАТО осъди анексирането на Крим и помощта на Русия за сепаратистите в Донецк и Донбас. Неоконсерваторите в Америка начело с Хилъри Клинтън определиха това като окупационни действия сравними с тези на Хитлер. Тук не трябва да забравяме, че стъпките, в които обвиняват Путин, бяха направени едва след това, което Валери Жискар д’Естен нарече „организиран преврат от ЦРУ” за сваляне на легитимната киевска власт и смяната й с враждебно на Русия правителство . След този преврат Русия можеше да се раздели с военноморската си база в Севастопол, което щеше да бъде тежка геополитическа загуба за нея. Путин се опитваше да играе по правилата даже и в Сирия, която е единственият опорен пункт на Русия в Близкия Изток. През това време обаче САЩ открито се стремяха да разкъсат сирийската държава, поддържайки радикалните ислямисти и метежниците, които се борят срещу правителството на Асад.

Освен това, Путин по никакъв повод не е проявявал и капка враждебност към Полша и Прибалтика, което впрочем не можем да кажем за тях самите. Но ако приемем, че за тези страни руската заплаха е реална, то жестът на НАТО им осигурява само една илюзорна защита. През 60-те години имаше същия проблем. Тогава Западна Европа имаше основателни съмнения относно ефективността на американската защита от опасния по това време СССР. Вашингтон възприе през тези години доктрината  на „реципрочен отговор” вместо „масиран удар”. За генерал Дьо Гол това означаваше, че САЩ няма да рискуват директен ядрен конфликт със СССР, за да защитят Западна Европа. Базирайки се на това свое заключение, той стигна до извода, че  Франция трябва да притежава собствено ядрено оръжие .

Днес едва ли някой може да помисли, че ако в миналото САЩ не са били готови да употребят в защита на Англия и Франция ядрения си арсенал, то сега ще направят това за Полша и Литва . Особено, ако си спомним усилията, които положи президентът Рузвелт през 1938 г., да убеди англичаните и французите да подпишат Мюнхенското споразумение за подялбата на Чехословакия. Така че европейските страни въобще не са заинтересовани да си играят с огъня. Но това, че разпалват около Русия такива страсти, означава, че те имат не по-малка вина от САЩ с техните илюзорни обещания за защита. Полша е приятна, но хронично безотговорна страна, както показват примерите от двете войни . Преди време папа Йоан-Павел II с авторитета си успя да успокои нейното ръководство. Но него вече го няма, както няма гаранции, че неговият приемник, който в края на юли ще посети Краков, ще може да повлияе на днешните управници. През трагичната 1939 г. поляците и прибалтийците направиха редица погрешни ходове и накрая останаха „на сухо”. Наложи се Франция и Великобритания (а, не САЩ) да заложат на карта собственото си съществуване, за да им се притекат на помощ, макар и напразно. Затова за тях ще бъде по-добре, ако този сценарий не се повторя.

Автор: Ролан Юро
Източник: Atlantico, France