Само безнадеждно наивен човек би счел за случайност качването в профила на Северноатлантическия алианс в Twitter на видеото за „горските братя” в Прибалтика в навечерието на състоялото се на 13 и 14 юли в Брюксел заседание на Съвета Русия-НАТО (СРН). Публично изразеното съчувствие към „борците за независимост в Прибалтика” през 40-те години на миналия век трябваше за пореден път да предизвика сянка на раздразнение у военните и граждански чиновници от алианса заради действията на Русия в региона, който и след разгрома на хитлеристка  Германия остана арена на борба с колаборационистите и политическите бандити.

Да, раздразнение. Именно такава лексика използва генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който в навечерието на заседанието на Срещата Русия-НАТО в свой коментар пред американското издание Politico заяви: „Изпитващите все по-голямо раздразнение съюзници на НАТО ще заявят в четвъртък (13 юли) на Кремъл своето недоволство от агресивните и опасни маневри на руските военни пилоти над Балтийско море, включително небезопасното поведение на руските авиатори при засичанията”.

Не е известно до каква степен са били емоционални разменените мнения на самото заседание – информацията за тях е крайно оскъдна. Страните са обменили подробни данни относно провежданите от тях учения. Алиансът е оповестил информация за ученията Trident Javelin 2017. Руската страна даде брифинг за предстоящите през септември руско-белaруски учения „Запад-2017” на територията на Беларус – като посочи броя на участващите в тях самолети, руски и беларуски кораби и военни.

„Запад-2017” твърде много тревожи натовците. Още през есента, при първите информации за тези учения, редица политици от Прибалтийските страни и Полша стигнаха до общ извод: Москва и Минск се готвят за агресия. Ето някои цитати.

Президентът на Литва Далия Грибаускайте: „С тревога очакваме ученията „Запад-2017”, в които ще вземат участие изключително голям брой агресивни сили, демонстративно готвещи се за война със Запада.”

Министърът на отбраната на Полша Антоний Мачеревич: „Проведохме среща с министъра на отбраната на САЩ Джеймс Матис, на която наред с други проблеми обсъдихме и този за подготвяните учения „Запад-2017”. Нашите позиции по въпроса съвпадат: такъв род маневри заплашват стабилността в Европа.”

Министърът на отбраната на Естония Маргус Цахкна: „За руските участници в ученията „Запад-2017” това е еднопосочен билет.”

На 23 юни в интервю за беларуски медии министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров оцени подобни изказвания като „пълна глупост”. „Стоновете и риданията по повод нашите учения с република Беларус не се наблюдават за първи път”, подчерта той. „Сега готвим ученията „Запад-2017”, преди няколко години проведохме учения „Щит на съюза-2015”. Тогава се разнасяха същите крясъци – че сега руските войски ще влязат в Беларус за ученията и едва ли не ще останат там навеки, ще окупират република Беларус… Трудно е човек да си представи по-голяма глупост”, коментира още руският дипломат №1.

Сергей Лавров обърна особено внимание на това, че „нашите колеги от Северноатлантическия алианс прекрасно знаят, че са поканени на тези учения, те се провеждат прозрачно”. Така че на пресконференцията след заседанието на СРН генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг напразно се опита да посее съмнения в истинността на дадената от руска страна информация: той, видите ли, „има всички основания да смята, че ще бъдат задействани значително повече военни, отколкото днес официално се заявява”.

Доказателства за казаното изцяло липсват. А и с призивите си за „придържане към Виенския документ и осигуряване на възможност за инспекция с цел прозрачност и наблюдение на ученията” Столтенберг чука на отворена врата. В съответствие със задълженията по Виенския документ, да се канят международни организации и съседни държави за наблюдение на ученията „Запад-2017”, готовност изрази и Беларус. Както на 13 юли съобщи прессекретарят на Министерството на външните работи Дмитрий Мирончик, покани ще бъдат изпратени на представители на международните организации – ООН, ОССЕ, НАТО, ОНД, ОДКС, Международния комитет на Червения кръст, а също така Латвия, Литва, Полша, Украйна, Естония, Швеция и Норвегия.

Впрочем самият Йенс Столтенберг на същата тази пресконференция бе принуден да признае, че като цяло не вижда „някаква неизбежна пряка заплаха по отношение към която и да е от страните от НАТО” в руско-беларуските учения и в Русия като цяло. Повишената активност на Северноатлантическия алианс на западните граници на Русия обаче, влошава обстановката в региона. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви на неотдавнашно заседание на колегията на военното ведомство, че „ситуацията, която се оформя на западните ни граници е с тенденция към влошаване. Това е свързано с увеличаването на военната активност на страните от НАТО в Източна Европа. Северноатлантическият алианс засилва присъствието си в прибалтийските републики. Усъвършанства се инфраструктурата на техните морски пристанища, летища и други военни обекти.”

Руските военни и политици не срещат разбиране у своите колеги в ръководството на алианса и отделните натовски държави. Военната подготовка на натовските войски, разгърната на руските граници, е доказателство за нежеланието на Запада да се откаже от антируския си курс. Така и не можа да се възстанови пълноценното функциониране на Съвета НАТО-Русия, след като през април 2014 година НАТО замрази цялото си практическо сътрудничество с РФ. От миналата година заседанията са възобновени, но само на ниво постоянни представители.

В рамките на срещата в Брюксел на 30 март тази година бяха обсъдени въпроси, свързани със ситуацията около Украйна и в Афганистан, военната активност в Европа, взаимната прозрачност и намаляването на рисковете. Оттогава минаха повече от три месеца и половина, но не се забелязват каквито и да било признаци, че в Брюксел са чули загрижеността на Москва за разширяването на натовската военна активност на руските граници.

Този формат на взаимоотношения все по-малко устройва руската държава. В ръководството на страната не изключват вариант, при който след връщането на сегашния постоянен представител на Русия в НАТО Александър Грушко в Москва, където го очаква длъжността заместник-министър на външните работи, равнището на представителство на Руската федерация да бъде понижено. Тези мерки, според източници в Министерството на външните работи на Русия, са свързани с факта, че НАТО не е настроен за конструктивен диалог, а всички опити за дискусия прерастват в обвинения срещу Русия, която се опитват да представят за виновник практически за всички крупни съвременни кризи.

За какво разбиране може да става дума, след като щаб-квартирата на алианса пада до ниво да демонстрира видеото в подкрепа на „горските братя”… Официалният представител на Министерството на външните работи Мария Захарова директно и лаконично оцени въпросния замисъл като „историческо извращение, съзнателно разпространено от НАТО с цел подкопаването на резултатите от Нюрнбергския процес”. Тя призова западната общественост да пресече решително тези опити: „Ако днес Бандера е герой, а „горските братя” – партизани, спасяващи Балтика, то какво ще бъде утре?”

Вицепремиерът Дмитрий Рогозин също не сметна за необходимо да използа дипломатически език, тъй като преди няколко години бившият постоянен представител на Русия в НАТО заяви: „Видеото на НАТО за „горските братя”, убиващи наши войници, потвърждава, че в лицето на алианса имаме работа с наследници на последователите на Хитлер.” „Наглостта на песовете на войната премина всякакви граници”, категоричен бе Рогозин.

Автор: Юрий Рубцов, доктор на историческите науки, професор във Военния университет към Министерството на отбраната на РФ

Източник: fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова