A-specto публикува интервю на германския вестник Bild с руския президент Владимир Путин
Господин президент, преди 25 години празнувахме края на Студената война. Измина обаче една година, която даде толкова кризи и войни, колкото никога досега. Кое е това толкова ужасно нещо, което е сбъркано в отношенията между Русия и САЩ?
Това е въпросът на всички въпроси. Направихме всичко грешно.
Всичко?
Още в самото начало не успяхме да се справим с това да преодолеем разделението в Европа. Берлинската стена падна преди 25 години, но невидимите стени в Източна Европа останаха, преместиха се на изток. Това доведе до взаимни недоразумения и обвинения, от които израснаха всички кризи.
Какво имате предвид? Кога е ескалирало всичко това?
В Германия много ме критикуват за излизането ми на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. Но какво казах тогава? Само посочих, че бившият генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер се е съгласил след падането на Берлинската стена НАТО да не се разширява на изток. Много германски политици като Егон Бар също предупредиха за това.
(Говорителят на Путин му подава тънка кафява папка. В нея има писмени записи на разговори, между които и разговор с Егон Бар, воден в Москва. „Това все още никъде не е публикувано”, казва Путин.)
Що за разговори бяха това?
Това са много разговори, които тогавашният канцлер Хелмут Кол и външният министър Ханс-Дитрих Геншер са водили с президента Горбачов и други съветски политици през 1990 г.
(Путин започва да чете на руски от записите разговор с Егон Бар. Показалецът му върви ред по ред.)
Ето какво е казал Егон Бар през юни 1990 г.: „Ако сега не се вземат решителни мерки, с които да предотвратим разделението в Европа на нови блокове, всичко това ще доведе до изолирането на Русия.” За да се превъзмогне тази опасност, Егон Бар, един много мъдър човек, прави едно много конкретно предложение: САЩ, страните от бившия Съветски съюз и засегнатите държави трябва сами да определят своите зони в Централна Европа. В тях не трябва да се натрапват НАТО и неговите военни структури. Бар дори казва: „Ако Русия се съгласи за разширяването на НАТО, аз никога повече няма да стъпя в Москва.”
Все пак той дойде ли някога отново в Москва?
(Смее се.)
Честно казано не знам.
Ако трябва да бъдем сериозни, централноевропейските държави пожелаха да станат членове на НАТО по собствена воля. Защото НАТО им обещаваше сигурност.
Това вече съм го чувал хиляди пъти. Разбира се, че всяка държава има правото да организира сигурността си така, както тя иска и както й се струва правилно. Но държавите, които вече бяха в НАТО, държавите членки, можеха също да следват собствените си интереси – и да се откажат от експанзия на изток.
Трябваше ли НАТО да каже просто „не”? Това нямаше да го преживеят, защото…
Путин пита внезапно на немски език своя преводач: „…защо не?”
Защото това принадлежи на устава и собственото саморазбиране на НАТО, да присъединява свободни държави, ако те искат и отговарят на определени условия.
Путин продължава да говори на немски: „Кой е писал този устав? Политиците, или?”. Тогава президентът отново започва на руски:
Никъде не е написано, че НАТО трябва да присъединява определени държави. Просто е била нужна съответната политическа воля, за да се откаже от това. Но Алиансът не искаше да се откаже.
Защо смятате, че това е така?
НАТО и САЩ искаха пълната победа над Съветския съюз. Те искаха сами да седят на трона в Европа. Сега си седят на него, а ние говорим за всичките кризи, които иначе не бихме имали. Този стремеж към абсолютния триумф можете да видите и в американските планове за противоракетна отбрана.
Чадърът от противоракетни системи на американците, ако трябва да сме точни, е чисто отбранителен.
Президентът на САЩ Обама каза през 2009 г., че противоракетната отбрана ще обслужва само защитата от иранските атомни ракети. Но сега има международен договор с Иран, който трябва да осуети евентуален атомен проект на Техеран. Международната агенция за атомна енергия контролира това, да бъдат вдигани санкциите срещу Иран, но за противоракетната система САЩ неспирно продължават да работят. Неотдавна беше подписан договор с Испания, в Румъния се подготвя слагането на база, в Полша това ще се случи през 2018 г., а в Турция ще бъде инсталирана радарна система. Какво е това?
Обяснихте много подробно какви грешки е направил Западът от гледна точка на Русия. Самата Русия никакви грешки ли не е направила?
Напротив! И ние направихме грешки. Например, че прекалено много закъсняхме. Ако още в самото начало бяхме заявили по-ясно националните си интереси, днес светът щеше да е в равновесие. След падането на Съветския съюз имахме много собствени проблеми, за които не беше отговорен някой отвън, а самите ние: за спада на икономиката, срива на социалната система, сепаратизма и, разбира се, терористичните атентати, които разтърсиха страната ни. За тези неща не трябва да търсим виновни в чужбина.
В последното интервю, което сте дали за „Билд”, преди десет години, казвате, че Германия и Русия не са били никога толкова близки, както през тогавашната 2005 г. Какво е останало от тази специална връзка днес?
Взаимните симпатии на нашите народи ще си останат в основата на нашите отношения.
И нищо не се е променило?
(Преди да отговори, президентът внезапно започва да се смее.)
Дори и антируската пропаганда в масовите медии в Германия не е успяла да навреди на тази взаимна симпатия.
….имате предвид „Билд”?
Нямам предвид Вас лично. Но разбира се, че медиите в Германия до голяма степен са под влиянието на страната отвъд Атлантика.
Какви са руско-германските отношения днес?
През 2005 г. бяхме много добре: общата ни търговия имаше обем от 80 милиарда долара на година, а в Германия се откриха хиляди работни места благодарение на създадените руски инвестиции. Голям брой германски фирми от своя страна инвестираха в Русия. Имахме безброй много културни и граждански контакти. А днес? През 2015 година обемът на търговските ни отношения се понижи наполовина, само 40 милиарда евро.
Какво мислите за теорията, че има двама Владимир Путиновци? Единият преди 2007 г., приятелят на Запада, тясно обвързан с Герхард Шрьодер. И другият след това, поддръжник на Студената война.
Аз никога не съм се променял. Чувствам се също толкова млад, както и преди и си оставам близък приятел на Герхард Шрьодер. Но в международните отношения на държавите нещата се промениха доста и изглеждат съвсем различно. Там аз не съм нито приятел, нито булка, нито пък младоженец. Аз съм президент на Руската федерация. 146 милиона човека. Те имат свои собствени интереси и аз трябва да ги защитавам и да бъда отговорен за тях. Ние сме готови да правим това без конфликти и на базата на общото международно право да търсим компромиси.
През 2000 г. казахте, че най-важният урок от Студената война е да няма никога повече конфронтации в Европа. Днес тези конфронтации отново са налице. Ще се върне ли предишният Путин, т.е. приятелят на Запада?
Вижте, пак казвам, не съм се променил. Нека вземем за пример борбата с терора. След атентата през септември 2001 г. аз бях първият, който застана на страната на американския президент Буш. Сега, след атентатите в Париж, веднага разговарях с президента на Франция и се срещнах с него.
Заплахата от ислямисткия терор не поставя ли възможност за нови съвместни отношения между Русия и Запада?
Да, в световен план трябва да бъдем много по-тясно свързани, за да можем да противодействаме в борбата срещу терора, който е голямо предизвикателство. И когато не сме съгласни по някой въпрос, моля никой да не търси претекст, да ни обявява за врагове.
Тъй като говорите за големите предизвикателства, може ли да се каже, че Крим влоши отношението на Русия към Запада?
Какво разбирате под „Крим”?
Едностранното преминаване на граници в Европа погазва респекта към границите на държавите.
А аз разбирам под това хора.
Хора?
Превратът на националистите в украинската столица Киев през януари 2014 г., уплаши и застраши 2,5 милиона руснаци, които живеят в Крим. Какво направихме ние? Не започнахме война, не стреляхме, не е имало нито един убит човек. Нашите войници просто предотвратиха украинските войски в Крим, за да не се възпрепятстват свободното изразяване на хората там. В референдума, който беше приет още от стария парламент на Крим, мнозинството от гражданите е гласувало с „да” да принадлежат към Русия. Това е демокрация. Волята на народа.
Но не може с лека ръка да се поставят под въпрос границите на европейските държави.
За мен не са важни границите и държавните територии, а съдбата на хората.
А международното право?
Разбира се, всеки трябва да се придържа към международното право. В случая с Крим това също беше така. Според хартата на ООН всеки народ има право на собствено самоопределение, вземете пример с Косово: инстанциите на ООН тогава решиха, че Косово може да стане независимо от Сърбия и че интересите на сръбското правителство трябва да останат на заден план. Това може да се прочете във всички документи. Също така и в германските.
Преди това обаче сръбското правителство започна война срещу косовските албанци и хиляди бяха пропъдени. Има разлика.
Факт е, че беше една дълга война, в която Сърбия и столицата й Белград бяха бомбардирани и обстрелвани с ракети. Това беше една военна интервенция на Запада и НАТО срещу тогавашния остатък от Югославия. И сега Ви питам: Когато косовският народ има правото на самоопределение, защо хората, които живеят в Крим да нямат? Аз бих казал: Всички би трябвало да се придържат към международните правила, а не да искаме да се променят всеки път, когато са ни изгодни.
Ако, както Вие казвате, в Крим не е имало нарушение на международното право, как бихте обяснили на гражданите на Русия тежките икономически санкции на Запада и Европейския съюз?
Руското население изцяло е наясно с положението. Наполеон е казал, че справедливостта е инкарнацията на Бог на Земята. Аз Ви казвам: обединението на Крим с Русия е справедливо. Санкциите на Запада не целят да помогнат на Украйна, а да изтласкат геополитически Русия на заден план. Те са глупави и безразсъдни и навредиха и на двете страни.
Колко сериозно се отразиха санкциите на Русия?
При движенията на международните финансови пазари, Русия пострада значително от санкциите. По-големите вреди са заради спада на енергийните цени. При износа на нефт и природен газ са отчетени приходни щети, които отчасти можем да компенсираме от други места. Във всичко това обаче има едно хубаво нещо: когато получаваш много петролни долари, както ние преди, и можеш да си купуваш с тях всичко от чужбина, спираш развитието на собствената си страна.
Тоест руската икономика е пострадала тежко.
Ние вече стабилизираме руската икономика стъпка по стъпка. Брутният вътрешен продукт през изминалата година е спаднал с 3,8%, а индустриалната продукция с 3,3%. Инфлацията е 12,7%. Търговският баланс обаче е много позитивен, ние изнасяме за първи път от години отчетливо повече стока с по-висока добавена стойност и имаме 300 милиарда долара в златния си резерв. Изпълняват се и много програми за модернизиране на икономиката.
За санкциите, за Крим и за кризата в Източна Украйна – през 2015 г. доста често говорихте с Ангела Меркел. Какво Ви е отношението към нея днес?
Имаме делови отношения. През изминалата година съм се срещал с нея седем пъти, най-малко 20 пъти сме се чували по телефона. 2016 г. е годината на руско-германския младежки обмен, което също ще допринесе за нашите отношения занапред.
Имате ли доверие на Ангела Меркел?
Да, доверявам й се, тя е един много открит човек. Тя също е подложена на определен натиск и ограничения. Но се стреми по честен начин да разреши кризата, както и в Югоизточна Украйна. Но това, което прави Европейският съюз със санкциите, въпреки всичко, си е един театър на абсурда.
Театър на абсурда? В Източна Украйна дълго нещата няма да са такива, каквито трябва да бъдат.
Вината, че все още не се прилага споразумението от Минск, е неизменно на правителството в Киев. Не може да се изисква нещо от Москва, което реално трябва да бъде постигнато от властимащите в Киев. Най-важното е конституционната реформа, точка 11 от Минското споразумение.
Путин отваря друга папка и чете точка 11 от Минското споразумение на руски:
Тази конституционна реформа трябва да постигне автономия в районите в Източна Украйна и до края на 2015 г. да бъде приета. Това не се случи, годината мина. Русия нищо не може да направи.
Не трябваше ли конституционната реформа най-напред да бъде приложена като подкрепените от Русия сепаратисти и военните части на Киев спрат да се стрелят помежду си?
Не. Това го няма тук. Като първо конституционната реформа трябва да бъде дадена и едва след това да се постигне доверие и сигурност по границите. Вижте тук:
(Путин отново взема документите от масата и казва: „Всичко е на английски, можете да го задържите”. „Благодаря”, отговарят редакторите на „Билд”. Путин казва на немски: „Няма защо”.)
Смятате ли, че Ангела Меркел не е прочела правилно споразумението от Минск и не го е разбрала добре? Тя се застъпи за това, санкциите срещу Русия да бъдат удължени.
Ангела Меркел и европейските партньори ще направят много добре, ако се занимаят по-подробно с проблемите в Източна Украйна. Може би те си имат прекалено много вътрешнодържавни проблеми. Все пак неотдавна Германия и Франция разкритикуваха това, че украинското централно правителство е просрочило с 3 години определени регулации за автономия. Те трябва да бъдат постоянни.
След всичките Ви разговори и контакти учудва ли Ви с нещо канцлерката?
Да ме учудва? Не, това никога не съм го казвал. Аз я ценя, както винаги, като човек, който е професионалист и отворен към нещата.
Когато Ангела Меркел Ви посети през 2007 г. тук в Сочи, вие бяхте взели Вашето куче Кони на срещата. Тогава знаехте ли, че канцлерката се страхува много от кучета и това определено ще й бъде неприятно?
Не, не знаех. Исках да я зарадвам. Когато научих, че тя не обича кучета, разбира се, веднага се извиних.
Превод: Юлия Владимирова
Източник: BILD