8 ноември 2016 г. ще остане в историята като денят, в който американският народ победи своя елит. С гласуването си за Доналд Тръмп американците показаха колко силно им е писнало от  политиците във Вашингтон, от банкерите на Уолстрийт, от лобистите за всевъзможни каузи, от големите медии, от вечните либерални коментатори, т.е. от всички онези, които застанаха в железен строй зад Хилъри Клинтън. С гласуването си срещу Хилъри американците показаха, че не желаят повече страната им да харчи колосални суми, заради безсмислените си войни по целия свят. Войни, които уж се водят в името на „тържеството на демокрацията”, но всъщност целта им е налагането на истеричната войнолюбива политика на неоконсерваторите. На тези избори американците въстанаха не само срещу кликата на Хилъри, но и срещу чудовищните манипулации, които извършваха медиите им. В България често се оплакваме от необективността на нашите телевизии, вестници, радиостанции. Но в сравнение с това, което правеха през последните месеци американските медии, нашите са символ на безпристрастната и независима журналистика. Сатанизирането на Доналд Тръмп вървеше с такава скорост, че човек даже не можеше да проследи всички компромати, които се изливаха върху него. Целта беше в съзнанието на избирателите той да бъде представен като расист, женомразец, изнасилвач, изобщо като мръсник от най-висш порядък. А, да не забравяме и най-страховитото обвинение – „марионетка на Путин". И в същото време, тези толкова смели американски журналисти, които постоянно разобличаваха Тръмп, бяха удивително внимателни по отношение на действията на г-жа Клинтън. Да, постоянно наблягаха на нейния дългогодишен опит в политиката, но не влизаха в конкретика. А трябваше. Защото опитът на кандидатката включва – подкрепа на инвазията в Ирак, режисиране на т.нар. „Арабска пролет”, която доведе до разцвет на ислямския тероризъм, до възхода на групировки като ИДИЛ, до ужасяващ терор и масова бежанска вълна, залели Европа. Толкова опитната Хилъри Клинтън може да се похвали още и с практическото разрушаване на държави като Либия и Сирия, с човеколюбиви забележки като „Дойдохме, видяхме, той умря” за Муамар Кадафи и със също толкова човеколюбивото „А не можем ли да го убием с дрон” по отношение на Джулиан Асандж. Всичко това американските медии го споменаваха с половин уста. По същия деликатен начин споменаваха и неприлично високите хонорари, получавани от Хилъри и Бил Клинтън за техните лекции, и огромните дарения за техните фондации, получавани от режими със съмнителна репутация. За сметка на това медиите дни наред се занимаваха със сексуалните коментари на Доналд Тръмп и с историите на някакви жени, които твърдяха, че преди 20, 30 или 40 години Тръмп им бил намигнал и това оставило огромен негативен отпечатък върху психиката и по-сетнешния им живот. Е, на американците им писна от цялото това либерално глезотене. Писна им също така да им обясняват по 24 часа в денонощието как за всичките им проблеми – като се започне с лошото време, мине се през драмите в здравеопазването и образованието и се стигне до имейлите на Хилъри, е виновна единствено Русия. Президентските избори в Съединените щати показаха, че тези, които най-много плашат хората, които упорстват в разпространяването на виденията си за някакви чужди заплахи, в крайна сметка инкасират най-големите загуби.