Един ден объркан любопитен репортер задава въпрос на Джон Готи-младши. Журналистът се интересува дали семейство Готи е свързано с наркобизнеса. Удивен, Готи отвръща: „Не. Че кой може да се конкурира с правителството?”.
Джон Готи не е вече между живите. Той беше босът на фамилията Гамбино, израснал в бедно италианско семейство по улиците на южен Бронкс и Харлем, превърнал се в емблема на американската мафия.
Кое обединява международния тероризъм, световните финансови пазари, имперската хегемониална политика и капитализма като обществена форма? Отговорът е: това, че тяхното съществуване в много голяма степен зависи от наркотиците. Всички акции срещу наркотиците от сорта „Просто кажи НЕ!”, „Те ви убиват”, STOP DRUGS и пр. са камуфлажна измишльотина, която пасва на общата недосетливост на обществото. Войната, обявена на наркотиците, винаги е била фикция и ще бъде фикция, докато съществува възможността да се правят огромни пари от наркотици. Трябва да се отбележи, че парите, получавани от търговия с наркотици, са абсолютно неотделима част от световната икономика. Ако се проследят глобалните финансови потоци, може да се отбележи, че общата сума на търговията с наркотици (хероин, опиум, морфин, марихуана, кокаин, крек и халюциногени) донася доход около 700 милиарда долара на година. Тези пари поради своето смущаващо количество безспорно са много важен елемент на световната банкова и финансова система. Защото осигуряват устойчив поток на налични средства, необходими за поддържането на инвестиционните балони на фондовите пазари в САЩ и Великобритания. Удивително е как тези 700 милиарда долара нелегални доходи пресичат границите между държавите, минават през международната банкова система и остават незабелязани за органите по реда и сигурността! Става дума за най-високоорганизирания международен политикоикономически картел, ползващ се с поддръжката на много държавни органи, с политическа, разузнавателна и дори идеологическа подкрепа. При проблема с наркотиците, както и при международния тероризъм, е абсолютно невъзможно да се стигне до изначалния генезис и да се определи кой по какъв начин е обвързан, защото обвързани са всички значими фактори в оплетено кълбо. Поради тази причина нито международният тероризъм, нито наркотиците някога ще бъдат изкоренени. Прекалено много могъщи фигури от световната олигархия, включително членове на кралски фамилии, са замесени, скрити зад многочислени посредници и подставени лица. Наркотиците са в особена връзка със световния пазар на злато, на диаманти, с кредитния пазар и, разбира се, със света на организираната престъпност. Ако се говори в чисто икономически смисли, то една от целите на търговията с наркотици е да се създава ликвиден капитал, който да е достъпен за тези, които искат да имат преднина пред конкурентите на пазара. За тази цел парите от наркотици трябва да преминат през напълно законни канали, но обемът на тези пари е толкова огромен, че банките няма как да не разберат какъв е техният произход. 700 милиарда долара от продажба на наркотици, които всяка година постъпват в световната икономика, носят особени изгоди за финансовите пазари, особено за Уолстрийт. Това е причината да се подкрепя нелегалният наркотрафик.
Катрин Остин Фитс, работила като помощник-министър в администрацията на Буш-старши, както и в инвестиционна банка на Уолстрийт, пише следното в статия, озаглавена „Как работят парите в нелегалната търговия с наркотици”: „На кръстовището пред нашия дом всеки ден виждам двама-трима младежи, които продават наркотици. Ако те си делят печалбата поравно с дилъра и получавайки около 300 долара на ден, работят 250 дни в годината, то техният дилър може да изпира около 100 хиляди долара чиста печалба годишно чрез местния ресторант за бързо хранене, който е собственост на публична компания. Ако предположим, че пазарната стойност на тази публична компания се оценява с мултипликатор 20-30 относно печалбата, получава се, че шайката неграмотни улични момчета помага на компанията да увеличи своята пазарна стойност с 2-3 милиона долара за година. Във Филаделфия, където аз живея, и където търговията с наркотици е в обемите на 20-40 милиарда долара годишно, общият прираст на пазарната стойност на акциите е в порядъка на 80-160 милиарда долара. Ако към това се добавят и другите фактори, способни да увеличават пазарния мултипликатор на акциите, като например намаляване на задлъжнялостта и др., то тогава прирастът на акциите в района може да се окаже още по-висок – до 100-250 милиарда долара. Всичко това поражда безкрайни проблеми за хората, опитващи се да се занимават с честен бизнес”. Какво означава това за света на големите финанси? Например, ако Bank of Nova Scotia или Royal Bank of Scotland, или Chase Manhattan Bank, или General Electric получат 40 милиона допълнителен приход от търговия с наркотици, то при мултипликатор цена/доход, равен на 20, чистият прираст на акционерната стойност на компанията ще бъде 800 милиона долара. През 1999 г. тогавашният председател и изпълнителен директор на Нюйоркската фондова борса Ричард Грасо посети колумбийските джунгли, за да преговаря с представител на ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия). ФАРК е наркотерористична групировка, с която правителството на САЩ неофициално се намира в състояние на война. Но Ричард Грасо трябваше да запознае ФАРК с предложение на американските финансови служби за сътрудничество. С какво една малка Колумбия предизвиква този приклекнал жест у американците?! С това, че през последните 30 години в Колумбия се „произведоха” повече от трилион долара капитал. А това силно интересува банкерите от Уолстрийт. Ако обикновен американец внесе в банката 10 хиляди долара, по закон е задължен да уведоми за това съответните органи. Заедно с това всяка крупна корпорация може да осребри чек за 100 милиона долара, получени от някакъв наркобарон, и никой няма да попита откъде са тези пари. Разбира се, за да включи компанията тези пари в своя годишен отчет, е нужно да ги легализира. Тоест да ги изпере. Освен това корпорациите могат да заработват фантастични печалби, получавайки нелегалните наркопари под формата на заем с нисък процент. За съжаление, въпреки че много се говори за прането на пари, санкциите се прилагат съвсем избирателно. Правителството на хегемониалната държава Америка затваря очите си за много сделки и компании, ако това му е удобно. И обратно. ЦРУ играе в тази система изключително важна роля. През всичките над 60 години от своето съществуване ЦРУ по един или друг начин е свързано с търговията с наркотици. Но не става дума само за ЦРУ, а за всички подобни секретни служби по света, като МИ-6, Мосад, френските DGSE, руските ФСБ, както и много други. Да не говорим за разузнавателните служби на такива страни, като Панама, Филипини, Хондурас и пр. Идеалите трябва да паднат. И хората да схванат отчетливо, че службите по сигурността са оплетени в особени схеми с тъмния свят. Още повече, че икономическият и военният елит живеят в симбиоза: парите хранят военните, а военните защитават ресурсите и пазарите. Затова не е чудно, че светът се намира в една постоянна конфликтност. Кристиан де Бри и Жан де Майяр в статията си за Monde Diplomatique „Престъпността – най-солидното свободно предприятие” пишат следното: „Позволявайки на капитала безпрепятствено да преминава от единия край на света до другия, глобализацията и отказът на страните от своя суверенитет способстваха за взрив на нелегалния финансов пазар. Това е внимателно приложена система. Тя е тясно свързана с експанзията на съвременния капитализъм при необходимото сътрудничество на три партньора: правителства, транснационални корпорации и мафия. Финансовата престъпност е пазар, структуриран и процъфтяващ. Съучастието на крупните компании заедно с ненамесата на правителствата позволяват на организираната престъпност да изпира и да използва за своята дейност приказни богатства. Що се касае за транснационалните корпорации, то те се нуждаят от поддръжката на правителствата и от неутралитета на регулиращите органи и органите за сигурност, за да осъществяват „сделките на века” и да финансират своите незаконни машинации. Политиците са директно въвлечени в тези процеси. Тяхната способност да остават на върха и да влияят на хода на събитията зависи от финансовата подкрепа именно на тези корпорации. Тази хармония на интереси е важен фактор на световната икономика, смазващото масло за капитализма”. С други думи наркотиците са огромен бизнес, управляван, контролиран и защитен много добре от могъщи хора, които работят ръка за ръка с водещи банкови институции, с правителства на различни страни, и от крупни корпорации, чиито акции се котират на световните фондови борси. Една такава корпорация е Hong Kong and Shanghai Corporation, която е създадена по време на края на Втората опиумна война, около 1860 г., от британски банки и търговски компании. И до ден днешен тази компания служи за главна клирингова организация за всички далекоизточни финансови сделки, свързани с черния пазар на опиум и хероин. Друга подобна е Bank of Nova Scotia, чиято щабквартира е разположена в Торонто. Тази банка заема водещо място на канадския пазар за злато, а освен това обслужва и канадските гигантски рудодобивни компании, работещи в страните от Третия свят. Според американското разузнаване Bank of Nova Scotia активно се занимава с пране на мръсни пари от Карибския басейн. Остава въпросът, как банките, които се занимават с пране на мръсните пари от наркотици, запазват своя имидж?! Един от начините е да финансират законно покупката на компании, имащи лиценз върху импорта на химически вещества. Например Hong Kong and Shanghai Corporation се занимава с такъв род сделки чрез компанията Tejapaibul. Тази компания импортира в Хонконг химическите суровини, необходими за превръщането на суровия опиум в хероин. Опиумът е изсушеният сок, който изтича при нараняване на незрелите главички на опиумния мак, той е бледокафява смола. И в него се съдържат наркотични вещества, между които морфин, кодеин, папаверин и др. Опиумът се превръща в хероин посредством използването на оцетен анхидрид, натриев карбонат, активен въглен, хлороформ, етилов спирт, етер и ацетон. Оцетният анхидрид се използва и при производството на аспирин. Не е много странно това, че главният пазар за пласиране на оцетен анхидрид е Афганистан. Явно афганистанците най-много от всички народи по света са податливи на простуда и се нуждаят от огромни количества аспирин. Ето, по това си личи колко фалшиви са кампаниите, провеждани срещу разпространението на наркотиците. Ако правителствата на държавите от Европа и Северна Америка искаха да премахнат търговията с наркотици, щяха първо да наложат контрол върху движението и продажбата на химическите суровини, без които не може да се произвежда хероин. Вместо това всички тайни служби по света са намесени в търговията и дори в производството на наркотици. Например всички операции на ЦРУ по света се съпровождат от рязко увеличаване на потреблението на хероин в дадения регион. Ирак, една страна, където проблем с наркотиците изобщо не е съществувал до появата на американците, в момента е превърната в главен транспортен пункт в транзита на афганистанския хероин. И това официално се съобщава от Би Би Си още преди десет години, на 12 май 2005-а, когато британската медийна група набира смелост да каже истината, позовавайки се на Международния съвет по контрола върху наркотиците. Защо се водят военни действия непрестанно в страните по маршрутите на наркотрафика?! Племенните и фракционните враждебности (хунти, фракции, паравоенни организации, религиозни групировки, милиции и пр.) поддържат съвременни форми на феодална анархия, която е най-удобна за бизнеса с наркотици. Търговията с наркотици процъфтява, когато лидерите на отделните групировки са по-силни от правителството. Добра илюстрация за това е Афганистан, където властта принадлежи на местните полеви командири. Основната цел на преразпределението на огромните финансови потоци в света е двойна: финансово обогатяване на световната олигархия и постигане на геополитически цели. Една от тях е да се отслаби Русия и да се дестабилизира цяла Източна Европа до Русия. Това би способствало за балканизацията на самата Русия. Растящото военно и икономическо присъствие на САЩ в региона на Балканите и в Европа и би им позволило да установят контрол върху наличните ресурси и маршрути за нефт и газ, доколкото те съществуват. Да подпомогнат изграждането на нови енергийни трасета, заобикалящи Русия, както и да попречат на опитите на Русия да създаде нови руски тръби към Европа. Всичко това се прави, за да бъде Русия изтласквана, притискана и обезкръвявана. Влиянието на Русия на Балканите е необходимо да бъде отслабено до необратимост. Натискът обаче е непремерен и днес ставаме свидетели на най-неочакваното поведение на Турция спрямо Русия за сметка на засегнатите интереси на САЩ. Щатите явно недооценяват ролята на Турция в хегемониалния им пъзел. Преди двайсетина години САЩ отслабиха хватката върху Турция, вкарвайки ресурс, внимание, интереси и финансови средства в постюгославското пространство. Тоест парчето „Източна Европа”, което е по-голямо, по-ново и още неразорано, погълна усилията им, измествайки американския фокус от Турция. Във времето преди разхлабването на отношенията между Вашингтон и Анкара от 10 милиарда долара, похарчени от Турция за придобиване на оръжия, 8 милиарда бяха субсидии от правителството на САЩ. Много турски компании разгърнаха прекалено активна дейност в мюсюлманските републики на бившия СССР, за което получаваха прилични грантове от Щатите. Турция винаги е имала и особено сериозна роля във военния и промишления шпионаж. Турция също така е ключов играч в операциите, свързани с обмен на наркотици за оръжие. Албанските националисти в независимата минидържава Косово са създали обширна хероинова мрежа от „Златния полумесец” към швейцарския черен пазар на оръжие. Няма как разумен човек да повярва, че търговия на стойност 40 милиарда долара е в ръцете на периферна косовска хунта и че тази хунта е мозъчният център за транспортировката, химическата преработка, разпространението и невероятно сложните механизми на изпирането на парите през най-крупните финансови учреждения на Америка. Тъй като Турция се намира на главната търговска магистрала между Азия и Европа, тя е много важен транзитен център за наркотрафика. Турция наистина има уникално географско местоположение. Затова и през Турция минават 60 тона хероин годишно, което е три четвърти от общото количество хероин, доставяно от Афганистан в Западна Европа. Разбира се, трафици в такъв умопомрачителен мащаб са възможни само със съдействието на полицията и армията. Едновременно с това Турция се опитва да води борба с гигантската престъпна мрежа, по която се транспортират наркотици от Афганистан в Европа. Това е абсурдът, лицемерието и парадоксът на съвременните държави. Официално властта харчи ресурси за овладяване на престъпността, а заедно с това неофициално движението продължава. То е самоподхранваща се симбиоза между външни и вътрешни фактори, между ползи и загуби. Никой не може да изтреби наркобизнеса или ако опита, той ще бъде изтребен. Поради тази причина, но най-вече поради финансови облаги наркобизнесът е вечен. Дори и някой държавник да реши да направи опит да се справи с престъпността, той преди всичко ще иска да продължи да бъде държавник, а печеливши политически кампании се правят само с пари от скрити потоци. Чистите пари имат един ужасен недостатък пред мръсните: винаги са недостатъчни. Суровият опиум често се транспортира от Турция и Ливан до Корсика за преработка по-нататък в Европа. Въпреки че през последните години все повече хероин се произвежда непосредствено в Азия. Средиземноморското крайбрежие от Марсилия до Монте Карло изобилства от хероинови фабрики. Но един от най-сериозните фактори в бизнеса с наркотици е Косово, респективно войната в Косово, и същественото звено в цялата верига – Албания. Етническите албанци са най-големите доставчици на наркотици за потребителите в западните държави на Европа. А организацията АОК (Армията за освобождаване на Косово) безцеремонно се въоръжаваше с пари от наркотици. Случаят с АОК само подсказва, че това се е случвало не без знанието на американските, британските и германските служби за сигурност, а по-скоро с тяхно позволение. След разпада на СССР силното югославско правителство, което контролираше Балканите, беше сериозно препятствие за построяването на по-лесен, по-евтин и изгоден и пряк маршрут за доставка на наркотици от Афганистан и Пакистан през Турция в Европа. Така се роди Косово. Според разследвания, поръчани от Конгреса на САЩ, половината от парите, които са стотици милиарди, от търговията с наркотици по света се изпират в американски банки. Тези нелегални пари са силно необходими за икономиката на САЩ. Например общо през 90-те години в американската финансова система са постъпили до 5 трилиона долара от криминални дейности. „Без мръсните пари – казва професор Джеймс Петрас от Бингхамтънския университет – САЩ не могат да поддържат външната си търговия, което ще повлече падане на курса на долара, рязко снижаване на жизнения стандарт, на обема на инвестициите и на кредитния капитал, и Вашингтон няма да може да поддържа своята глобална империя.” Американските банки са разработили много сложни и същевременно прецизни механизми за изпиране на пари, а след това за инвестирането им в легални дейности или държавни облигации, с което те биват напълно узаконявани. Разбира се, масмедиите показват грандиозната борба на САЩ срещу прането на пари, но тя отново, както и всичко останало, има двойствена порода. Има „наши” мръсни пари. Има и „ваши” мръсни пари. Борбата е за това да се преустанови трафикът на „вашите” мръсни пари, които ви обогатяват, и този трафик да стане „наш”, за да се обогатяваме ние. Тогава е настъпила „демокрация”. Има два начина, чрез които банките изпират пари: чрез частното банкиране и чрез „банки кореспонденти”. Частните банки, които обслужват най-богатите хора по света, чиито депозити са десетки и стотици милиони и милиарди, са много удобни за пране на пари. Те гарантират на своите клиенти конфиденциалност. Тези банки често правят сметки под кодови имена, както използват и специални събирателни сметки, където собствените пари на банката се смесват с тези на клиента и паричните преводи не оставят никакви съмнителни следи. Всичко това замаскирва движението на парите на клиента. Също така този вид частни банки използват услуги на офшорни частни инвестиционни корпорации, разположени в страни, където има строги закони относно банковата тайна (Кайманови острови, Бахамски острови и пр.). Вторият начин за пране на пари на банките е чрез посредничество на „банки кореспонденти”. Този начин позволява да се превеждат пари от банка в банка „без излишни въпроси”, като по този начин постепенно се изпират парите. Кореспондентската мрежа е измислена от банките, за да могат те взаимно да си помагат и сътрудничат при движението на парите, обмяната на валутата и осъществяването на всякакви финансови транзакции. На изслушване в американския Конгрес е заявено, че тези банкови връзки и мрежи откриват за лошо управляваните и корумпирани чуждестранни банки, които перат пари, пряк достъп до финансовата система на САЩ. Не е учудващо, че огромното количество от офшорни банки, които перат криминални пари, имат кореспондентски сметки в САЩ. Някои от най-големите банки, които са специализирани в международни преводи, имат капацитета да осъществяват парични преводи с обеми до 1 трилион долара на ден. Според изключителните принципи на двойния стандарт на Запад скандали за пране на пари се случват само ако се перат парите на руската организирана престъпност. Защото това подсилва легалното натрупване на капитал у някои руснаци. И като цяло подпомага Русия, което е абсолютно нетърпимо. Такъв крещящ пример е Bank of New York, която беше уличена в изпирането на 15 милиарда долара, принадлежащи на руснаци. Bank of New York е сериозна банка, една от най-старите в света, основана още през 1784 г. от Александър Хамилтън, първия министър на финансите на САЩ. Обвинението към нея е, че е действала като банка кореспондент на контролираната от руската мафия „Инкомбанк”, като е заработвала 250 милиона долара само от комисиони месечно. Освен това някои от високопоставените служители на банката са получавали незаконен доход, откривайки неограничен достъп до западната банкова система за руските олигарси. Bank of New York е избрана за банка кореспондент на най-малко 160 руски банки. Малко преди кризата от 1998 г. Bank of New York е заработила от ежедневни транзакции 3,7 милиарда долара. В иска, предявен към банката, се посочва, че именно защото Bank of New York е крупна банка от американската финансова система, мащабите, скоростта и ефективността на тази добре работеща система са спомогнали за изключително финото замитане на следите от тези операции по изпиране на това огромно количество пари. Разбира се, никакви обвинения нямаше да бъдат повдигнати към тази банка за пране на пари, ако това не бяха парите на „другия полюс”. Нищо от подобни транзакции за изпиране на пари нямаше да бъде осветено. В битката за ресурси, сфери на влияние и хегемониална позиция в света се ползват абсолютно всички средства, дори криминалните и престъпните, като убийства, трафик на наркотици, разпарчетосване на суверенни държави, заграбване на територии и поставянето им под марионетно управление, лъжи, тиражирани от медиите, и медии, превърнати в оръжие, и т.н.
Източник: Shadow Masters, by Daniel Estulin