Луис Дел Монте, известен учен физик, бивш ръководител на разработките по микроелектроника в IBM и проектант на технологии за Honeywell и Samsung в областта на изкуствения интелект, наскоро издаде новата си книга „Нано оръжията: нарастваща заплаха за човечеството” (Nanoweapons: a growing treat to Humanity). Дел Монте прогнозира, че към края на 2020 г. терористите ще имат достъп до нано оръжия и ще разполагат с възможности да използват нано роботи за извършване на терористични атаки. Като например такива да заразяват системи за водоснабдяване в големите градове или да предизвикват масово отравяне на хора. Според мнението на Дел Монте, нано дроновете могат да станат средство за водене на биологични войни. Военните лаборатории отдавна работят над миниатюризацията на безпилотните самолети. Миналата година лабораторията DARPA се похвали с постигнатия успех в резултатите на програмата си за създаване на бързи и леки автономни дронове. Става дума за създаване на малък дрон, който не се управлява от оператор и няма GPS навигация, а се командва само чрез системата си от вградени датчици. Експерименталният модел на дрона е летял в тестов лабиринт със скорост 20 м/сек. Следващата задача е размерите му и обемът на електрониката в него да бъдат намалени до такава степен, че той да може да оперира самостоятелно с висока скорост в закрити помещения. През 2014 г. изследователите от армейските лаборатории на САЩ показаха миниатюрни крила с размер 3-5 см, роботизирани миниатюрни крака и мотори с диаметър 2-3 мм. Според мнението на изследователите, след 10-15 години те ще могат да произвеждат и роботи насекоми. Това далеч не е нано ниво, но очевидно е вектор в развитието на военните технологии. През 2010 г. Пентагонът обяви своите опасения, че нано технологиите ще доведат до създаването на изкуствен, взривоопасен микропрах под формата на нано роботи, които при вдишване ще попадат в белите дробове на войниците и ще ги изваждат от строя. Впрочем, през лятото на 2016 г. венецуелският проправителствен сайт Apporea излезе с информация, че венецуелските власти са на мнение, че смъртта на Уго Чавес е предизвикана от нано оръжие. Според твърденията на Apporea, към отравянето на Чавес биха могли да бъдат причастни нанотехнологии, използвани от САЩ. Нано оръжията също така могат да транспортират различни видове нано частици, които са способни да провокират широк спектър от здравословни проблеми с летален изход като инфаркти, мозъчни инсулти, спиране на дишането, психични разстройства, СПИН и много други. Apporea твърди, че още през 2003 г. по инициатива на президента Джордж Буш-младши в САЩ е започнала разработката на нано оръжия, като за целта са заделени 3,7 млрд. долара. Нано оръжията пак излязоха на дневен ред, като една от версиите за неотдавнашната смърт в Малайзия на Ким Чен Нам, заварения брат на севернокорейския лидер Ким Чен Ун. В своята книга Луис Дел Монте прогнозира, че автономни нано роботи ще могат сами да асамблират свои копия, тоест да се самовъзпроизвеждат. Управлението на милиони нано роботи може да се превърне в огромен проблем, а хакерска намеса в програмното им обезпечаване да предизвика непредсказуеми последици. Например, ако се изгубят някой и друг милион военни нано роботи може да започнат да унищожават не целите, за които са програмирани, а мирното население. Според мнението на Дел Монте, има и още една сериозна опасност. Това е създаването на технологии за производството на мини атомни бомби, които могат да влязат в употреба от терористите. Учените твърдят, че САЩ, Русия и Китай вече инвестират „милиарди” в разработките на нано оръжия и светът е заплашен от нова надпревара във въоръжаването, много по-опасна от тази с ядрените оръжия. Анализаторите от университета в Кеймбридж считат, че през 2100 г., като резултат от прилагане на военни нано технологии ще съществува 5% риск от гибел на човечеството. Десет процента е рискът от смъртта на минимум 1 млрд. души и 25% е рискът от унищожаване на минимум 1 млн. човека. Освен това, 5% е вероятността от пълното изчезване на човечеството след употребата на нано оръжия. Последният показател е сравним с прогнозата, според която изкуственият интелект може да унищожи хората. Този показател също е 5%. В същото време, вероятността ядрена война или пандемия да причини гибел на човешкия род е значително по-ниска. Интересът към нано оръжията отново се засили след връчването на Нобеловата награда по химия през 2016 г. С нея бяха отличени Жан Пиер Соваж, сър Джеймс Фрейзър Стодарт и Бернар Лукас Феринга за разработката и синтеза на молекулярни машини. Това прави възможно създаването на миниатюрни версии на двигатели. Тази разработка открива огромна перспектива пред създаването на нано роботи. Журито от нобеловия комитет сравни работата на учените химици със създаването на първия електродвигател през 1830 г., като отбеляза, че молекулярните машини изцяло ще променят начина на живот на човечеството, както някога това е направил електродвигателят. Днес в медиите се обсъждат също така медицинските аспекти за използването на нано роботи при лечението на хората или за създаването на нови материали, но това не изключва военното им приложение. В този аспект трябва отново да си припомним позабравената глобална теория, наречена „сива слуз”, която беше лансирана през 1986 г. от Ерик Дрекслер. Според нея, ако дефектират, самовъзпроизвеждащите се нано машини, вече няма да бъдат съзидателни, а разрушителни. Те непрекъснато ще преработват субстанция, консумирайки енергия за своето възпроизводство. Тогава вместо да изпълняват зададената им програма, например, за унищожаване на ракети или ядрените реактори в Иран, нано роботите ще започнат да „изяждат” всичко наоколо. А за такова безконтролно самовъзпроизводство биха могли да ги програмират и терористи. През 2000 г. Роберт Фрейтас доразви теорията на Дрекслер. Той раздели „сивата слуз” на подвидове. Нано роботите в Световния океан той нарече „сив планктон”, нано роботите извличащи непосредствено от въздуха необходимите за репликация вещества – „сиви лишеи”, а нано роботите на повърхността на земята, унищожаващи живите организми – „убийци на биомаса”. За борба със „сивата слуз” Фрейтас предлага да се създадат армии от „добри” и желателно несамовъзпроизвеждащи се нано роботи, които да се използват за неутрализиране на „лошите”. Войната на бъдещето може да изглежда като война на невидими нано роботи, а не като сражения между гигантски роботи или кибер войни. Луис Дел Монте счита, че именно притежаването на нано оръжие в XXI век ще определи коя страна ще бъде свръхдържава и коя не.

Автор: Иля Плеханов
Източник: Военное дело