Списъкът с приоритетите в областта на отбраната на новоизбрания президент Доналд Тръмп не включва Русия като заплаха за САЩ

Foreign Policy разполага с документ от 1 декември, съдържащ тази информация, който е написан от Брайън Маккиън, действащия заместник-държавен секретар по отбранителната политика. Твърди се, че списъкът с приоритетите му е предаден от Мира Рикардел, един от ръководителите на преходния екип на Тръмп в Министерството на отбраната. Документът се фокусира върху борбата с „Ислямска държава”, повишаването ефективността на политиката в сферата на отбраната, премахването на проблемните текстове от Закона за бюджетния контрол, подобряването на способностите, размера и бойната готовност на въоръжените сили, както и работата по новата кибер стратегия. 

Досега високопоставени служители на администрацията на САЩ поставяха Русия като заплаха номер едно, включително министърът на отбраната Аштън Картър, ген. Джоузеф Дънфорд, председателят на Съвета на началник-щабовете. Директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър подчертава, че Русия е особена заплаха.

Евелин Фаркаш, бивш високопоставен представител на Пентагона, занимаващ се с въпросите, засягащи отношенията с Русия, разказва пред Foreign Policy, че представителите на Министерството на отбраната „ще бъдат много обезпокоени”, когато видят, че Москва липсва от този списък. Премахването на Русия от списъка с основни заплахи е в силен контраст с позицията на Съвета по външни работи, според която един потенциален конфликт между Русия и НАТО е сред най-големите рискове през 2017 г.

Призивът на Тръмп за подобряване на отношения с Русия повлияха на общественото мнение в полза на Москва. Наскоро той отхвърли твърденията, направени от разузнавателните служби на САЩ, че Русия е хакнала системите на Демократическата партия по време на изборите.

На номинацията на Рекс Тилърсън за държавен секретар се гледа като на знак за намеренията на новоизбрания президент да промени политиката спрямо Русия. Всъщност няма никакъв смисъл Вашингтон да гледа на Москва като на голяма заплаха, при положение, че двете държави са изправени пред един общ враг – „Ислямска държава” и други подобни организации.

Контролът над притежанието на оръжия е на ръба на провала, напрежението в Европа расте, а възможна кибервойна чука на вратата. Надеждите за сътрудничество в Сирия са сринати, действията на руските дипломати в САЩ могат да бъдат ограничени, а Конгресът прави всичко възможно да предотврати размразяването на отношенията. Сега е времето за преобръщане на хода на събитията. 

САЩ се провали в сътрудничеството си с Москва за Сирия, което доведе до инициатива, подета от Русия, Турция и Иран. Целта на тази инициатива е разрешаването на проблема. Към групата могат да се присъединят и други държави, включително и САЩ. Доналд Тръмп заяви, че смяната на режима в Сирия ще донесе още нестабилност в региона. Той вярва, че правителството на Асад се бори с разпространението на тероризма.

Новоизбраният президент предложи да бъде оттеглена подкрепата за сирийските бунтовници. С изтласкването на „Ислямска държава”, участващите страни могат да определят зоните на влияние и общите задължения, докато международните преговори доведат до резултати. Господин Тръмп подкрепя идеята за сътрудничество с Русия. Той каза: „Няма ли да бъде хубаво, ако се обединим с Русия и елиминираме ИДИЛ?” Президентът Башар Асад заяви, че е готов да си сътрудници с новоизбрания президент на САЩ. Ако това се случи, как биха могли Русия или Сирия да бъдат припознавани като заплаха за САЩ?

Има много наболели въпроси, които чакат разрешаване. Сега е времето за започване на смислени преговори за контрола върху оръжията, тъй като новият Договор за съкращаване на стратегическите оръжия изтича през февруари 2021 г., а съдбата на договора от 1987 г. за ядрените сили със среден обсег не е ясна. 

Засиленото присъствие на НАТО до границите на Русия я кара да взима ответни мерки. Повишава се ролята на тактическите ядрени сили в нейното военно планиране. Нещо трябва да бъде направено по отношение на плановете на САЩ и НАТО за противоракетна отбрана в Европа. Време е да излезем от задънената улица. Модернизираните бойни глави В61-12, които бяха разположени в Европа, и бъдещето на споразумението за плутония също са проблеми, които трябва да бъдат разрешени без да се губи време, и то по конструктивен начин.

Има шанс за промяна в хода на събитията. Група европейски държави, начело с Германия, наскоро излязоха с предложение за започване на преговори за ново споразумение между Русия и НАТО за контрол върху оръжията. Целта е в него да се включат проблемите на регионалното въоръжение, мерки за прозрачност, правила, които обхващат нови военни технологии, като например дронове, както и възможността да се контролират оръжия, дори и в спорните територии. САЩ може да играе ключова роля в постигането на конкретни резултати от това предложение. Руските и американските лидери биха могли да стартират съвместна инициатива за организиране на конференция, спонсорирана от Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Докато Украйна е оставена настрани като отделен проблем, разговорите за контрола върху оръжията може да се превърне в повод за диалог по други актуални проблеми, които да бъдат разрешавани в рамките на ОССЕ и на Съвета НАТО-Русия. Дневният ред би могъл да обхване регионалните конфликти и глобалната борба срещу „Ислямска държава”. Доналд Тръмп заяви, че е готов да се съюзи с Русия в борбата срещу терористичната групировка. Това може да бъде едно добро начало.

Изглежда, че Либия е проблем, който вълнува всички. Това е поле за създаване на обещаващо сътрудничество между Русия и САЩ. Съвместното разрешаване на проблема в Афганистан също би било стъпка в правилната посока. Вдигането на санкциите срещу Русия значително ще подобри перспективите за успех. Както Politico пише, Доналд Тръмп може да го направи с един замах на писалката. И той обещава да обмисли тази възможност.

По време на скорошната среща на дискусионния клуб „Валдай”, руският президент Владимир Путин заяви, че се надява на подобряване на отношенията между Русия и САЩ, след като новият президент встъпи в длъжност. Според него Русия и САЩ „трябва да прекъснат този порочен кръг” и да преминат към отношения на ново ниво. Руският президент ще приветства нови споразумения със САЩ по въпроси, засягащи общите интереси и на двете страни. 

Премахването на Русия от списъка със заплахи на новоизбрания президент на САЩ е символичен знак за появата на ново мислене и нови подходи. Задуха свежият вятър на промяната. Със своя бизнес подход новоизбраният президент ще промени развоя на събитията, защото мисли индивидуално и не е обвързан с истаблишмънта. Той е доказал способността си да се противопоставя на натиск и да прави всичко по свой начин. Най-сетне има шанс и за двете страни да загърбят различията си и да решат проблеми, които засягат общите им интереси.

Източник: Strategic Culture