Един китайски литератор от XVII век казва: „Красивата жена задължително има нещастна съдба. Но жена, в чийто живот има много нещастие, не е непременно красива”. Нуждата да бъде обичана на всяка цена превръща актрисата Роми Шнайдер в лесна плячка за мъжкия интерес, който изначално не е много устойчив

Красотата не е достатъчна за щастието. Истината за емоционалния свят на Роми Шнайдер е почти невъзможно да бъде разказана. „Аз знам какво означава славата и приближаването на нощта.” Тази фраза на италианския поет Габриеле д’Анунцио, подчертана от Роми малко преди да се самоунищожи, подсказва много за нейната бързотечна съдба. Роми Шнайдер се ражда на 23 септември 1938 г. във Виена в семейството на двама актьори. Тя е австрийка, но родът й има италиански корени. По бащина линия нейните предци пристигат от бедна Италия в по-богатата Германия, за да търсят нова съдба. Те променят италианската си фамилия Ферети на по-приятното за немското ухо Рети. Всъщност по рождение името на Роми Шнайдер е Розмари Магдалена Албах-Рети, но кой би могъл да произнесе толкова усложнена конструкция, затова я наричат просто Роми.

Всъщност Роми е актриса по кръв. Няколко поколения Рети са все актьори, дори баба й Роза Рети е изключително известна, тя царства много години във виенския Бургтеатър и получава заслужено прозвището австрийската Сара Бернар. През 1943 г. майка й Магда и баща й Волф се разделят и той заживява с любовницата си актрисата Труде Марлен. Магда е напълно свободна, достатъчно популярна и добре изглеждаща актриса, която започва атрактивен живот. Контактите й са на доста високо ниво и в онези години тя дори е приемана от самия Хитлер, което по-късно се оказва конфликтен момент по отношение на известността на дъщеря й. Десет години след раздялата със съпруга си Магда се омъжва за кьолнския бизнесмен и гастроном Ханс-Херберт Блацхайм. Роми прекарва детството си без особено родителско внимание. Но тя живее в света на актрисите, където основният принцип е: всеки мъж е полезен за кариерата освен бедният. Едва на 14 години Роми попада на снимачната площадка на филм, в който се снима майка й Магда. Използва псевдонима Роми Шнайдер, който остава нейно артистично име завинаги. Роми е весела, шумна и общителна красива подрастваща девойка, която създава приятна атмосфера, и мъжете от снимачните екипи страшно я харесват. „Тя не играе ролите, а ги пропуска през себе си, преживявайки ги наистина” – казва за нея един от режисьорите. Всички са на мнение, че Роми за разлика от много други красавици има талант. Отначало майка й настоява Роми да стане художничка. Но след като вижда резултата от първите й снимки, категорично решава: дъщеря й ще бъде актриса! Оставяйки своите актьорски амбиции, Магда хвърля всичките си усилия да направи от своята красива дъщеря истинска звезда. „Поддръжката на мама и нейният опит бяха неоценима помощ за мен” – казва Роми. След Втората световна война бедността и опустошението току-що са отминали и хората имат нужда от мечти. На режисьора Ернст Маришка, който е специалист по комедиите, му хрумва да направи филм трилогия за императрица Елизабет Баварска. Елизабет е интелектуалка, увлича се по философията на Шопенхауер и изкуствата, пише стихове и се чувства уморена от тягостното невежество в австрийския двор по онова време. Маришка решава да представи образа на Елизабет по съвсем необичаен и различен начин. Той я описва като простодушна провинциалистка, която влиза в силен конфликт с предразсъдъците и правилата на австрийския двор. Това е обичайната приказка за бедното красиво момиче, очаровало богатия принц. Филмовата интерпретация на Маришка няма нищо общо с действителността, но предизвиква истински фурор. Може би, защото това е най-желаната мечта – да тръгнеш отникъде, съдбата да се влюби в теб и да получиш всичкото богатство и красота на света. Филмът „Сиси” с Роми Шнайдер в главната роля, която е на 17 години, точно толкова, на колкото Елизабет се омъжва за Франц Йосиф, се появява на екран през 1955 г. На следващата година излиза неговото продължение „Сиси: Младата императрица”, а още една година по-късно и третата част „Съдбоносните години на императрицата”. Дивната красота на аристократичния лов из Алпите, разкошните кралски апартаменти, роклите, разточителството, сладката любовна драма, великолепната красота на Роми, баловете и съдбовното щастие зашеметяват зрителите, преживели дните на войната. Филмът има необясним и изключително шумен успех, който надминава дори „Отнесени от вихъра”. Рекламният плакат на филма „Сиси” в навечерието на неговата първа прожекция, разлепен из цяла Виена, залага изключително на очарованието на Роми Шнайдер, на него е написано: „Утре ви предстои да се влюбите в Роми”. Филмът има шеметен успех, с него идват и много пари и всичко това прави Роми наистина щастлива. Но щастието сякаш винаги има двойно дъно. Винаги изскача нещо неочаквано и напълно изумително. Така започва всичко. „Тя се е лепнала за мен като каша от грис” – казва по-късно Роми за ролята, която изиграва в „Сиси”. Тъй като този образ я преследва цял живот. Или: „Мразя тази Сиси-представа за мен!”. Поначало в актьорската професия някои роли, и то не винаги най-добрите, наистина преследват актьорите, вплитайки се завинаги в техния образ. Актрисата Шърли Маклейн най-добре описва този синдром с великолепното си чувство за хумор: „Снимала съм се в толкова филми в образа на курва, че вече не ми плащат по обичайния начин, а оставят парите на нощното шкафче”.

През 1958 г. за първи Роми Шнайдер среща Ален Делон. Двамата трябва да се снимат във филма „Кристине”. Снимките са в Париж и във Виена. Когато пристига в Париж, на летището Роми вижда, че я очаква красив мъж на около двайсет и три, прекалено красив, прекалено фризиран, както го описва самата Роми, с букет червени рози в ръцете – това е самият Ален Делон. Но за разлика от нея той още е съвсем неизвестен, има зад гърба си едва два филма. Появата му там явно е организирана от продуцентите. При първата среща двамата взаимно не се харесват. „Всичко това ми изглеждаше безвкусно, а момчето – безинтересно” – разказва Роми. По-късно Делон споделя с нея, че в първия момент я е намерил за „кошмарна”, решил, че е едно надуто и глупаво сладко момиче от Виена. И се ужасил, че ще трябва да прекара осем седмици на снимачната площадка всеки божи ден с това създание. „От първия ден на снимките – пише Роми в дневника си – ние се намирахме в състояние на война, постоянно се дразнехме един друг.” Двамата трудно общуват – той не говори английски или немски, тя не говори френски. Разговарят на някаква смесица от полуразбираеми думи от различни езици. Снимките минават отлично. Оказва се обаче, че играта на любов пред камерите разпалва истинска любов. На един бал на кинематографистите в Брюксел Ален Делон се обяснява в любов на Роми и я кани да заживее с него в Париж. Роми започва бурна връзка с него и на следващата година вече се преселва в Париж. „Когато кацнах в Париж, звъннах на Ален от летище Орли”, казах му, че съм пристигнала. Чак когато затворих слушалката, осъзнах какво съм направила. Бях напуснала завинаги дома на мама” – споделя Роми. Тя е истинска искряща звезда, но само в родната си Австрия. В Париж се чувства неподготвена и незащитена. Трябва да започва всичко отначало. В същото време германо-австрийската преса я тормози злостно – обсъжда шумно преместването й в Париж и я нарича „предателка”. Никой не може да й прости, че неземната Сиси предпочита френската артистична атмосфера. Майка й Магда също протестира: „На 22 години се отказа от хонорарите и славата! И защо? Заради хубавичко момченце с протрити дънки и разпасана риза! Дявол знае защо!”. Но Роми е влюбена. Писателката Франсоаз Саган казва: „Роми изпитваше към Ален такава огромна любов, каквато не се дава на всеки. Делон беше мъжът на нейния живот и тя искаше да бъде негова съпруга”. На 22 март двамата се сгодяват във вила „Маро” край езерото Лугано в имението на Ханс-Херберт Блацхайм. Явно натискът идва от страна на майка й Магда и изобщо целият годеж е организиран благодарение на родителите, поканени са Ален Делон и Роми поотделно, за да се сгодят. Самата Роми нарича историята на своя годеж „този фарс” и твърди, че не е била сигурна, че Ален ще отговори на поканата и ще дойде. „Всичко е наред, вече съм информирал пресата” – успокоява я Блацхайм. Вторият съпруг на майка й обаче не харесва Ален. Блацхайм е охранен бизнесмен, чиято глава е изпълнена със сметки, рационални доводи, страст към работата и грижа за семейното благоденствие. Ален е елегантен, маниерен, въздушен, неустойчив, разглезен и самонадеян. Между двамата веднага възниква споделена антипатия. Странно, но нито едно чувство не се заражда толкова бързо, колкото антипатията. С инстинкта си на великолепен бизнесмен, който разпознава несериозността от пръв поглед, Блацхайм силно усеща, че този Ален ще се окаже неприятен и болезнен трус в живота на Роми. Затова двамата с Магда са измислили годежа, за да обвържат любовта в обещание. Цялата фамилия на Роми е дошла за събитието. Правят се снимки, разлива се шампанско, ядат се торти. „Засега още е рано да се мисли за женитба” – отбелязва Магда, но в думите й звучи намерение за бъдещето. Ален не е подготвен за цялата тази семейна шумотевица, изпълнена с фантазии за дългосрочна любов. Въпреки всичко връзката между Роми и Ален продължава няколко години. След което през есента на 1963 г. Ален Делон напуска Роми. Просто ей така, тя попада на вестник, който е публикувал снимка на Ален с хубавичка блондинка на коленете му, а статията носи заглавието „Флирт или любов?”. Така от пресата Роми научава, че Ален Делон има нова приятелка и тя се казва Натали Бартелеми. Междувременно той е имал много други афери, но те са били твърде незначителни, за да напусне Роми. Сега е различно. Отново от вестниците става ясно, че Ален се е оженил и че двамата с Натали ще имат дете. Роми е сломена. Сълзите не помагат, но по думите на Джордж Елиът: „Жената вярва, че ако поплаче, както трябва, и направи скандал, две по две може да стане пет”. Следва неудачен период в живота на Роми. Поредица от филми с леки сюжети и лошо качество. Тя е депресирана, опразнена от смисъл и загубила пътя. Работи все по-малко и все по-лошо. В живота всичко става без репетиции, няма как да си подготвен. Трябва да импровизираш. Медиите я разкъсват, безпощадни са към нея, пишат така, сякаш изпитват омраза. Или просто медиите обичат да доубиват падналите на земята. Това някак си е заложено в основния код на медиите – да разпарчетосват и осветяват вътрешностите, независимо дали това причинява някому болка. Но колкото и скъпо да плаща човек за своите илюзии и заблуди, той никога не е на загуба. Защото е натрупал знание. Често от провалите получаваме много повече, отколкото от победите. Но трудно е да се разбере това от обикновения женски ум, който разделя нещата прекалено опростено: обича ме или пък – не ме обича. През този период Роми се запознава със знаменития режисьор Висконти. Той я кани да участва в негови творби и по този повод моли забележителната Коко Шанел да превърне Шнайдер в истинска парижанка. Коко се заема с обучението на „сладката, но малко недодялана австрийка”, опитва се да й вмени изискан вкус и френски маниери, за което по-късно Роми казва: „Трима човека напълно промениха моя живот: Ален Делон, Лукино Висконти и Коко Шанел”.

Изминали са две години от раздялата с Ален Делон. Роми е все така опустошена. Временно се завръща в Германия. На 2 април 1965 г. по време на откриването на няколко ресторанта от веригата Блацхайм в Берлин, собственост на съпруга на майка й, Роми се запознава с берлинския актьор и театрален режисьор Хари Майен. Той е женен за колежката си Анелизе Рьомер, но това е без значение нито за Хари, нито за Роми. Хари е четиринайсет години по-възрастен от Роми. Той е преживял Втората световна война и не само това, но е бил изпратен в концентрационен лагер, от който го освобождават американците в края на войната. Безспорно Хари е интересна личност, но малко мрачна, деструктивна, мнителна и претенциозна. Двамата намират обща тема, говорейки за театъра, той като абсолютен професионалист, тя – като актриса, която си мечтае. Обмислят някакви общи проекти, театрални постановки, идеи за сцена. Започват тайно да се срещат по хотели и затулени места, едно бягство от действителността, което прави крадената им любов невероятно сладка. Година по-късно двамата се женят в Сен-Жан Кап Фера край Ница, като преди това Хари се развежда със съпругата си след 12-годишен брак. Разводът е труден, налага се Роми да му даде 200 хиляди марки обезщетение, за които съпругата претендира по време на развода. Всъщност съпругата Рьомер знае за аферата на мъжа си, но изчаква тя да отмине. Хари обаче потъва необратимо в любовно-сексуалния капан на малката Роми. На 3 декември 1966 г. в Берлин се ражда синът им Давид-Кристофер. Роми спира снимките си за известен период. След раздялата си с Ален Делон Роми продължава да участва във филми с негово участие („Басейнът” и „Убийството на Троцки”), които предизвикват известни слухове дали двамата няма да започнат любовен роман отново. Но това не се случва, защото Роми е обсебена от Хари: „Майен много ме превъзхожда, дава ми необяснима сигурност. Имам нужда от мъж, който да ми казва какво да правя и кое е добро за мен, а не от някакво момченце”. Докато вървят снимките на „Басейнът”, Хари пристига на снимачната площадка и наблюдава как жена му прави любов пред камерата с бившия си партньор Ален Делон. Това е нещо като психическо самоизтезание. Хари толкова ревнува, че й прави сцени на ревност, обвинява я, че тя още продължава да обича Делон. Тогава Роми тъжно му споделя, че няма нищо по-хладно от мъртвата любов. Самият Хари е високомерен, той намира Роми за много по-глупава от него, по-малко образована и по-неадекватна. С времето това разтваря пропаст между тях. Хари все повече заприличва на човек, с когото е много трудно да се установи контакт, тъй като разговаря единствено със себе си, и практически линията е постоянно заета. Той страда от мигрена, безсъние и депресии, най-често спи до обяд, след като е будувал през цялата нощ. Непрекъснато използва хапчета за главоболие. Психическите му проблеми се задълбочават със загубата на всякакво значение в професията, докато за сметка на това известността и успехът на Роми нарастват. В душата на Хари се натрупва гневна неудовлетвореност, която го тормози. Комбинацията от алкохол и сънотворни го превръща в развалина. Щастието на Роми продължава само няколко години, колкото поначало трае страстта. „За мен този дом е кошмар, така и не се научих да готвя и никога няма да се науча” – споделя Роми. Тя се отдава все повече на киното, а Хари все повече на бездната. Започват филмите й с режисьора Клод Соте, който изгражда един друг образ на актрисата Роми Шнайдер и точно с него тя заема специално място в киноизкуството. Роми все по-често е в Париж, а Майен остава в Берлин. Двамата се срещат рядко. И двамата си имат своите странични любовни афери. Бракът им се превръща откровено във формален. През 1973 г. Роми се разделя с Хари Майен и се връща в Париж. Малко след това се развежда и с него, от което Хари получава 1,4 милиона германски марки. Хората започват да говорят, че е използвач, но истината е, че Хари влага тези пари по сметките на сина им Давид.

Роми заживява с Давид в жилището на ул. „Берлиоз” между Триумфалната арка и Булонския лес. Дните й се движат по парижки артистично, пренаситено и леко разпуснато. На публични събития и партита Роми носи черни костюми с панталон и шапка, която скрива косите й. Държи цигара в ръцете си и има излъчване на фриволна, сексуална жена вамп, която може да получи всеки мъж, стига да го посочи с пръст. Но това е само една фасада. През този период службите за сигурност на ГДР, т.нар. ЩАЗИ, завеждат дело на Роми Шнайдер. Тъй като тя заедно с други звезди подкрепя финансово Комитета за защита на свободата и дори способства в него да се включат Ив Монтан и Симон Синьоре. Комитетът подкрепя дисидентите в ГДР и организира всякакви културни проекти по подриване на социалистическата система. По същото това време Роми има няколко връзки, кратки и страстни. Докато най-после година след раздялата с Майен Роми попада в успокояващите я ръце на личния си секретар Даниел Биазини. Той е девет години по-млад от нея, все още студент, досега бил момче за всичко в киностудиите, но това не е пречка за щастието. Мечтите на Биазини се изчерпват с това да събере пари за хубав автомобил. Всъщност Биазини има в ума си само две мисли – първата е за парите. Винаги любезен и мил, Даниел постепенно спечелва богатата дама Роми, която вече е разбрала, че бракът е страшен, но не чак толкова много, че да не може да го сключва от време на време. Двамата сключват брак в Берлин на 18 декември 1975 г. и още същата вечер летят за Париж, за да празнуват сватбеното си тържество в ресторанта на Жан-Клод Бриали „Л’Оранжери” на остров Сите, близо до катедралата „Нотр Дам”. Тя е бременна, но загубва детето. Скоро след драмата обаче получава награда „Сезар” за филмите „Важното е да обичаш” и „Старата пушка”, а малко по-късно и Германската златна филмова награда за „Групов портрет с дама”. На 21 юли 1977 г. край Сен Тропе Роми все пак ражда дете на Биазини и това е Сара Магдалена. Две години по-късно на 15 април 1979 г. на връх Великден Хари Майен по боксерки се обесва с копринен шал в жилището си в Хамбург. Той е на 54 години. Безутешен. Отново Роми е притискана от вестниците. „Тази противна гнусна преса” – казва актрисата. Шнайдер като всеки човек на изкуството е доста лабилна и лесно пленима за изкушения. „Аз май съм непоносима за съвместен живот” – казва Роми. Но истината е, че въпреки че е красива, Роми непрекъснато е изоставяна. Съществуват един вид жени, които задължително са обречени на загуба, те дават всичко на мъжа до себе си и даже повече от всичко. На тези жени нищо не може да им помогне. Роми не умее да обърне перспективата в своя полза и да действа по правилата на жените трофеи: изоставяй го, докато си още хубава! Биазини харчи с лека ръка парите на Роми за яхти, луксозни дрехи, скъпи развлечения и вечери с разни манекенки из парижките елитни клубове. Той има достъп до всичките й сметки и живее на едро. Както иронично отбелязва Ив Монтан: „Докато е женен, мъжът може да има два, пряко сили три любовни романа. Повече ли са – това вече е изневяра”. А изневерите на Биазини и разгулната му игра са известни на всички, само Роми си затваря очите и отново допуска да бъде унижавана. Изглежда, има жени, които привличат тази съдба за себе си по необясним начин. Филмовите награди се трупат, а заедно с тях и ударите на съдбата. Един след друг. Славата и парите изискват своите жертви. И съдбата, дарявайки на Роми нещо, за което мечтаят всички хора, а именно грандиозен успех, постепенно започва да отнема от нея. Иначе как би се хармонизирал светът? Ако на куп ти се стовари толкова много щастие, някак трябва да отговаряш за него. Но Роми не знае за това, никога не е пресмятала знаците на съдбата. Тя не е мъдрец, тя е актриса. Наивна, обикновена, хаотична жена. Емоционално нестабилна. Не мисли за същността, тя просто живее живота така, както я задърпа случайността. Това, което е разбрала обаче, макар и късно, е, че дори всички аплодисменти на света не са достатъчни, ако не си обичана от един-единствен човек, който ти обичаш. През 1998 г. в интервю за „Щерн” Биазини казва: „Писнало ми е образът на Роми да се изкривява като ненаситна нимфоманка, алкохоличка и наркоманка, кръгла идиотка и беззащитна жертва, която през своя къс живот непрестанно е търпяла издевателствата на разни мъже...”. В интерес на истината обаче в този период от живота си Роми пуши по няколко кутии цигари на ден, не се разделя с бутилката, има депресивни страхове и се отдава на невнимателни връзки, търсейки парчета любов. Случва се дори да я намерят в хотелската й стая, изпаднала в безсъзнание от злоупотреба с алкохол.

През 1980 г. по време на филмови снимки с Марчело Мастрояни в Италия Роми Шнайдер се запознава с Лоран Петен, технически ръководител на филма на Дино Ризи „Любовна фантазия”. Той е с десет години по-млад от Роми. Отново се налага да преживее развод, този път с Биазини. Пресата брои яхтите му, обвинява го, че унищожава филмовата звезда, че Роми се е превърнала в нещастна алкохоличка и пр. Колкото и да си е мислела, че е нещастна досега, през 1981 година Роми преживява най-големия удар на съдбата. Сякаш Бог иска да й покаже, че всичко, за което е плакала досега, е едно разглезване, че не е разбрала даровете, които Той през цялото време й е отправял, затова сега е време да се научи на истинско нещастие. Иначе как би могла да разграничи дълбочината на нещастието?! През 1981 г. загива невероятно нелепо синът й Давид. Той живее при родителите на Биазини в парижкото предградие Сен Жермен ан Ле. Покатерва се на високата ограда от ковано желязо, с която е оградена къщата на семейство Биазини, но загубва равновесие и се пронизва в слабините, умира от вътрешните си кръвоизливи. Давид е само на 14 години. Това се случва, докато Роми е на снимачната площадка на филма „Кафе „Сан Суси” на режисьора Жак Руфио заедно с колегата си Мишел Пиколи. Болката на Роми е зверска. Но се налага животът й да продължи по някакъв начин. След кратко отсъствие Роми се обажда на продуцента на филма Артур Браунер и му съобщава, че ако не се върне на работа, ще полудее. Но Роми не е вече същият човек, макар и да не знае коя е този път. Дните се нижат отчуждени от нея самата, сякаш животът се движи отстрани, без да иска нейното участие. Светът може да се случва и без Роми Шнайдер. Това е нещото, което всяка звезда и всяко величие възприемат най-трудно. В момента, в който една звезда осъзнае тази истина, нейният звезден живот е приключил. Пренебрежителната усмивка на келнера в ресторанта е едно от най-тежките изпитания за всеки прочут човек, губещ височина. Шоубизнесът (дори завоалиран като европейско кино) е най-жестоката сфера на успех, защото шоубизнесът те извисява за часове и ако пожелае, те унищожава за секунди. Лоран й оказва всевъзможна опора, може да се каже, че това е човекът, проявил най-много грижа за Роми. „Тя търси щастие, каквото не съществува. И понеже не може да го открие, се самоунищожава” – казва Петен за Роми. Към онзи момент тя е силно неравновесна, „порка”, както сама се изразява, разпада се всяка секунда и изобщо загубила е всичко нежно. А без нежността животът те повлича към неизвестна тъмнина. Единствено любовта е способна да разсее нарастването на тъмнината. През нощта на 10 май 1982 година в Цюрих Роми Шнайдер съвсем ненадейно написва завещанието си. Сякаш у всеки човек има някакво напълно необяснимо предчувствие за края. За съжаление от богатството й не е останало нищо освен дългове. Животът й е бил живот на разхищението и уморителната светлина. Такъв, какъвто е животът на всички звезди. Нищо не е спестено, всичко е изживяно. Само две седмици по-късно на 29 май 1982 г. Лоран Петен се събужда сам в леглото им. Става, обхожда жилището и я открива в дневната. Роми е неподвижна над бюрото си, застинала над започнато и незавършено писмо до едно френско списание. Сърцето на Роми, толкова измъчвано, най-сетне се е предало завинаги. Просто е спряло. Когато всичко приключва, Роми Шнайдер е едва на 43 години. „Животът на Роми беше страшно интересен. Четири-пет живота в един. Тя изпита всичко, което може да понесе човек” – казва майка й Магда.