Безгръбначният политически Франкенщайн Борис Джонсън изненадващо реши да демонстрира воля и да пришпори главния преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние да ускори преговорите за излизане на Великобритания от ЕС, тъй като петият кръг от разговорите завърши без съществен напредък. Самият Барние е непреклонен и смята, че разговорите не могат да преминат в следваща фаза, тъй като Великобритания се инати по въпроса за изплащането на своите задължения към ЕС. Това принуди Тереза Мей да вземе нещата в свои ръце и да се срещне лично както с Барние, така и с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер преди следващия кръг от преговорите. Британците изглеждат все по-нетърпеливи да строшат оковите на Европейския съюз (ЕС), докато вятърът на промяната вече духа в друга посока – правителството на Тереза Мей обмисля присъединяването си към Северноамериканското икономическо споразумение (НАФТА).

Основен приоритет за Мей след референдума за Брекзит през юни миналата година бе да осигури възможно най-добри условия за развитието на страната извън блока. Тя бе решена да укрепи търговските и инвестиционните отношения на десетата най-развита икономика с партньори по целия свят, но да сключи сделка, която да е изгодна както за Великобритания, така и за Европа. „Но наша отговорност като правителство е да се подготвим за всякакъв развой на събитията, и точно това правим”, заяви наскоро говорител на Британския департамент по международна търговия, цитиран от Кърт Милс от The National Interest.

За някои стъпката към присъединяване на Великобритания към Северноамериканското търговско споразумение изглежда рискована, макар че евроскептиците отдавна бленуват за това. Британският министър по международна търговия Лиъм Фокс винаги е бил привърженик на Атлантическата идея, далеч преди Брекзит. Любопитно е това, че Европейският съюз е подписал споразумения за свободна търговия с Мексико и Канада, които намаляват тарифите за повечето продукти, което означава, че европейските компании могат да имат предимство пред американските конкуренти на тези пазари. Въпросът сега е дали Великобритания би могла да се договори с тези две страни за подобни условия, след като излезе от ЕС, както и какви биха били търговските ѝ отношения със САЩ, които напират да излизат от НАФТА, ако условията не се променят. 

Във всички случаи на намерението на Великобритания да си „върне контрола”, като замени членството в ЕС с членство в американска търговска група, се гледа с доза ирония. Лондон изглежда демонстрира пред ЕС, че разполага с алтернатива, която да спомогне за икономическото му развитие. В същото време американският президент Доналд Тръмп окачестви договора „като най-лошия, подписван някога” и поиска документът да бъде преразгледан. Двамата лидери от двете страни на Атлантическия океан са в дилема. Твърде възможно е американският президент да изтегли САЩ от НАФТА или да бъде толкова стриктен в налагането на изискванията си, че да отблъсне Канада и Мексико от споразумението. Следваната от Доналд Тръмп линия, която поставя интересите на Америка преди всички останали страни, увеличава възможността за разединението между страните.

Неслучайно преговорите за ревизия на НАФТА влязоха в задънена улица, а атмосферата между САЩ, Канада и Мексико след четвърти кръг на преговорите се определя като „сложна”, а условията на САЩ – като твърде сурови. Опасенията на немалка част от търговските представители са, че позициите на САЩ са с ясна протекционистка насоченост и могат да минимизират или елиминират механизмите, които съществуват през последните 23 години. От влизането в сила на пакта през 1994 г. търговията на САЩ с Мексико и Канада почти се е утроила, но нараства по-бързо от търговията на Америка с останалата част от света. Мексико и Канада са съответно вторият и третият по големина износител за САЩ след Китай. Изглежда това е причината, поради която харизматичният канадски премиер Джъстин Трюдо не успя да изкопчи от Доналд Тръмп публично потвърждение, че ще подпише споразумението при срещата между двама преди броени дни. Въпреки че три четвърти от канадския износ бе насочен към САЩ, търговските отношения между Америка и Канада се изостриха именно при встъпването на Тръмп в длъжност.

Разликите в приоритетите на Канада, Мексико и САЩ, които бяха очертани по време на преговорите във Вашингтон между 11 и 15 октомври, стават все по-натрапчиви. Преговарящите от страна на Канада са объркани от това колко дръзки са някои от американските искания, които включват и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата, при които компаниите могат да съдят правителства, ако местното законодателство има отрицателно въздействие върху печалбите им.

Едно от ключовите предизборни обещания на Доналд Тръмп бе именно да предоговори клаузите в НАФТА. Основният фокус за администрацията на американския президент Доналд Тръмп е намаляването на двустранния търговски дефицит на САЩ с Мексико и увеличаване на износа на САЩ към останалата част от блока. Освен това Доналд Тръмп иска да задържи работните места в американската индустрия, което е друг съществен аргумент за преразглеждането на споразумението. Съединените щати предлагат и по-големи изисквания по отношение на вътрешно произведени компоненти при автомобилите, ползващи намалени мита при износ, както и правила, които определят процента на добавената стойност на даден продукт в рамките на НАФТА.

За пръв път в търговски договор, в който участват няколко страни, САЩ настояват за добавяне на изискване половината компоненти, които се пласират на пазара, задължително да бъдат щатски. Мотивите на САЩ са, че именно по този начин ще върнат производствените процеси в страната, но на Канада и Мексико ще им е трудно да преглътнат такова искане. САЩ смятат за необходимо и това да има и клауза за прекратяване на договора, което не е типично за международните търговски споразумения. Предложението е НАФТА да приключи след 5 години, освен ако споразумението не бъде продължено и от трите държави.

Автомобилният сектор на САЩ е основната цел на тези предложения. Въпреки това по-голямата част от американските автомобилни компании се противопоставят на прилагането на мерките. Веригите за доставки на автомобили в Съединените щати, Канада и Мексико са толкова тясно свързани, че внезапното променяне на изискванията на съдържанието на регионално ниво би предизвикало големи проблеми в целия блок. Освен това не е ясно дали по-високите изисквания за компонентите ще помогнат на автомобилния сектор в САЩ в дългосрочен план. Автомобилите и частите, произведени в САЩ, не са толкова конкурентноспособни, колкото някога са били. В същото време много фирми са склонни по-скоро да платят най-скромната тарифа от 2,5 процента, която САЩ прилагат за много лекотоварни автомобили, отколкото да се наемат със спазването на преработените правила.

Производителите на автомобили няма да бъдат единствените в САЩ, които ще се почувстват онеправдани. Представителите и на други сектори вече са критикували търговския представител на САЩ Робърт Лайтхизер, че пренебрегва някои процедури при обсъждането на въпросите. Лайтхизер има водеща роля в търговските преговори, но е обвиняван в това, че представя своите основни предложения пред Канада и Мексико като официална позиция на САЩ, без по тях да има консенсус. Това се отнася до предложението за въвеждането на клауза за действията, които могат да бъдат предприети след изтичане на 5-годишния срок на договора и за промяната на механизма за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата.

Очаква се плановете на американската администрация за селскостопанския сектор също да предизвикат проблеми, тъй като налагат ограничения при сезонната търговия на определени култури в периода на прибиране на реколтата. Отава има и други забележки към плановете на САЩ. Освен че има желание да запази контрола в млекопреработвателен сектор, канадското правителство иска да съхрани настоящия механизъм за разрешаване на спорове по Глава 19. Тази клауза дава възможност на компаниите да избягват вътрешните съдилища, когато обжалват дела за антидъмпингови и изравнителни мита. От друга страна, Канада говори за нуждата от модерни идеи във връзка с опазването на околна среда, както и с набавянето на работна сила и използването на нейния пълен потенциал. 

Междувременно Мексико също реши да се изправи срещу Съединените щати. На 5 октомври група от сенатори от Институционалната революционна партия Енрике Пеня Нието начертаха шест червени линии, с които няма да се съгласят при приемането на новия вариант на НАФТА. Повечето от изтъкнатите от тях въпроси са свързани с мерките, които САЩ са предложили да добавят или да променят, в това число и клаузата за изтичането на договора в рамките на 5 години, изискванията за компонентите, както и механизма за спорове по Глава 19 и сезонното ограничаване на селскостопанските продукти. Администрацията на Пеня Нието се опитва да постигне споразумение за НАФТА преди следващия кабинет да дойде на власт.

И Мексико, и Канада, и САЩ са на едно мнение поне за едно нещо: колапсът на НАФТА ще бъде болезнен за всички замесени страни. Освен това за всички е ясно, че НАФТА има нужда от осъвременяване, за да отговори на предизвикателствата на дигиталната ера, свързани с трансграничния пренос на данни, със защитата на личните данни при онлайн търговия и с киберсигурността. Но достигането на компромисен вариант няма да бъде лесно заради разрива в приоритетите на страните.

Предвижда се преговорите да се провеждат на двуседмични интервали, а най-оптимистичните прогнози са, че ще приключат в началото на идната година. Възможно е обаче да се стигне до усложнения – не само заради изборите в Мексико, които са насрочени за идното лято, но и и заради междинните избори в САЩ през есента на 2018 г.

Преговорите за НАФТА все още са забулени в неясноти, а опасността президентът Тръмп да оттегли Съединените щати от Северноамериканското споразумение за свободна търговия е реална. Изтеглянето му от пакта би довело до големи промени за икономиката, но Тръмп е категоричен, че няма да толерира несправедливите условия, които предоставя НАФТА. САЩ, Канада и Мексико не плащат нищо за повечето стоки, които пресичат границите им. Ако Съединените щати напуснат пакта, тарифите или данъците, които Канада и Мексико ще наложат върху стоките си, ще се увеличат. За някои стоки тарифите могат да достигнат до 150%. Това би довело до увеличаване на цените и намаляване на печалбите на компаниите. Най-вероятният сценарий е, че Мексико и Канада ще продължат да сключват търговски споразумения с други страни, а възможността Великобритания да взаимодейства с тях е твърде голяма.