Подготовката на срещата на върха между Тръмп и Путин, която се очаква да се проведе през юли, очевидно е в разгара си. Посланикът на САЩ в Русия Джон Хънтсман е зает с приготовленията около третата лична среща между Тръмп и Путин. Австрия вече предложи да бъде домакин на събитието, което ще прикове погледи от цял свят. Миналата година лидерите имаха две кратки лични срещи в кулоарите на срещите на върха на Г-20 и на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. През март в телефонен разговор Доналд Тръмп поздрави Владимир Путин за победата в президентските избори. По време на срещата на върха на Г-7 в Канада на 8-9 юни, американският президент заяви, че подкрепя идеята Русия да се завърне сред страните от Г-8. Следващия месец президентът Тръмп ще пристигне в Европа за срещата на върха на НАТО, която ще се проведе на 11-12 юли. Той може да използва пътуването, за да даде тласък на американските външнополитически планове, след като ежегодното събитие в Брюксел приключи.

Комисията по разузнаването към Камарата на представителите в Конгреса приключи разследването си през март. Тя обаче не намери нищо, с което да подплати подозренията за тайно споразумение между президента Тръмп и Москва. От разследването на специалния съветник Робърт Мълър досега не произтече нищо, с което да бъде опетнен имиджът на президента. Наскоро рейтингът на Доналд Тръмп скочи до 45%, като достигна нивата на одобрението, на което се радваше при встъпването си в длъжност през януари. Американският президент се радва на подкрепа от 90% от републиканците. 42% от тези, които не симпатизират на нито една партия, го подкрепят. Доналд Тръмп е в силна позиция. Той може да се изправи срещу критиците си и да действа по свой начин.

Очаква се група републикански сенатори, в това число Ричард Шелби (Алабама), Джон Нийли Кенеди (Луизиана) и Джон Ховън (Северна Дакота), да посетят Русия в началото на юли за „разузнавателна мисия”. Тези законодатели далеч не са приятелски настроени към Русия, но са правилните политици, с които могат да бъдат обменяни мнения. 

Началниците на генералните щабове на руската и американската армии проведоха телефонен разговор на 14 юни, седмица след срещата им във Финландия. Те полагат усилия за намаляване на напрежението и за предотвратяването на инциденти в Европа, както и за координиране на дейностите в Сирия, като наред с това обсъждат други въпроси. Това е добра новина.

Контролът върху оръжията е на път да пропадне, а напрежението между Запада и Русия е отишло твърде далеч, за да не му се обърне внимание. Двамата лидери имат твърде много проблеми, които не търпят отлагане. Вземете проектобюджета за отбрана за 2019 г., одобрен от Сената на 18 юни. В него се казва, че Вашингтон има право, частично или изцяло, да прекрати действието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, ако Русия продължи да бъде в „грубо нарушение”. Бъдещето на новия „СТАРТ” е неясно. Договорът за установяване на режима „Открито небе” е под заплаха, а противоречията по отношение на системите за противоракетна отбрана се превърнаха в пречка за каквито и да било опити за постигане на напредък. Съществуват проблеми с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, които бележат 50-годишнината от подписването му на 1 юли. Тези и много други въпроси трябва да бъдат разгледани незабавно, за да се предотврати пробив в оръжейния контрол и режима на неразпространение на ядрени оръжия.

Не бива да се позволява двустранните отношения да се влошават още повече. В Закона за противодействие на американските противници чрез санкции са зашифровани наказателни мерки срещу Москва. Провежда се търговска война. На 19 юни Русия обяви налагането на мита за внос на определени американски стоки в отговор на митата, наложени от Вашингтон върху вноса на стомана и алуминий. Борбата между санкциите и контрасанцкиите продължава.

Двете сили имат диаметрално противоположни възгледи относно кризите в Украйна и Сирия. Отношенията им са в упадък, но химията в личните отношения на лидерите винаги е играла изключително важна роля, ако погледнем развитието на двустранните отношения след Втората световна война.

Има неща, които могат да бъдат направени още сега. Може да се вдъхне нов живот на Споразумението за предотвратяване на инциденти в открито море и Споразумението за предотвратяване на опасни военни действия. Могат да бъдат стартирани двустранни военни договори и неформалните срещи между експерти по контрол над въоръжението и военни въпроси, които да съпътстват договорите между началниците на генералните щабове. Може да бъде обърнато внимание и на киберсигурността. С оглед на последните събития, ситуацията в Либия е въпрос, по който двете страни могат да си сътрудничат. Сега е времето двама президенти да обменят гледни точки по отношение на Сирия, за да предотвратят каквито и да било възможности за инциденти и конфронтация.

Дори и да няма съществен пробив в отношенията, поддържането на диалог на различни нива е много по-добро решение от анормалната ситуация, на която сме свиделите напоследък. Пропастта, която разделя двете водещи ядрени сили, става все по-широка. Преобръщането на негативната тенденция ще бъде голямо постижение за Тръмп преди междинните избори в средата на ноември. Облекчаването на напрежението с Москва може да увеличи шансовете му за втори мандат.

„Путин е много важен”, заяви Доналд Тръмп, обяснявайки своето решение да се срещне с руския президент по време на миналогодишната среща на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. Той е решил да го направи, въпреки всички пречки по пътя. Москва няма никаква полза от увеличаването на напрежението, докато нормализирането на отношенията е от полза за всички. 

Във Вашингтон обаче има голяма група влиятелни хора, които биха направили всичко възможно, за да не допуснат провеждането на такава среща. Тези, които надигат глас срещу участието на Москва в Г-8, не са щастливи от възможността за отделна среща на върха между лидерите на Русия и САЩ. Могат да се опитат да я предотвратят.

Най-лесният начин, за да бъде осуетена срещата, е да напрежението в Сирия да се нагнети още повече. Миналата година президентът Тръмп даде на военните командири повече свобода на действие, особено в тази страна. Възможни са провокации с химически оръжия, за които Русия предупреди. Събитията в Дараа са обезпокоителни. Всеки момент се очаква бойните действия да ескалират. Може да има и други начини за предотвратяване на срещата на върха. Това може да се случи, но здравият разум винаги е надделявал, за да предпази двете страни от най-лошото.

Нека да погледнем историята. Кубинската криза бе последвана от „Меморандум за разбирателство между САЩ и СССР относно изграждането на пряка комуникационна връзка” през 1963 г. Той представлява споразумение за гореща линия. През същата година е подписан Договорът за частична забрана на ядрените опити, който е първият договор за ограничение на оръжията. През 1969 г. страните започнаха преговори за ограничаване на стратегическите оръжия (САЛТ). През май 1972 г. президентът Ричард Никсън пристигна в Москва, за да подпише САЛТ 1, Договора за противоракетна отбрана и Споразумението за предотвратяване на инциденти в открито море. Това е постигнато в разгара на Студената война. Отношенията между двете страни, които се олюляваха на ръба на горещ конфликт, отстъпиха място на облекчаването на враждебността и напрежението. Възможно беше тогава. Възможно е и сега. Надеждата за по-добри отношения така и не е избледнявала.

* Заглавието е на редакцията на a-specto. bg. Оригиналното заглавие е: Putin-Trump Summit Has a Very Good Chance.

Автор: Питър Корзун

Източник: Strategic Culture

Превод; Десислава Пътева