Предсрочните парламентарните избори в Англия ще се проведат на 8 юни. Предизборната кампания вече е към своя край, но твърде вероятно е най-големият скандал в нея да стане историята с Манифеста на Лейбъристката партия, най-сериозният конкурент на управляващите консерватори. Всичко започна с това, че недовършената чернова на този манифест по тайнствен начин попадна в пресата. Сега в партията трескаво изясняват как е „изтекъл“ 43-страничният документ в медиите. Теоретично, това могат да направят само най-близките сътрудници на лидера, Джереми Корбин, непосредствено работещи върху манифеста. Мнозина обвиняват централния щаб на партията, който бил решил да компроментира „авторския колектив“. Друга популярна версия е, че „изтичането“ е организирано от лявото крило на лейбъристите, решило по такъв начин  да убеди умерените си съпартийци да се подпишат под смелите инициативи, с които Англия става фактически социалистическа страна. В центъра на скандала остава без отговор въпросът: чия е била изгодата да освети нередактирания програмен документ, една седмица преди неговата официална публикация. Дали това е работа на самите лейбъристи или на консерваторите, които до момента, според прогнозите, изпреварват по популярност партията на Корбин с около 10-15 процента?  Текстът на манифеста е толкова радикален, че не отстъпва даже на „Манифеста на комунистическата партия“. Според него лейбъристите възнамеряват да национализират цялата собственост, която е била приватизирана по времето на Маргарет Тачър и след нея. Предвижда се държавна собственост да станат кралската поща, железниците, електроенергетиката и добивната промишленост. Ще бъдат забранени всички опити за приватизация на държавното здравеопазване и училищното образование. Върху икономиката ще бъде наложен пълен държавен контрол, много по-всеобхватен от този при „социализма“, който построи правителството на лейбъристите в Англия през 70-те години.

На населението се обещава нечувано повишение на благосъстоянието му, ръст на пенсиите, забрана за увеличаване на пенсионната възраст (сега тя е 66 години), безплатно висше образование и възстановяване на държавните стипендии за студентите. Енергийните компании, станали собственост на държавата, ще доставят на населението електроенергия по преференциално ниски цени. Планира се строителството на сто хиляди нови жилища годишно, които след това ще се предоставят безплатно на нуждаещите се. Ще бъде забранено закриването на бюджетните училища и болници, а минималното почасово заплащане ще бъде увеличено до 11.85 евро на час, при това не само в бюджетните организации, а и в частния сектор. За гарантиране правата на трудещите се ще следи специално създадено Министерство на труда. А черешката на тортата ще бъде високоскоростен интернет във всеки дом и безплатен wi-fi в обществения транспорт. Относно допълнителното бюджетно финансиране в системата на националното здравеопазване, лейбъристите обещават около 6 млрд. фунта годишно. Още 60 млрд. ще бъдат насочени в пенсионната система, 10 млрд. за стипендии на студентите, 8 млрд. за училищата и 1 млрд. за безплатни закуски в училищата. Също така се предвижда да бъдат инвестирани повече от 250 млрд. за подобряване на инфраструктурата. Икономистите изчисляват цената на лейбъристката програма за 10 години напред на сумата от около 650 млрд. фунта. Между другото, днес състоянието на британската икономика съвсем не е блестящо. Външният дълг превишава четири пъти брутния вътрешен продукт на страната и продължава да расте. За обслужването му правителството харчи ежегодно по 50 млрд. фунта. За миналата година ръстът на БВП е бил 2%, което се счита за забележително постижение - още повече, че през тази година оптимистичната прогноза е за ръст не повече от 1.7%. Британската лира беше девалвирана, но потреблението  не нарасна. Оптимизъм буди единствено ниското ниво на безработицата. Чудно е при тази ситуация откъде лейбъристите ще намерят пари за фантастичната си щедрост? Партията има намерение да изземе финансови ресурси от богатите слоеве на населението. Планира се увеличаване на данък печалба за компаниите, където работят голям брой високоплатени служители, на частните клиники, а така също на доходите над 80 хил. фунта годишно. „Комунизмът“, който мисли да построи Корбин ще се финансира за сметка на 5% от сегашните данъкоплатци. Английският истаблишмънт дружно осъди програмата на лейбъристите. Икономистите я нарекоха кошмар, катастрофа и „марксистка революция“. Консерваторите се зарадваха и заявиха, че изтичането на манифеста е самоубийство за конкурентите им. Интересно е, че подходът на Корбин е критикуван не само от свръх-богатите англичани и високоплатените служители. В програмата на лейбъристите има няколко пункта, които ще създадат проблеми и на обикновените британци. Преди всичко, това е въпросът за мигрантите. Лейбъристите предлагат да бъдат приемани всички желаещи бежанци, без каквото и да било ограничаване на техния брой. Това означава огромна маса от мигранти, която ще дъмпингира тотално трудовия пазар и ще торпилира обещанията им за увеличаване на минималната работна заплата. Особена подкрепа лейбъристите имат намерение да окажат на циганите и всякакви други „странстващи“ общности. В същото време, доста неясно са изложени перспективите за отбрана на страната. От една страна, лейбъристите са съгласни да отчисляват 2% от бюджета в портфейла на НАТО, като същевременно инвестират в обновяване на отбранителната система „Трайдънт“. От друга страна, манифестът декларира необходимостта от „пределно внимателно“ отношение към оръжията за масово поразяване. Известно е, че Джереми Корбин е отдавнашен привърженик на едностранното ядрено разоръжаване на Великобритания. Но по-голямата част от британците, които не страдат от пацифизъм, едва ли ще одобрят тази част от манифеста. Друг проблем на документа е, че не става ясно какво е становището на партията на Корбин по въпроса за Брекзит. В текста е казано само, че „Брекзит, без сделка с ЕС ще навреди на икономиката на Великобритания и ще бъде най-лошият възможен вариант за страната“. Англичаните обаче знаят, че болшинството от лейбъристите и самия Корбин, макар и да подбират внимателно думите си, са против напускането на ЕС. Само за последната седмица журналистите седем пъти питаха лидера на лейбъристите ще напусне ли Лондон ЕС, ако тяхната партия дойде на власт и той нито един път не отговори на този въпрос. Публикуването на този радикален и вътрешно-противоречив манифест вероятно ще намали още повече шансовете на лейбъристите да спечелят изборите. Като цяло тяхната програма напомня на популистките идеи на европейската левица. Или по-точно на идеите на Беноа Амон, който предлагаше да пуснат във Франция всички мигранти, които пожелаят да дойдат, и да се определи за цялото население безусловен базов доход. Французите не „клъвнаха“ на това и като резултат от наскоро проведените избори, гласовете, които събра Амон бяха в рамките на статистическата грешка. По подобен начин могат да реагират и британските избиратели. Ако лейбъристите спечелят изборите, социалистическата програма на Корбин по скоро ще си остане само на хартия, но сигурно е, че страната ще бъде залята от мигранти. Не случайно манифестът на лейбъристите е сравняван с един друг техен манифест, публикуван в навечерието на парламентарните избори през 1983 г. Тогава „левите“ предложиха да бъдат увеличени данъците на богатите, Англия да излезе от ЕС и НАТО и правителството да декларира едностранно отказ от ядреното оръжие. Британците, вдъхновени от победоносната война на Фолклендските острови, не обърнаха внимание на тези предложения. Изборите спечелиха отново консерваторите, а манифестът на лейбъристите кръстиха „най-дългото предсмъртно писмо в историята“. В политически план слабите места в манифеста на лейбъристите са Брекзит и мигрантите. Тук тяхната позиция е диаметрално противоположна на интересите на собствения им електорат. Пресата вече вдигна шум, че лейбъристите имат намерение да вкарат в страната милиони нови мигранти, да разорят бизнеса с данъци, да отнемат работните места на пролетариата и да създадат една държава по модела от утопията на Оруел. Така че напълно възможно е този документ сега да претендира за званието, „най-скъпата предсмъртна записка в историята".