В събота 13 февруари турската артилерия започна да обстрелва секторите в провинция Алепо, контролирани от кюрдските сили, в северната част на Сирия, на десетина километра от турската граница. Турската артилерия атакува сирийските кюрдски милиции (подразделенията за защита на кюрдския народ, YPG), които се борят срещу джихадистите в Алепо, и по-точно в района на Миних . След артилерийските удари в Алепо, турците започнаха да обстрелват и позиции на сирийската армия в Латакия . Разгърнатите от руснаците ПВО не могат да противодействат на артилерийските обстрели . С тези действия обаче Турция се опитва да постави началото на военна интервенция и нахлуване на турските войски на сирийска територия. Оперативната обстановка в зоната на бойни действия показва, че най-вероятно Турция подготвя да осъществи нахлуване на юг по две направления. От една страна да пробие коридор откъм Азаз до Алепо, и от друга, от Джераблус до град Румайла. Така ще получи оперативен простор и в крайна сметка ще достигне до град Сафира.

Целта на Турция е да създаде „сива зона”, контролирана от т.нар. опозиция на Асад (разбирай Турция) в непосредствена близост до градовете Карах и Шаракарак. По този начин Анкара разчита да блокира действията на кюрдските военни формирования .

В това направление Турция е концентрирала внушителни военни сили: три танкови бригади, пехотна дивизия, две механизирани дивизии, които са обединени в шести, седми и осми армейски корпуси в състава на Втора полева армия на Турция. Паралелно с това Турция се опитва с всички политически средства да наложи своята идея за създаване на зона, забранена за полети. Съгласно турските медии става въпрос за територии, образуващи „триъгълника” Зур-Магара, Мадинат и Ел-Баб. В този вид „безполетната зона” ще се простира на територията, която се контролира от „Ислямска държава” (ДАЕШ). Фактически Турция започва бойни действия, които минимално ще засегнат джихадистите, а в зоните с най-голяма концентрация на терористични групировки се планира създаването на „сива зона”, до която руската авиация няма да има достъп .

Планът на „турското спасение” на Алепо е пълна авантюра. Това американците, главните кукловоди на сирийския конфликт, напълно разбират. САЩ в никакъв случай не могат да допуснат отслабване на кюрдския фактор, който считат за основен коз в процеса на следвоенното разделяне на Сирия. Именно това предизвиква и истерията на Ердоган, който постави ултиматум на своите задокеански босове: САЩ най-после окончателно да определят с кого са, с турците или с кюрдите. Ердоган е забравил, или пък никога не е чувал, израза на Рузвелт, че: „САЩ нямат избор – САЩ винаги са на страната на САЩ”.

В същото време в интервю за Агенция Франс прес Башар Асад каза: „Президентът на Турция Ердоган се отличава с нетърпимост, той е радикал и привърженик на „Мюсюлмански братя”, живее с мечтата за Отоманската империя. Тези характеристики могат да се отнесат и към Саудитска Арабия. Но подобни военни действия няма да бъдат леки за тях и ние ще им противостоим.”

Турският артилерийски обстрел върху сирийските кюрди започна след декларацията на турския министър-председател Ахмет Давутоглу, заплашващ с военна акция в Сирия. Давутоглу се обяви срещу Партията на демократичния съюз (PYD), чиито милиции YPG Анкара счита за терористична организация. „Ако има заплаха за Турция, ние няма да се поколебаем да вземем мерки в Сирия” , обеща Ахмет Давутоглу. Сигналите и мотивите за предстояща турска интервенция бяха дадени още преди дни, когато турските власти на среща с вицепрезидента Джо Байдън обявиха, че имат доказателства, че сирийските кюрди подпомагат с муниции, планове, ентусиазъм и военно снаряжение Кюрдската работническа партия в Турция (кюрдите на Йоджалан).

Русия и сирийски военни на Асад несъмнено ще трябва да отговорят на Турция, а отговорът ще бъде приет от Запада като агресия към турската държава. Руският премиер Дмитрий Медведев концептуализира безизходицата на заседанието на Мюнхенската конференция за сигурност и заяви: „Ако ние не нормализираме ситуацията в Сирия, то тероризмът ще стане нов вид война, която целият свят ще води. Това даже не е просто вид война, а всъщност е начин за разрешаване на междунационални и междурелигиозни конфликти. Способ на квазидържавно управление.”

Всъщност действията на Турция идват точно, когато сирийските кюрдски военни милиции YPG, поддържани от рейдовете на руската авиация, овладяха в сряда военно-въздушната база на град Миних, разположен на север от Алепо. Летището на Миних се намира между две важни магистрали, които водят от Алепо към Азаз на север и техният контрол дава на кюрдските сили основа за нови офанзиви срещу джихадистите, разположени по-нататък, на изток. Припомням, че правителствените сирийски сили на Асад изгубиха контрола над въздушната база Миник през авуст 2013 г., две години след началото на конфликта в Сирия.

Обкръжаването и падането на Алепо се възприема от Запада като катастрофа. Възстановяването на контрола над Алепо от страна на Башар Асад ще означава окончателна загуба на авторитета на САЩ в Близкия изток, затова нервността е изключително висока. Авторитетът е много важен предвид последващото разпределение на територии. Още повече, че смачкването на т.нар. сирийска опозиция ще означава и никаква възможност за включването й в бъдещата „коалиционна” власт в Сирия . Когато Русия се присъедини във войната в Сирия практически САЩ, Саудитска Арабия и Турция бяха отписали Асад. Отнемането на мащабни територии от „сирийската джихадистка опозиция” и връщането им в ръцете на Башар Асад взривява привидното равновесие между коалициите на Русия и САЩ. В Сирия САЩ няма да воюват със свои сили, ще използват Турция, Саудитска Арабия, а по възможност и коалиции от всевъзможен вид като например „коалиция на ислямските държави”, която саудитите се опитаха скоро да сглобят.