Фотография: Антоанета Киселинчева
Номинирането на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН е приоритетна политическа задача, както на правитеството, така и на обществото и на всички, които могат да съдействат. Това заяви в интервю пред a-specto българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Георги Пирински. Той припомни, че генералният директор на ЮНЕСКО е бил подкрепен с няколко изказвания от страна на сегашното правителство, което предполага да се пристъпи и към съответните действия.
Според бившият външен министър и председател на Народното събрание, евентуалният избор на Бокова начело на ООН носи сериозни предимства и за България в сегашната усложнена международна ситуация, която се характеризира с изключителната си динамичност и „плъзгане към нова много тежка конфронтация и раздробяване на света“.
„Налице е кандидатура, която разполага с всички качества, предимства и сериозни възможности като носител на алтернативната политика, която сега е необходима на света. Нужно е да се консолидира процес на преминаване към взаимно сътрудничество, на постигане на един нов баланс на интереси между основните полюси. В тази ситуация пред ООН се открива много отговорна роля. И когато на върха на световната организация имаме представител на нашата страна, който се е доказал с целия си опит в една много тежка обстановка в ЮНЕСКО, естествено е, че към България ще се гледа по по-друг начин, отколкото ако г-жа Бокова не заеме този пост“, смята Пирински.
В отговор на въпросите дали срещу г-жа Бокова е започнала кампания в българските и чуждестранни медии (в които основният упрек е, че тя „произхожда от семейство на виден комунист“) и дали на такава кампания корените са у нас или в чужбина, Пирински заяви, че очевидно има опит да бъде хвърлена сянка с помощта на аргументи, каквито по принцип звучат във всички източноевропейски страни в последните 25 години. „Те се свеждат до понятието лустрация, което е свързано с носене на колективна вина. От гледна точка на правата на човека, на международното право и на истинското разбиране за правов ред, понятието за колективна вина е абсолютно неадекватно“, коментира еродепутатът.