Сагата Льо Пен, НФ и предстоящите избори
3 септември 2016 година. Едно малко китно френско селце като за пощенска картичка. Там гостува Марин льо Пен, лидерът на Националния фронт (НФ) на Франция. Малко преди обяд на площада на община Брашей са се събрали няколко стотици ентусиазирани и весели поддръжници на партийната лидерка. Селцето е разположено в департамента От-Марн и има около 60 жители. Там няма имигранти, но всички гласуват масово за Националния фронт. Трибуната е поставена пред старото кметство, което е надградено с камбанария. Вътре в него по коридорите могат да се прочетат носталгични надписи като „Училище за момичета” и „Училище за момчета”. На заден план се виждат зелени хълмове (Ардените), църквата и един огромен плакат: „Марин спасява Франция”. От двете страни на сцената са опънати палатки, където са поставени маси, заредени с бира и сандвичи с пикантни местни наденички. Всичко е готово за народния празник, който ще последва речта на Марин льо Пен. Тя се изкачва на сцената. Придружават я викове „Ще победим”, а също и възгласи „Марин! Марин!”. Развява се френският трикольор. Лидерката на Националния фронт е облечена в скромна рокля и без да бърза, произнася своята първа реч като официален кандидат за президент на Франция. Поздравява община Брашей, която според нея символизира „забравената, но щедра и работлива Франция”, тази „Франция, която има сърце и душа” и която „тихо страда”. Марин льо Пен иска да подражава на успешната президентска кампания на Франсоа Митеран през 1981 г. Подобно на него иска да въплъти известната в страната на Волтер политическа „спокойна сила” (La force tranquille). Логото на партията липсва. Речта трае около един час. Марин льо Пен показва ясно, че иска да се представи като кандидат на разума. Тя подчертава, че е „привърженик на тоталната свобода”. Не жали сили да бъде забравен непродуктивният имидж на Националния фронт от времето на нейния баща Жан-Мари льо Пен. Цитира генерал Шарл дьо Гол, когото френските военни, воювали в Алжир, ненавиждат. Точно такъв е и нейният баща Жан-Мари льо Пен. Нещо повече. Марин льо Пен цитира и Шарл дьо Монтескьо, един от философите на френското Просвещение с либерален привкус. В Брашей тя се представя като гарант на републиканския ред и правовата държава. Марин дава урок по хуманизъм и солидарност: „Нашият проект е основан върху отхвърлянето на индивидуализма и всесилните пари, върху отказа човекът да бъде поробван посредством чисто потребителската логика на алчните мултинационални корпорации”. Нейните привърженици периодически скандират по време на речта й. Чуват се викове „Педерасти!” по отношение на Вашингтон и Берлин. Привържениците на Националния фронт считат, че Франция е феодално зависима от САЩ и Германия. При споменаване на мюсюлманите пък се чува: „Чупка! Изчезвайте!”. Флориан Филипо, който изненадващо премина от голистката левицата към НФ и чиято хомосексуална ориентация е широко известна, е дружелюбно посрещнат от присъстващите с приятелски подвиквания: „Флориан! Флориан!”.
Сред митингуващите се забелязват и няколко рокери от „Ангелите на ада”, но тотално липсват скинхедс или фашо, онези с обръснатите глави. На тишъртките може да се прочете „Изправете се, деца на Франция”, „Je suis FN” или „Аз съм Карл Мартел”. Въпреки че е майордом на Кралството на франките, Мартел е запомнен с победата си в битката при Поатие през 732 година. Като резултат от победата Карл Мартел завоюва цяла Южна Галия, а единствено областта Септимания остава в ръцете на арабите. Заедно със съвместната победа на хан Тервел и император Лъв III Исавър над арабите през 717 година при Константинопол тримата сa определяни като спасението на Европа от арабската заплаха. Повечето от младежите на митинга носят бермудки Nike, а на главите си са нахлупили шапки Ricard. Те разменят помежду си реплики като: „Ти ще отидеш ли утре на празника на прасето в Ейанж?”, „Не, имам заседание на Комисията по екология”... След речта на Марин льо Пен на сцената излиза младеж, отлично копие на Джони Холидей, и започва да пее песните на идола. Публиката е възбудена. Разговорите се въртят от велосипедната обиколка на Франция до професионални мероприятия. В късния следобед активистите на НФ се качват по автомобилите си и тръгват към своите домове из цяла Франция. Тези, които минават по пътя за Париж през Коломбе-ле-дьо-з-еглиз, където е погребан Шарл дьо Гол, предлагат следващият митинг на Марин льо Пен да се проведе в родното село на Генерала: „Това ще бъде добър символ!”. Младо момче репликира: „Копелета! Нали той докара тук хората от Магреба”. Нека се върнем назад и проследим бурната история на НФ и перипетиите на турбулентната фамилия Льо Пен, които са неразривно свързани.
Бащата Жан-Мари льо Пен e роден на 20 юни 1928 година в градчето Ла Трините-сюр-Мер, област Бретан, провинция Морбиан. Той е син на заможния рибар Жан льо Пен и шивачката Ан-Мари Ерве, дъщеря на френски селяни. Думата „пен” на бретонски означава „шеф”. Жан-Мари остава сирак през 1942 година, когато баща му загива по време на риболов от взрив на мина. Малкият Жан-Мари разпознава разкъсания труп на своя родител по татуировката на ръката – жена, около която е увита змия. Жан-Мари льо Пен служи в Чуждестранния легион като офицер в Първи въздушнодесантен батальон. Активно участва във войната в Индокитай, във франко-британската Суецка операция през 1956 година. След една година отива да се сражава в Алжир. Алжирският период на Жан-Мари е един от най-старателно скриваните в неговата биография. Преди години френската преса публикува свидетелства за участието му в изтезания на алжирци, които се борят за национална независимост на своята страна. На 9 ноември 1962 г. списание „Комба” отпечатва следните думи на Жан-Мари льо Пен: „Нямам нищо за криене. Ние изтезавахме, защото трябваше да го правим. Когато ви докарат някой, който е заложил 20 бомби, които могат да избухнат всеки един момент, и не иска да говори, трябва да се използват извънредни средства, за да го принудиш. Става дума за такива, които отказват, които са криминални престъпници, защото по техните ръце е кръвта на десетки жертви, чиято смърт е могла да бъде избегната”. Жан-Мари льо Пен завършва право и политически науки в Парижкия университет, право през 1954-та и политология през 1971 г. На 27 години той е най-младият депутат във френския парламент. През 1972 г. Жан-Мари льо Пен основава Националния фронт. Той е избран за евродепутат през 1984 г. Своята политическа кариера започва в редовете на последователите на крайно десния политик Пиер Пужад. През 1970 г. Жан-Мари загубва своето ляво око в резултат на травматична катаракта. Инцидентът става по време на сбиване в парламента. В началото на 80-те Льо Пен заменя превръзката на окото си със стъклена протеза. В своя живот той винаги е бил голям нарцис. Винаги е искал да бъде уникален. Още когато се ражда през юни 1928 г., той тежи шест килограма, след което майка му не може повече да има деца. Единствен. На 29 юни 1960 г. в VIII квартал на Париж Жан-Мари льо Пен сключва брак с Пиерет Лалан, родена през 1935 г. Тя е дъщеря на търговец на вино и бивша съпруга на импресариото Клод Жиро. От този брак се раждат три дъщери: Мари-Каролин (1960), Ян (1963) и Марион Ан Перин, наричана още Марин (1968). През септември 1976 г. материалното състояние на Жан-Мари льо Пен рязко се променя. Неговият приятел Юбер Ламбер е известна личност, автор e на много статии в международни издания. Освен това е наследник на династията Ламбер в циментовата индустрия във Франция. Няма деца. Юбер Ламбер умира на 25 септември 1976 г. на 42-годишна възраст, като оставя в завещанието си голяма част от богатството си на Жан-Мари льо Пен. Братовчедът на Юбер е недоволен и се опитва да съди Жан-Мари, но без успех. Историкът Валери Игуне пише: „Наследството на Ламбер промени значително живота на Жан-Мари в политически и личен план. То му помогна да започне свободно да прави политика такава, каквато я иска и каквато я разбира”.
През 1984 г. между Жан-Мари и съпругата му Пиерет настъпва разрив. Нает е бракоразводният адвокат Жилбер Колар. Но кулминацията в противопоставянето между двамата настъпва през 1987 г. Тогава, за да уязви Жан-Мари, неговата съпруга позира полугола за списание „Плейбой”. За възрастта си тя не изглежда никак зле. Списанието е изкупено още в деня на неговата поява по будките във Франция. Снимките стават абсолютна сензация. Те са неприлично откровени. „Плейбой” пуска допълнителен тираж на броя. Марин не одобрява постъпката на своята майка. Нарича нейните действия „публично изпразване”. Не липсват и пикантерии около раздялата на двамата съпрузи. При напускането на семейното огнище Пиерет отнася със себе си стъкленото око на Жан-Мари, но в бързината забравя урната с праха на своята майка. В крайна сметка е постигнато споразумение. Тя връща стъкленото око, а той урната. По ирония на съдбата Пиерет избягва с Жан Марсии, с когото се запознава, когато той е натоварен да напише биографията на нейния съпруг. В този период Пиерет е озлобена. Тя разнася бащата на Марин по вестниците, говори какво ли не, тръби, че той има тайна банкова сметка в Швейцария, че е „расист” и други подобни. Заплашва, че ще публикува книга със скандални разкрития за Жан-Мари льо Пен, но в крайна сметка се отказва. Но въпреки голите снимки на Пиерет в „Плейбой” и семейните скандали лидерът на НФ постига над 14% на първия тур на президентските избори във Франция през 1988 г.
Атмосферата през 1987 г. във Франция е особена. Витае усещането, че страната се е върнала в 1944 г. През месец май същата година започва процесът срещу Клаус Барби, шеф на Гестапо в Лион и палач на Жан Мулен, герой от френската Съпротива през Втората световна война. Септември 1987 г. е фатален и паметен за Жан-Мари льо Пен и Националния фронт. Той е поканен в RTL (Radio Television Luxembourg). Водещият на предаването Пол-Жак Трюфо предлага на лидера на НФ да коментира газовите камери през Втората световна война. По непонятни причини Жан-Мари льо Пен се съгласява: „Аз съм привлечен от историята на Втората световна война. Задавам си редица въпроси. Не казвам, че е нямало газови камери. Но не съм имал възможност да ги видя. Не съм изследвал специално въпроса. Но считам, че това е един детайл от историята на Втората световна война”. Следва въпрос: „Шест милиона убити, това считате за детайл?”. Отговор: „Шест милиона умрели? Как?”. Пол-Жак Трюфо отново повтаря: „Шест милиона евреи са умрели през Втората световна война, Вие считате това за детайл от историята?”. Жан-Мари льо Пен: „Въпросът, който е поставен, е да се разбере дали тези хора са убити, или не са”. Пол-Жак Трюфо: „Това не е просто детайл от историята!”. Жан-Мари льо Пен: „Напротив, това е детайл от войната! Искате да кажете, че това е разкрита истина, в която трябва да вярва целият свят, че това е морално задължение? Аз казвам, че има историци, които трябва да дебатират по тези въпроси”. От този момент това интервю на Жан-Мари льо Пен го преследва до края на неговата политическа кариера. То се превръща в огромен позор за НФ. Следващите дни се разразява медиен ураган, който помита някои от кадрите на Националния фронт. Евродепутатът Оливие д’Ормесон си подава оставката, а Жан-Мари е обвинен в антисемитизъм. През 1991 г. Льо Пен е осъден за „банализиране на престъпление срещу човечеството” и „приемане на ужасното”. Жан-Мари влачи този „детайл” до края на своята кариера. Той никога не успява да махне залепения му етикет „антисемит”. Това „петенизиране” (от Петен) на Жан-Мари льо Пен не е било неизбежно. Тъй като след Шестдневната война в Близкия изток лидерът на Националния фронт със своите спомени за Алжир е позитивно настроен към ционистите и е против бившите египетски съюзници. Малко преди „детайла” Оливие д’Ормесон дори е подготвил посещение на Жан-Мари льо Пен в Израел. След предаването в RTL обаче всичко е напълно разрушено. Националният фронт е окончателно сатанизиран от медиите. Но времето минава. Пиерет остава без пукната пара. Помирява се с Жан-Мари и се завръща да живее в отделен павилион в семейното имение Монтрету. Даже през 2014 г. се явява в листите на НФ на общинските избори, но на неизбираема позиция в Сен-Клу (Париж). Елиминирана е на първия тур. Жан-Мари льо Пен се жени отново на 31 май 1991 г. за Жани Пашо (1932) в Рюел-Малмезон. Нейният баща е търговец на гръцки картини. Майката е от холандски произход. Жани Пашо е бивша съпруга на белгийския бизнесмен Жан Гарние. В един момент от своята политическа кариера Жан-Мари льо Пен започва да мисли и за свой политически наследник. През 1985 г. Мари-Каролин, най-голямата от неговите дъщери, влиза в предизборна кампания на кантоналните избори в Ньой-сюр-Сен и получава 16,09% от гласовете на първия тур срещу Никола Саркози. Тя се превръща във влиятелна фигура в НФ. През 1992 г. става регионален съветник в Ил-дьо-Франс (регион в Северна Франция), както и член на Националния комитет на партията след конгреса през 1997 г. Политическата кариера и възходът на Мари-Каролин обаче рязко се сриват, след като тя и нейният съпруг се присъединяват през декември 1998 г. към отцепника Бруно Мегре. Те основават същата година Републиканско национално движение (РНД). Това води до разцепление в Националния фронт. На 9 декември 1998 г. по телевизия TF1 баща й Жан-Мари заклеймява „жените, които имат навик да следват своите мъже или любовници вместо своите бащи”. Мари-Каролин се опитва да помири НФ и РДН. Но напразно. Жан-Мари никога не й прощава „предателството”. Още през 1988 г. лидерът на НФ влиза в остър конфликт със своята „дясна ръка” Бруно Мегре. Заплашен от съдебна забрана да се кандидатира на избори, Жан-Мари публично споменава, че може да издигне съпругата си Жани Пашо да води листата за евродепутати на Националния фронт през 1999 г. Това взривява Бруно Мегре и той напуска НФ.
След като Мари-Каролин напуска НФ, изгрява звездата на Марин. Тя има нови идеи. И иска да „десатанизира” Националния фронт и да изчисти имиджа на партията от радикалните „забежки” на своя баща. Марин поддържа тази линия по време на президентската кампания на Жан-Мари льо Пен през 2002 г. Старите кадри на НФ са недоволни. Това не е по вкуса и на Жан-Мари льо Пен. Постепенно разминаванията във вижданията относно бъдещето на партията между дъщеря и баща се задълбочават. През 2005 г. старият Жан-Мари отново напомня за своите фриволни изказвания по време на своята младост. Според него: „Във Франция германската окупация не е била особено нечовечна, въпреки че е имало грешки, които не могат да се избегнат в една страна с площ от 550 000 кв. километра”. Марин за известно време се снишава и мълчи. Тя временно отсъства от партийните форуми. В този период Жан-Мари льо Пен започва да представя Бруно Голниш за свой легитимен наследник. Но Марин не се отказва и решава окончателно да се бори да наследи поста на своя баща. Тя се кандидатира за лидер на Националния фронт, защитавайки своята собствена политическа линия. Спорът между нея и Бруно Голниш приключва през 2011 г., когато Марин е избрана за председател на НФ. Отново започват политико-фамилните турбуленции в партията. Разминаванията между Марин и баща й Жан-Мари продължават да разбунват духовете в партията. Баща и дъщеря са много различни. Жан-Мари обича литературата, в своите речи ползва латински сентенции и сложни думи. Близък съратник на Марин пък казва за нея: „Не бих казал, че тя е всестранен хуманитарист като своя баща. Тя е друго нещо. Завършила е право. Но поради своята професия прекарва времето си в четене на политическа литература, справки и технически досиета. Това гълта много време!”. Основният конфликт е, че Марин води политика на „десатанизиране” на партията. Тя скъсва окончателно с баща си Жан-Мари льо Пен през пролетта на 2015 г. Дъщерята изхвърля баща си от партията, която той самият е създал. На 4 май 2015 г. Изпълнителното бюро на НФ изключва Жан-Мари льо Пен като член на политическата формация. Дъщерята вдига ръка срещу своя баща и казва: „Той не се държи вече като баща”. Нещо повече, добавя: „Той е токсичен”. Жан-Мари льо Пен също не й остава длъжен: „Начинът, по който тя ми говори, не е този на дъщеря към баща си”. Жан-Мари е силно раздразнен от влиянието на Флориан Филипо върху Марин. Той е ляв голист, дошъл в НФ от обкръжението на Жан-Пиер Шевенман. Филипо е очарован от риториката на Марин по време на европейските избори през 2009 година. Флориан и Марин се запознават в един бар близо до порт Сен-Клу в Париж. Заедно с него са брат му Дамиен и издателят Жан Робен. Флориан по-късно споделя, че тази среща е била за него като „гръмотевица, приятелска и професионална”. По-късно той преминава в Националния фронт. Старият Льо Пен е бесен: „Тя предпочита да слуша Филипо и неговото обкръжение, които й казват, че е най-добрата! Филипо няма да й каже да отиде да се срещне с логопед!”. Но през 2015 г. основателят на НФ е в малцинство и е в опозиция по отношение на своята дъщеря. Марин заявява, че партията преминава през „безпрецедентна криза”, която обаче открива нова ера. Най-малката дъщеря на Жан-Мари получава пълна свобода да преследва своята „стратегия на дедемонизация” на политическата формация. През същата година приключват окончателно 30-те години на управление на Жан-Мари, останал вече само като почетен председател. Приключва патриархалният период в клана Льо Пен. Марин жертва „своята кръв” в полза на партията. Тя следва неотклонно изказаната през годините повеля на своя баща: „Няма да оставя никой да отслаби НФ”. Мари-Каролин казва за своята най-малка сестра: „Тя винаги е имала качества на шеф”. Всъщност Марин дълги години се учи от своя баща и прави това, което той очаква от нея. Но ето, че идва момент, в който Марин се дистанцира и еманципира от своя родител. С времето двамата стигат до война. И се изправят пред съда по повод суспендирането на историческия лидер на Националния фронт. Жан-Мари льо Пен казва: „Марин е приятна, но нейната „десатанизация” не носи нищо. Един приятен Национален фронт не привлича никого”. Сблъсъкът между Марин и Жан-Мари е само епизод в бурната семейна сага. Бащиното наследство е тежко. Заради своя баща Марин е обвинявана постоянно от антирасистки асоциации в ислямофобия, антисемитизъм и в това, че идеологическата линия на предвожданата от нея партия не се различава от тази на баща й, тоест на крайната десница. Тя е нападана и от левицата и крайната левица, че има „популистка”, „демагогска” и даже „фашистка” риторика. Близък на Марин споделя, че един ден в разговор с нея е намекнал за похода към Рим, който е помогнал на Мусолини да вземе властта през 1922 година. Според него лидерката на НФ не успява дори да разбере за какво става въпрос. Той с усмивка добавя: „Това доказва, че тя не е наследник на фашизма!”. Но активистите на НФ около Жан-Мари льо Пен са недоволни. Жан-Клод Мартинес, стар ръководен кадър на НФ, агресивно коментира: „Марин няма идеи. Тя реагира инстинктивно, защото има мозък на рептил. Какви идеи? Какви концепции? Тя долавя само звуци, това е всичко!”. Интересен е анализът на Жан-Ив Камю, специалист по въпросите на крайната десница. Той твърди: „НФ е в процес на напреднала деидеологизация”. Според него партията се е превърнала в машина за вземане на властта, която гравитира около семпли и разбираеми теми. А в действителност формирането на идеологията става извън Националния фронт. Партията малко публикува. Вече не разполага даже с печатен орган. National Hebdo не съществува повече. Rivarol следва линията на Жан-Мари. Present е орган на католиците традиционалисти и е само една сянка. Днес силата на НФ се състои в това да събере една значителна част от електората около даден политически проект, в който идеологията има все по-малко значение. „Дедемонизацията” на НФ има за цел да изтрие отпечатъците на крайната десница, оставени от бащата Льо Пен. Трябва да се отбележи, че след създаването на НФ през 1972 г. Жан-Мари прави чудо. След Втората световна война френската крайна десница представлява една мозайка от малки групи, често с антагонистични отношения. Жан-Мари успява да ги обедини. Жан-Ив Камю коментира този феномен така: „Льо Пен извади тази политическа фамилия от гетото, в което тя бе заседнала след войната. Той успя да я обедини по един колеблив начин. Колаборационисти и участници в Съпротивата, стари комунисти и антикомунисти, либерали и етатисти, голисти и антиголисти, католици традиционалисти и неоезичници, консерватори и националисти революционери, роялисти и демократи”. Бруно Голниш, бивш втори човек в НФ, обяснява тайната на този успех: „Когато се намираш в окопа с лице срещу врага, не питаш твоя съсед дали ще ходи в църквата на литургия. Трябва да си мълчиш за различията в името на борбата срещу общия противник”. Това на практика е „националистическият компромис”, който е обоснован теоретично от Шарл Морас, основател на монархическата „Аксион Франсез” по време на войната 1914-1918 година. В един момент на политическата сцена във Франция и в Националния фронт се появи и третото поколение на фамилията Льо Пен, става дума за Марион Марешал льо Пен. Тя е родена на 10 декември 1989 г. Още 18-годишна става член на НФ. На 22 години е най-младият депутат във френския парламент. Марион е младата и красива племенница на Марин. Нейна майка е другата сестра на Марин – Ян льо Пен. Племенницата открива нови вътрешни фронтове в политическата формация. Марион е мост между „традиционалистите” и „модернистите” в Националния фронт. От юли 2012 г. е член на Изпълнителния комитет на НФ и дори през есента на 2014 г. се изправя срещу своята леля. Марион е против приемането в партията на политически дезертьори от Съюза за народно движение, който е продължение на голисткия Сбор за републиката. Тя е и против еднополовите бракове. Привърженик е на замяната на смъртното наказание с доживотен затвор. Привърженик е и на секуларизма. За разлика от своята родна леля е противник на субсидирането на центрове за планиране на семейството. Марион е категорично против доставките на оръжие за сирийската опозиция. Счита, че сирийският народ трябва сам да решава своята съдба и Западът не трябва да бъде „световен жандарм”. Марион е убеден евроскептик и антиглобалист. Привърженик е на укрепването на отношенията с Русия: „Аз съм убедена, че Франция и Русия са взаимно заинтересовани да си протегнат ръка, защото и двете имат велика традиция в уважаване на световното равновесие и ненамеса”. Марион се разграничава от своя дядо по отношение на скандала с „детайлите” на Втората световна война. По тази тема тя не го подкрепя.
Въпреки конфликтите между леля и племенница отношенията между двете са много близки. Марин има особено ласкаво, почти родителско отношение към Марион. Каква е причината? Биологичният баща на Марион е разкрит едва през август 2013 г. Според списание L’Express майката Ян льо Пен при раждането е самотна и без мъжка подкрепа. Марион е резултат на кратковременната й връзка с Роже Ок, роден през 1956 г. Но той не я признава за своя дъщеря. Роже Ок е известен френски дипломат и журналист. Назначен е от Никола Саркози през 2009 г. за посланик на Франция в Еритрея. Злите езици говорят, че получаването на този дипломатически пост е в резултат на предполагаемата му близост със съпругата на френския президент Карла Бруни. Като журналист Роже Ок е отвлечен през 1987 г. от Хизбула в Ливан, която го счита за агент на DGSE (френското разузнаване). Бащата на Марион е работил за Paris Match, RTL и La Croix. Умира от рак във военната болница „Вал дьо Грас” в Париж през 2014 г. Две години след раждането на Марион майка й Ян сключва брак със Самуел Марешал. Той признава детето за свое и му дава името си. Ян споделя, че непосредствено след раждането на бебето сестра й Марин стои неотлъчно до нея. Тя разказва: „Марин, моята малка сестричка, беше нейният „баща” при раждането. Тя ми помогна да я отгледам”. Марин дори асистира на своята сестра Ян при раждането на бебето. Марион за първи път вижда своя биологичен баща през 2002 г. по време на успешната президентска кампания на своя дядо. Тогава тя е на 12 години. До смъртта на Роже Ок двамата се виждат редовно. Днес Ян е на 53 години. Разведена е и е болна от рак, макар и в ремисия. Но е щастлива от успехите на своята дъщеря. Гледа любимото си внуче, малката Олимп. Марион е омъжена в периода 2014-2016 година. Тогава неин съпруг е Матьо Декос, предприемач, организатор на събития, шеф на агенция Ça c’est Paris. От политика той не се интересува. И на 24 юни 2016 г. разводът между Марион и Матьо става факт.
В битката вътре в НФ лидерката Марин разчита много на своя компаньон Луи Алио, вицепрезидент на НФ от 16 януари 2011 г. Неговият баща е алжирски евреин. Двамата са заедно от 2009 г. и практикуват схемата „да живеем щастливо, да живеем скрити”... и не живеят заедно. Преди това през 1997 г. Марин сключва брак с Франк Шофруа, частен предприемач, подкрепящ НФ. От този брак се раждат Джехан (1998) и близнаците Луи и Матилда (1999). Марин и Франк Шофруа се развеждат през 2000 г. След две години тя се омъжва за Ерик Орио, бивш национален секретар на НФ. След четири години обаче бракът между двамата също се разпада. До 2014 г. Марин льо Пен живее в имението Монтрету, което става фамилен дом на клана Льо Пен още през 1970 г. След това тя се премества със своите деца в градчето Ла Сел-Сен-Клу с 22 000 жители, което е на 12 километра от Париж. А мъжът на живота й Луи Алио живее в къща в селцето Мийас, недалеч от Перпинян в Източните Пиренеи. Домът е купен от Марин и Луи през 2010 година. Децата от предишните техни бракове са често в Мийас. Обикновено всичките те прекарват там летните ваканции. Днес единствено Ян льо Пен, средната сестра, си говори със своя баща. Тя е единствената, която стои до болничното легло на Жан-Мари льо Пен, когато той е откаран по спешност в болница през 2015 г. с диагноза запушени артерии и усложнения в резултат от пневмония. Ян също е ангажирана в партията и отговаря за политическите мероприятия на НФ. За съжаление вече не се разбира много със своята сестра. В същото това време от 1998 г. Мари-Каролин изобщо не общува със своите сестри и със своя баща. През 2011 г. Марин прави публично помирително изказване: „Аз съм й простила напълно присъединяването й към Бруно Мегре, защото тя е моя сестра и нашите деца са братовчеди. Тя е силно привързана към своите задължения: тя е голямата сестра, която заместваше родителите, когато отсъстваха от вкъщи. Между другото тя бе най-забавната между сестрите”. Мари-Каролин е омъжена за Филип Оливие и имат две деца. Син и дъщеря. Обикновено Мари-Каролин е много дискретна. Преди две години си позволи да каже публично: „Не бих казала, че няма да се върна в политиката, но днес това не е актуално”. Тя обаче не изключва да работи един ден заедно със сестра си Марин: „Аз говоря английски, вероятно мога да придружавам Марин по време на нейните пътувания. Мога да правя видеоклипове, мога да обучавам. Мога да правя това, което прави Ян днес!”.
„РУСКАТА ВРЪЗКА” НА ФАМИЛИЯ ЛЬО ПЕН
Фамилията Льо Пен винаги е имала топли чувства към Русия. Жан-Мари, Марин и Марион непрекъснато са развивали контакти и дружба с Москва. Журналистът Венсан Жовер пише в своя статия в Le Nouvel Observateur: „Националният фронт е плацдарм на режима на Путин във Франция”. Той разказва следната история. На 12 юни 2014 г. се провежда прием в руското посолство в Париж. Сандвичи и ледена водка. Топла атмосфера. Присъстват дипломати, артисти и френски предприемачи. Изведнъж започва да се чува висок говор. В залата влизат Марин и Марион льо Пен, придружени от един млад депутат от НФ. Посреща ги руският посланик Александър Орлов. Марион льо Пен си признава, че често посещава руското посолство в Париж. Каква е връзката на фамилията с Русия? Началото е поставено през 1968 година в Латинския квартал на френската столица. В разгара на студентските бунтове. Обръщат се коли, режат се дървета по булевардите „Сен Жермен” и „Сен Мишел”. Младият и талантлив московски художник Илья Глазунов е пристигнал в Париж. Той е доста скандална личност. Монархист. КГБ го счита за „антисемит”. Илья Глазунов е пристигнал във Франция с намерение да нарисува портрети на известни личности. Има желание да започне с генерал Шарл дьо Гол. В един от летните дни на 1968 г. френски приятел на Илья Глазунов го завежда в кафене, което се държи от руски певец. Там той се запознава с млад мъж, който издава грамофонни плочи с песни за императорска Русия и притежава колекция от руски военни маршове. Той се казва Жан-Мари льо Пен. Илья Глазунов по-късно споделя: „Той обожаваше моята страна. Ние сме приятели и днес”. Руският художник не успява да нарисува Шарл дьо Гол, но прави портрети на няколко френски министри. Рисува и портрети на Пиерет и Жан-Мари льо Пен в униформа на офицер парашутист. Художникът познава добре децата на своите френски приятели. Илья и Жан-Мари си пишат близо 20 години. Говорят си по телефона. Отново се срещат през 1991 г., когато Жан-Мари льо Пен посещава Москва. По време на визитата лидерът на НФ се запознава с Владимир Жириновски. През 2000 г. на власт в Кремъл идва Владимир Путин и Жан-Мари сменя своя руски политически партньор. През 2003 г. лидерът на НФ е на посещение в руската столица. Този път домакин от руска страна е един от основателите на движение „Родина” Сергей Бабурин. През 2005 г. Жан-Мари отново е в Москва. Отново негов домакин е „Родина”. По случай рождения му ден руснаците подаряват на Льо Пен автомат „Калашников”. След като Марин сменя баща си на лидерския пост на НФ, тя също започва да посещава Москва. Провежда срещи с тогавашния председател на Думата Сергей Нарижкин и вицепремиера Дмитрий Рогозин. Няма нищо неестествено. Илья Глазунов е близък приятел на Рогозин, който е един от основателите на партията „Родина”. Марин не крие, че харесва Владимир Путин. Често го казва публично в своите интервюта.
ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ
В началото на 2017 г. Франция продължава да слабее както политически, така и икономически. През последните 30 години икономическият ръст на страната на Волтер е от порядъка на 1-2%. Като се вземат икономическите спадове през 2008, 2009 и 2012 г., то може да се каже, че страната фактически обеднява. Германия пое еднолично лидерството в Европа, а Париж се самоотстрани от голямата международна политика. Това принуждава Франция да търси тясно сближаване с Вашингтон. По време на Арабската пролет линията на Париж съвпада тотално с тази на американците. През 1975 г. за първи път френският президент Валери Жискар д’Естен заяви, че Франция повече не може да се счита за независим глобален играч. През 2015 г. 88-годишният политик повтори своята оценка: „В съвременния свят, който се характеризира с подем на великите държави, Франция е държава от средна ръка. Тя има многовековна и славна история, заради която се ползва със световно влияние, и култура, обладаваща голям потенциал. Но днес нейната икономика е отслабена, БВП стагнира. Това, което се случва със страната, може да се нарече: бърза деиндустриализация”. Знаменитият социолог Ален Бадю е още по-безмилостен: „След дълга и славна история днес Франция е само средна държава. В света господстват надигащи се гиганти като Китай и Индия или старите силни държави, особено САЩ. Бъдещето на Франция е неопределено. Тя има велико минало, но е съмнително дали ще има велико бъдеще”. Нещо подобно твърди и Жан-Мари льо Пен: „Населението на Франция е 67 милиона и ние сме средна държава. Аз го признавам. Но въпреки това ние имаме потенциал, интелектуален и морален, за експанзия в света”. Списание L’Express обвини френския политически елит в „мазохизъм по френски”, който се превръща в мода сред административния и интелектуалния истаблишмънт на Франция. „На тях им е просто изгодно да говорят за нашия упадък, тъй като по този начин свалят от себе си отговорността”, твърди изданието Pax Aquitania. Бившият съветник на френските президенти Жан-Давид Левит призовава да се гледа с по-голям оптимизъм в бъдещето: „Когато генерал Дьо Гол дойде на власт, Франция беше петата държава в света. Същото място заема и днес. Тя е една от петте държави – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Ние оставаме петата икономика в света. Франция е втората морска страна в света и разполага с втората по размер дипломатическа мрежа”. Жан-Давид Левит счита, че неговата страна определено има успехи през последните 10 години: „Наша е инициативата да се създаде G-10. През 2009 г. ние заедно с Египет сложихме край на действията на Израел в сектора Газа. През 2008 г. помогнахме на Грузия да запази своята независимост”. Доста експерти не са съгласни с тези констатации. Те не считат, че ролята на Париж е била значителна в изброените събития.
Във Франция се разгаря президентската избирателна кампания. Първият тур е на 23 април 2017 г., а вторият тур е на 7 май. Участниците в надпреварата са окончателно определени. Те са петима. Лидерът на НФ Марин льо Пен е кандидатът на десните националисти, Еманюел Макрон е независимият кандидат на движение „Напред”, Франсоа Фийон е кандидатът на дясноцентристката партия „Републиканци”, Бенуа Амон е кандидатът на управляващата социалистическа партия, а Жан-Люк Меланшон е кандидатът на лявото движение „Непокорна Франция”. Обстановката във Франция е необичайна. В предварителната надпревара отпаднаха двама бивши президенти и двама бивши премиери. Някои от кандидатите за президент се отказаха сами, а други не получиха подкрепа от избирателите. След около два месеца в Елисейския дворец ще влезе нов стопанин. Съответно във френската президентска надпревара започнаха типичните за френските избори „кални номера”. Мощен удар бе нанесен върху Франсоа Фийон. Почти винаги в подобни случаи във Франция ключова роля играе сатиричното издание Le Canard enchaîné. То пуска най-често „чуствителната” новина. Изтече информация, че Франсоа Фийон като примерен католик, баща и съпруг прекалено много обича своето семейство и е облагодетелствал своята жена и деца за сметка на държавния бюджет. Той е назначил срещу прилична заплата за свой помощник съпругата си Пенелопе. А децата му Мари и Шарл се оказа, че са му оказвали „юридически услуги”, без да са професионални юристи. Пак срещу заплащане. Общо семейството е „заработило” по този начин около 1 милион евро. Скандалът около Франсоа Фийон е наречен с романтичното, но банално име „Пенелопегейт”. Почти конфекция при подобни случаи. Злите езици твърдят, че „доносникът” на Le Canard enchaîné е отмъстителният Никола Саркози. В прокуратурата вече разпитват Пенелопе и Франсоа Фийон. Следват техните деца. От фаворит в президентската надпревара Франсоа Фийон по последните резултати от социологическите изследвания вече не преминава във втория тур на президентските избори. Какво му остава? Естествено, да плаши избирателите с Марин льо Пен, която ще победи на втория тур... ако него там го няма. Освен това Франсоа Фийон се оказа „подозрителен” по отношение на неговите връзки с Русия. Затова в ход бързо бе пуснат безпартийният псевдонесистемен кандидат Еманюел Макрон. Той е бивш инвестиционен банкер от групата на Ротшилд, министър на икономиката във второто правителство на Мануел Валс и фаворит на наднационалните елити. По анализа на британските медии, които коментират Еманюел Макрон, може да се стигне до извода, че той е също и „британският кандидат” за Елисейския дворец. Представят го като безпартиен и прагматик. Той е 39-годишен. Жените го харесват. Но при него се наблюдава една житейска аномалия. Макрон се жени през 2007 г. за своята бивша учителка по френски език Бриджит Троньо, която тогава е вече с три деца от предишна връзка. В момента тя е на 58 години. Еманюел Макрон е едва 17-годишен, когато се влюбва в своята 36-годишна учителка. Човекът на Ротшилд е привърженик на ЕС и е убеден атлантист. Либерал, който говори безупречен английски. Френските медии, които работят срещу Марин льо Пен, твърдят, че превъзходството на Макрон над Льо Пен на втори тур ще бъде смазващо – 63% срещу 37%. Не липсват обаче удари под кръста и по отношение на Еманюел Макрон. Съперниците му намекват, че той е хомосексуалист. Миналата година Никола Саркози каза, че Еманюел Макрон е „малко мъж, малко жена, както е модно да се казва сега, той е „андрогенен”. В социалните мрежи се разпространява информация за негови връзки с мъже.
До този момент електоралната разстановка на силите на първия тур е приблизително следната: Льо Пен – 25%, Макрон – 22%, Фийон – 20%, Амон – 15%, и Жан-Люк Меланшон – 12%. От друга страна, във Франция се вземат всички предварителни мерки срещу това Марин льо Пен да не бъде допусната до втори тур. На 8 февруари 2017 г. Le Canard enchaîné съобщи, че френското разузнаване е представило на правителството доклад с предупреждение, че Русия провежда секретна операция с цел да повлияе на президентските избори във Франция. Руснаците ползвали и компютърни системи за запълване на интернет с необходимия контент за подкрепа на Марин льо Пен. Нещо подобно като историите с Доналд Тръмп. Нещо подобно като в Германия преди изборите. Изглежда, че Le Canard enchaîné се явява инструмент на глобалистите за информационно въздействие върху френските гласоподаватели преди президентските избори. Европейският парламент също „захапа” Марин льо Пен. Обвиняват я, че е плащала заплати на фалшиви парламентарни помощници. А също и че е качила в своя Twitter снимки за зверствата на ДАЕШ. Марин обвини публично Мартин Шулц, че работи срещу нея. И наистина разследването срещу прдседателката на НФ е инициирано именно от германеца. Във Франция се усеща напрежение. Франсоа Фийон е притиснат до стената, а кампанията се оглавява от аутсайдери. Социалистите си избраха ексцентричния радикал Беноа Амон, който е без особен шанс да излезе победител. Така че остават Марин льо Пен и Еманюел Макрон. Французите са тези, които в Европа най-често излизат да протестират по улиците. Те се поддават на убеждения при добре подготвена риторика. Днешната Пета република във Франция е „републиканска монархия”. Режимът е полупрезидентски. Ролята на парламента е минимизирана. Огромната президентска власт е призвана да гарантира единството на нацията. За съжаление това е нож с две остриета. При избор на президент, който няма качества, страната започва да запада и Франция се превръща просто в една „средна страна”. Бивша велика сила с посредствено ръководство. Типичен пример в това отношение е случаят с Франсоа Оланд. Гласуването в два тура във Франция е въведено през 1820 година. То предоставя на гласоподавателите и политиците втори шанс не толкова за промяна на първоначалния избор, а най-вече с цел да се отреагира на чуждия вот. В първия тур избирателят гласува за този, за когото иска, а във втория – против този, от когото се плаши. Този подход днес се нарича „републиканска дисциплина”. В първия тур може да има широка палитра от кандидати. Но във втория тур всички верни републиканци се обединяват и гласуват за кандидата, който може да се противопостави на врага на републиката. Събират се всички гласове. От умерените либерали до радикалните комунисти. Най-често врагове на републиката са монархистите или авторитарните националисти. През 2002 г. Жан-Мари льо Пен шокира Франция, като премина във втория тур на президентските избори. Но на втория тур Жак Ширак размаза лидера на Националния фронт, като получи невиждан до този момент резултат – 82% от гласовете. Верните републиканци се сплотиха под лозунга „По-добре мошеник, отколкото фашист”. За да се прогнозира резултатът на предстоящите президентски избори през 2017 г., изключително важно е да се знае дали е съхранен „републиканският инстинкт”. Дали още го има. Ако не е, то Марин льо Пен има съвсем реален шанс да победи на втория тур. От друга страна, Франция се промени много през последните години. Нейната политическа стабилност е следствие от неприкосновеността на редица фундаментални права и привилегии. Достойни условия при освобождаване от работа и пенсии. Защита на фермерите чрез Единна селскостопанска политика. Постоянна работна заетост на хората и предпазване от наднормени работни часове. Държавният сектор (le service public) е разположен в сърцето на френската система: училища, обществен транспорт, жп транспорт, университети, регионални власти, пощенска служба. Всички те са държавни отрасли. Ето защо Франция си остава най-некапиталистическата страна в Европа. Френските леви и десни се отнасят с дълбоко подозрение към икономическия либерализъм. Марин льо Пен громи свободната търговия и „несправедливата” конкуренция. Самата дума „либерал” във Франция е нещо като целувката на смъртта. Във френското общество има недоволство, но няма единство по отношение на начина за отстраняване на проблемите. Кризата във Франция е нещо повече от елементарна риторика. Повечето избиратели са дълбоко разочаровани от традиционните партии и очакват промени от аутсайдерите. Марин льо Пен най-добре долавя настъпилите промени в душите на френските избиратели. Нейното влияние нараства в „ръждивия пояс” (индустриалните райони на страната) и областите със значително число емигранти. 1/3 от избирателите във Франция подкрепят Националния фронт. Линията на Марин льо Пен за „дедемонизация” на НФ дава резултати. От 2011 г., когато дъщерята застава начело на партията, тя работи активно и методично с избирателите. Тя ги убеждава, че макар и антисистемен, НФ не е заплаха за републиканските принципи. И че е верен защитник на светските републикански ценности пред лицето на пълзящата заплаха от страна на исляма. Новото послание на НФ гласи, че гласът за него не е предателство към републиканското наследство. Този момент е ключов за самосъзнанието на французите. Освен това към програмата на НФ се добавя и твърдо противопоставяне на ЕС като натрапен отвън капиталистически сговор. Осъждането на Евросъюза се превърна за Марин в нещо, което наподобява „детайлите” на нейния баща през 1987 г. Нещо като клеймо. Но Франция е разделена. Много хора поддържат ЕС, но тези, които са против него, нарастват с всеки изминал ден. Brexit и избирането на Доналд Тръмп създадоха у французите, а и не само у тях, усещане, че днес е възможно немислимото. Табуто да се гласува за Марин льо Пен се разруши от случващото се. Повечето експерти считат, че във втория тур на президентските избори във Франция ще победи аутсайдерът Еманюел Макрон, момчето на Ротшилд. Но има едно голямо НО. Французите днес се отнасят цинично към своите политици. Изследване от миналата година на Transparency International показа, че 54% от жителите на страната считат политическия елит за корумпиран, както местните политици, така и тези на общоевропейско ниво. А ако става въпрос конкретно за президента или националното правителство, то цифрата е ужасяваща – 75%. Звучи парадоксално, но изборите във Франция ще решат бъдещата съдба на Европа. След епизода с Шарл дьо Гол преди години, който изхвърли НАТО, след позицията на Париж през 2003 г. за войната в Ирак и след референдума, отхвърлил Европейската конституция през 2005 г., Франция отново е във фокуса на световните и най-вече англосаксонските анализатори. Резултатите от френските президентски избори могат да променят световните събития. На 23 април и 7 май 2017 г. Франция има среща с историята. Страната на Волтер е един от последните бастиони на либералните глобалисти и Джордж Сорос. Но изследване на британския вестник Daily Mail показва, че изоставането на Марин льо Пен от Еманюел Макрон на втория тур се е съкратило в прогнозите от 26% на 16%. Доналд Тръмп победи Хилъри Клинтън, като я заблуди чрез феномена на „скритите тръмписти”. По редица съображения една част от американците криеха, че ще гласуват за ексцентричния милиардер. Във Франция винаги е имало „скрити льопенисти”. От много години този феномен се нарича „ефектът на Националния фронт”. Числото на „скритите льопенисти” във Франция расте с годините. Ако трябва да заложа на президентските избори във Франция... бих заложил на Марин льо Пен. Тя е част от вълната, която изведе Доналд Тръмп в Белия дом. Едва ли е случайно, че преди около 30 дни Марин льо Пен заедно със своя приятел Луи Алио бяха снимани в лоби-бара на Trump Tower, 58-етажен небостъргач на Пето Авеню в Ню Йорк, проектиран от Доналд Тръмп и Equitable Life Assurance Company. Така че на 23 април и 7 май да се запасим с пуканки и да заседнем пред телевизорите. Ще бъде интересно!