Делят ни броени дни от началото на ноември, когато в САЩ ще се проведат дългоочакваните президентски избори. Най-горещата медийна тема в глобалния поток. От различни страни като лавина ни обливат многочислени прогнози и анализи. Схватката между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън е на живот и смърт. Поне така изглежда в глобалните медии. Отдавна в президентската надпревара в САЩ и двете страни не спазват елементарни рамки на приличие. Последните две седмици основната предизборна тема е сексуалната. Вадят се някакви архивни изказвания за жените на Доналд Тръмп. В американските сайтове се разпространяват видеоматериали „записани от Мосад”, от които става ясно, че Бил Клинтън е имал сексуални отношения с 13-годишно момиче. Появи се рояк от изнасилени, насилвани и преследвани жени. Някои от Доналд Тръмп, а други от саксофониста Бил. Но всички те разказват за случки с многогодишна давност. Защо точно сега са се сетили да разказват своите сексуални перипетии не е трудно да се досети човек. Въобще, историята на Моника Люински със саксофониста Бил в Овалния кабинет на фона на сегашния „разврат” в президентската надпревара е като ученически флирт през лятната ваканция.
Ситуацията в американските президентски избори е сложна и доста объркана. До този момент за креслото в Овалния кабинет са се борили кандидати от различни партии, но всичките от Системата. Днес ситуацията е различна. Програмите на кандидатите драстично се разминават. Ако Хилъри Клинтън е представител на Системата, то Доналд Тръмп е на АнтиСистемата. Очевидно е, че САЩ са на кръстопът. Ако човек повярва на всичко, което пишат глобалните медии, и се вживее във виртуалната картина, която те описват, то ще се обърка тотално. Създава се впечатление, че всички истински демократи, порядъчни и толерантни хора и целият американски народ са категорично решени да изберат Хилъри Клинтън за президент на САЩ. А изведнъж показалият се зад ъгъла „разбойник” Доналд Тръмп мъти мозъка на обикновените американци и всячески се стреми да попречи на съпругата на саксофониста Бил да стане президент на САЩ.
Ако се опитаме да излезем от обилно предлагания медиен „ширпотреб”, то е нормално да си зададем и няколко сериозни въпроса. Трябва да сме наясно, че няма как Доналд Тръмп да се е взел „от гората” като лошия Кумчо Вълчо. Още по-малко като кандидат на Републиканската партия. Ако беше някой независим кандидат, който сам е издигнал своята кандидатура, то въпросът отпада моментално. Но да се наложи над всички републикански кандидати без сериозен „гръб” е невъзможно. Логично е да се предположи, че зад Доналд Тръмп стои някой, който е със сериозни възможности. И му оказва високо ниво на подкрепа. Този някой трябва да има изключително влияние върху републиканския естаблишмънт, за да се прокара Тръмп въпреки неговата нееднозначност. В чисто теоретичен план могат да се преследват две различни цели. Първата е очевидна. Победа на Доналд Тръмп и възползване от плодовете от неговата победа. Втората не е толкова очевидна. Осигуряване на удобен противник на Хилъри Клинтън, който тя може гарантирано да победи на изборите. По-ясно казано, Доналд Тръмп е „мюре”, нещо като американски вариант на българския трик през 2006 г. на президентските избори наречен „Неделчо Беронов”.
На 6 септември 2015 г. екип под ръководството на Владимир Шалак от Института по философия на РАН (Руска академия на науките) публикува анализ „Прогнозите са неблагодарно и рисковано дело, но все пак...”. В него са показани парадоксални резултати от мониторинг на водещите американски медии по отношение на Джеб Буш, Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. Изненадващото е, че практически всички медии отделят най-голямо внимание на Доналд Тръмп. Хилъри Клинтън и Джеб Буш са на второ и трето място. В края на публикацията е написано: „Надявам се, че читателите си дават сметка, че в нито една страна в света, а още повече в демократична, медиите не са свободни, а представляват ефективни лостове на властта, които позволяват да се набиват в главите на масите нужните мисли и в резултат на това хората да бъдат управлявани. Как да се неутрализира нежелателен политически деятел, още повече кандидат за президент? Просто не се пише за него, а ако това е невъзможно, то неговото име се споменава от време на време, така че да се създаде впечатление за маргиналност на дадената персона. Най-голям маргинал от тримата се оказа Джеб Буш, а безусловен лидер по участие в заглавията е Доналд Тръмп! В президентската надпревара именно неговото име се набива в главите на избирателите. Ако ги събудиш през нощта и ги попиташ кой се готви да стане президент на САЩ, ще чуеш отговор – Тръмп и Клинтън. Именно в този ред. При това, че по заделен паричен ресурс Доналд Тръмп винаги е бил накрая на опашката, заема 19-то място”.
Очевидно е, че тези, които дърпат конците в президентската надпревара в САЩ, играят игра, която е скрита от очите на обикновените гласоподаватели. Възможно е демократите още през април 2015 г. да са решили да лансират маргинала от Републиканската партия Доналд Тръмп и да елиминират сериозния конкурент на Хилъри Клинтън в лицето на Джеб Буш. Зад последния имаше съсредоточени огромни финансови ресурси. Първоначално са били избрани трима маргинала: Тед Круз, Доналд Тръмп и Бен Карсън. Стартирано бе тяхното медийно лансиране. Тед Круз и Бен Карсън са сериозни личности и акцентът е поставен върху Доналд Тръмп. Още в началото на праймериз Джеб Буш отпадна от президентската надпревара. Доналд Тръмп започна да печели в щат след щат. После отпаднаха Тед Круз и Бен Карсън. Случи се непредвиденото. Предвид комерсиалния характер на американските медии, с времето Доналд Тръмп стана медийно-самодостатъчен. Цяла година той е лидер по броя на споменавания в медиите. Даже сега, когато го обливат с компромати.
Подкрепата на Хилъри Клинтън в президентската надпревара е кристално ясна. Зад нея стои кланът Рокфелер, който убеди останалите спонсори и политически конкуренти в лагера на демократите да отстъпят. Целта е да спечели Хилъри Клинтън, ярък представител на Системата. Кланът Рокфелер има огромно влияние и в Републиканската партия. А подкрепата на Доналд Тръмп е неясна. Логично е да се счита, че го подкрепя глобалният опонент на клана Рокфелер. Това е кланът Ротшилд и британската Корона. Трудно е да се отделят двете едно от друго. Като косвено доказателство за това може да бъде тълкувано прекалено ранното оттегляне от надпреварата на Джеб Буш. Както и активната подкрепа за Доналд Тръмп от страна на привържениците на Бърни Сандърс от лагера на демократите. Може да се допусне, че Доналд Тръмп е поставен като „мюре” от Рокфелер. Но възниква противоречие. Кланът Рокфелер чрез своето лоби в републиканския елит лансираше Марко Рубио. И когато той загуби в родния си щат от Доналд Тръмп, се понесе огромен вой на разочарование. Историята стана още по-загадъчна, когато от Доналд Тръмп с половин уста се отказа Буш-баща. А неговото мнение е от голямо значение за испаноговорящите в САЩ. Наскоро пристигна и една важна новина. Кланът Ротшилд организира благотворителна вечеря на стойност 100 000 долара в подкрепа на Хилъри Клинтън. Какво излиза? Фактически от Доналд Тръмп се отказват публично или с намеци почти всички. Това значи ли, че той е загубил изборите? Че той категорично е „мюре”? Всичко изброено по-горе може да се окаже още по-сложна игра.
Вярвам, че са останали съвсем малко хора, които считат, че американския президент се избира от американския народ. Този, който сяда в креслото в Овалния кабинет, го посочва и избира елитът. Единствено и само елитът. Който познава американската избирателна система знае, че американският президент не се избира директно от американците. Може повече от тях да са гласували за един кандидат, а президент да стане друг, който е получил по-малко гласове. Както в случая с Буш-син и неговия съперник Ал Гор през 2000 година. Последният получи половин милион повече гласове от Буш-син, но се размина с президентския пост. Такава е избирателната система в САЩ. Ако спечели случайно „неправилният” кандидат, то гласовете се броят отново. И така до „правилния” окончателен резултат. По този начин Буш-син стана президент на САЩ.
Има и доста аргументи, че американският елит се готви за скорошното настъпване на сложен период за САЩ. Емисията на долари буксува поради липсата на външно търсене, а без нарастване на паричната маса е неминуем скорошният колапс на дълговата система. Почти е сигурно, че до следващите президентски избори САЩ ще пребивават в неприятна турболентна зона с множество сериозни сътресения. За този дискомфорт някой трябва да отговаря пред американския народ. Действащият президент няма как да се скрие от персонална отговорност. Доналд Тръмп е известен като „ексцентричен милиардер” и е изключително удобен „да опере пешкира”. По-добре даже и от „негъра” Барак Обама. С Доналд Тръмп американският елит може да си измие отлично ръцете.
Другата опция е по-неизгодна. Ако президент стане Хилъри Клинтън, то американският елит ще трябва да носи отговорност солидарно с нея. На евентуалната победа на Доналд Тръмп може да се припише и „руско вмешателство” в американските президентски избори. За всичко ще бъде виновен Владимир Путин. А американският елит „оневинен”. САЩ вече нямат ресурси да бъдат неоспорим световен хегемон. А Хилъри Клинтън обещава глобална хегемония на Вашингтон. Това няма как да стане. И отново някой трябва да носи отговорност за поредния неуспех. Прави впечатление, че медийните атаки срещу Хилъри Клинтън са със системен характер. Нея ту я „погребват” директно в ефир, ту тя рязко се разболява и не може да продължи президентската надпревара. Да не говорим, че методично с приближаване на деня на вота труповете свързани със съпругата на саксофониста Бил се увеличават. По-ясно казано, някой методично пуска в общественото пространство въпросните „новини” и наблюдава обществените реакции. Доналд Тръмп през последните седмици продължава да се залива с медийна „помия” почти ежедневно и някои считат, че това непременно ще го елиминира на финала преди вота. Доста наивно разсъждение. Може да се даде пример с избирането на Джереми Корбин, новия лидер на лейбъристите в Англия. Него също всички английски медии го поливаха с „помия”, но в резултат на това той бе постоянно във фокуса на вниманието на хората. И накрая победи с много всички останали кандидати. По този повод имаше впоследствие много медийни стенания, но както се казва: „късно е чедо, резето хлопна”. Да не се окаже, че и с Доналд Тръмп може да се случи нещо подобно? Да не се окаже, че демократите сами са си отгледали своя гробар?
На фона на казаното по-горе една евентуална победа на Доналд Тръмп не изглежда абсолютно невероятна. Редица признаци подсказват, че все още американският елит не е решил кой от двамата кандидати да победи на президентските избори в САЩ. Ако бих залагал, то бих заложил на Доналд Тръмп.
*Мюре-примамка, използвана от ловци.