Може, ако искате да осъждате полуизолационистката концепция „Америка на първо място”, но ако това все още има за вас някакво значение, то най-простият начин да бъде предотвратена следващата световна война е, да се даде на Русия това, което иска.

Не знам, харесва ли ви или не ви харесва Доналд Тръмп, но лично на мен той ми харесва неповече от Хилъри Клинтън. В едно отношение обаче той може да ни бъде от полза. Тръмп е способен да запази мира. Разбирам, че това не е прекалено значимо предимство в сравнение с огромното количество негови (предполагаеми) недостатъци, обаче си струва да помислим. Хайде да направим един неприятен, но необходим мислен експеримент. С коя страна САЩ трябва да изградят нормални отношения, за да запазят мира на планетата? Естествено със същата тази страна, с която в случай, че отношенията рязко се влошат, ще се обърнем към доктрината за гарантирано взаимно унищожаване в епохата на ядрените оръжия. Такъв край винаги ни се е струвал, нереален и налудничав. Да, точно така. Най-важни за нас трябва да станат отношенията ни с Русия. Именно с нея трябва да изградим взаимно разбирателство. Точно по този въпрос Доналд Тръмп значително изпреварва своята разумна, здравомислеща, образована и дипломатически подкована съперничка от Демократическата пария.

Самият Доналд разбира това. Той е наясно, че ако вие решите да водите външна политика, лишена макар и от малка доза нравственост, на принципа „враговете на моите врагове са мои приятели” (както е казал Йосиф Сталин), тогава мирът, сътрудничеството и даже алиансът с Русия не само че са възможни, но са и необходими. В продължение на няколко десетилетия руснаците макар и с известна доза цинизъм приканваха Запада да се присъедини към тях в борбата против „ислямския тероризъм”, като тогава те имаха предвид на първо място сепаратистките движения в Чечения и други райони. Доналд Тръмп стана първият кандидат за президент, който даже в по-голяма степен от Джордж Буш-младши се държи така, като че ли е готов да приеме това руско предложение. Тръмп е зациклил на темата войнстващ ислям, който, както той убеждава своите наплашени привърженици вече е „зад ъгъла”.

Освен това, без проблем може да си представим как президентът Путин пристига на официално посещение във Вашингтон, където го очаква радушен прием и възхитеният Тръмп го приема в прегръдките си. Резултат от тези тесни взаимоотношения ще стане договор за стратегическо партньорство между САЩ и Русия, в който без съмнение ще има секретни клаузи относно ликвидирането на терористични лидери и публични обещания за обмен на разузнавателна информация. Тези отношения ще бъдат консумирани под формата на съвместни бомбардировки в Сирия. Двамата лидери ще преследват обща цел, заключаваща се в унищожаването на Ислямска държава, независимо от предишните неудачи, защото това ще бъде част от по-мащабното сътрудничество. Това ще бъде сътрудничеството за определяне на новия световен ред. Но нека внесем яснота. Този подход е далеч от хуманитарните идеали и затова също няма да проработи. Тероризмът не може да бъде победен по такъв начин и гражданските войни не могат да бъдат спрени с мащабни бомбардировки. Обаче алиансът САЩ-Русия (през 2017 г.) няма да си поставя такива цели. Главната цел на този алианс ще бъде да даде на препълнените с тестостерон лидери на двете свръхдържави възможност да се гордеят със себе си и да направят впечатление на своите избиратели, които искат техните страни отново да бъдат велики. Когато това се случи, те вече ще имат много по-малко причини да воюват помежду си.

А какво ще се случи с останалите страни? Тези, които имат късмет да не са от неправилната страна на конфликта и не се конфронтират с двете велики сили, могат да бъдат сигурни, че Русия и Америка вече ще са създали за нас и за тях новото бъдеще. Само китайците ще бъдат крайно недоволни от тази ситуация, но нито те, нито техните ненадеждни приятели от Северна Корея ще могат нещо да променят. А как ще бъде при Хилъри? Тя без съмнение се дразни от концентрирането на Тръмп върху националните интереси на САЩ. Тя го обвинява, че е марионетка на Русия и се шегува, че речите му са превод от руски език. Това е така, защото тя не разбира до край ситуацията. Подобно на президента Обама, тя счита, че нейната задача се състои в това да спре агресията на Русия в Украйна, в балтийските страни, или в някакви други части от Източна Европа и накрая в света като цяло. В известен смисъл тя е права, защото именно към това призовават добрите американски традиции.

Но тя се подвежда от доктрината на Кисинджър, прокламираща, че във външната политика трябва да се ръководим изключително от националните интереси на САЩ. Точно така, както това се случи по времето на Никсън и Кисинджър. Тази доктрина изискваше да се предприемат опити за установяване на отношения с немного приятни режими и да се заемем с рисковани инициативи по запазване на мира в световен мащаб. Без значение, дали това ще доведе до принасяне в жертва на по-малки страни или бивши съюзници (какъвто е случаят с Южен Виетнам). Вярно, че това е неприятно, но в определена степен върши работа.

Роналд Рейгън, който Тръмп съзнателно се опитва да имитира, беше малко по-друг случай. Той застави СССР да харчи огромно количество средства за отбрана, пречупи волята му за победа в надпреварата за въоръжаване и накрая подписа мирен договор с изтощения Михаил Горбачов. Рейгън по идеологически и стратегически причини нямаше възможност веднага да сключи мир със СССР. Именно в този смисъл Тръмп се различава от Рейгън. Тръмп е готов веднага да се споразумее с Русия. Той ще формулира американските интереси по такъв начин, че това да устройва Москва. Администрацията на Рейгън не би преглътнала да речем, окупацията на Афганистан от руснаците. Затова тя изразходва много време и средства, за да ги изтласка от там. Докато Тръмп не го интересува кой е на власт в Кабул. Може ако искате и да осъждате полу-изолационистката концепция – „Америка на първо място”, но ако това все още има за вас някакво значение, най-простият начин да бъде предотвратена следващата световна война е да се даде на Русия това, което иска. Тръмп недвусмислено намекна за това, като каза, че по-малките страни-членки на НАТО, ако не плащат своите вноски в общата структура, могат да забравят, че американците ще жертват живота си за тях.

Руснаците, ако пожелаят, могат да вземат Естония, Латвия и Литва. Ние не говорим за това да дадем на руснаците Род Айлънд или Аляска, не е ли така? Ще бъде грешка, ако мислим, че демократите винаги са заемали „по-мека позиция в отношенията с Русия” или ако се изразим позитивно, те имат стремеж към мирно решаване на проблемите и са готови за това да понесат големи рискове. Барак Обама, Бил Клинтън, Джими Картър действително постъпваха така, но към партията на госпожа Клинтън също така принадлежаха едни от най-твърдите и решителни лидери от епохата на Студената война. Джон Кенеди, Линдън Джонсън и Хари Труман. Те десетилетия наред вгорчаваха живота на руснаците, защото бидейки демократи, за тях беше необходимо да демонстрират, че няма така лесно да се предадат на Кремъл. Възможно е днес Хилъри в известна степен да прави същото, като тях.

Светът беше най-близо до границата на пълно унищожаване в 13-те дни на Кубинската криза през 1962 г. и никакви промени в климата не могат да се сравнят с възможните последствия от този кратък епизод. Ако Хилъри Клинтън стане президент, напълно възможно е да преживеем нещо много подобно на Кубинската ядрена криза. Лесно може да си представим как тя отправя неизпълними ултиматуми към Путин по повод на това, че неговите хора са завзели някакво малко парче територия в Кавказ, за което мнозинството от нас никога преди това не са чували. Ако президент стане Тръмп, вероятността от такова развитие на събитията ще бъде нищожна. И това е самата истина, каквото и да ни говорят за неговото отношение към жените, което ще побързам да добавя, е аморално и унизително. Съгласен съм, че пред нас стои крайно неприятен избор, и че ние би трябвало да имаме възможност да изберем цивилизован човек с безупречен личен живот, за когото мирът ще бъде по-важен от всичко друго. Но на 8 ноември няма да имаме такъв избор. И така, дали Тръмп държи на мира? Това не е така невъзможно, както изглежда на пръв поглед, макар че цената ще бъде много висока. Може би неговите убедени привърженици, а също и неуверените, и окаяни „Тръмпърси” ще запеят нова песен. Тази, която Джон Ленън подари на света.

„Сега всички заедно: „Нека всички да кажем, дайте шанс на Тръмп…”

Автор: Шон О’Грейди
Източник: Independent