По-голямата част от членовете на НАТО в Източна и Южна Европа изпълняват своите задължения. Германия не го прави.

Германският канцлер Ангела Меркел отново затвърди ролята си на неправдоподобния супергерой на европейските либерални елити. Вече двайсет години на власт и изправена пред трудни избори през септември, тя нанесе удар на най-малко харесвания човек в Европа: Доналд Тръмп.

Малко след срещата на върха G-7 от миналата седмица Меркел направи намек по отношение на Тръмп, който спечели нейните либерални приятели по целия свят. По време на неделния предизборен митинг в Мюнхен, тя заяви, че „времената, в които можем изцяло да разчитаме на други, до известна степен приключиха – усетих това през последните няколко дни”. Последните няколко дни са именно дните, в които тя се срещна с Тръмп.

Подобна реторика не звучи въодушевяващо, но светът прие нейната гледна точка. Навсякъде се появиха тревожни заглавия за разпадането на следвоенния ред. Дори в Съединените щати се говореше, че САЩ губят „най-близките и най-старите си съюзници”.

Но онези от Либералния интернационал, които ръкопляскат на Меркел, не вникват в смисъла на това изказване. Първо, Германия не е сред „най-близките и стари съюзници” на Америка. Тази чест със сигурност се пада на Обединеното кралство. И второ, Меркел не изтъкна само САЩ. Тя заяви, че Европа повече не може да разчита нито на САЩ, нито на Обединеното кралство по отношение на своята сигурност.

С други думи Меркел не просто обяви своята независимост от Доналд Тръмп. Тя заяви своята независимост и от Тереза Мей. Но може ли Германия да се защити? И дори това да е възможно, Европа желае ли го?

Най-вероятният отговор и на двата въпроса е „не”. След Обединението на Германия през 1990 г., някога могъщият немски Бундесвер придоби лоша слава с понижената си бойна готовност. По-малко от половината бойни самолети могат да извършват полети във всеки един момент. Германските танкови сили също изискват сериозна модернизация, която няма да бъде завършена до 2023 г.

Международната политическа позиция на Германия не е в много по-добро състояние. Настояването на Меркел за въвеждане на политика на строги икономии в по-слабите икономики в еврозоната накараха големи сегменти от хората в страни от НАТО, като Гърция, Италия и Испания, да не харесват Германия. Тези държави сега носят най-тежкия товар от бежанската криза, предизвикана от поканата на Меркел към сирийски бежанци през 2015 г. 

Нещата не изглеждат по-добре на източния фронт на Европа, където управляващите партии в Полша, Унгария, Чехия и Словакия бяха наказани от същите евролиберали, които разчитат на Меркел да ги води напред. Ако през последните години лидерите на тези страни започнаха да флиртуват с Владимир Путин, това не е заради каквато и да било любов към Русия. Това е породено от страха от Брюксел и Берлин.

Турция, която е номинален член на НАТО, с все сила тръгва по свой път по отношение на отбраната, а нейният президент Реджеп Тайип Ердоган има хладни отношения с Ангела Меркел, основани на възможностите за транзакции.

Простият факт е, че когато страните от Източна Европа призовават за подкрепа от страна на НАТО за укрепване на границите си с Русия, те не искат Германия да поеме ангажимент за това, те искат САЩ да поеме ангажимент. Германия не се счита за желан партньор, а и при всички положения няма силите да се ангажира с това.

Въпреки твърденията, че Тръмп не зачита ангажимента на Америка по отношение на Член 5 за колективната отбрана в НАТО – „един за всички и всички за един” – Съединените щати остават съюзник, който страните в цяла Източна Европа избират, особено онези, които имат общи граници с Русия. Много малко хора в Полша или в Балтийските държави настояват ангажимента в областта на отбраната да бъде поет от Германия или от Европейския съюз. Идеята за европейска сила за бързо реагиране, фантазия от началото на новото хилядолетие, все още е блясък в очите на еврофилите. И дори някой ден да бъде изградена под ръководството на Германия, никой не знае със сигурност дали Германия наистина ще се бори от името на своите съседи.

Един месец след стогодишнината от влизането на Съединените щати в Първата световна война, готовността на Америка да се бори в името на една справедлива кауза е ясна. Всъщност проучване, проведено сред населението в осем страни, съюзници в НАТО, показва, че американците и канадците най-силно смятат за свое задължение това да защитават своите съюзници. Държавата, в която хората най-малко подкрепят въвличането на страната им във война, при която трябва да защитават друга държава от НАТО, е... Германия.

Миналата година по време на кандидатпрезидентската кампания, Тръмп постави под въпрос неограничения, едностранчив, абсолютен характер на ангажиментите на Америка по Член 5 съгласно Северноатлантическия договор. Отговорът на истаблишмънта беше истеричен. Но Тръмп е прав: реалността е, че НАТО не е механизъм за колективна защита. При отсъствието на европейски капацитет, който да осигури собствена защита, НАТО всъщност представлява еднопосочна гаранция от страна на Америка.

Ако Европа иска колективна отбрана, време е тя да даде своя принос за набирането на средства. Повечето от водещите членове на НАТО в Източна и Южна Европа изпълняват това свое задължение. Германия не го прави. А най-лошият дезертьор от всички в това отношение е Люксембург, с който е свързан председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Първата стъпка към изпълнението на Вашите задължения е да имате капацитета да ги изпълните. Светът знае, че Съединените щати имат този капацитет. И Тръмп даде ясно да се разбере, че не желае нищо друго, освен това Европа да развие този капацитет. Вие сте на ход, канцлер Меркел.

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева