НАТО назначава ръководни структури за създаването на хаос в света. Самоволното присвояване на разнородни функции и задачи от организацията за осигуряване на международна сигурност превръща Северноатлантическия алианс в хибридна и безотговорна структура.

На заседанието на Съвета на НАТО на ниво министри на отбраната на 8 и 9 ноември в Брюксел основното внимание бе насочено към адаптацията спрямо спектъра от нови предизвикателства и заплахи. На първо място, това са кибертероризмът, международният тероризъм и разпространяването на оръжията за масово унищожаване. Преувеличава се тезата за нарастването на руската мощ и необходимостта от сдържане. По време на дискусията министрите поставиха акцент върху усъвършенстването на структурите на командните органи на алианса, ситуацията в Северна Корея, развитието на обстановката в Афганистан и борбата с „Ислямска държава”. Бе подчертано, че НАТО разполага с възможности и проявява решимост за парирането на агресията от страна на Пхенян. Станалата традиционна тема за равномерното разпределяне на финансовия принос между съюзниците, както и взаимодействието с партньорите на НАТО в Югоизточна Азия (Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия), също бе на дневен ред. Обсъждаха се подготовката за следващата поредна среща на върха на НАТО на 11 и 12 юли 2018 година, на която се планира съществено преразглеждане на стратегията и целите на алианса с оглед на промените във военно-политическата ситуация в света.

Силите на огъващите се джуджета

Важно място в дискусията бе отделено на въпроса за усъвършенстването на възможностите на Северноатлантическия съюз по прехвърлянето на допълнителни сили от САЩ и Канада на Стария континент и транспортирането на тежката военна техника на европейския театър на военните действия.

Позовавайки се на „агресивното поведение на Русия”, която, според първите дипломати на страните – членки на алианса, провежда „мащабни военни” учения на границите му, те единодушно се съгласиха, че е необходимо да бъдат изградени две нови структури в НАТО: Командване, отговарящо за осигуряване на прехвърлянето на жива сила и военна техника от САЩ и Канада в Европа и Командване за обезпечаването на военни трансфери в пределите на Европа.

Високата цена на проектите неизбежно ще предизвика вътрешни разногласия, ще се наложи те да бъдат преодолявани, ако, както бе подчертано, алиансът иска да остане значима световна сила. До министрите на финансите, транспорта и вътрешните работи на съюзните страни са изпратени съответните известия за военните стандарти и исканията към гражданската транспортна инфраструктура. Обезпечаването на военната мобилност е обявено за приоритет в сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз.

Едновременно с всичко това е взето решение за ускоряване на адаптирането на законодателната база на страните – членки на Северноатлантическия пакт, което да осигури безпрепятствено преминаване на националните граници при прехвърляне на техниката и военнослужещите. За усъвършенстване на командната структура на  съюзническите войски е решено да бъде създаден Център за кибернетични операции (Cyber Operations Centre), което би трябвало да спомогне за интеграция на компютърните сили в общата система на оперативно планиране. Кибератаките се включват във военната сфера. Това позволява кибернападенията –  срещу който и да е член на алианса – да се разглеждат като агресия и създава юридическа основа за последващите колективни действия (съгласно чл. 5 от Устава на НАТО).

Само че не всички съюзници са съгласни да търсят средства за скъпите инфраструктурни проекти. Много от тях призовават действията с провокативен характер, които имат явна антируска насоченост, да бъдат избягвани. Спорове се пораждат и от факта, че готовността на различните страни да понесат бремето на допълнителни разходи е различна. В Стара Европа се отнасят доста скептично към настояванията на колегите си от изток, че съществува растяща заплаха от непосредствено нахлуване от страна на Русия. Затова призивите на лидерите на Полша и Прибалтийските държави – да се отделя повече внимание на активната отбрана – предизвикват сдържана реакция.

Звучат различни интерпретации и за стратегията на алианса. Западните европейци предпочитат планиране в случай на поява на непредвидени обстоятелства, тоест само в случай, „ако и когато” заплахата се материализира. Източноевропейските членове на НАТО подкрепят в по-голяма степен непрекъснатото разгръщане на силите с цел сдържане на потенциално конвенционално нахлуване на Русия. Тази дискусия продължава достатъчно дълго. Някои се позовават на аргумента, че днес скъпоструващите мерки за поддържане на всекидневна повишена бойна готовност на националните въоръжени сили нямат смисъл за повечето от членовете на съюза и затова те предпочитат финансиране на бързото реагиране и общата логистика. Това е една от причините властите в САЩ не само да призовават съюзниците да увеличат паричното си участие в блока, но също така очакват съществени финансови вливания за разширяване на американското военно присъствие в Европа на източните граници на алианса. По всичко личи, че от петте милиарда долара, заделени през ноември от американския Конгрес за европейците за обезпечаване на „възпирането на Русия”, значителна част ще бъде похарчена за увеличаване на мобилността на НАТО. Ходът на изпълнение на приетите решения ще се разглежда на срещата на министрите на отбраната през февруари.

Доналд и „двата процента”

Президентът Тръмп не намалява натиска върху членовете на алианса с цел те да изпълнят задълженията си в две направления: равномерно разпределение на финансовата тежест между съюзниците и увеличаване на усилията в борбата с международния тероризъм. В съответствие с решенията на срещата на върха, която се състоя през 2014 година във Варшава, държавите участнички прекратиха съкращаването на разходите за отбрана и започнаха да ги повишават до съгласуваното ниво от два процента от БВП на съответната страна.

С днешна дата Великобритания, Гърция, Полша и Естония са надхвърлили установеното равнище на разходите. Близки до него са Румъния, Литва и Латвия. Реалният принос на „джуджетата” обаче не е голям, а в икономически план съюзниците не бързат да установяват каквито и да било ограничения.

Северноатлантически в широкия смисъл

Действията на САЩ в Близкия Изток и в Югоизточна Азия разширяват географските рамки на хибридните заплахи за алианса и изострят ситуацията в Европа. Въвличането в събитията в Близкия изток засилва рисковете, на НАТО му се налага да се сблъсква с редица нови военно-политически опасности.

Позицията на Турция, която разполага с най-голямата армия сред европейските членки на съюза, влияе съществено върху изработването на консолидиран отговор на блока. Тя теоретически прикрива южния фланг на алианса от всякаква потенциална руска заплаха, която би възникнала откъм Черно море или Кавказ. Анкара обаче все повече се влияе от собственото си разбиране за приоритетите в регионалната политика. Тази позиция се възприема като противоречаща на консолидирането на интересите на алианса. Брюксел е обезпокоен от решението на Република Турция да закупи руската система С-400, въпреки че старателно се опитва да заобиколи политическите аспекти на този въпрос, свеждайки загрижеността си само до проблема за осигуряване на съвместимост с натовските комплекси за противовъздушна отбрана. За да се изглади негативното влияние на решенията на Анкара върху солидарността в алианса, на турците бе предложен договор за придобиването на френско-италианската система SAMP-T.

Призивите на главата на германското Министерство на отбраната Урсула фон дер Лайен  към по-тясно двустранно сътрудничество между Германия и Франция в областта на безопасността, включително на създаването на нов военен съюз, също не придават стабилност на алианса. Канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон обсъдиха подробно перспективата и поръчаха на военните си ведомства да разработят въпроса за създаване на съвместен фонд за отбрана.

За НАТО много важно направление в глобализацията си остава укрепването на партньорските връзки с Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. По време на визитата си в Токио и Сеул в края на октомври и началото на ноември генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг поде инициативи, които според замисъла на ръководството на блока би трябвало да привлекат вниманието на азиатските партньори. Той покани японците и южнокорейците да се присъединят към използването на платформата по обмен на информация за вредоносните програми (Malware Information Sharing Platform), разработена съвместно от НАТО и ЕС. Такава стъпка позволява в реално време да се споделят данни за евентуални кибератаки. Използвайки случая, японците помолиха да им се даде възможност да участват в работата на натовския център за киберзащита в Талин.

В Югоизточна Азия расте интересът към опита на алианса в противодействието на хибридните заплахи и Столтенберг назова някои от приоритетите в тази област, посочвайки възможните пътища за взаимодействие с Япония и други партньори в Югоизточна Азия. Генералният секретар на НАТО също така отбеляза, че хибридните заплахи обединяват регулярните и нерегулярни възможности, както и позволяват те да бъдат концентрирани върху необходимите насоки и обекти за създаването на „ефекта на стратегическата внезапност”. Като важна насока Столтенберг изтъкна противодействието на дезинформацията и пропагандата между съюзниците и партньорите за сметка на разпространението на „честни” сведения за дадена обстановка. Във връзка с това НАТО отдава първостепенно внимание на усъвършенстването на ситуационната осведоменост, основана на съвременните средства за събиране и анализиране на информацията. Алиансът възнамерява и да разширява начините за бързо реагиране в случай на внезапно появили се опасности, използвайки възможностите за своевременно дислоциране на необходимите сили в районите, където вероятността от агресивни противникови действия е голяма.

Столтенберг подчерта актуалността на борбата с киберзаплахите. Според него именно атаките в социалните мрежи сами по себе си представляват неотменна и най-опасна част от какъвто и да е бъдещ конфликт – като средство за подкопаване на националните институции и военните възможности; за намеса в политическите процеси и разпространяването на дезинформации. В този контекст лидерът на Северноатлантическия съюз предложи да се оптимизира обмяната на опит и технологиите за обезпечаване на защитата на компютърните мрежи.

Допълнителен тласък получи и сътрудничеството по програмата „Партньорство за мир”. Японските свързочни офицери ще бъдат командировани в щабквартирата на НАТО на американските и съюзническите щабове в Европа. Това е съществена крачка. В продължение на повече от 20 години контактите между натовските щабквартири и военното аташе на Япония в Белгия бяха епизодични. Сеул също изпрати свой свързочен офицер в щаба на НАТО. Постигната е договореност за изпращането на офицери от военноморските сили за самоотбрана на Япония в постоянния щаб на съставното командване на НАТО и Обединените военноморски сили на Военния пакт в английския град Нортууд.

Като важна насока за взаимодействие е посочено съгласието за организиране на постоянна обмяна на опит по използването на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО/ПРО) „Ейджис”, които са в служба на флота на някои от страните, които са членки на НАТО и Япония. По този начин Северноатлантическият пакт възнамерява да съсредоточи голяма част от усилията си по интегрирането на Япония и Южна Корея в програмата „Партньорство за мир” и своите военни процедури. Тези страни не попадат под член 5 за колективната отбрана, но оказват финансово съдействие за операциите в Афганистан, участват в съвместни действия.

Война без правила

Промените в НАТО са свързани с процесите на хибридизацията и хаоса. При това алиансът играе двойнствена роля в тях – и на обект, и на субект. Под хибридизация НАТО, като военнополитическа структура, разбира процеса на взаимодействие при другите организации за осигуряване на международната сигурност (преди всичко ООН и ОССЕ), широк спектър от разнородни функции, задачи, понятия и методи.

Незаконното от гледна точка на световното право завладяване, се осъществява с подкрепата на САЩ и някои други членове на блока при крайно слабо противодействие на ръководствата на тези организации и значителна част от международната общественост. Отделните опити на Русия, Китай и още няколко държави да възпрепятстват това само подчертават самодостатъчния характер на случващото се. Резултатът е, че в края на XX – началото на XXI век алиансът се превърна в крупна структура, чиято дейност не се подчинява на международните норми и правила, политиката му е самостоятелна, на основата на вътрешни процедури, и насочена към осъществяването на интересите на консолидирания Запад.

Ако по времето на СССР и Организацията на Варшавския договор (ОВД) функциите на НАТО се свеждаха до военни въпроси, а географски – до територията, за която носеше отговорност алиансът, то в началото на 90-те години на ХХ век бяха вкарани в действие механизмите на глобализацията. На НАТО е възложено да се занимава с широк спектър от силови и други технологии. Като инструменти военният съюз използва както новите фактори и явления от типа на хибридните войни и „цветните революции”, така и недържавни играчи в международните отношения (в това число кибернетичните терористични структури, частните военни компании). А появата на световната сцена на такива ярки и непредсказуеми политици като Доналд Тръмп и Ким Чен Ун придава нова динамика на процеса.

Като катализатори на глобалната хибридизация и хаотизация се очертават следните групи фактори:

  • Намаляване на възможностите за организиране на обезпечаването на международната безопасност с предотвратяване и разрешаване на конфликтите. За това в голяма степен допринасят САЩ, прилагайки сила въпреки съществуващите норми и правила, като създават американска стратегическа противовъздушна отбрана (ПРО);
  •  Нарастващата хаотизация в международните отношения, предизвиканите с незаконно използване на сила от страна на Вашингтон организирани отвън държавни преврати в Близкия Изток, Северна Африка и Украйна;
  • Развитието на мрежовите форми на международен тероризъм, разпространението на оръжие за масово унищожаване и средствата за неговата доставка;
  • Активизирането на военната подготовка на НАТО с ясна ориентация срещу Русия, наличието у алианса на широка мрежа от партньорски програми и проекти, обхващаща ключовите региони в света.

В световната политика се осъществява мощен процес на хибридизация, като за инструменти служат войните и „цветните революции”, включващи широк спектър от технологии за управление на хаоса, влияещи на политико-административната, социално-икономическата и културно-светогледната сфери в отделните държави и техните коалиции. При това в арсенала на политическите субекти се запазват и усъвършенстват мощните военни средства, включително ракетно-ядреното оръжие и конвенционалните прецизни системи, които могат да бъдат използвани при извънредни обстоятелства. Хибридизацията на НАТО, най-големият военнополитически съюз, и предприеманите от консолидирания Запад стъпки пораждат нови призиви и заплахи за националната сигурност на Русия, които изискват адекватен отговор.

Автор: Александър Бартош

Източник: ВПК

Превод: Елена Дюлгерова