Примирие, преговори, нарушаване на примирието, прекратяване на преговорите, възстановяване на примирието, продължаване на преговорите и т.н. Получаваш световъртеж от мащаба на дипломатическата дейност, която се е разгърнала от началото на годината около сирийския конфликт. Последното от поредицата събития е проведената на 17 май във Виена среща на Международната група за поддръжка на Сирия, в която влизат всички външни участници в кризата. Задачата на тази среща е да укрепи действащото сега крайно несигурно прекратяване на огъня. Дипломатическото мнение на Запада е, че „в Сирия не може да се търси военно решение”. Макар, че сирийският конфликт още от самото си начало устройва всички участници в него, това мнение, което лежи в основата на действията на специалния представител на ООН Стефан де Мистура, изглежда абсолютно вярно .

Огромното превъзходство в огневата мощ на правителствените сили на режима се уравновесява от неизчерпаемите човешки ресурси на бунтовниците. Тук роля играе и образът на страшилище, който Асад си изгради сред сунитите в Сирия. В този смисъл може да се каже, че се нарушава равновесието на приетото от Русия и САЩ решение да възпират двете страни от бойни действия. Със съобщението си в средата на март за частично извеждане на своите войски от територията на Сирия, Москва играе много по-нееднозначна роля, отколкото в началото на годината. Това показаха и боевете за Хан-Туман, на юг от Алепо. Значимостта на това на пръв поглед незначително селце е, че то се намира на пътя, който свързва двата опорни района на метежниците в Северна Сирия, източно от Алепо и Идлиб. Тази зона дълго време се намираше в ръцете на противниците на Асад, но в края на 2015 г. след мащабно настъпление премина в ръцете на режима . За успеха на операцията способства руската военна намеса и притокът на шиитски бойци, основно от Иран и Афганистан . Поражението на метежниците ги лиши от важни за отбраната им стратегически позиции.

В началото на май обаче ислямските групировки, предвождани от „Джабхат ан Нусра”, отново превзеха Хан-Туман, възползвайки се от отсъствието на руската авиация . Няколко седмици преди това бунтовниците завзеха разположената на юг височина Ал-Еис без каквато и да било реакция от страна на Москва. Тази ненамеса явно е част от натиска на Кремъл върху Башар Асад . В Москва са наясно, че падането на източните предградия на Алепо под контрола на метежниците ще нанесе решаващ удар върху преговорите. И ако през февруари руско-сирийското настъпление изглеждаше неудържимо, то сега конфликтът се върна към състоянието на изтощителна война, която се състои от безконечно движение напред-назад на територия от няколко квадратни километра. Когато Русия не помага на режима на Асад да компенсира недостатъчните си военни части, режимът не може да се противопостави на контранастъплението на противника . Пред бунтовниците стои почти същия проблем. През пролетта те получиха нови доставки на оръжие, но всъщност Вашингтон заедно с Русия арбитрират бойното поле и следят да не би някои от силите да получат значително качествено превъзходство и да нарушат баланса.

Поради тази причина САЩ не погледнаха с одобрение на спонсорираното от Анкара през пролетта на 2015 г. настъпление на ислямистите от „Джейш ал Фатх”, които изтласкаха правителствените войски от Идлиб . Както и преди, така и сега не се очертават блестящи перспективи пред нито един от лагерите. Но това не е достатъчно за да даде тласък на преговорите. Опозицията, с поддръжката на Саудитска Арабия и Катар, а така също и на Франция и Англия, настоява за отстраняването на Асад, което въобще не кореспондира с военните й възможности. От своя страна, Асад, подкрепян от иранските си покровители, изобщо не приема идеята за преходен политически процес. Той все още разчита на илюзорната надежда, че ще отвоюва цялата територия на Сирия. Въпреки всички усилия на Стефан де Мистура за намирането на компромис, такова двойно отрицание практически гарантира провал на преговорите.

За да се разчупи тази патова ситуация трябва да се направят две неща. Първото от тях е Москва да засили натиска си върху Башар Асад. Русия вече показа раздразнението си от упорството на Дамаск . Сергей Лавров заяви в началото на месеца: „Между другото, Асад не ни е съюзник. Да, ние го поддържаме в борбата с тероризма и в усилията, които полага за запазване целостта на Сирия. Но той не ни е съюзник в смисъла, в който Турция е съюзник на САЩ”. Тези негови думи не останаха незабелязани в западните столици. Може да се предположи, че Владимир Путин е готов да жертва сирийския лидер в рамките на голяма сделка с Обама или неговия приемник. Обаче Иран едва ли ще се съгласи на подобен вариант . И в такъв случай, ключовете от президентския дворец в Дамаск лежат в Техеран, а не в Москва.

Вторият фактор за потенциални промени е свързан с позициите на страните от Персийския залив и Турция. Ако те под натиска на САЩ прекратят доставките на оръжие за бунтовниците, до няколко месеца метежа ще бъде ликвидиран . Обаче политическите действия на авторитарния Ердоган, недоверието на Рияд към Вашингтон и усилването на съперничеството между сунитските монархии и Иран, правят подобен сценарий малко вероятен. И в момента не само че няма военно, но няма и политическо решение на конфликта. При такава ситуация конфликтът сам се подхранва и войната тихо продължава . В Сирия едновременно всичко се променя и нищо не се променя…

Автор: Бенжамен Барт
Le Monde