В интервю за един от федералните телевизионни канали Сергей Лавров неочаквано даде отговор на широк спектър от въпроси по външнополитически теми. Едни от „най-горещите” въпроси към Лавров бяха във връзка с украинската криза и бойните действия в Донбас. Известно е, че ситуацията в Донбас остава все така сложна и поне засега украинската армия няма намерение да преустанови бойните действия, а продължава да струпва военна техника. Това може би е повлияло и за твърдата риторика на Лавров, преминаваща на места в откровена ирония. Подобен тон, имаше и в един неотдавнашен коментар на прессекретаря на руския президент за ситуацията в Донбас, в който той каза, че „Кремъл не брои боеприпасите на опълченците, но се надява, че те са достатъчни, за да отговорят на агресивните действия на украинските въоръжени сили”.

В интервюто си Лавров акцентира върху някои по-важни точки в позицията на Москва по кризата в Украйна и военните действия в Донбас. Той заяви, че цялата отговорност за възобновяване на военните действия в Донбас носи украинската страна. Същевременно той наблегна на факта, че до голяма степен ескалацията на боевете е провокирана от военни формирования на т. нар. украински „доброволци”, които не са подчинени на въоръжените сили на Украйна. Лавров демонстрира подчертано презрително отношение към властите в Киев, като даже отказа да коментира морала на своя украински колега Павел Климкин и останалите членове на правителството, начело с президента Порошенко. В частност, Лавров отбеляза обективните информации на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от зоната на бойните действия, която явно не може повече да си затваря очите пред драстичното нарушаване на примирието от страна на въоръжените сили на Украйна.

С изявленията си външният министър на Русия даде да се разбере, че Москва определено се стреми да покаже на Запада безпереспективността на „проекта Украйна”, като намеква, че най-разумният изход е Западът да се оттегли от играта и да върне Украйна там, където е нейното историческо място, тоест, в зоната на влияние на Русия. Видима е иронията в думите на Лавров, че в противен случай „Кремъл е готов да изчака и да се върне пак към този разговор след няколко години”. На дневен ред, Лавров отново поставя въпроса и за възможната федерализация на Украйна. Интересното в неговия коментар е, че той не се позова на споразуменията от Минск, които предвиждаха предоставянето на широка автономия на „републиките”, а на предложенията, които Русия направи през април 2014 г., които бяха подкрепени и от западните държави. Между другото, Лавров добави, че макар и да има вече установен контакт с новата администрация на САЩ, все още няма назначен човек, с който може да се обсъжда ситуацията в Украйна. Фактически, в интервюто си руският външен министър очерта в най-общи щрихи позицията, към която ще се придържа Русия в бъдещите си разговори с Вашингтон по украинската тема. Накратко, основните пунктове на тази позиция изглеждат по следния начин: Украйна трябва да се върне в зоната на влияние на Русия, а западните държави да се откажат от намерението си да включат страната в своята зона на влияние. Ако това стане, Москва ще „забрави” всички проблеми, които ѝ бяха създадени до момента от експанзията на Запада в Украйна. Другият важен момент в позицията на Русия е, че Москва ще бъде тази, която ще решава проблема с Украйна, а един инструментите, който ще използва, ще бъде децентрализацията. Дали тя ще се проведе под формата на дезинтеграция на Украйна или преформатиране на страната, този въпрос ще решава Русия. И в заключение, Лавров посочи как ще действа Русия, ако Западът не е готов да приеме или да дискутира руските предложения. В този случай Москва ще държи „замразен” конфликта в Украйна дотогава, докато Западът (включително и САЩ) бъде готов да седне на масата за преговори. Той отбеляза, че разговорите с новия държавен секретар на САЩ, Рекс Тилърсън, по проблема в Донбас са планирани да започнат в най-кратък срок. След изминалите три години на безсмислено противопоставяне, на провокации и човешки жертви нещата отново са в изходна точка. Москва сложи картите си на масата, а сега е ред на Вашингтон.