По данни на военноморските сили на Турция по крайбрежието на Сирия са съсредоточени осем руски военни кораба и четири турски . Ако добавим и двата американски и един френски, бройката на военните кораби на НАТО стават седем. Сега да поясним какви са корабите в този регион. Три от руските бойни кораби са десантни. Това са онези големи кораби, които преминават от Черно в Мраморно море и обратно пред очите на жителите в Истанбул. Това са същите тези кораби, които обезпечават с оръжие и с всичко, което е необходимо руското присъствие в единствената военна база на Русия в Близкия Изток и Средиземно море, базирана в Сирийското пристанище Тартус. Останалите руски кораби са един крайцер, два торпедни катера, два помощни кораба и един танкер. Болшинството от натовските кораби са под турски флаг. Под турски флаг плават два стражеви кораба, един торпеден катер и една подводница турско производство. Тези кораби са разположени извън териториалните води на Сирия, но патрулират плътно до границата. Силите на НАТО включват също така един крайцер и един танкер от американския флот, и една френска фрегата. Когато започна изтеглянето на американските ракети Patriot, САЩ взеха решение да изпратят в региона ракетен крайцер, клас-Aegis . Мисията на крайцера бе да патрулира във водите на пристанището на Искендерун и неутралната зона в близост до Сирия, като едновременно с това се обезпечи и защитата на военната база в Инджирлик. В състава на руския флот също има крайцер от подобен клас. По неофициални данни на турския Генерален щаб това е ракетният крайцер „Москва”, флагмански кораб на руския черноморски флот. С други думи, използвайки възможностите на тези кораби, а също така и на своите космически и радиолокационни системи, Русия де факто изгражда тази „безопасна зона”, за създаването на която Турция не успя да убеди САЩ и Европа . Ние разполагаме и с друга малко известна информация. Например, малко хора знаят, че на 1 октомври, тоест два дни преди навлизането на руски бойни самолети в турското въздушно пространство, е имало сериозно стълкновение между израелски и руски самолети в небето над Латакия. Оказва се, че докато вниманието на всички е било насочено към други събития, четири самолета F-15 на израелските военно-въздушни сили са направили опит да се приближат към бреговете на Латакия. Но за тяхна изненада, полетът им е бил блокиран от шест руски изтребителя Су-30 . Тогава израелските самолети бързо се връщат назад към базата си. В допълнение на самолетите МИГ-29 и ракетите „земя-въздух”, с които разполагат сирийските военновъздушни сили, Русия за последните няколко седмици достави в разширената си авиобаза в Латакия минимум 34 изтребителя от типа на Су-24, Су-25, Су-30 и Су-34. Това свидетелства за мащабно планирана операция, която включва както бомбардировки, така и наземното обслужване на самолетите и изтребителите-прихващачи. Но защитата на режима на Башар Асад от страна на Русия не се ограничава само с действия на територията на Сирия или на нейните граници. Така например на 7 октомври четири кораба от Каспийския флот изстреляха 26 крилати ракети, които поразиха цели на „Ислямска държава” в близост до град Ракка в Сирия. Неофициалната информация е, че ракетите са поразили обектите в Сирия, преминавайки през въздушното пространство на Иран и Ирак. С тази атака президентът на Русия, Владимир Путин, показа, че и в бъдеще ще поддържа Асад и ще използва безкомпромисно, всички военни и политически възможности на Русия . Става ясно, че поддръжката по въздух и море ще извършва Русия, а по суша – Иран. Съдейки по всичко, Иран побърза с помощта си за Асад, когато стана ясно, че САЩ (докато не е станало късно) са отменили програмата си за сирийската опозиция „обучавай и въоражавай”, за която и без друго беше обречена неуспех. А фактът, че ливанската „Хизбула” е прехвърлила в Сирия 2500 елитни бойци за борба с противниците на Асад, беше известен още от преди това. В международната преса се появиха информации, че Касем Сюлеймани, командващият външните операции в състава на корпуса на Стражите на Ислямската революция (който на Запад има прозвището „тъмният рицар”) е прехвърлил своя щаб от Багдад в Дамаск по нареждане на духовния лидер на Иран Али Хаменей. Засега ситуацията по море се развива така, както е описана по-горе. Но има и друг възможен сценарий. Ако създалото се напрежение между Русия и НАТО по южните граници на Турция се запази и в бъдеще, то ситуацията по море може да стане не по-малко опасна от тази във въздуха. Това ще рефлектира и върху политиката на турското правителство към кюрдите. Много скоро събитията може да започнат да се развиват именно в тази посока.
Категория: Новини
