Мораториум на хартия

 

Интервю на a-specto с Мариана Христова, емблематичното лице на съпротивата срещу шистовия газ в България.

В България има забрана за ползване на фракинга. Спокойни ли трябва да бъдем за добивните компании, или има нещо, което представлява опасност?

Това, което всеки българин у нас трябва да знае, е, че Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околна среда и водите нямат нито една наредба, съгласно която да извършват проверка дали мораториумът се спазва. Те нямат методология, нямат оборудване, нямат кадри, които да разпознаят фракинга дори тогава, когато е написан на хартия като технология, а какво остава да знаят къде точно какво трябва да проверяват на един сондаж. Те не познават белезите на отравяне, те не познават белезите на застрашена природа. Те не знаят, че когато изчезва водата на хората в Плевенско в близост до сондажа на компанията „Проучване и добив на нефт и газ” АД, това означава, че там фракинг вече е направен. В момента в България има мораториум срещу фракинга единствено и само на хартия. Защото без проверка и без кадри, които могат да извършат тази проверка, без мониторинг всеки може да прави каквото си иска. Мониторинг е системата за контрол, при която върху всяка сонда отгоре има компютър, защото тя е сложно технологично съоръжение, този компютър трябва да е във връзка с компютрите на Министерството на икономиката, на Министерството на околната среда и водите, както и с компанията майка някъде зад океана, както и с независим супервайзер, с който държавата трябва да е сключила договор да следи именно за интересите на държавата. Такова нещо у нас няма. Навсякъде по света именно такава система за мониторинг съществува. Има много специални изисквания за сондирането.

Понятието фракинг дефинирано ли е най-после в законодателството ни?

Разбирате ли, ние нямаме никаква нормативна база, ние нямаме дори терминология, която да казва какво е шистов газ, какво е въглищна газификация, какво е тайд газ, защото всичко това са термини за неконвенционални източници на газ. Всички компании в момента вадят фалшиви документи, фалшиви овози (оценки за въздействие върху околната среда), в които пишат, че ще работят с разрешени в България технологии. Но технологично залежите, които искат да разработват, не могат да се работят с тези технологии, които те записват по документи. Това е все едно човек да напише, че иска да дои крава с поглед. Няма да я пипам, само ще я гледам и тя ще дава мляко. Всички знаем, че това е невъзможно. Някакъв натиск върху находището трябва да бъде направен. И всички тези легенди за геополитика, които сега отново се носят, са измама. Защо? В Добруджа имаме компания „Овъргаз”, компания „Русгеоком”, компания „Парк Плейс Енерджи”, в Плевен имаме „Дайрек Петролиум”, на двете места имаме компания „Проучване и добив на нефт и газ” АД, в морето имаме „Тотал”, ОМВ, „Репсол”. На всички тези места, щом чуете за газови хидрати, трябва да знаете, че те се работят само с фракинг. Технологията, с която те се работят, абсолютно точно попада в описанието, което сме дали в мораториума за забрана. Тези технологии, с които може да се проучва или добива газ при този тип източници у нас към момента, са забранени. Без значение компаниите как ги наричат. Само че това явно няма значение за компаниите. Защото няма кой да контролира, не се знае как трябва да се контролира, няма уреди, няма методология, няма познания, няма кадри. Ние сме в идиотското положение на бананова държава, където аборигени ще градят космически кораб. И остави това, но качваме децата си на този същия кораб.

Какво точно прави в Добруджа компанията „Овъргаз”? Има ли опасност за житницата на България?

Много важно е да се обърне внимание на проекта в Добруджа на „Овъргаз”. Става дума за експериментална технология, която ще атакува въглищния пласт, потопен във водата, по същия начин, по който щяха да правят фракинг в шистовите скали малко понадолу. Изключително опасни са и двете технологии за подземна въглищна газификация. Колбетметан се нарича другата технология. Едната е добиване на газ от въглищни легла, която задължително ползва фракинг, а вредите от фракинга на всички са известни. Когато си представите, че въглищата са потопени във водата, просто се замислете как всичката химия, която се разбива отдолу в скалите за шистите с огромното налягане, със същите отрови, със същите химикали, представете си как това директно минава в нашата вода, защото на места въглищата директно се допират до водния слой. Хората от региона на Добруджа трябва да знаят, че изчезването на въглищния пласт ще доведе до пропадане на водите по-надолу и до това цената на водата да нарасне в геометрична прогресия. В този регион не е предвидена нито една пречиствателна станция, защото водата е под земята, смята се, че тя е естествено защитена. Което, както виждаме, няма да се окаже вярно при дейността на корпорациите. В момента проектът на „Овъргаз”, проектът на „Русгеоком”, проектът на „Проучване и добив на нефт и газ”, всички тези проекти в Добруджа се случват със страшна сила, сондажи се правят с голяма гъстота и се свързват с газопреносна локална мрежа, с която резултатът от дейността да бъде експериментиран по-късно.

Другата технология не е фракинг. Това означава ли е, че е щадяща?

Другият начин на „подземна газификация”, както се нарича, води се топла подземна газификация, представлява запалване на въглищните пластове под земята. Запалването на въглищните пластове е дало трагични резултати навсякъде, защото тази технология не е нова. Тя е още по-стара. Веднъж запалвайки въглищния пласт отдолу, вероятността да се отворят големи пукнатини към повърхността е много голяма и от там се получава неконтролируем достъп на кислород под земята, което прави тези въглища да горят години наред. Това превръща цялата земя отгоре в пустиня. Стават едни огромни пукнатини, през които излиза дим, съсипват се земеделските земи, водата изчезва, такова нещо има в САЩ – вече в продължение на 57 години там гори такъв въглищен пласт, а отгоре цялото пространство е превърнато в пустиня. Точно тази технология планират да прилагат „Овъргаз” с европейско финансиране, при което другите европейски държави участват единствено и само с доценти, професори и теоретична дейност. А ние предлагаме точно нашия вододаен източник за експериментален терен. Ако влезете в сайта на добивните компании, които си имат своя световна асоциация, и проверите какво са написали те за тази технология, ще видите, че дори те самите са написали, че технологията не е добре изучена, прилагана е на много малко места и там, където е прилагана, са установени толкова много вредни последици, че трябва да се изчака да се усъвършенства, ако е възможно. Ние в България обаче, понеже страшно много контролираме нещата, няма нужда да чакаме. Просто ще направим този експеримент точно там, където е най-ценното в България – земята и водата.

ЕКСЪН МОБАЙЛ НАПУСКА ПОЛША ПОРАДИ НЕРЕНТАБИЛНОСТ НА ДОБИВА НА ШИСТОВ ГАЗ. КОМПАНИЯТА ПРИТЕЖАВА 6 ЛИЦЕНЗА ЗА НАХОДИЩА. ТОВА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УДАР ПО НАМЕРЕНИЯТА ЗА ШИСТОВА РЕВОЛЮЦИЯ В ЕВРОПА. ПРЕЗ 2010 Г. ЕКСЪН МОБАЙЛ, ШЕЛ, КОНОКО ФИЛИПС И ДР. ЗАПОЧВАТ СОНДАЖИ В ПОЛША СЛЕД ОЦЕНКА, ЧЕ ЗАПАСИТЕ В СТРАНАТА СА 1,36 ТРИЛИОНА КУБ.М. ОФИЦИАЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ В СФЕРАТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА В САЩ ГОВОРЯТ ДОРИ ЗА ФАНТАСТИЧНИТЕ 5,3 ТРИЛИОНА КУБ. МЕТРА ГАЗ. САМАТА ПОЛША ОЦЕНЯВА СВОИТЕ ЗАПАСИ ЕДВА НА ОКОЛО 346–768 МЛРД. КУБИЧЕСКИ МЕТРА. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ОБАЧЕ СЕ ОКАЗВА ДАЛЕЧ ПО-БЕЗРЕЗУЛТАТНА. В МОМЕНТА ГАЗПРОМ ДОСТАВЯ 2/3 ОТ 14-ТЕ МИЛИАРДА КУБИЧЕСКИ МЕТРА ГАЗ, НЕОБХОДИМИ ЗА ИКОНОМИКАТА НА ПОЛША. ВЛАСТИТЕ В ПОЛША СМЯТАТ, ЧЕ ЕКСЪН МОБАЙЛ СА ЗАГУБИЛИ ИНТЕРЕС КЪМ ПОЛША СЛЕД ПОДПИСВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА НЕФТЕНИ ЗАЛЕЖИ В ЗАПАДЕН СИБИР СЪВМЕСТНО С РУСКИЯ ГИГАНТ РОСНЕФТ.

В Европа никъде ли не е правен подобен експеримент с тази технология?

Никъде в Европа не е използвана тази технология. Експерименти са правени в Америка и Австралия. Ще ви разкажа. Когато ние се борехме срещу фракинга още в самото начало, в Брюксел се запознах с една австралийска активистка, която дори ми е съименничка, казва се Мариан. Тази жена тогава страшно подробно ми обясни, че при тях в Австралия нямат шисти, имат въглища, но резултатът е същият. Благодарение на нея ние имаме тази забрана, която е в нашия мораториум, която касае и въглищните пластове специално. Тя каза, че при тях нещата вече са много зле, че има отровени води, че има горящи води, че има изпускане на газ, че има бензен, че има хора, които боледуват от рак вследствие на този бензен, и т.н. Австралийците обаче имат вратичка в законодателството, която позволява на хората да забранят преминаване на тежка техника през техните земи. И австралийците направиха обръчи във вид на пчелна пита около местата, които са цел на компаниите. Протестираха хора, които разбират за какво става въпрос, за да спрат достъпа на тези компании. Но борбата и в Австралия все още продължава. Освен в Австралия и САЩ експеримент с тази технология е правен още в Индия и Китай. Където е разбираемо защо. Защото там хората са последното нещо, което някого го интересува. Контролът е никакъв, нещо, което е сходно с нашата ситуация в България.

От това, което казвате, става ясно, че „Овъргаз” пробват тази технология. Но нали в мораториума е заложено, че нямат право?

И какво от това. Те са написали, че ще правят експерименти за нефт и газ. Кой ще ги провери какво точно правят?! В следващия момент пък проектът е видим от всички. Това е официален проект. Те са започнали вече. В момента там се дупчи. Ние получаваме сигнали непрекъснато от региона. Единственият начин вече е хората по места да хванат сопите. И да излязат навън. Защото очевидно държава няма.

Добре де, ако в мораториума е заложено, че дейността е забранена, може да се съди компанията…

Да, може да се съди компанията, но за тази цел трябва да има държава и делото да бъде заведено от държавата. Всяка една от тези компании, чуждите – американски, канадски и други, е листвана на борсата. Там, където е листвана на борсата, там има истинската информация. И „Дайрект Петролиум”, и „Парк Плейс Енерджи”, и двете компании са написали за България като дейност: шистов газ, тайд газ, колбетметан. Нито една от компаниите не е обявила, че ще търси конвенционален газ. Американската фондова борса би санкционирала подобна лъжа. Истинската информация е там. Ако една компания бъде изхвърлена от американската борса, тя загива. Защото тези компании живеят върху балона, който създават сами.

Какво означава тайд газ? И колбетметан?

Това означава газ от твърди непроницаеми пясъчници, което е вид скала, малко по-различна от шистовата, просто е на основата на пясък, но по същия начин е непропусклива. И пак се работи с фракинг. Колбетметан означава метан от въглищни легла. И отново представлява газ в малки включвания. Изобщо чуете ли за газ, който е разположен в пори, в малки мехури или малки пространства, това означава, че изисква задължително технологията фракинг. На мястото, където действа „Парк Плейс Енерджи” сега, ние имаме отдавна, още от социализма, над 140 сондажа за конвенционален газ, ако газ е имало, отдавна щеше да е ясно. Защото, веднъж пробивайки екрана върху газово находище, което съдържа газ, разположен по обичаен начин, той би избил нагоре, той е под естествено налягане. Няма да чака американска компания да дойде след 20 години да го открие. Ако имаше газ, ние отдавна щяхме да сме го намерили със старите технологии. Само че такъв газ там няма и всички го знаят. В момента тези компании имат съвсем други цели. Това, което извади хората на улицата, е безобразното разрешение на Министерството на околната среда и водите на „Парк Плейс Енерджи Корпорейшън”. Говорим за недействителен документ, защото Министерството на околната среда и водите не е органът, който разрешава това. Това разрешение трябваше да е дошло от РИОС (Регионалната инспекция по околна среда). Самият документ юридически е фиктивен. А министърката има наглостта да излезе и да каже, че включвайки в него две изречения, които са си част от мораториума, тя с нещо променя нещата. Все едно аз да ви издам разрешение на вас, в което да кажа, ами вие, Калина Андролова, имате право да правите това и това, но нямате право да убивате хора. Ами на вас ви е забранено априори да убивате хора. Няма нужда да ви го упоменавам вътре в разрешението. Което означава, че нашата министърка не може да разпознае описаната технология дори на хартия. Хубавицата Светлана Жекова.

Компетентността не е най-силната страна на българските политически лица.

Напоследък наблюдавам едно дефиле на лидера на Националния фронт за спасение на България, който казва в стил Трайчо Трайков и Нона Караджова: „Ама ние да попроучим!”. Искам да се обърна към г-н Валери Симеонов и да му кажа, че ние знаем, че проучване без фракинг не може да бъде направено. Нищо, че той не го знае. Другото нещо, което искам да му кажа, е, че трябва да има гащи, за да застане и да каже на собствените си избиратели: „Аз защитавам фракинга!”.

Той явно се готви за коалиция с ГЕРБ и трасира тези за бъдещи действия.

То е ясно. Както винаги, големите партии използват малките за прокарване на непопулярни мерки. Оттук насетне се явява едно камикадзе – платено, което прокарва всякаква гадост, а другите, големите – чистички, с бели одежди, просто го гласуват.

Има ли опасност да падне мораториумът при следващото правителство?

В момента няма дори и една партия, която да има стабилно и непоклатимо мнение по въпроса за мораториума. Напротив, наблюдаваме закупуване на отделни политици, отделни хора и ангажирането им с лобиране в полза на фракинга. Никой не може да каже дали мораториумът ще падне. Но трябва човек да е луд, за да го пипне. Защото това означава гражданска война в България. Такава, каквато има в момента и в Румъния. Защото това, което нашите медии не отразяват, е реално гражданската война на хората в Румъния, насилието им по домовете, заключването им от жандармерия, спирането на училищните автобуси на местата, които са в засегнатите региони, за да не могат да попречат на компания „Шеврон”. Това е. В Румъния има и кръвопролития, има и загинали. Човек загина, ден след като полицаите го мъкнеха и влачеха по земята по време на протест, дете падна в яма, отворена от добивна компания, на бащата не му дадоха възможност да осъди компанията за смъртта на детето си и т.н. Аз лично не искам да съм лош пророк, но ако нашите некадърни управници свалят мораториума, ще ни докарат до гражданска война. Защото тук става дума за пълна липса на контрол не само на фракинга, но и на процеса сондиране. Аз лично съм ходила на обекти на добивни компании у нас и отвън няма дори табела, която е задължителна за всеки индустриален или строителен обект. Тази табела трябва да указва кой отговаря за обекта, коя е компанията изпълнител, кой е подизпълнител, кой е управителят, кого трябва да потърси човек при инцидент и пр. Елементарни неща няма.

Пълна мъгла.

Всеки прави каквото си иска в тази държава.

С какво ни застрашава фракингът в Румъния?

Застрашава ни отново с отравяне на нашата вода, защото имаме общ водоносен пласт. Освен това ни застрашава, защото там е високосеизмичният район на Вранча. Доказателства, че има връзка между фракинга (и всички подобни неконвенционални технологии) и земетресенията, се вадят непрекъснато. В момента излезе последният доклад от САЩ, който потвърждава тази връзка. Това е без никакво съмнение. Тези земетресения се наричат индуцирани. Всеки един удар на водата с отровите и химикалите под налягане под земята предизвиква слабо земетресение от около втора степен по Рихтер. Но такива слаби земетресения, предизвикани в зони, които са силно земетръсни, както е Вранча например или както е у нас при Галата, могат да отключат по-силни земетресения, защото раздвижват в близост големи разломи.

ШИСТОВИЯТ БУМ В САЩ НЕ Е ИЗВЕСТНО КАК ЩЕ ПРОДЪЛЖИ. ЕДИН ОТ ПИОНЕРИТЕ И НАЙ-КРУПНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ШИСТОВ ГАЗ В АМЕРИКА Е КОМПАНИЯТА CHESAPEAKE ENERGY. ТЯ Е ПРЕД БАНКРУТ ПОРАДИ ОГРОМНИТЕ КРЕДИТИ, КОИТО СЕ НАЛАГА ДА ВЗИМА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА НОВИ И НОВИ НАХОДИЩА. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПАЗАРЪТ СЕ НАСИЩА И ЦЕНАТА НА ГАЗА ПАДА. КОЕТО ЗАТРУДНЯВА ОБСЛУЖВАНЕТО НА КРЕДИТНИЯ ПОРТФЕЙЛ НА КОМПАНИЯТА.

Мариана, притеснява ли ви вече злополучно известното Трансатлантическо партньорство в контекста на опасността от натиск за търсене на шистов газ?

Да, има тясна връзка. И ние заради това излизаме заедно на протест на 11 октомври с гражданската група, която обяснява на хората най-подробно какво представлява Трансатлантическото партньорство. То е начин за надмощие на корпорациите над хората, народите и държавите. Това споразумение поставя корпорациите в положение, че ако ние например установим, че една компания, каквато например е „Шеврон”, че замърсява или трови, или прави някакви нарушения тук, в България, и я изгоним от страната, то „Шеврон” има право да осъди България за пропуснати ползи и да ни притиска години наред за много пари. Тази опция за корпорациите се съдържа вътре в това Трансатлантическо споразумение. То е опасно и за ГМО, то е опасно и за фракинг, то е опасно изобщо като цяло.

Сигурно на подобно безхаберие за регулации и ограничения от страна на държавата се радват и действащите в Черно море корпорации?

Същото важи и за газовите хидрати в Черно море. Това, което хората не знаят, е, че беше направен опит да се извади от регулация всякакъв сондаж в Черно море и морето ни да се превърне в бунище за сондажни отпадъци. Не само български, но и всякакви. Нашият закон тук за подземните богатства е единственият, който се занимава с регулацията на тези сондажи в Изключителната икономическа зона, както се нарича. Проектът, който беше изготвен януари месец, съдържаше уж транспониране на европейска директива, която касаеше специално сондажните отпадъци. И понеже първият ред на тази директива гласи „Тази директива не касае сондажите в море”, защото ЕС има друга директива, която касае само сондажите в море, нашите властимащи тук решиха, че това изречение трябва да го сложат в нашия закон, който е единственият, който касае сондажите в море. И по този начин да освободят от всякаква регулация сондажите в нашето Черно море. Там проверка може да извършва само Министерството на икономиката и енергетиката. Министерството на околната среда и водите няма правомощие извън територията на водите на България. Там дори граничните катери не могат да попитат: „Ти кой си и накъде си тръгнал?”. Единствената институция, която може да прави проверка, е Министерството на икономиката и то на основание на този Закон за подземните богатства. Ако това изречение „Тази директива не касае сондажите в море” беше минало, това означава, че ние оставяме без каквото и да е наблюдение триото „Тотал”, ОМВ, „Репсол”, което и в момента работи там само с фракинг, просто защото друга технология няма. Така че свидетели сме на безмозъчие и на безотговорност от страна на абсолютно всички. Не е един, не са двама.

Какво се случва с желанието на „Шеврон” за присъствие тук, в България?

„Шеврон” изкупуват земите по нашето трасе за „Южен поток”. Просто газовата компания изкупува парцелите земя, които са под „Южен поток”. Те го правят навсякъде в Европа това с изкупуването на участъци под газовите трасета. В Полша останаха заради това, в Румъния също. „Шеврон” е сериозна компания, на тях им е ясно, че геоложките условия в Европа не предполагат шистов газ. Най-голямото разочарование беше много рекламираната и давана за пример Полша, откъдето добивните компании си тръгнаха с една-единствена констатация: да, вие имате нещо, но са ви много дълбоко шистите, два пъти по-дълбоко, отколкото при нас, в Америка, цената на добива надолу нараства в геометрична прогресия, скалите са ви много твърди, налага ни се да използваме по-голямо налягане и повече химия, за да могат да бъдат разбити, нямате инфраструктура, чрез която да си закараме тежките машини, за да стигнем до сондажите, и накрая това, което излиза отгоре, е повече вода, отколкото газ, и нямаме никаква търговска полза. Същото е положението и в България, и навсякъде в Европа поради специфичните геоложки структури. Всичко друго е една игра на борсата и поредният борсов балон. Защото големите корпорации най-много се борят за покачване на цените на акциите си на борсата. Заплатата на шефа на компанията е функция, право свързана с цената на акцията. Тези хора се интересуват от бързи печалби. Него го интересува, че един договор сега, например сключен с България, ще вдигне цената на акциите с 20%. А дали ще има след това резултат от цялата тази работа, не е важно изобщо. Заради това е и борбата за завладяване на територии. България допуска един куп нарушения в това отношение, което при другите държави е невъзможно, тя раздава огромни площи, и то срещу нищо. Добивната компания у нас няма дори задължение да направи определен брой сондажи, както е в другите държави, никога и никъде концесия не може да се вземе срещу един-единствен сондаж. Проектите в цивилизованите страни включват конкретно детайлно описание: еди-колко си дълбоки сондажи, едиколко си плитки, картографира се находището, описва се, за да стане ясно какво има и какво няма там. У нас обаче продажни учени играят ролята на подписвачи и ролята на алиби на добивните компании. Компаниите срещу един извършен сондаж отдолу пишат каквото им хрумне, нашите подписвачи разписват и на базата на тези подписи компаниите стават собственици на находищата и на целия парцел за 35 години напред и започват да си правят каквото искат – едните го държат, защото там ще минат тръбите на газовия коридор, другите го държат, за да не го вземе никой друг, третите го държат, защото наистина го експлоатират, защото все пак пред инвеститорите трябва да покажат някаква дейност, и т.н.