Като има толкова „келепир в тия работи”, как да не го играят ту „леберал”, ту „консерва”
Знаете ли колко партии се явяват на третите поред предсрочни парламентарни избори на 26 март? 12 самостоятелно и още 33, обединени в 9 коалиции, общо 45 партии. На всеки, незапознат с маргиналния политически живот, сигурно това число звучи стряскащо. Но не е никакъв рекорд. За 43-тото народно събрание напираха доста повече – 18 самостоятелни и още 37 в коалиции, всичко 55 партии, с 10 повече от сега.
Всъщност защо маргинални, след като всяка трета прескочи изборната бариера. Точно така – 17 партии имаха свои представители в последния парламент, близо една трета от всички. Ако добавим и тези две, които спечелиха държавна субсидия, стават даже повече от 1/3.
В края на март, ако се сбъднат социологическите предсказания, в 44-тото народно събрание ще влязат общо 22 партии – 3 самостоятелни и 3 в многолюдни коалиции. По всяка вероятност свои депутати ще имат петнайсетина от тях, тоест ще има още по-голяма успеваемост. Напълно сигурно е, че всичките тези 22 плюс още 10-ина ще получат държавна издръжка от 11 лв. на действителен глас. Над две трети от участниците ще спечелят (нещо от) изборите. А им се присмиват, че всички се обявяват за победители...
Да ме простите за циничното перифразиране, но ми се струва уместно. Ако спечелят, печелят малко или повече. Ако загубят, губят... 2500 лева. Толкова е депозитът за участие, който не се връща на останалите под 1%.
Да не забравяме обаче т.нар. медийни пакети, които ще са на обща стойност над половин милион лева. Те са по 40 000 лв. за партиите и коалициите без държавна субсидия, които са си направили труда да впишат по някое име (може и едно) във всичките 31 районни избирателни комисии. Плюс „пропорционален дял” за коалициите, в чийто състав има партии без издръжка. Пропорционален в смисъл 40 000 делено на броя на партиите в коалицията. Примерно в „Обединени патриоти” се водят 5 партии, нищо, че на бюлетината ще бъдат изписани само трите основни. Другите две са без издръжка – полагат им се 2х8000=16000 лв. В Обединение ДОСТ едната има субсидия, другата няма – 20 бона за тях. И така нататък. Още три такива случая: за „БСП за България” (6667 лв.), за „РБ – Глас народен” (6714 лв.), за „Нова република” (26 667 лв.).
След всичко изброено дотук смятам (буквално смятам), че спокойно може да се заключи следното: никой от всичките над 4700 български граждани, упражнили пасивното си избирателно право, няма да загуби от това, напротив – по-вероятно е да спечели (пак буквално). Да му мислят останалите 3,5 милиона, които упражняват активното...
Банално е да се пише, но е изумителен факт – за разлика от всяка що-годе отговорна длъжност в държавата към народните представители няма никакви изисквания. Всичко необходимо е да са навършили 21 години към изборния ден включително, да нямат друго гражданство, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Това е и единствената изключително добре платена държавна работа (с 4000–5000 лв. заплата), на която могат да попаднат (и всеки път попадат) хора, които даже не са го мечтали. Освен това е работно място, на което не само не са длъжни да работят, а и въобще да се явяват на работа. За което пак получават една трета от заплатата си и не губят останалите многобройни екстри.
Ето защо в правния мир на Република България съществуват най-малко 155 партии – толкова подадоха годишните си финансови отчети (ГФО) за 2015 г. в Сметната палата миналата година в срок и според изискванията. Които са свършили тази работа (няколко странички по образец, в които може просто да се нанесат нули) и през 2013-а и 2014-а, имаха право на участие в парламентарните избори.
Не е известен и един случай партия да се е саморазпуснала. А за да бъде служебно заличена, трябва цели пет години да не се запише за никакви избори, за същия период да не подаде в съда поне веднъж документи за проведена национална конференция (която може да се състои, ако въобще се е състояла, само от няколко делегати). Или да не си направи труда да изпрати на Смешната, пардон, Сметната палата гореспоменатите формуляри.
Партията – това може да е (и в огромна част от случаите е) просто една тънка папчица с документи. По-екзактно 5 на брой: най-важните са пресни удостоверения за актуално състояние от Софийския градски съд и от Сметната палата за внесени ГФО, другото са образци на подписа на представляващия и на печата на партията плюс банкова сметка. Като всяка друга дребна собственост, например вехт автомобил, партията може съвсем лесно да се преотстъпва за ползване – с пълномощно. Възмездно или не – отговорът идва от само себе си, особено на местни избори, особено в курортни общини...
И последно по темата още една баналност, но най-важната – длъжността народен представител на хартия е изборна, а на практика е партийна. Знаете какво представлява избирателната система, знаете и как се редят листи... Трудно е да се изчисли с точност, но е ясно като бял ден – поне половината депутати биха могли вече да започват освежителните ремонти на ведомствените жилища, без да чакат изборите. И мнозинството от 240-те ще е още от същите. Вероятно и още от същото... Е, как, кажете ми, след като има толкова „келепир в тия работи”, политици да не го играят ту „леберал”, ту „консерва”?
Да подминем ГЕРБ и БСП и обещанията им като на циганска сватба, те са предостатъчно в светлината на прожекторите. Вместо това предлагам да си припомним как преди няма и пет години се заформяше коалиция между „Либерален алианс” (тогавашното име на партията на Веселин Марешки) и „Ред, законност, справедливост” на Яне Янев, която по това време (покрай евровота) беше завързала връзки с британските консерватори. Въпросният „алианс” по това време все още не криеше, че е провеждал „национален конгрес” с 24 делегати (всяка прилика с описаното по-горе не е случайна) на територията на… аптека.
Впрочем в статията в Уикипедия за ПП „Воля” пише, че „след неуспеха на създадената през 2005 г. партия „Национално движение за свобода и демокрация” (НДСД) и напускането две години по-късно от РЗС на 15 юли 2007 г. Веселин Марешки регистрира и учредява партия „Либерален алианс”. А в годишен финансов отчет пред Сметната палата с дата, забележете - 22.02.2016 г., пише, че Политическа партия „Национално движение за свобода и демокрация” се представлява и управлява от председател – Веселин Найденов Марешки. И още – отчетът на „Национално движение за свобода и демокрация” за 2007 г. с дата 27.03.2008 г. е подаден от Веселин Найденов Марешки. Документите са налични на сайта на Сметната палата, но очевидно един човек може да има две партии, стига да е налице „воля” за това. Ето какво гласи обаче Чл. 8, ал. 1 на Закона за политическите партии: „Гражданин с избирателни права съгласно българското законодателство може да участва в учредителното събрание на политическа партия само ако не членува в друга партия”.
Друг участник в предстоящия вот пък се явява от името на две партии, без да представлява... нито една от тях. Движение „Да, България” на лидера на едноименната партия и ексминистър на правосъдието в кабинета „Борисов 2” Христо Иванов по стечение на създадени от него обстоятелства (който иска – да направи статистика какъв е средният срок за регистрация на партия в СГС) се регистрира като коалиция между партиите ДЕОС и „Зелените”. Последните от години имат позиция за декриминализация на употребата на марихуана. Според Иванов обаче „това е тема, която някой друг трябва да я свърши”. ДЕОС пък е за легализация за медицински цели. Партията обаче е по-известна с друго – застъпничеството за „максималната автономия на семейството” и „неговата уредба в зависимост от споделяния светоглед и начин на живот, вида партньорство и сексуална ориентация”. Според Христо Иванов обаче и за този въпрос „обществото не е готово”. Или неговият политически маркетинг...
Като стана дума за марихуаната, „Глас народен” – новият основен коалиционен партньор на т.нар. реформатори, миналия път даже си беше сложил назъбените листенца на растението върху предизборен плакат под номера на бюлетината. Познайте дали темата фигурира в програмата на РБ. Познахте – няма я.
А какво да кажем за другото ново попълнение в блока – Земеделски народен съюз, който в по-предния парламент беше коалиционен партньор на БСП. В това си качество неговият лидер Румен Йончев гласува „за” избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Йончев после мина през партньорства с формациите на Николай Бареков, Христо Ковачки, Георги Първанов. А преди година неговите земеделци уж се вляха в нова партия на име „Народен съюз” заедно с БАСТА на първия земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов и движението на тръгналия от ГЕРБ и преминал през „България без цензура” депутат Светлин Танчев.
За „Обединени патриоти” е излишно да се напомня колко разединени бяха съвсем доскоро. Но поне една традиция в този сегмент е спазена: нови избори – ВМРО в нова коалиция. Няма да стигне целият вестник да се изброят всичките, но нека не забравяме кои бяха поне предишните трима партньори на Красимир Каракачанов – Бареков, Ковачки, Яне Янев.
Вместо финал един красноречив куриоз на парламентарни избори 2017. При регистрацията на партията ДРОМ на ромския лидер Илия Илиев (досегашен депутат от ДПС, преди това столичен общинар от ГЕРБ) ЦИК са объркали какво означава абревиатурата и са го вписали като Движение за равнопоставен (вместо за равноправен) обществен модел. Два дни по-късно са се поправили, но подобна грешка са допуснали и в столичната 25-а РИК, впоследствие също поправена. Там пък са вписали партията на подсъдимия по няколко дела Илиев като „Движение за радикален обществен модел”...