В навечерието на 2015-а молдовците си пожелаха нов кабинет. Те посрещнаха новата година видимо уморени от политическото риалити. След изборите стана ясно, че властта трябва да си поделят Либералнодемократическата, Либералната и Демократическата партия. Но през декември коалиционните преговори се движеха като тежкотоварен влак. Седмица преди Коледа трите проевропейски партии все още умуваха за състава на правителството. Демократите се заинатиха за премиерския пост. Либералите поискаха контрола над трите силови ведомства – Министерството на вътрешните работи, Центъра за борба с корупцията и офиса на главния прокурор. Намирането на компромис изглеждаше мисия невъзможна. Докато комунистите не дадоха заявка за най-утопичния вариант – коалиция център-ляво. Макар и изкушен да критикува новата власт в Кишинев до откат, 73-годишният лидер и някогашен президент Владимир Воронин прозря, че би било опасно да остане четири години в опозиция. „Ако стана отново държавен глава, европейската интеграция няма да бъде засегната. Минаваме през труден период, моята кандидатура е най-подходяща. Това не е лична амбиция, дължа го на избирателите”, заяви от малкия екран Воронин. Но не всички мислеха така. „Членовете на Централния комитет заговориха за някакво желание за сътрудничество, някакви си там отворени врати. Но това е, като да преговаряш с дявола”, възнегодува бившият изпълнителен секретар на компартията Юрий Мунтян. За да тушират напрежението, някои предложиха на ключови позиции в държавните структури да бъдат назначени чужденци. В националната банка, в Сметната палата, в Прокуратурата, в Националния център за борба с корупцията. Идеята е интересна и заслужава внимание. А най-пресният пример е съседна Украйна. „Мисля, че нашите управници са узрели за това. На хората ще им хареса. Защото ще означава по-малко корупция”, коментира политологът Игор Ботан от Асоциацията за демокрация, но допълва, че подобен ход ще отнеме време. „За целта е необходимо да се промени законът, а новият парламент все още не е започнал да работи. Въпросните хора, първо, трябва да получат молдовско гражданство. Второ, да се съобразят с разпоредбите на нашето законодателство. Не на последно място е езиковата бариера”, допълва анализаторът.
Корнел Чура от Института за развитие и социални инициативи обяснява, че участието на чужденци в управлението на страната е единственият шанс за изкореняване на корупцията и нормализиране на ситуацията. Според бившия представител на Молдова в Съвета на Европа и ООН Алексей Тулбуре обаче едва ли молдовските длъжностни лица ще се съгласят да подадат оставки в полза на чужденци. Както и да бъде подреден пъзелът, гражданското общество иска изкореняване на старите приоритети и нова програма за управление. То настоява най-вече за реформа в съдебната система – ахилесовата пета на Молдова. Жителите на страната даже поставиха ултиматум. Те дадоха 100 дни на новото правителство. Часовникът започна безмилостно да отмерва времето в полунощ на 31 декември. „Нямаме причина да празнуваме”, споделя колегата журналист Овидиу Нахой. Според него теренът, на който Молдова може да маневрира, е тесен. И от ляво, и от дясно е притисната от европейските коловози. „Новото правителство бързо трябва да премери ползите и вредите от този проевропейски курс. Много трудна задача, като се имат предвид крехката икономическа ситуация в Молдова и слабият растеж на европейската икономика” – отбелязва Овидиу. „Парламентарните избори на 30 ноември 2014-а показаха абсолютния когнитивен дисонанс в молдовското общество. Гласоподавателите открито изразиха вот на недоверие в европейския път. Те демонстрираха вярата си в източния вектор. Беше най-яркият шамар в лицето на Запада, но въпреки това властите в Кишинев останаха евроинтегрирани” – обяснява директорът на Института за политически науки и дипломатическа сигурност Ostalep. Председателката на Комисията по външна политика Анна Гуцу продължава мисълта му: „Западът иска да види Молдова като визитна картичка на Източното партньорство. През последните месеци се наблюдаваше рязък спад на националната валута. От началото на годината леята се обезцени с 14,3%. Колко дълго ще продължи тази тенденция, зависи от националните икономики на страните – членки на ЕС. Засега те все още поддържат относителното молдовско благополучие. Но Приднестровието се намира в менгемето на икономическите санкции на своите съседи и този факт не е за пренебрегване”. Според Гуцу Молдова трябва да се обедини с Румъния, но без сепаратисткия регион на лявото крайбрежие на Днестър. Да, северната ни съседка трябва да е нащрек. Може би затова досегашният президент Траян Бъсеску се закани, че след като изтече мандатът му, ще стане жител на Кишинев. Вероятно за да държи нещата под око. Когато разговаряхме в края на месец май, той ми каза: „Молдова е румънска земя. Но обединението може да стане само в рамките на ЕС. Затова Румъния подкрепя без резерви всяко действие на Молдова за присъединяване към общността”. Какво ли мисли Русия за всичко това? Москва с право е ядосана, че вотът беше далеч от демократичния идеал. За изборите в чужбина бяха открити цели 94 избирателни секции (24 в Италия, 6 в САЩ, 5 в Португалия), а в Русия, където работят две трети от гражданите на Молдова, само 5. Подобно на опашките с румънски граждани пред посолствата в Париж и Лондон, за които ви разказахме в миналия брой, на 30 ноември стотици молдовци чакаха напразно пред дипломатическите служби в Москва и Санкт Петербург. Сега мнозина се питат Русия ще накаже ли Молдова? Едва ли този месец ще узнаем отговора. Русия има свои спешни проблеми за решаване.
МОЛДОВА СЕ НУЖДАЕ ОТ ДЕОЛИГАРХИЗАЦИЯ НА ВЛАСТТА И ДЕОФШОРИЗАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА
интервю на Мартина Ганчева с д-р Георги Панайотов, бивш посланик в република Молдова
Господин Панайотов, ще успеят ли проевропейските партии в Молдова да формират сами правителство?
Нека първо да припомня колко впечатляваща беше избирателната активност, средно над 55%, а за столицата Кишинев 62,77%. Това означава, че на молдовския народ не му е безразлично каква ще бъде съдбата му през следващите четири години. Показателен е и изборният резултат, ако ми позволите да го припомня: партията на социалистите с лидер Игор Додон взема 20,51% от вота (25 депутатски места), Либералдемократическата партия с лидер Влад Филат – 20,16% (23 места), партията на комунистите, ПКРМ, с лидер Владимир Воронин – 17,48% (21 места), Демократическата партия с лидер Мариан Лупу – 15,80% (19 места), Либералната партия на Михай Гимпу – 9,67% (13 места). Останалите кандидатирали се партии и блокове остават под чертата и извън парламента. Формално погледнато, в парламента превес ще имат трите проевропейски партии – ПЛДМ, ДП и ЛП, с общо 55 депутати. Левите партии СПРМ и КПРМ ще имат общо 46 депутати. Особеност на молдовския политически живот е, че вотът е не само за леви и десни партии. Той е и геополитически. По принцип левите партии са привърженици на тясно сътрудничество с Русия, а десните и центристките за сближаване с ЕС, а една от тях – Либералната партия, е открито прорумънска. Според мен в новия молдовски парламент ще има баланс, защото ПСРМ е силно проруска партия, финансирана от Москва, която пропагандира присъединяване към Евразийския съюз. Всъщност на прорумънската линия в парламента, която се очаква да бъде поддържана от ЛП, ще противостои проруската на СПРМ. Останалите партии – ЛДП и ДП, може да се каже, че са промолдовски, защото залагат на развитието на молдовския статалитет. За мое учудване ПКРМ под въздействие на своя лидер, бившия президент Владимир Воронин, зае доста умерена и държавническа позиция, а не като Игор Додон да пропагандира сляпо обръщане на външнополитическия вектор на 180 градуса. Оформя се интересна ситуация в молдовския парламент. Между проевропейските партии започнаха преговори за създаване на управляваща коалиция. Дори несговорчивият член на предишния Алианс за европейско развитие Михай Гимпу охотно седна на масата на преговорите. Има големи шансове да бъде пресъздадена проевропейска коалиция между ЛДП, ДП и ЛП. Това означава стабилност, демократично развитие и проевропейски външнополитически курс за Република Молдова през следващите четири години. Същевременно не съм убеден, че левите партии СПРМ и КПРМ ще стигнат до споразумение или до коалиция, която да действа от опозиция. Игор Додон е бивш сътрудник на Воронин, но напусна ПКРМ по скандален начин и направи опит да разцепи ПКРМ. Между двамата лидери съществува не само идеен сблъсък между проруската ориентация на СПРМ и промолдовската на ПКРМ, но и личностна непоносимост. За България е по-добре да бъде продължен външнополитическият курс на Молдова на сближаване с ЕС. Това дава възможност и за поддържане на активните двустранни отношения от последните години. С проевропейското молдовско правителство България ще намира подкрепа и за българската общност в Молдова.
В каква посока поема Молдова? Ще се усложнят ли отношенията с Москва?
С почти сигурното формиране на управляваща коалиция между ЛДП, ДП и ЛП ще сме свидетели на континюитет в развитието на Република Молдова. Както знаете, през юни 2014 г. беше подписано Споразумение за асоцииране на Република Молдова (СА) с ЕС. Неотменима част от СА е Споразумението за свободна търговия, което носи дългото название Задълбочена и всеобхватна свободна търговска зона. СА/ЗВСТЗ вече е ратифицирано от националните парламенти на страните – членки на ЕС (България беше между първите шест държави), от молдовския парламент и от европейския парламент. СА очертава ясна перспектива за Република Молдова на сближение с ЕС – политическо и икономическо. През април 2014 г. беше либерализиран и визовият режим за молдовските граждани, които притежават биометрични паспорти. Това на практика е безвизов режим, който дава право на молдовските граждани да пребивават свободно в страните от ЕС. Това за нас означава допълнително улеснение за етническите българи от Молдова, които ще могат да пътуват безпрепятствено до България, без да се подлагат на процедури за получаване на визи. Вече е формиран съвместен съвет между ЕС и Молдова за прилагане на СА, което означава, че процесът на демократизиране и реформиране на страната ще продължи. Молдова се нуждае от дълбоки реформи на деолигархизация на властта и деофшоризация на икономиката. Следва да бъдат разчистени рудиментарните петна на съветската номенклатуризация, все още запазена във властовите структури, в т.ч. в образованието, медицината и културата. Идеалите на възкръсналата през 1992 г. Република Молдова – свобода, независимост, демокрация, неутралитет – ще трябва да бъдат отстоявани с удвоени сили. Ще е необходимо повишаване на доверието на обществото към държавните структури, лустрация на бившите членове на КПСС и доносниците на КГБ от всички нива на властта. Ако не започне презареждане в посока укрепване на независимостта и статута на неутралитет, може да има обратен ефект – саморазрушаването на Република Молдова. Такъв негативен ефект със сигурност ще има, в случай че се реализира завой във външнополитическия курс, така както пропагандира ПСРМ.
Как бихте коментирали идеята за обединение на Румъния с Молдова? Идея, която особено силно лансира досегашният румънски президент Траян Бъсеску?
Сами по себе си крайните изказвания на бившия румънски президент Траян Бъсеску бяха фрапиращи не само за съседните на Румъния държави – членки на ЕС, България и Унгария, но и за молдовските управляващи включително и за румънското правителство. Спомням си, че премиерът Виктор Понта разкритикува изказванията. Може би трябва да ги разглеждаме в контекста на предстоящите тогава президентски избори в Румъния. Очевидно бяха предназначени да привлекат националистическата, популистката и ксенофобската част на румънските избиратели. Понеже бяха направени в решаваща фаза от асоциирането на Република Молдова, тези изявления донесоха немалко главоболия на молдовското правителство и на молдовския парламент. Това съвпадна с мандата ми на посланик в Молдова и съм свидетел на споделени с мен на четири очи възмущения от непремерените изказвания на Бъсеску от водещи политици от ДП, ЛДП и включително от прорумънската ЛП. Дори един от лидерите на либералите ми сподели идеята, че подготвят официална декларация на молдовския парламент, разграничаваща се от изявленията на Бъсеску. На фона на анексирането на Крим и Севастопол, преди звикването на сепаратистки военни действия в Донецка и Луганска област и провъзгласяването на т.нар. Донецка народна република и Луганска народна република изказванията на Бъсеску изглеждат невинни. Мога уверено да твърдя, че една нова проевропейска коалиция начело на Република Молдова няма да се откаже от суверенитета на страната с идеята за присъединяване към Румъния. Това няма да бъде допуснато и от ЕС. Още повече, че се очертава премиер на Република Молдова да бъде Юрие Лянка от ЛДП, класен политик, демократ, реформатор и нещо немаловажно за нас – етнически българин, който общува с българите от Тараклия на български език.