Интервю на Десислава Пътева с Мохамед Ибрахим, председател на Асоциацията на сирийците в България
Господин Ибрахим, САЩ погази международното право и нанесе удар на Сирия с аргумента, че е била пресечена така наречената „червена линия” заради инцидента с химически оръжия в Идлиб. Вината за него веднага беше приписана на Башар Асад, макар случаят все още да не е изяснен. Възможно ли е на територията на Сирия все още да има химически оръжия, макар да знаем, че процесът по тяхното унищожение преди няколко години беше наблюдаван от Организацията за забрана на химическите оръжия?
Човек трябва да говори логично. Светът се събуди от комата и разбра, че в Сирия не може да се говори за авторитарен режим. На всички е ясно, че Сирия се бори срещу тероризма, а не срещу собствения си народ. Но в момент, в който сирийската армия започна да натрупва победа след победа над терористите, и дори Тръмп излезе с изявление, че за него приоритет е борбата с тероризма, а не свалянето на Асад, изведнъж излезе така, че сирийската армия е покосила своя народ с химически оръжия. Истината е, че първоначалният план беше правителството да бъде свалено, но това да стане с малко демонстрации, както в Тунис, в Украйна, в Египет и т.н. След като това не се случи, защото подкрепата за правителството в Сирия е много голяма, бързо прибегнаха до други трикове. Подобни неща се случват навсякъде – когато стане малко по-трудно, започват да избиват хора и да обвиняват за това армията и полицията. Просто няма никаква логика. Ние, сирийците, не сме толкова наивни. Това беше провокация.
Това, че няма химическо оръжие в Сирия, не е само лично мое мнение. То е подкрепено с подписите на инспекторите на ООН, които са били в Сирия от 2013 г. до юни 2014 г. Те са проверили абсолютно всички складове, за които службите на САЩ и на Великобритания са знаели. Всичките запаси са били предадени, а фабриките са били премахнати. Инспекторите са подписали, че на територията, контролирана от сирийската армия, от сирийското правителство, вече няма химическо оръжие. Защо говоря за територия? Защото границите на Сирия почти отвсякъде бяха отворени.
Въпросът е защо въобще Сирия разполагаше с химическо оръжие. Както е известно, Арабският свят и Израел водят война от 1948 г. насам. Израел отказва да подпише конвенцията за разоръжаване от химическо, биологическо, ядрено оръжие. Тогава редица арабски държави, сред които е и Сирия, също не подписаха. Това е тяхно право. И тъй като Израел имат и химическо, и биологическо, и ядрено оръжие, но за това никой не говори, никой не може да обвинява Сирия, че е имала химическо. Това е някакъв вид паритет заради опасността от употреба на сила. По този начин има равновесие: „Няма да ме удряш, няма да те удрям”.
Тогава каква беше причината Сирия да се съгласи да бъде инспектирана от ООН и да предаде химическото си оръжие?
Сирия се съгласи да премахне своите химически оръжия, за да извади на светло един трик, който терористите започнаха да използват. През 2012 г., когато вече беше ясно, че няма да мине резолюция на ООН срещу Сирия, няма да я нападнат като направиха с Либия, Барак Обама излезе с изявление, че ако сирийската армия използва химическо оръжие, САЩ няма да чакат мандат на ООН и ще нападнат Сирия. Точно тези думи бяха сигнал за групировките и за службите, които се стремят насила да свалят правителството на страната. Тогава терористите започнаха да използват химическото оръжие в Сирия, за да обвиняват сирийската армия.
От една страна, Сирия вече искаше да се отърве от това бреме, защото при всяка употреба на химическо оръжие, тя става уязвима. От друга страна, разходите за опазването на тези оръжия бяха много големи. В момента в страната има вътрешен проблем, има външна агресия. Тя не е в състояние да ги опази, както го правеше навремето, когато един склад беше пазен от десет души. Сега идват терористи с коли бомби. Представете си кола бомба да се взриви в един такъв склад, ще загине цял град. Затова е добре, че Сирия се отърва от тях. В същото време това се случи без пари, защото международните организации се ангажираха те да го премахнат. От трета страна, вече няма смисъл от това оръжие. В Сирия вече има такива оръжия, които могат да ударят Израел.
Тогава Владимир Путин извади Барак Обама от неудобното положение и излезе с предложението, че ще се намеси, за да може Сирия вече да няма химическо оръжие, да се спре това нападение спрямо нея. Но не това беше причината нападението да спре. Истинската причина беше друга, дори не ставаше дума за това, че господин Обама имаше нужда от одобрението на Конгреса.
Най-известният разследващ американски журналист Сиймор Хърш направи много дълбоко разследване по този въпрос и чрез своите източници стигна до извода, че когато Барак Обама беше тръгнал да удря Сирия, е получил сведения от една от своите служби, че веществото, използвано в Гута през август 2013 г., не съответства на химическите оръжия, които Сирия тогава притежаваше. Освен Сиймор Хърш, известният немски журналист Мишел Лондърс представи пред телевизия ZDF същите данни. Когато Хърш излезе с този доклад, нито едно издание в САЩ не се съгласи да го публикува. Имаше цензура върху неговия доклад, затова той го публикува в London Review of Books. Тази статия се намира там, а не в САЩ.
Господин Хърш показа, че в Сирия вече няма химическо оръжие и тя е предала абсолютно целия си арсенал, но в същото време Джабхат ан Нусра натрупва знания и арсенал от химическо оръжие, с помощта на турските служби. Турският писател Жан Донда, който в момента е в изгнание в Германия, също разобличи връзката и сътрудничеството на турските служби с Ан Нусра, имайки предвид, че при Джабхат ан Нусра и при ИДИЛ има учени от Ирак. Такъв учен в Ан Нурса е например Тарек Ахмад. Ан Нусра и ИДИЛ имат знанията, имат откъде да придобиват суровини, има кой да им ги даде, а сирийската армия не разполага с такива.
Първият път, когато беше използвано химическото оръжие, беше през март 2013 г. в Хан ал-Асал, който е в близост до Алепо. Тогава то беше използвано срещу сирийската армия и Хан ал-Асал беше под контрола на сирийската армия. Сирия и Русия моментално поискаха инспектори от ООН да дойдат да разследват, защото знаеха, че терористите са го използвали. За съжаление, тези инспектори толкова протакаха, че пристигнаха чак през август, тоест след пет месеца. Но точно в деня, в който те пристигнаха в Сирия и бяха отседнали в хотела в Дамаск, беше използвано химическо оръжие на 500 метра от тях. Това е нещо, което е много далеч от логиката. И винаги, когато се употребява химическо оръжие, се използва срещу деца и срещу жени, а не срещу терористите. Много пъти сирийската армия е била в деликатно и трудно положение, както когато превзеха Ракка например, но никога не са използвали химическо оръжие. Това е театър за наивници.
От една страна, американските служби бяха успели да сложат датчици навсякъде, където имаше складове за химическо оръжие в Сирия. В момента, в който сирийците тръгнат да подготвят ракети, тези датчици трябва да подадат сигнал. Такъв сигнал няма. От друга страна, британските служби се бяха сдобили с проби от мястото в Гута, където беше използвано химическото оръжие. Те са потвърдили, че това вещество не съответства на сирийското.
Каква беше причината тогава Тръмп еднолично да вземе решението да атакува Сирия? Възможно ли е американският държавен глава да е бил подведен относно детайлите около инцидента?
Наричам този акт „агресия” и имам своето право, като свободен гражданин на света, не само като сирийски гражданин. Когато всеки прави каквото и когато си иска, ние влизаме в огромен хаос. Все едно аз да дойда във вашия дом и ви прострелям, а после да кажа, че сте ме ограбили. Няма никакви доказателства, че сирийската армия е използвала химическо оръжие при инцидента в Хан Шейхун. Няма резолюция на ООН. САЩ не са изчакали да дойдат инспектори. Ако Сирия беше казала, че няма да позволи такава инспекция, тази постъпка би била оправдана.
Тръмп показва мускули пред света, заявява, че може да възвърне на САЩ славата на стража на света. Демонстрира решителност и пред своите опоненти, които не са съгласни с много от неговите действия. Той не иска глобализъм, а да връща инвестициите в САЩ, не иска имиграция, а те работят за друго. Работят за разбиване на всички граници в света и искат да го контролират. Тръмп има друга философия. В същото време се отървава от връзката, в която го обвиняваха, че има с Русия. В момента той се бори срещу Русия и съюзниците на Русия.
Освен това,
Тръмп е шоумен в стил Холивуд – изстрелва ракети и целият свят гледа.
Трето, това беше свързано с неговия талант като бизнесмен, защото тези ракети струват около 100 млн. долара. Разбира се, Саудитска Арабия плаща за тях. Някои казват, че тези ракети вече са с изтекъл срок на годност. Ако САЩ са искали да се отърват от тях, щеше да им струва много пари. Така че за тях е било по-добре да ги хвърлят някъде. А ако слушаме Тръмп, когато говори за избитите деца, направо трябва да се разплачем. Сякаш американците не са избивали 1 млн. души в Ирак, да не говорим за Югославия, да не говорим за Либия, за Судан, за Виетнам...
Въпросът е защо беше атакувано точно това летище. Тръмп казва, че именно от него излетели самолетите и че се предполага, че там има химическо оръжие. Ако на това летище има химическо оръжие, защо го атакува? Наоколо има много села, там би имало хиляди жертви. Като гражданин на Сирия ви уверявам, че има много по-удобни военни летища от въпросното, които са в близост до Хан Шейхун. Това летище се използва главно за борба срещу ИДИЛ – в района на Палмира, чак до Дейр ез-Зор.
Ако върнем лентата назад, преди около един месец – на 17 март, израелски самолети нападнаха същото летище. Тогава бяха прогонени от противовъздушната отбрана на Сирия с ракети и стигнаха до окупираните територии в Палестина. Има сведения, че са свалили един самолет. Има някой, който иска да бомбандира това летище, което има голяма роля в борбата срещу ИДИЛ. Някой ще попита: „Значи те искат да помогнат на ИДИЛ?”. В случая не обвинявам Тръмп, че работи за ИДИЛ, тъй като всичките му изказвания в предизборната кампания бяха в посока, че той ще се бори срещу тероризма. Той тогава обвини и Клинтън, и Обама, че са създали ИДИЛ. Прав е, но има някой, който му е казал да удари това летище. Ето тук е тънката нишка.
В едно интервю пред CCN генерал Уесли Кларк казва, че съюзниците на САЩ в региона са коментирали с американската администрация по времето на Обама и Клинтън, че не могат да унищожат Хизбула, освен с помощта на радикални сунитски групировки. Аз не ги наричам радикални сунитски групировки. А радикални уахабитски групировки. Това е много грешно впечатление! Не сунитите, а уахабитите са терористи. Когато вкараш такива групировки срещу Хизбула, ти създаваш климат за сблъсък между шиити и сунити. А това е мечтан сблъсък на корпорациите, които произвеждат оръжие. Те стоят в САЩ, изпращат оръжие, а сунитите и шиите се бият десетилетия наред. Там има много петрол, ще се купуват оръжия. Това за тях е добре дошло. И САЩ се съгласиха на тази версия. И тогава журналистката на CNN попита: „Значи ние сме съучастници в създаването на дявола?”. Той казва: „Да, в политиката това го има”.
През 70-те години САЩ създадоха Ал Кайда в Афганистан. Тренираха бойците в Пакистан, Саудитска Арабия ги финансираше, привличаха муджахидини от целия свят срещу Съветския съюз. В момента същото се случва в Сирия. Тренират ги в Турция или в Ирак. Саудитска Арабия и Карат инвестират, а в този район се привличат джихадисти от цял свят. Идеята за Ислямска държава не е случайна. Ако забелязвате, в целия свят винаги ги наричат „Ислямска държава”. Те ни набиват в главите, че това е държава. Те нямат нищо против да има такава държава, която би била подобие на Саудитска Арабия. Това също влиза в плановете на САЩ – да създадат едно уахабитско подобие на Саудитска Арабия, което обхваща голяма територия от Сирия и от Ирак. И по този начин има ново дете, което ще прилича на Израел, но и на Кюрдистан, който също искат да бъде създаден.
Когато сирийската армия освободи Алепо, целият свят разбра за това. В същия ден някой заповяда на ИДИЛ да нападне Палмира. Нито руската, нито сирийската армия разбраха, че ИДИЛ влезе в Палмира. Тук директно обвинявам САЩ и Израел. Щом имат такава супертехника, с която да заглушават радарите, да влязат без никой да ги усети, тогава едва ли България им е помагала. Докато сирийската армия е била ангажирана в Алепо, ИДИЛ влезе в Палмира.
След освобождаването на Алепо, протече един мирен процес в Астана, Сирия прие да има спиране на огъня. И Русия, и Турция, и Иран, и посланикът на САЩ гарантираха, че огънят ще спре. Но огънят спря само срещу „умерената опозиция”, която се намира в провинцията на Хама, в град Идлиб, на юг в Дараа и около Дамакс. Такава опозиция няма в Сирия, но да приемем, че е така. Спираме огъня. Армията вече не напада тези местности. Тогава тръгват два лъча от сирийската армия. Единият лъч освобождава Палмира и тръгва към пустинята, където има много позиции на ИДИЛ, които армията превзема една след друга. Другият лъч тръгва от освободения град Алепо до провинцията на изток от Алепо, където вече се освобождават много местности.
Двата лъча е трябвало да се срещнат в град Ракка. Тогава Израел веднага реагираха и изпратиха самолетите да нападнат летище Шуайрат. Това нападение не беше успешно. На следващия ден 6000 терористи нападнаха Дамаск с коли бомби, със самоубийствени атентати, за да привлекат вниманието на армията. По същия начин от Идлиб, който е под контрола на Джабхат ал Нусра, към Хама влизат 6 000-7 000 терористи, а армията вече е трябвало да се прегрупира там. По този начин ИДИЛ не може да бъде унищожена. Бойците пазят тази територия за бъдещата Ислямска държава.
Тогава обаче Русия се разгневи, защото и Турция, и САЩ се изложиха много: „Ние отидохме да се борим само срещу ИДИЛ, а ни удариха в гръб”. Тогава вълната от терористите беше поета, казано на стратегически език. Над 90% от терористите или бяха убити, или бяха осакатени. И сирийските, и руските самолети започнаха да удрят тила на врага. Започнаха да бомбардират складовете, които са на самата граница с Турция, с ракети „Тау”. Тези ракети са много опасни срещу танковете. Стигаме до едно положение, в което бяха разбити „умерените” терористи. Армията щеше да превземе град Идлиб и провинцията около Дамаск. Точно тогава започна химическата атака.
Какво се знае за тази атака? Има ли нещо във фактите, което ви смущава?
Има удар от един сирийски самолет в някакви складове в 7.30 сутринта. В 2.30 през нощта кореспондентът на телевизия Orient Фарес Карам пуска хаштаг: „Не на химическата война”?! Пет часа преди този удар, вълната във Facebook и в Twitter, беше тръгнала. Единият от главните терористи – Мохаммед Аллуш, който е в огнището до Дамаск, заявява, че ще бъде използвано химическо оръжие: „Предупреждавам гражданите, това е нов газ”. Той откъде знае, че има нов газ? Откъде знае, че ще има химическа атака? Човек разбира, че това е конспирация. Доналд Тръмп може въобще да не знае какво се е случило, но има други около него, които знаят.
Спирането на настъплението на сирийската армия към Идлиб и към единствената провинция около Дамаск, накара терористите да изфабрикуват тази химическа атака. Това е направено или за да привлекат гнева на света и да нападнат правителството в Сирия, или за да имат достатъчно време, за да се прегрупират отново, да привлекат терористи, да има нов внос на джихадисти в Сирия. Това са били причините. Няма как сирийската армия да използва химическо оръжие сега, когато светът вече приема Башар Асад като реалност, от която имат нужда Сирия и сирийският народ, при положение, че не е използвала такова и в най-трудните моменти.
Смятате ли, че терористичните групировки са припознали атаката на САЩ в Сирия като подкрепа на тяхната дейност, като заявка, че те ще продължават да получават финансиране, а в същото време ще бъдат използвани за постигане на геополитически цели? Каква ще бъде тяхната съдба, след като Тръмп обяви война на тероризма?
Светът, който иска да се бори с тероризма, говори от гледна точка на популизма.
Ако светът наистина иска да спре тази война, това може да стане за 10 дни.
Да спрат притока на терористите в Сирия, да подкрепят сирийската армия, да подкрепят иракската армия, наистина да изпълняват своите мисии. Има една американска „коалиция”, която бомбандира само училища, в които има бежанци. Само в едно училище до Ракка бяха убити 270 цивилни. А в Мосул преди месец бяха избити хиляди невинни граждани от американските бомбардировки. А ИДИЛ се разхождат свободно. Няма воля, всичко това е лъжа.
Тези терористи са средство, с което Западът постига своите цели. Не говорим за народите, не обвиняваме американския народ. Те са последната дупка на кавала, не знаят какво става. Не знаят, че това е политиката на тяхното правителство, която е водена от корпорациите, от Дълбоката държава в САЩ, а не от един човек. Това не е президентът на Русия, който може да тропне на масата и армията да тръгне. Там нещата са много различни.
Регионалните сили – Израел, Саудитска Арабия, Турция и Катар, казват на терористите: „Недейте да отстъпвате, недейте да бягате, ще дойдем да ви помогнем, дори САЩ идва да ви помогне”. Да, това е послание към тях, за да не напускат Сирия, защото в момента са притиснати. Те губят позиции, те нямат изход и подкрепата на населението. Това трябва да се знае. Не е вярно, че в Сирия има малцинство, което управлява мнозинството. Освен това сирийската армия е наборна армия, тя е национална. Имаме десетки видеоклипове на момчета, войници, които освобождават квартали, села и техните родители са там. Как ще ги бомбардират с химическо или с друго оръжие? Няма такова нещо. Всичко това е медийна манипулация. И вие, и аз знаем кой притежава медиите в света. Не визирам вас, разбира се, навсякъде има лъч надежда. Даже медиите в България започнаха малко да се отварят – преди имаше пълно дезинформация и не ни даваха да говорим.
Прокарва се тезата, че Сирия ще бъде раздробена и страни като САЩ, Русия, Израел и Турция ще се опитат да запазят влиянието си там, защото имат свои геополитически цели.
Подялба след световната война - защото в Сирия няма гражданска, има световна война, но тя е локализирана - може да е само в главите на някои големи световни водачи. Ако питате сирийския народ, той ще ви каже, че не иска да има такава делба. Сирийският народ иска да бъде единен. Ако сирийският народ не беше толкова устойчив, досега Сирия щеше да е паднала.
Първият признак, че искат да правят гражданска война в Сирия, се прояви, когато започнаха да избиват алиани и да ги обвиняват, че са неверници. Ако алианите бяха тръгнали да избиват сунити, ние много бързо щяхме да стигнем до разпадането на Сирия, но това не се случи. Сунитите, които бягат от Ракка, от Алепо, от Дараа, от Хомс, отиват в градовете, в които мнозинството са алиани. Защото те знаят, че това е тяхна родина, знаят, че това са техните сънародници. Известно е, че и алианите, и сунити, и християни, са сирийци. Те са сирийци без значение на религията – сирийците са сирийци от 15 000 години, християните в Сирия са християни от 2000 години, а мюсюлманите в Сирия са мюсюлмани от 1400 години. Така че тук коренът е Сирия, а не религията. Това не проработи в Сирия.
Султан Селим е влязъл в Сирия, в град Алепо, и е започнал да избива алианите преди 500 години. Тези хора тогава са имали три възможности – или да кажат, че вече не са алиани, а че са сунити, или да умрат, защото ще им отрежат главите, или да избягат в планините. Тогава е имало диви планини покрай морето. Султанът казал: „Оставете ги, тях ще ги изядат животните”. Но те са останали там – в най-красивата част от Сирия. Затова алианите се намират на това място, това е исторически факт. И сега, когато стана проблем в тези градове, те отиват в планините. В моето село има 10 000 бежанци от всичките градове в Сирия и нито един от тях не е алианин, всички са християни, сунити, кюрди. Това няма значение.
Когато нашата делегация се срещна с господин Асад, той заяви: „Сирия няма да се разпадне”. Неговото желание и неговите действия са свързани с това, Сирия да бъде съюзник с големи сили като Русия, като Китай и като Иран. Терористите са съюзници на Запада. Ако успеем да премахнем терористите от Сирия, няма как САЩ да я делят. Остава само кюрдският проблем, но той е много деликатен. Ако в момента тръгне и в Северна Сирия да се отделя такава част, тогава няма начин да не се разпадне и Турция. В половината от турската територия живеят 20 млн. кюрди, които могат да имат претенции повече в Турция, отколкото в Сирия. А историческият факт е, че кюрдите в Сирия не са местни. Това хората не го знаят и не го разпространяват. Кюрдите в Сирия са дошли с турската армия, със султана, когато е започнал арменският геноцид и асирийският геноцид. Всички говорят за арменския геноцид, но никой не споменава за асирийците. Били за избити 1 милион арменци и 1 милион асирийци, а асирийците са истинските жители на Сирия.
Тези южни градове в Турция – Мардин, Газиантеп, Диарбекир, Шанлъурфa, Мерсин са сирийски градове. Там са живели шумери, асирийци. Кюрдите, които по това време са част от османската армия, са ги избили и са се настанили на техните места. Разбира се, това не означава, че в момента обвинявам кюрдите, които живеят в Сирия като мои съграждани, че са виновни за зверствата на султана. Както вие не можете да обвинявате еничарите, които султанът е направил терористи за това, че са избивали българския народ. Но говорим като исторически факт – кюрдите са отвъд планината, а Сирия е била до края на планината. Де факто, те са дошли преди 100-150 години. Ако ги питате тях, ще кажат, че цяла Сирия е Кюрдистан, целият Ирак е Кюрдистан. Това не е вярно. Това са асирийски градове.
В следваща част на интервюто с Мохамед Ибрахим за a-specto.bg – за сигналите на САЩ към Китай и Русия, за позицията на България, бежанците и оръжието срещу радикалния ислям.