Интервю на Десислава Пътева с Мохамед Ибрахим, председател на Асоциацията на сирийците в България
Господин Ибрахим, можем ли да търсим символика в това, че атаката в Сирия се случи по време на посещението на китайския президент в САЩ? Особено, ако обърнем внимание на крайните позиции на новия американски президент по отношение на китайските интереси в азиатско-тихоокеанския регион. Да припомним и думите на Си Дзинпин от началото на годината, че „войната при Тръмп е реална възможност”.
Ако Тръмп не е искал да даде такъв сигнал, то със сигурност неговите съветници са искали. Не може китайският президент, който явно подкрепя Сирия и сирийската държава, да е бил на вечеря с американския президент, а ударът да започне след два часа. Нещата наистина мога да прераснат в мащабна война.
Още Обама имаше редица изказвания, че приоритет на САЩ не е Средният Изток, а Тихият океан. Там е голямата делба в света. Средният Изток е терен за показване на мускули, но истинската игра е в Китай, в Тихия океан. Китай вече изпреварва САЩ по икономически растеж. Русия почти има паритет по отношение на военната сила. Де факто, излиза един голям опонент на Запада в лицето на Китай и Русия.
Ако се съди от изявлението на кабинета на Башар Асад, Вашингтон „се е подвел по лъжлива пропагандна кампания”. Според сирийските власти атаката срещу авиобазата показва късогледството и политическата и военна слепота за реалността. Споделяте ли тази позиция?
Има кръгове, които движат Тръмп. Направен е удар по това летище, а в същото време фрегатите и самолетоносачите са тръгнали към Северна Корея. Може би това е послание към президента на Китай: „Както ударихме там, където са руснаците, така ще ударим и там, където сте вие”.
Това може да е посланието, но не мисля, че това е замисъл на Доналд Тръмп. Всичките му изказвания не водеха до сблъсък нито с Русия, нито с Китай. Напротив, той искаше да се сближи с тях.
Обама беше казал, че приоритет на САЩ е Тихият океан, но Тръмп не каза това. Вместо това той заяви: „Ние ще върнем нашите инвеститори и нашите пари в САЩ, за да засилим нашата икономика, защото тя много страда”. Този, който иска да прави нещо подобно, няма да тръгне да води война там. Тази война навън не служи на американския народ, тя служи само на корпорациите. Разходите за базите на САЩ през 2014-2015 г. са били 170 млрд. долара, платени от данъкоплатците и спечелени от корпорациите.
Възможно ли е напрежението между САЩ и Русия да ексалира? Още повече след като американският държавен секретар секретар Рекс Тилърсън обвини Русия, че не е попречила на Сирия да извърши химическата атака срещу контролирания от бунтовниците град Хан Шейхун?
Ако се водим по думите на американската администрация, Башар Асад още преди шест години трябваше да напусне властта. Тилърсън казва, че Русия е позволила на Сирия да употреби тези оръжия. Значи той вече знае, че е имало химическа атака, така ли? Който иска да стигне до истината, ще прати инспектори, които трябва да разследват случая. Имал някакви сателитни снимки. А защо не използва тези снимки срещу ИДИЛ? Руснаците казват категорично, че това не е удар от небето. Ако наистина има химическо оръжие, то е било вътре в този склад. Какво прави в този склад това химическо оръжие?
В българката преса излезе преводна статия на Шведските лекари за правата на човека, която е публикувана в американския вестник Veterans today. Те са направили обстоен анализ на снимките, които виждат. Има много съмнителни неща. Казват, че някои от децата са инжектирани с адреналин в сърцето пред камерата, за да имат някакви признаци. Освен това питат: „Как може да има химическа атака, а хората да тръгнат без дрехи, без ръкавици да помагат”. Фактът, че няма инспектори, които да отидат да разследват, означава, че това е провокация. Нямам друго обяснение.
Руският президент Владимир Путин нарече американските удари в Сирия „агресия срещу суверенна държава”, а малко по-късно Москва прекрати сделката със САЩ за предотвратяване на сблъсъци във въздушното пространство на Сирия. Атаката рязко промени средата за сигурност и изправи една срещу друга двете сили, като втвърди позициите им по решаване на сирийския проблем. Ще бъде ли възможно разрешаването на конфликта?
В интерес на истината, според международното право всеки американски самолет, който лети над Сирия, може да бъде свален. Сирия има това право. Има и правото да бомбардира крайслера и самолетоносача, откъдето са тръгнали тези ракети, защото това е агресия.
Русия не само спря това споразумение, но вече започна да засилва защитата на цялата територия на Сирия. Досега Сирия е била защитена от нападението на самолети. Тук е моментът да си зададем въпроса, защо са били обстрелвани с ракети, а не със самолети.
Защо?
Ако самолетът навлезе в небето на Сирия, а от противовъздушните отбрани на Сирия и на Русия не бъдат предупредени, те веднага ще бъдат свалени. Но Русия вече реагира по този начин. Спира този диалог и засилва отбраната над сирийското пространство, защото това беше голяма провокация. Все едно беше нападение срещу Русия.
Американците бомбардираха едно летище, но в същия ден вечерта от същото летище е излетял самолет, за да бомбардира ИДИЛ. Това идва да покаже решителността на сирийската армия, на сирийския народ. Да покаже, че войната срещу тероризма няма да спре. Ние направихме протест пред Американското посолство в София, за да обясним, че ние сме жив народ. Не сме на 300 години, ние сме дали азбуката на света. Първата азбука е измислена в Латакия, ние сме дали и първата музикална нота в света. В Сирия за пръв път се засява жито. Така че не могат да победят цивилизацията. Искат, но не могат. И когато позволяват на терористи да унищожават свидетелства за културата на тези държави, това не означава, че ще успеят да изкоренят духа на тези народи. Ние, които сме в България, шест години не сме спрели да се борим, камо ли тези, които са в Сирия.
Има 20 млн. души, които остават, въпреки всичките тези терористични атаки, въпреки манипулативните информации, въпреки икономическата блокада, която е срещу сирийския народ – няма ток, няма вода, няма лекарства. Лично аз нямам роднина, който да е напуснал Сирия. Преди ходех веднъж годишно там, сега ходя по два-три пъти.
Това е, за да докажем, че няма как да се предадем и не могат да заличат такава дълбока цивилизация. Светът трябва да спре това нашествие. Искат да ни превърнат в роби. И българите го знаят, и будните немци го знаят. Съмнявам се, че американците го знаят, защото те вече са заприличали на роботи. Не искам да бъда машина, да ме командват, да идвам на работа в 8 сутринта, да ми сложат чип, да знаят къде пазарувам, да знаят и кога влизам в тоалетната. Но това е борбата между духовността, която се пробужда в Индия, в Китай, и материализма на Запада. При един голям сблъсък, няма да победи материализмът. Материализмът на Запада ще рухне пред дълбоката духовност на Изтока.
Как гледате на изказванията от страна на големите европейски държави като Германия, Франция и Великобритания, че Башар Асад носи цялата отговорност за американските ракетни удари, които са в резултат от предполагаемата химическа атака. Не повтарят ли те просто позицията на САЩ, без реално да има доказателства за такива твърдения?
Ние не се учим от историята, дори от не толкова далечната история. Преди 14 години Джодж Буш обвини Ирак, че има оръжие за масово поразяване, въз основа на което САЩ нахлуха в Ирак - срещу волята на ООН, тогава също нямаше резолюция. Една част от Европа, включително и България, се съгласи. Столицата на НАТО – Белгия, беше против и използва правото си на вето. Люксембург също е в НАТО и използва правото си на вето, Франция... Редица държави бяха „против”, сред които и Германия. „За” бяха Великобритания, Италия, България, Румъния и т.н. А ние само изгубихме.
Не знам защо в България никой не потърси сметка на онези, които пращаха тези войници в Ирак. Загинаха 11 войници, загинаха двама шофьори – бяха заклани, защото България участва в агресията. Загубихме десетки милиарди левове, а накрая Тони Блеър се извини, че това било грешка. Джордж Буш каза: „Подведоха ме службите”. Сега е същото. Проблемът на Европа е, че няма единна политика, че играе ролята на вагони, закачени след влекача – САЩ.
Европа страда от това, което става в Средния Изток, а не САЩ.
В САЩ няма бежанци, там отидоха 300 души, подбрани, учени хора. А в Европа не се знае какви хора идват.
Очаквате ли да се отприщи нова мигрантска вълна?
Не, не. Те ни плашат с тези вълни. Хубаво е, че ме питате. В Сирия има политика, която започва да дава резултат. Сирийската армия притиска места, където има терористи. Дава се амнистия от президента, тоест ако предадат оръжието си, могат да се приберат вкъщи и да живеят нормален живот, независимо какво са направили. Но това става само при граждански иск. Ако се знае, че един човек е заклал сина на някого и направи граждански иск, президентът не може да го оправдае, но за него отпада обвинението, че той е терорист. Тези, които не искат да се предадат, ги пращат в Идлиб. Но в момента имаме над 1 млн. души, които се прибират по домовете.
Така че не е вярно, че ще дойде някаква вълна. Напротив. С победите на сирийската армия, хората започват да се връщат в освободените територии. Алепо беше освободен, а той е най-големият град в Сирия. Засега има затруднения в инфраструктурата, но държавата полага всякакви усилия. Сега в град Хомс няма нито един терорист, а той е точно в сърцето на Сирия.
В Сирия нещата се подобряват, имаме много силно присъствие на терористи в град Идлиб, който е на турската граница, в Ракка, където е столицата на ИДИЛ, и в Дейр ез-Зор. Те са вече крайни градове, те не са в сърцето на Сирия. В Южна Сирия – град Дараа, тези терористи са защитени от Йордания и от Израел. На границата на Израел ИДИЛ не е направила нито една провокация. Не че искам да има, не призовавам да има, но това не буди ли съмнение? Терористите започват да говорят: „Неверници, ще избиваме евреите, християните”, а те са на границата и няма една провокация. Това изглежда е организирана пропаганда. Те ги толерират, помагат, даже ги лекуват в Израел и после ги връщат. Нетаняху ходи при тях, а после му благодарят, че той им помага. Сега ще кажат, че те са умерени.
Умерена опозиция в Сирия няма. Прочетете всички доклади на службите на САЩ, на Англия. Дори Обама казва, че тази умерена опозиция е мит. Всички са радикални групировки, говорим и сега за тези, които носят оръжие. Не говоря за хора, които излизат и критикуват правителството. Но тези, които носят оръжие, не носят оръжие, защото са умерени, а защото дълбоко в себе си те са радикални, уахабисти. В един момент някой от тях може да се събуди, да си каже: „Какво правя?”
Бяхме цяла делегация в Сирия и един имам в джамия в Дамаск искаше да ни покаже, че наистина има хора, които се отказват от тази идеология. Това е добре, ние не искаме да избиваме хората. Ние искаме да ги върнем, да ги вразумим. Искаме този, който е тръгнал по лошия път, да се върне, но не само на думи, а трябва да е убеден. Така лично се срещнах с един от духовните водачи на Ал Кайда, на Джабхад ан Нусра. Той беше сред група момчета, които се връщаха към родината, бяха се предали на властите и бяха помилвани. Седнах с този човек и той ми разказа нещо много интересно.
През 2003 г., когато САЩ нахлуха в Ирак, целият арабски свят – и тези, които обичаха Саддам Хюсеин, и тези, които го мразеха, бяха против нашествието. Говорим за народите, не за правителствата. Откъде накъде САЩ ще идват да окупират една арабска държава? Мъжът е от град Aл Маядин, до границата с Ирак: „Ние бяхме младежи, седяхме си, когато мина един човек – явно от онези, които са отивали да се бият с американците в Ирак, и ни за пътя до Ирак. Ние видяхме, че е изтощен, поканихме го вкъщи. След три дни обаче с него тръгнахме 10 души. Не ги подценявайте тези хора. Ако седне да говори с теб, може да ти промие мозъка”. Но моят събеседник допълни: „Ние тръгнахме, но не за да станем част от Ал Кайда, а за да се борим срещу американската агресия”. Каза, че брат му е загинал там, докато се сражавали с американците. „Ние не отидохме, за да избиваме шиитите, не отидохме да избиваме йезидите, християните. Отидохме да се бием срещу нашествието на САЩ и на коалицията.”
Обаче много бързо са ги радикализирали. Тук виждаме умната игра на САЩ. Започнаха да им пращат мисионери от Саудитска Арабия и вместо да отидат да се бият като герои – като Васил Левски и Христо Ботев, те започнаха да стават като Осама бин Ладен. Затова светът вече казва, че те са терористи, а не са съпротива. Това беше умен ход от страна на САЩ. Човекът призна, че е една от тези жертви.
Когато станаха събитията в Сирия, той се е върнал в Сирия при Джабхат ан Нусра и казал, че е от Ал Kайда. Питам го: „Значи Джабхат ан Нусра е Ал Кайда? Той отвърна: „Разбира се, всички знаят това. Великият ми водач беше Осама бин Ладен, но аз разбрах, че ние сме играчка, че ни използват, за да разбиваме нашите държави, за да избиваме собствения си народ. Затова поисках да се предам на властите и да получа амнистия”. Това е добре. Тези, които бяха в Гуантанамо, също ги връщаха. Те живеят на други места в света.
Всички трябва да работим за прекъсването на разпространението на идеологията, а не да се бием. С тези хора не можеш да се биеш. Те са решени да умрат. Ето, отива във Франция и се самоубива между хората. Ти как ще се бориш с него? Грешката на Европа е в това, че не гледа собствения си интерес, а винаги се води по политиката на САЩ. Но Европа много страда и ще продължи да страда, ако не предприеме други мерки.
Има ли начин да бъде прекъснат процеса на радикализация, на разпространението на тази идеология?
Можем да се борим, когато прекъснем връзката на радикалните имами в Европа, когато осъществяваме контрол върху интернет – не върху свободата на словото, а върху статиите с радикално съдържание, върху изказванията на проповедници. Казвал съм го и преди – как може сирийските телевизии да са забранени в Европа, а шарлатанските, саудитските телевизии, които изповядват само омраза, свободно да се гледат в Европа. Сега е моментът да мислим разумно. Европа е наш дом и всички сме заинтересовани тук да няма тероризъм, да няма омраза. Ние винаги сме живели – християни и мюсюлмани, в Сирия, в Ливан, в Египет...
Виждате какво направиха ИДИЛ в Египет онзи ден. Това го правят почти ежедневно в Сирия и в Ирак, но в Сирия са муджахидини, не са терористи. Не се споменава за тях. Но в Египет, във Франция, в Белгия, в Швеция са терористи.
Как си обяснявате този двоен стандарт при третирането на един и същ проблем?
Искат да свалят правителството в Сирия по всякакъв начин. „Целта оправдава средствата”. Така направиха и със Съветския съюз. Кой създаде този Франкенщайн, когото наричат Ал Кайда? САЩ го създадоха! Преди 40 години нямаше терорист, който да е ислямист. Тази идеология е вкарвана нарочно и оттам се появи теорията за сблъсъка на цивилизациите на Самюъл Хънтингтън. Сблъсък, който трябва да бъде подклаждан, за да се случи. В ислямския свят има 1,6 млрд. души, но не всички мюсюлмани са терористи, а около 1 млн. души. Парадоксалното е, че тези, които се борят с тероризма са основно мюсюлмани. Те са от алжирската армия, сирийската, египетската, тунизийската, иракската армия. Но именно тези държави и населението, което мюсюлманско, страдат най-много от тероризма.
Как гледате на позицията на България, която подкрепи американските удари в Сирия? Тази реакция на служебното правителство изглежда като наследена от предишното Министерство на външните работи, което с нищо не показваше, че България е суверенна държава.
Срамувам се от такава позиция, както се срамувам от позицията през 2003 г. Тогава половин Европа, в това число и България, беше „за” агресията в Ирак. Сега не всички държави в Европа подкрепиха ударите, но ние го направихме. Ние нямаме самостоятелна политика. Има толкова дълбоки, хилядолетни връзки между сирийския и българския народ. Не трябва да ги разваляме. Това не е достойна политика.
Да, съгласен съм, че трябва да се съобразяваме с Европа. Но когато европейските страни грешат, трябва ли да се съобразяваме с тях? Защо Чехия не се съобразява? Защо не затвори посолството си в Дамаск? Защо Чехия позволи на сирийците да гласуват за президент, а България забрани.
Защо Белгия през 2003 г. използва правото си на вето, а България прати войници в Ирак? Ние, като народ в България, сме абсолютно наясно какво става, но винаги идват да ни управляват хора, които нямат воля. Външната политика винаги куца.
Защо продаваш оръжия на терористите? Ще кажат: „Ние не знаем”. Не, знаете! Знаете, че Саудитска Арабия и Катар вземат тези оръжия и ги дават на Ан Нусра и на ИДИЛ. Защо не продавате оръжия на правителството на Сирия, ако искате тези заводи за оръжия да работят? Да, съгласен съм, трябва да работят. Аз съм против продажбата на оръжия, когато и Русия не продава, и САЩ не продава, и Великобритания не продава, и Южна Африка не продава, и Израел. Съгласен съм, за да има мир в света. Но след като те продават, нямам нищо против този отрасъл, но няма да продавам на терористите. Даваш оръжие на терористите, а когато хората бягат, ти се оплакваш, че имаш бежанци. Каква е тази логика?
Френският външен министър подкрепя Ан Нусра в Сирия, но когато един терорист отиде във Франция, се вдигна цялата френска армия. Отива да воюва срещу терористите в Мали, а същите терористи в Сирия са негови съюзници. Каква е тази глупава политика на Европа? В България е същото. България не трябва да следва нито Русия, нито Китай, нито САЩ, нито Великобритания, а собствените си интереси. Собствените ѝ интереси не са в това да подкрепя САЩ на всяка цена.
Сега ще има възстановяване на Сирия. Добре, лично аз вярвам в победата на правителството в Сирия. Ако правителството в Сирия бъде победено, кой ще възстанови страната? Само един проект е по-добре, отколкото всички оръжия, които са пратени на терористите. Ние говорим за интерес.
Името на България беше дискредитирано.
Много държави пращат оръжие на терористите, но в света се чува само името България.
Опитвам се да говоря за българския дух, за българската цивилизация, а все ме питат: „А кой праща оръжия на терористите?” Това се вижда.
България можеше да не излиза с декларация. Имаме достоен президент. Той нищо не каза, защото вижда, че това, което САЩ направиха, е глупаво. Били сме съюзници. Какви съюзници сме? Ние сме съучастници. В България има села, в които няма асфалт, няма и пътеки, няма мостове, няма училища, а ти пращаш войници в Ирак и плащаш милиарди левове. Тази политика не е правилна.
Разбирам, че България е в деликатно положение, но много пъти можеше да не заеме позиция. Никой няма да упрекне България за това. Не всяка държава в Европа излезе с позиция. Франция не е България, Франция е колониалист, Франция е окупирала половината свят навремето. България не е такава държава. Тя винаги е уважавала другите и е имала добри отношения с тях.
Слушам какво говорят много анализатори. Не говорим за тези, които работят за Сорос, а за истинските български граждани, истински патриоти, които обичат България. Те не са доволни от тази декларация. Хубаво, не искаш да тръгнеш срещу САЩ, не казвам, че трябва, но поне не тръгвай срещу своята съвест. Защо България се поставя в такова положение? Сега аз, моите приятели, представителите на Посолството на Сирия трябва да оправдаваме България пред сирийския народ. Господата в Американското посолство трябва да уважават суверенитета на България и да не се намесват в съставянето на всяка декларация.
Оттук нататък ще има ли Турция роля в разрешаването на конфликта в Сирия? Вие казахте, че тя се е изложила много пред Русия, която е съюзник на Асад.
Русия се вбеси, когато терористите тръгнаха да нападат Хама и Дамаск, имайки предвид, че имаше гаранция от страна на Турция, на Русия, Иран и САЩ. Мисля, че вече няма да преразгледат отношенията с Турция на това ниво. В момента за Ердоган е най-важно да стане единствен лидер. Следващата стъпка е да стане единствен Хитлер. И той ще тръгне, защото вече ще има много голяма увереност. Той казва, че отношенията на някои европейски държави спрямо Турция може да се възприеме като война на кръста срещу полумесеца. Това е опасно изказване, а те продължават да му се усмихват. В Европа има 60 млн. мюсюлмани. Ако той повлияе дори само на 1% от тях, това ще бъде пагубно за Европа. Това са 600 000 души. Не трябва тези неща да се оставят така.
Някои анализатори твърдят, че тези остри изказвания ще продължат само до референдума, а после Ердоган ще смекчи тона. Вие как мислите?
Не, не бива. Това не е разумна политика. Той наистина прилича на Хитлер. И е много самоуверен. Ако и Тръмп тръгне да действа на своя воля и двамата се срещнат, може да стане нещо жестоко. Но аз ви уверявам, че Западът ще бъде губещ в такъв сблъсък. Изтокът е по-висш в духовно отношение, а и Китай и Индия са около 2 600 млрд. души. Не трябва да се стигне дотам. Трябва разумът да надделее при тези, които определят световната политика.