С встъпването в длъжност на новото правителство на социалистите в Испания, новоизбраният премиер Педро Санчес е изправен пред най-малко две тежки задачи: да се справи с последствията от строгите ограничения, налагани от Европейския съюз в продължение на години и да разреши каталунската криза, която бе допълнително изострена от бурната реакция на Мадрид спрямо референдума за независимост от миналата есен. За съжаление, досегашният опит на неговата партия и по двата въпроса не дава особени надежди.

Санчес, лидерът на Испанската социалистическа работническа партия, се съюзи с каталунски и баски партии, както и с лявата „Подемос”, за да отстрани дългогодишния премиер Мариано Рахой от дясната Народна партия. Но дали фотогеничният бивш преподавател по икономика става за тази работа, както и дали партията му ще отхвърли икономическата програма на мощната „тройка” на ЕС – Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия? Отговорите на тези въпроси ни най-малко не са ясни, а в много отношения конфликтите и вълненията в испанската политика напомнят за класическото изследване на Джералд Бренан за Гражданската война – „Испанският лабиринт”.

Прекаленият центризъм е обезпокоителен

Въпреки че Рахой бе свален от власт заради разкриването на огромна корупционна схема, която облагодетелства множество високопоставени членове на Народната партия, на изборите през 2015 г. неговата партия вече бе отслабена, а той бе принуден да разчита на основаната в Каталуня партия „Граждани” (Ciudadanos), за да остане на власт. Накратко, въпрос на време бе той да падне от власт.

Санчес обеща на испанците да обърне внимание на „социалните им потребности, които не търпят отлагане”, въпреки че не даде ясно да се разбере какво означава това. Така или иначе, Испания страда. Въпреки слабия ръст на икономиката през 2013 г., безработицата продължава да е 16,1%, а младежката безработица – 35%. Рахой обра лаврите заради скока на икономиката, след сериозния финансов срив през 2008 г., но няма съществени доказателства, че съкращенията на бюджета и строгите икономии са били причина това да се случи. Двата основни двигателя на този икономически растеж бяха евтиният петрол и нестабилната валута.

Увеличението на броя на работните места не е трайно, създава се временна заетост, с по-ниско заплащане и по-малко социални придобивки. Това обаче не важи само за Испания. Близо 2,1 милиона от общо 5,2 милиона работни места, които са били създадени в Европейския съюз в периода между 2013 г. и 2016 г., са за временна заетост, „мини” работни места, което влияе зле особено на младите хора. Много от тях продължават да живеят с родителите си, а 400 000 младежи са емигрирали в други европейски страни.

Състоянието на образованието, здравеопазването и инфраструктурата се е влошило в резултат на бюджетните съкращения, а Санчес ще трябва да обърне внимание на тези проблеми. По отношение на икономиката в миналото неговата партия имаше по-скоро центристко, отколкото социал-демократично поведение и по принцип е съгласна с неолибералната мантра за данъчни облекчения, дерегулация и приватизация. Именно премиерът, издигнат от Испанската социалистическа работническа партия, Хосе Сапатеро оряза повече от 17 милиарда долара от бюджета през 2010 г., замрази пенсиите, намали средствата за отглеждане на деца и грижи за възрастни хора, и прие закон, който улеснява уволнението на служители.

Именно гневът срещу социалистите заради нарастващата безработица доведе на власт Рахой и Народната партия през 2011 г. Испанската социалистическа работническа партия така и не се възстанови от този погром, при който одобрението за нея падна от 44% до 24,9%. Тя има едва 84 депутати в парламента, само с 14 повече от „Подемос”.

Когато лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас даде предложение за съставяне на ляво правителство, Санчес отхвърли тази идея и вместо това назначи кабинет, съставен изцяло от лица от Испанската социалистическа работническа партия. За да остане на власт обаче, той ще трябва да разчита на подкрепа отляво, за която няма гаранции, че ще я получи, освен ако социалистите не отстъпят от своя центризъм и не започнат да премахват мерките за строги икономии.

Миналото на Санчес е белязано и от лявата, и от центристката политика. Миналата година дясното крило на Испанската социалистическа работническа партия го отстрани от ръководството на партия, тъй като той обмисляше създаването на единен ляв фронт. Редовите членове на партията, ядосани на дясното крило, позволиха на Рахой да състави правителство на малцинството и да се върне на власт. До този момент Санчес отказваше да обмисли варианта за консолидация на левите партии, който се оказа успешен в Португалия.

Установяване на баланс в региона

Новото правителство ще има нужда и от подкрепата на двете каталунски партии, макар това да е доста трудна задача. Наскоро каталунците избраха регионално правителство, което подкрепя независимостта, въпреки че премиера Ким Тора призова за „преговори”.

Каталунската криза избухна, когато Рахой оспори споразумението от 2006 г. между испанското правителство и каталунското регионално правителство, което дава на местните власти по-голям контрол върху финансите на автономната област и признава съществуването на уникална каталунска култура. По искане на Народната партия, Конституционният съд отмени споразумението и превърна спора от политически в правен.

По това време въпросът за независимостта в Каталуния бе маргинален, но отказът на Рахой дори да го дискутира го превърна във водещ. „Стремежът към независимост, който до 2010 г. категорично беше подкрепян от малко хора в Каталуния, е станал значително по-голям”, твърди Томас Харингтън, професор по испански изследвания в „Тринити Колидж”, Кънектикът.

Каталунците започнаха да настояват за референдум за независимост – близо 80% одобряваха провеждането на такъв, въпреки че първоначално се считаше, че резултатите от него са необвързващи. Въпреки че „Подемос” не подкрепиха идеята за независимост, партията подкрепи демократичното право на каталунците да дадат гласа си по този въпрос. Испанската социалистическа работническа партия обаче беше също толкова непоклатима, колкото и Рахой и Народната партия. Социалистите не просто не подкрепиха правото на каталунците да гласуват, а подкрепиха репресиите на Рахой в провинцията (въпреки че в крайна сметка разкритикуваха насилието върху гражданите, които се опитаха да гласуват по време на референдума от миналия октомври).  

Близо 2,3 милиона каталунци от 5,3 милиона регистрирани гласоподаватели отидоха до урните, като дадоха своята огромна подкрепа за независимостта, въпреки факта, че Рахой изпрати около 10 000 служители на полицията и въоръжените сили в провинцията, които конфискуваха бюлетини, нанесоха побой над гласоподаватели и раниха повече от 850 души. Започнаха съдебни процедури срещу над 700 кметове и служители на изборни длъжности, а някои представители на каталунското ръководство бяха вкарани в затвора или избягаха зад граница. Макар Санчес да заяви, че репресиите са „тъжен ден за нашата демокрация”, той има да дава доста обяснения на каталунското правителство.

За разлика от Рахой, Санчес казва, че иска диалог с каталунците, но смята да се придържа към испанската конституция, която не допуска отцепване.

Каталунското общество е разделено. Жителите на големите градове са склонни да се противопоставят на независимостта, както и представителите на много профсъюзи. Лявото е разделено по въпроса, но много млади хора подкрепят независимостта. Както отбелязва Тобиас Бък от „Файненшъл таймс”, „младите хора, получили образованието си в Каталуния, които нямат такава връзка с останалата част на Испания, каквато имат родителите им, са сред най-ентусиазираните поддръжници на независимостта”.

Освен това е ясно, че жестокото поведение на Рахой промени нагласите на немалко хора, въпреки че допитванията показват, че независимостта все още не се подкрепя от мнозинството от гражданите. Но в известен смисъл, това е без значение. Когато почти половината от населението иска нещо, то трябва да бъде взето под внимание, а ако Бък е прав по отношение на младите, Мадрид няма много време.

Да седиш върху щикове

Има и други сериозни конституционни въпроси, които трябва да се вземат предвид. Селските райони са силно облагодетелствани спрямо градовете. В Мадрид са необходими 125 000 гласоподаватели за избора на един депутат, докато в някои провинции за тази цел за необходими едва 38 000 души. Трябва да се обърне внимание и на драконовските мерки на Рахой срещу свободното слово.

Не е ясно доколко стабилно ще бъде правителството на Санчес. Той трябва да запази баските и каталунците на своя страна, както и да направи достатъчно за икономиката, за да запази подкрепата на „Подемос”.

Народната партия е лошо ранена, а дясната партия „Граждани” – единствената, която гласува против на вота на недоверие, довело до свалянето на Рахой – ще трябва да запълни този вакуум. Партия „Граждани” нарича себе си „центристка”, но нейната икономическа политика е същата, като тази на Народната партия и неистово се противопоставя на сепаратизма. Тя се представи слабо на последните избори и на регионалните избори в Галисия и в Баската автономна област. Представи се добре на неотдавнашните каталунски избори, но това се дължи на факта, че Народната партия се провали и гласоподавателите се преориентираха към нея.

Санчес трябва да признае, че каталунският въпрос е политически, а не правен, както и че използването на сила не е опция. Както Шарл Морис дьо Талейран, външният министър на Наполеон Бонапарт, някога отбеляза: „Можете да правите каквото пожелаете с щиковете, освен да седнете върху тях”, обобщавайки баналната истина, че репресиите не работят в дългосрочен план.

 Автор: Кон Халинан

Източник: Eurasia Review

Превод: Десислава Пътева