След месеци на спекулации, надпреварата кой ще бъде следващият генерален секретар на ООН достигна точката, в която бива изпитвана подкрепата за официалните претенденти. Вече минаха двата кръга от гласуването на Съвета за сигурност, в които страните са поканени да „подкрепят” или да „отхвърлят” кандидатурата на всеки кандидат. Другият кръг е насрочен за следващата седмица.

Може би е изненадващо, че докато ООН е притисната да определи първата жена генерален секретар и да припознае принципите на регионалната ротация като даде приоритет на кандидатите от Източна Европа, очевидно водачът не е нито жена, нито от Източна Европа. Той е Антонио Гутиерес, бившият министър-председател на Португалия, който миналата година приключи своя втори мандат като върховен комисар на ООН за бежанците .

В първия кръг на гласуването, провел се на 21 юли, 12 от 15-те члена на Съвета за сигурност дадоха подкрепата си за кандидатурата на Гутиерес с нито един глас против. Във втория кръг на гласуването, проведен две седмици по-късно, 11 от членовете запазиха подкрепата си, докато двама от регистрираните са гласували против кандидатурата на Гутиерес. В повечето избори, тези фигури биха били достатъчни, за да направят Гутиерес неудържим като фаворит, особено откакто подкрепата към най-близкия му опонент спадна силно във втория кръг. Но това не са нормални избори и има достатъчно причини да смятаме, че постът би могъл да отиде и при някой друг.

Кръговете с гласуванията са механизъм за отсяване, изработен, за да прецежда по-слабите кандидати – затова не бива да бъде бъркан със самия избор. Специално внимание трябва да се обърне на 5-те постоянни членове на Съвета за сигурност. Взаимодействието между техните конкурентни предпочитания всъщност ще определи изхода.

Китай играе дискретна роля, след като вече използва дипломатическите си възможности, при предния избор, когато бе избран генерален секретар от Азия. Малко е вероятно Франция и Великобритания да наложат вето на някой кандидат, подкрепен от другите. Остават Русия и САЩ – две държави, които преследват коренно различни виждания за световен ред, и са затворени в горчиво съперничество за Сирия и Украйна. Също както по време на Студената война, да се намери някой, който може да се издигне над атмосферата на взаимно подозрение между Вашингтон и Москва, е най-голямото предизвикателство за ООН.

Русия се придържа към позицията си, че постът трябва да бъде зает от човек от Източна Европа – единственият регион, откъдето никой не е заемал тази длъжност. Предпочитаният от Русия кандидат е Вук Йеремич, бившият сръбски външен министър, който е бил и президент на Генералната асамблея на ООН между 2012 г. и 2013 г. Той е на второ място в най-последното гласуване – 8 страни подкрепят кандидатурата му, а 4 не я подкрепят. Основната пречка за него е съпротивата на САЩ. Йеремич продължава да е против независимостта на Косово и е негативно настроен към НАТО . По време на мандата му в Генералната асамблея, САЩ осъдиха събитие за „постконфликтно” сдобряване, организирано от него, наричайки го „небалансирано и провокативно”, защото бил дал думата на президента на Сърбия, но отказал да я даде на семействата на убитите в Сребреница. Смята се, че САЩ са използвали своя глас, за да попречи на Йеремич и в двете гласувания досега.

Фаворитът на САЩ е Сузана Малкора, сегашната външна министърка на Аржентина и бивша началничка на щаба на Бан Ки-мун. Тя застана на трето място в най-последното гласуване с 8 гласа „за” и 6 „против”. Подкрепата на САЩ отчасти е персонална, защото Малкора се ползва с уважение в администрацията на Обама, въпреки критиките към изявите й като старши администратор в ООН. Това отразява също така и силните предпочитания на Вашингтон за първи път постът да бъде поет от жена. Имайки предвид, че президентските избори в САЩ идват скоро след избора на генерален секретар на ООН, сегашната администрация на Белия дом координира позицията си с Хилъри Клинтън. Ако предварителните проучвания са верни, президентът Клинтън ще бъде тази, която ще трябва да работи с избрания генерален секретар на ООН, а е известно убеждението й, че това трябва да бъде жена.

Това поставя всеки един от тримата водещи претенденти в сложна позиция. Трудно е да си представим, че кандидатурата на Вук Йеремич може да избегне американското вето, а Сузана Малкора да успее, при положение, че Русия няма да се откаже от настояването си за генерален секретар източноевропеец. Гутиерес е изправен пред най-голямата трудност от всички. Той се нуждае от една Москва, която е загърбила Източна Европа и от един Вашингтон, отказал се от желанието си постът да бъде зает от жена.

Освен, ако не се случи нещо извънредно, Съветът за сигурност може да се наложи да намери и компромисен кандидат. Най-очевидното решение би било да се обединят зад една жена от Източна Европа, а такива останаха само две, след оттеглянето на Весна Пусич. Остават Наталия Герман, министър на външните работи на Молдова, и Ирина Бокова, настоящият генерален директор на ЮНЕСКО. Със само три гласа „за” и 10 „против” в последното гласуване, подкрепата за Герман изглежда прекалено малка. Бокова изглежда ситуирана много по-добре, със 7 гласа в нейна подкрепа и 7 „против”. Получила образованието си както в САЩ, така и в Русия, за Бокова се знае, че има личната подкрепа на вътрешните кръгове около Хилъри Клинтън и също така конструктивни отношения с руския външен министър Сергей Лавров.

Много неща в начина, по който ООН избира своя генерален секретар, са се променили. Процесът е по-отворен и конкурентен от всякога. И все пак си остава вярно това, че най-силният кандидат е този, който поражда най-малко противопоставяне в рамките на постоянните членове на Съвета по сигурността на ООН, а не този, който има най-голямата подкрепа сред членовете на ООН като цяло . Това може и да накърни разбирането ни как би трябвало да се правят избори, но е фундаментът, върху който е основана ООН. По-добре да обединиш най-силните нации като им дадеш правото на вето, отколкото да поемеш риска ООН да последва съдбата на ОН (Обществото на народите). Колкото и заплетен и контра-интуитивен да изглежда понякога, процесът на избиране на генерален секретар има за цел да излъчи лидер, с когото могат да работят всички страни. Това е колкото негова сила, толкова и негова слабост.

Автор: Дейвид Кларк/ blogs.ft.com