Както съобщава пакистанската преса, един от най-ярките моменти от участието на пакистанския премиер Наваз Шариф на форума „Един пояс, един път”, проведен в Пекин от 14 до 15 май, е подписването на Меморандум за взаимно разбирателство между двете страни. Договорът ще открие възможността за масови китайски инвестиции, около 50 милиарда долара, за разработването на каскадата на река Инд в Пакистан в района на Гилгит-Балтистан (част от Кашмир). Тези средства постъпват заедно с още 46 милиарда долара, инвестирани от Китай в Китайско-пакистанския икономически коридор.

В региона, известен като северната част на басейна на река Инд, простиращ се от Скарду в Гилгит-Балтистан през Хайбер Пахтунхва (северозападната провинция на Пакистан) до Тарбела, могат да се произвеждат колосалните 40 000 МВт електроенергия. Зашеметяващото развитие на събитията доведе до това, че Пакистан стана основният получател на китайски инвестиции за развитие на инфраструктурата. Геополитическото значение на този факт е очевидно.

През последните месеци Пекин полагаше усилия да убеди Индия в това, че притесненията й за собствения суверенитет във връзка с Китайско-пакистанския икономически коридор, са неоснователни. Видимо обаче Пекин се отказа от подобни усилия и реши просто да игнорира протестите на Делхи, като започне сериозния проект, наречен Китайско-пакистански икономически коридор в Гилгит-Балтистан. Тази твърда политико-дипломатическа крачка на Китай навежда правителството на Моди на следните мисли: „Като не искате, ако щете.”

Сега правителството на индийския премиер Моди има възможност без да се съобразява с нищо да продължи по пътя на конфронтацията и съперничеството с Китай. Или обратно: да прозре очевидното и стоически и скромно да се приспособи към свършения факт. Това приспособяване няма да е лесно, защото „основният електорат” на Индийската народна партия (Бхаратия джаната) ще вдигне бунт, а Съюзът на доброволните слуги на родината (Раштрия сваямсевак сангх) с удоволствие ще оповестят грешките на правителството. Китай обаче видимо счита, че именно индийският Национално-демократичен алианс ще почувства бързо напрежението от регионалната и глобалната изолация. Особено сега, когато всички съседи на Индия, включително Непал, са се присъединили към „Един пояс, един път” и се помиряват.

Освен това, президентът Тръмп назначи Мат Потинджър за специален помощник и директор на Азиатската програма в Съвета за национална сигурност, който съгласно задълженията си трябва да представлява президента на форума. Това би трябвало да е шок за индийския външнополитически елит. В момента президентът Тръм провежда разумна политика на отслабване на напрежението в американо-китайските отношения, което превръща в пълна безсмислица китайското направление в политиката на правителството на Моди. Индийското правителство не смееше да отстъпи и крачка от сведената стратегия на администрацията на Обама в Азия. САЩ и Китай обявиха заедно първата поредица от политически решения по търговски въпроси, предвиждащи началните действия от 100-дневния план за икономическо сътрудничество между САЩ и Китай. Въпросният план беше съгласуван между Тръмп и Си Дзинпин на срещата им през април във Флорида. 

Белият дом е възхитен от това, че отношенията, които Тръмп гради с президента Си Дзинпин и други китайски лидери, „явно носят дивиденти”. Засилването на икономическото сътрудничество между двете страни ще обхване и такива сфери като търговията със селскостопански стоки, финансовите услуги и енергетиката. Наред с другите неща, Китай ще внася от САЩ и свинско, и втечнен газ. При все, че китайците бяха принудени да приемат, че към китайските банки ще бъдат приложени такива разумни банкови надзорни и нормативни стандарти, каквито се прилагат в САЩ към всички останали чуждестранни банкови учреждения.

Министерството на търговията на САЩ обяви, че Вашингтон признава „важността” на китайската инициатива „Един пояс, един път”, затова ще изпрати на форума в Пекин своя делегация. Администрацията на Тръмп сериозно има предвид, че инициативата „Един пояс, един път” се формира като нов вектор на глобализацията. И че САЩ ще загубят, ако останат извън новия канал на доставките. Скоро зам.-председателят на Комитета за национално развитие и реформи на Китай Нин Цзиджъ каза: „Прогнозите сочат, че китайските задгранични инвестиции в следващите пет години ще бъдат в рамките межу 600 и 800 милиарда долара. Голяма част от тях ще отидат на пазари, свързани с инициативата „Един пояс, един път”. Това е съпоставимо с 60-те милиарда долара, които Китай току-що вложи в проекти от „Един пояс, един път”.

Като цяло политиката на Индия в лицето на правителството на Моди се оказа изключително недалновидна и основана на тщеславие и предразсъдъци, привнесени от друга епоха, които днес са безпросветно разрушителни. Напълно резонно можем да преположим, че форумът в Пекин „Един пояс, един път” е най-важното събития в международната политика през последните месеци. Но Моди реши да го бойкотира. Печално е, че Индия използва пропагандна фразеология в качеството й на аргументи. Очевидната истина е, че насред разгръщащите се сценарии около Джама и Кашмир Индия би трябвало да е доволна от решаването на проблемите в Кашмир. Не се променят териториалните граници и по някакъв начин се узаконява линията на контрол като международна граница.

Индира Ганди признаваше този неоспорим факт. Раджив Ганди го разбираше. Премиерът Нарасимха Рао също го разбираше. Премиерът Ваджпаи вероятно също е проумявал това. А ето че Моди, кой знае защо, не го разбира. Правителството на Моди си въобразява, че целият Голям Кашмир, простиращ се до Ваханския коридор, принадлежи на Индия. Външна политика, основана на такива глупости, не отговаря на интересите на Индия. Правителството на Моди предоставя пари на Виетнам за покупка на патрулни катери за противопоставяне на Китай, но заедно с това виетнамският президент Чан Дай Куанг присъства на мероприятията в Пекин, свързани с „Един пояс, един път” и е приет помпозно от Си Дзинпин. Светът гледа на нашите индийски лидери като на лекомислени персонажи с провинциално мислене. Тъй като инициативата „Един пояс, един път” би могла да стане силен импулс за индийската програма за развитие.

Автор: М. К. Бхадракумар

Превод: A-specto