Сакскобургготски би ни представил най-добре в международен план

Интервю на Десислава Пътева с проф. Огнян Герджиков за a-specto.bg. Бившият председател на Народното събрание и изтъкнат български юрист е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва юридическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а по-късно специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт „Макс Планк”. Професор е по търговско право в СУ „Св. Климент Охридски”, а заедно с това е автор на монографии и десетки статии в тази област. Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. Носител е на орден „Стара планина“.
Фотография: Антоанета Киселинчева

Проф. Герджиков, как ще коментирате видимия разнобой в българската външна политика по отношение на общата флотилия с Румъния и Турция в Черноморския регион?

Разнобоят не е толкова ясно изразен, както на някои може би им се иска да бъде. Известно е, че президентът Плевнелиев не крие своите твърди убеждения по посока на евроатлантизма, отчитайки обстоятелството, че ние сме член на ЕС и НАТО. Премиерът Бойко Борисов е човек с прагматично мислене и има усещането, че България трябва да спазва, доколкото това е възможно, по-неутрална позиция, тъй като няма нужда изкуствено да си създава врагове. В крайна сметка техните позиции се сближиха почти изцяло и аз смятам, че това е добре. В такива случаи много пъти припомням една мисъл на цар Борис III, който беше казал: „Винаги с Германия, никога против Русия”. Това е и моето кредо. Смятам, че ние точно така трябва да постъпваме – винаги да бъдем с Европейския съюз, обаче никога против Русия.

Видно е, че премиерът Бойко Борисов се стреми да играе балансираща роля, но като че ли президентът Плевнелиев има по-остро отношение спрямо Русия и настоява за засилване на присъствието на НАТО…

Да, има нещо подобно. От тази гледна точка, той е последователен в политиката си. Не прави нещо различно от това, което е правил в самото начало. В този смисъл не мисля, че могат да се отправят упреци към него, защото е последователен във вижданията си. Не трябва да се преекспонира това известно противопоставяне в един начален момент, след като в един следващ момент и двамата – и президентът, и министър-председателят, стигнаха до едно общо разбиране за този въпрос.

Съществува ли сериозна заплаха от страна на Русия към България?

Сериозна заплаха от Русия към България няма. Единствено ние можем да си създадем такава. Но смятам, че няма да я докараме дотам и не бива да я докарваме в никакъв случай, защото Русия е една велика сила. Дали ни харесва, или не ни харесва, е втори въпрос. Ние сме свързани традиционно с Русия от векове, това не трябва да се забравя. Ние сме почитатели на руската култура, между народите ни има тесни връзки.

Дали одобрявам политиката на Путин, или не – това е съвсем друго нещо. Така че ние не можем да си позволяваме конфронтации с такава велика сила, с която сме били много тясно свързани през вековете. И икономически продължаваме да сме много сериозно свързани, а трябва да гледаме интересите си. Както англичаните обичат да казват, цитирайки Чърчил: „Няма вечни приятели, има вечни интереси”. По същия начин ние имаме свои национални интереси и трябва да си ги отстояваме. Не трябва да се противопоставяме ненужно на който и да е от сериозните политически играчи в света.

Доколко е реалистична идеята на Бойко Борисов за демилитаризиране на Черноморския регион?

Харесвам тази идея. Поначало си падам пацифист, въпреки че съм ходил в казармата. Действително, ние трябва да се стремим към подобна политика.

Задават се президентски избори. Все още обаче нито една от водещите партии не е назовала категорично своя кандидат за поста? На какво се дължи това?

Това беше артикулирано в публичното пространство от Цветан Цветанов. И аз съм абсолютно съгласен с него. Колкото по-рано бъде представена кандидатура от водещите политически партии, толкова по-отрано ще започнат нападките, ваденето на кирливи ризи и опитите за злепоставяне. Така че е нормално да се стремят да го ограничат времево, ако не по друг начин. Защото няма фигура, която да не може да бъде опетнена. Ние сме много силни в това. Нямаме нито един признат авторитет, срещу когото да няма оплюване. Няма такъв. Ако ми посочите един, ще ви предложа за Нобелова награда.

Смятате ли, че самият премиер Бойко Борисов би могъл да стане държавен глава? Например Георги Първанов го разобличи, че се държи като кандидат-президент.

Има такава вероятност, но смятам, че не би постъпил изключително мъдро, ако го направи. Защото той е много по-силен и ефективен в сегашната си позиция в изпълнителната власт. В България, за разлика от президентските и полупрезидентските републики каквито са САЩ, Франция, Русия и т.н., президентът няма толкова правомощия. Следователно, основната негова тежест е представителната функция. Правомощията, които има, не са толкова силни, както на един министър-председател, въпреки че по силата на държавния протокол президентът е на първо място, а министър-председателят е на трето.

От тази гледна точка, той ще загуби малко от това, в което е силен, а именно изпълнителната власт. Струва ми се, че и ГЕРБ би позагубила малко, ако той стане държавен глава. По Конституция президентът би трябвало да се абстрахира от делата на ГЕРБ, а Борисов е основен стълб на партията и до него е Цветанов. Така че това не би бил достатъчно мъдър ход. Така мисля аз, какво мисли той обаче – не знам.

Мислите ли, че е възможно на президентските избори да се кандидатира и Симеон Сакскобургготски, би ли се изкушил от такава възможност? От ГЕРБ биха ли подкрепили такава кандидатура?

Ако българската политическа класа е достатъчно зряла и действително мисли за интересите на България, тя би трябвало да се обедини именно около кандидатурата на Сакскобургготски. Няма друга фигура в България, която да има такъв авторитет навън. За него са отворени всички врати. Той сяда от дясната страна на английската кралица. Може във всеки един момент да бъде приет, където си поиска, без никакъв проблем. И ако ние действително сме узрели, трябва да направим точно това – големите политически сили да се обединят и да кажат – това е фигурата, която ще ни представя най-добре в международен план, затова загърбваме тяснопартийните интереси и го издигаме за президент.

Вероятността това да стане е само в рамките на теоретичното. Давам си сметка – и аз, и не само аз, че във вътрешнополитически план, той в голяма степен е с изчерпан ресурс. Но ако големите политически сили решат да действат национално отговорно, има време за около два месеца да се направи една подходяща кампания, за да се обясни на българския народ колко много може да спечели в международен план. Защото колкото и да ни е мъчно, ние не сме чак толкова популярни по света, на нас се гледа като на задния двор на Европа. Някои даже не знаят къде се намираме на картата. Докато фигурата на Симеон Сакскобургготски би дала съвсем друг облик на България. Още повече, че наближава председателството на България в ЕС през 2018 г. По съвършено различен начин ще изглежда България със Сакскобургготски като президент. Това е моето дълбоко вътрешно убеждение, но според мен вероятността това да стане е много малка.

Споменахте за председателството на България в ЕС. Не Ви ли се струва, че от Брюксел се спускат шаблони, задава се тон за управлението на България?

Винаги е имало и ще има интерес на чуждите, големите държави от това кой да управлява България. Винаги е било така. На тях не им е безразлично, защото колкото и да сме малки и не толкова важни, все пак ние сме на кръстопът. Все пак от нас зависи, ние сме членки на ЕС. Все пак не е без значение за Германия, за Великобритания, за САЩ, за Русия, кой и как ще управлява България. Това има значение за техните интереси, а не за нас. Те не милеят толкова за нас, те милеят за себе си. От тази гледна точка, винаги е имало известни опити за едни или другия внушения. Хубаво е начело на държавата да има такава фигура, която се приема от великите сили. Затова някои се опитват да прокарват това чрез съответните посолства.

Като че ли премиерът Бойко Борисов слуша и изпълнява безропотно това, което „началниците” са му спуснали. Оставаме с впечатлението, че той е безгласна буква в ЕС. Ще продължи ли тази тенденция и при председателството на България през 2018 г.?

В интерес на истината, ние нямаме водеща роля в ЕС. Заедно с Румъния сме по-скоро в задния двор на ЕС. Трябва да си го признаем, колкото и да ни е мъчно. Ще ни се да заемем едно наистина равностойно място, но все още не можем да го извоюваме. Неслучайно все още не ни искат в Шенген, борим се да влезем в Еврозоната, но още не ни допускат там. Не е престижно да сме в периферията. Надявам се, че ще мине време и нещата няма да изглеждат така.

Аз лично виждам бъдещето на ЕС, макар че след Брекзит звучи едва ли не утопично, като една федерация, като Съединени европейски щати.

Как гледате на решението на Великобритания да излезе от ЕС?

Англия винаги е била капризното дете на ЕС, което поставяше какви ли не условия. Англичаните имат малко имперско мислене останало през вековете. Сега една голяма част от политическите мъже на Великобритания съжаляват за това.

Те не просто съжаляват, а хвърлят оставки. Например Фараж, който беше яростен привърженик на Брекзит.

Точно, той се оттегли, като каза, че е постигнал целта си.

Това означава ли, че не са очаквали такъв изход от референдума – нито той, нито Борис Джонсън?

Имам чувството, че не са очаквали. Те самите се събудиха и казаха: „Ау, какво направихме сега?” Оказа се, че са гласували голяма част от хората, които са с по-ниско образование, по-възрастните хора, които имат смътни представи за това какво е ЕС. А по-младите, по-образованите са били „за”. Разликата в резултатите все пак не е голяма…

Това обаче коства поста на Камерън, а на финалната права в борбата за лидерската позиция при консерваторите излезе една дама – Тереза Мей.

Хубаво е да е дама, защото дамите омиротворяват нещата. Шотландия като че ли е най-потърпевша и се чуди как да остане в ЕС, но тази работа е много трудна. Това служи като обица на ухото. Ето, английският паунд изгуби своята сила, падна с 30%. Струва ми се, че Великобритания не постъпи особено мъдро, но връщането назад е трудно. Аlea iacta est („Жребият е хвърлен”), както е казал Цезар, преминавайки Рубикон.

Нека се върнем на президентските избори в България. Кои смятате, че ще са останалите водещи фигури, които могат да бъдат издигнати като кандидати от основните политически партии?

Много е вероятно да бъде жена, това би било добре. Към днешна дата България има три много изявени жени. Едната е Кристалина Георгиева, втората е Ирина Бокова, а третата е Елена Поптодорова. Трите сами по себе си са много качествени и биха стояли прекрасно на този пост. Абстрахирам се от Симеон Сакскобургготски, за когото вече говорих.

Що се отнася до Ирина Бокова – тя е успешна в нещо, което ще бъде изключителен престиж за България. И България не прави достатъчно, за да застане зад нея така, както може би биха направили всички останали. Не ни прави чест начинът, по който действаме, вместо да я подкрепим истински, защото това е един изумителен шанс за България. Колкото до Кристалина Георгиева и това дали тя би напуснала сегашната си позиция в Еврокомисията, се съмнявам, но не е и съвсем изключено. Елена Поптодорова също е един добър вариант. Тя се доказа като посланик в САЩ. Имам много силен спомен, когато бях на официално посещение. Видях огромното уважение към нея, видях нейното усещане за държавност. Така че това е един много добре подготвен човек и стоящ много добре. Но за мен всяка една е много силна фигура.

А как оценявате президентския мандат на Росен Плевнелиев? Каква е реалната причина той да не желае да се кандидатира за втори мандат?

Той го обясни, уважавам неговото обяснение. Смятам, че той постъпи мъдро, постъпи честно, постъпи коректно, за да не се спряга излишно името му. Той изигра своята роля. Някои, разбира се, ще кажат, че това не е бил особено успешен мандат. Смятам, че той е един интелигентен мъж. Това, че може би имаше и продължава да има известни предпочитания в една посока, а не в друга, не се харесва на някои, но на други се харесва. Така или иначе, той е извън играта. Остават му още няколко месеца, докато бъде сменен. Кой ще бъде новият кандидат, не мога да кажа, но мога да кажа, че няма да останем без президент.

Виждате ли коалиция между ГЕРБ и леви формации на бъдещи избори?

Не изключвам, нямам против подобен род координация на политическите сили, когато се издига президент. Президентът по замисъл и по Конституция е надпартийна фигура. Нищо лошо няма в това различни политически сили да търсят подходяща кандидатура, която да представлява България. Колкото до парламентарна коалиция – там ми е трудно да прогнозирам. Не съм толкова навътре в нещата, за да мога да Ви кажа. Общо взето, нищо не бих изключил категорично.

Напоследък много разпалено се заговори за ДОСТ. Вие сте юрист, смятате ли, че мотивите на съда са достатъчно убедителни, за да не бъде регистрирана партията на Лютви Местан?

Смятам, че съдът има своите основания да откаже тази регистрация, защото името е провокативно. С оглед на деликатните ситуации, които съществуват у нас и са наследени от столетия, тази провокация не е хубава. Струва ми се, че решението на съда, макар и да звучи спорно, има основание.

Може ли да се твърди, че се създава партия на етническа, дори на религиозна основа? Че има опит за радикализация на мюсюлманското население на Балканите?

Да, точно. Защо абревиатурата не е ТОВАРИШ например, а е ДОСТ, което на турски значи „приятел”? Не звучи добре. Лично аз не мога да преглътна тази провокация.

А за радикализацията – това е вярно. Ние знаем имперските амбиции на Ердоган, който има желанието ислямът да извоюва територии, които са отвъд пределите на Турция, да превземе Европа и целия свят. Нямам нищо против ислямската религия. Но на мен не ми харесва този радикален ислям.

А как си обяснявате това, че Ердоган си създаде само врагове, обърна всички срещу себе си, макар че първоначално заявката му беше Турция да няма никакви врагове?

Това е нормално, понеже е доста краен. Той смаза и вътрешната си опозиция. Голяма част от интелигенцията и военните са в немилост. Създава си и външни врагове, защото си вярва прекалено много. Смятам, че неговото бъдеще не е много бляскаво в немного далечна перспектива.

Навършиха се 25 години от приемането на Конституцията, която е „стожер на стабилността”, както неотдавна заяви Цецка Цачева. От години обаче се говори, че това е документ, който има нужда от основен ремонт или дори, че България има нужда от изцяло нова конституция. Какво е Вашето мнение?

През 1991 г., когато Конституцията беше приета, тя изигра наистина много позитивна роля. Не беше лесно да се направи такава конституция, която да обслужи прехода. От 2007 г. България е член на ЕС и заради това членство на два пъти направихме известни корекции. След това Конституцията отново се променя. Пролича си, че има нужда от известна ревизия. Но не трябва да се бърза, не става дума за написване на чисто нова конституция. Става дума за корекции на текстове от определена категория, в определени насоки – за създаване на по-голяма самостоятелност на местната власт например, за търсене на други баланси… Но нека да не влизаме в такива подробности. Въпросът е, че действително има нужда от промени в действащата Конституция. Една от промените трябва да бъде отпадането на Великото народно събрание, защото ние сме единствените в света, които имаме такова чудо. Вярно е, че това изигра много положителна роля в първите години на прехода, когато водата беше мътна и можеше да стане голяма беда, вместо да бъде обикновено народно събрание, което да може да прави всичко. Това беше великолепна спирачка. Сега вече нямаме нужда от него, нещата се уталожиха. Великото народно събрание вече е една ненужна институция, то трябва да се свика и да се разтури веднъж завинаги. Това е едно от нещата, които може да направи една нова конституция. Но за това не трябва да се бърза, трябва да се съберат добри конституционалисти в една спокойна обстановка, с широко обсъждане, с кръгли маси и след година-две бихме могли да помислим за нещо наистина усъвършенствано.

А трябва ли в Конституцията да бъде вписано задължителното гласуване? Преди време Вие коментирахте, че според действащата Конституция то трудно може да бъде защитено, но на този етап от развитието си България има нужда от него.

Задължителното гласуване е полезно за България, макар да е по-малко демократично, отколкото е сега. Към днешна дата задължителното гласуване не може да бъде проведено, без промяна в Конституцията, въпреки че има юристи, и то уважавани от мен юристи, които не смятат така. Но аз съм категоричен в своето разбиране. За България то е полезно, защото ще намали корпоративния вот, гнусната търговия с гласове – всички тези извращения, които не правят чест на България до голяма степен ще бъдат смекчени и туширани. Може би ще бъдем така 10-15 години, за да може нещата да придобият по-нормален вид и след това да се върнем към това, което и сега по Конституция е формулирано като право на гласуване, а не задължение. Вярно, има някои европейски държави, в които има задължително гласуване. Знаете кои са те.

България е парламентарна република, но в настоящата сложна геополитическа ситуация не се разбира какво мисли българският парламент, неговият глас не се чува отчетливо…

Много ми е неудобно да го кажа, но равнището на днешното Народно събрание не е особено високо. Би могло да бъде по-добре. Имаше предишни парламенти, които бяха по-силни. Може би най-силният парламент беше при управлението на НДСВ – от 2001 до 2005 г. И България имаше най-добрите показатели в икономическо отношение, както и по отношение на свободата на словото и т.н. Но се намериха достатъчно сили, които да сложат петно върху това много успешно време на управлението на България. Числата не лъжат, те показват кога България се е развивала най-силно.

Как си обяснявате това, че доста бързо, почти тихомълком, се приемат законопроекти, по които има полюсни мнения и много сериозни критики?

Това ми е болна тема. Това наистина е голяма язва за България. Ние не умеем да законодателстваме, работим на парче. Липсва професионализъм, липсва сериозно обсъждане. Развитите, сериозните държави подготвят законопроекти в продължение на много години. Има нормативни актове отпреди повече от 100 години, които имат известни корекции, но са си почти същите. Докато ние имаме Кодекс за социалното осигуряване, който е от 2000 г., сега сме в средата на 2016 г. и в него има 108 поправки. Представяте ли си? Това е световен рекорд. Ако от „Книгата за рекорди на Гинес” разберат, ще го сложат сред най-големите постижения, но с отрицателен знак. Това е срам за България. И никой не обръща внимание. Това показва колко сме некадърни да правим сериозно законодателство.

За съжаление, малко останаха читавите хора, защото повечето отидоха в Америка, Англия,  Германия, Испания, Холандия и станаха професори. От България изтекоха много мозъци. Това е едно от големите нещастия на страната. Ние се сриваме демографски, селата обезлюдяват. Това е огромен проблем. Образованието пада на ниско ниво. Науката ни за никъде не е, защото няма ресурс. Това са огромни проблеми за България. Не трябва само да гледаме противопоставянията между партиите – коя на кого ще извади нож и ще го забие в гърба.

На първо четене с доста уговорки бе приет спорният антикорупционен закон, който бе връщан за поправки два пъти. Мислите ли, че този документ действително ще помогне в борбата с корупцията?

В интерес на истината има хора, които се страхуват от него. Може би това е една от причините за връщането. Страхуват се тези, които са натрупвали богатства неправомерно.

Това означава ли, че ще бъде прокаран добре работещ закон или по-скоро ще бъдат направени корекции, които да запазят интересите на определени хора?

Признавам си, не съм се запознавал със закона. Следя нещата само отстрани, нямам представа какво е неговото съдържание. Разбира се, винаги трябва да се има предвид, че ние не можем току-така да влизаме грубо в личната сфера на всеки, трябва да се пази този баланс. Но не може да не се санкционират хора с неоправдани богатства, с огромни имущества, с коли за по 200 000 евро и дворци, построени за 10 години, ако преди това са били на заплата от 2000-3000 лева.

Неотдавна сте имали неприятен сблъсък със здравната система. Как оценявате опитите за нейното реформиране?

Здравната система е стъпила накриво. Грешката е системна. Не може лечебните заведения да бъдат на принципа на пазарната икономика. Това за мен е изначално сбъркано. Те трябва да бъдат nonprofit (организации с нестопанска цел). Както образованието не търпи пазарните принципи като цяло, така и здравеопазването не търпи такива пазарни принципи. Защото желанието за печалба на болниците е за сметка на хората, на пациентите. Това е жестоко, наистина има болници, които изхождат от собствения си икономически интерес и всичко това е в ущърб на болните хора.

Имаше идеи за въвеждане на пръстови идентификатори, обясняваше се, че това ще доведе до по-голям контрол в лечебните заведения…

Това са палиативни административни мерки, не звучат престижно. Човек е устроен така, че веднага търси пролука във всички тези неща. Водещ е интересът. Ако се постави всичко на пазарен принцип, дори и много читави директори на болници ще са принудени да лъжат, за да могат да оцелеят. Ето това е лошото. Има такива, които имат склонност към подобни неща и такива, които нямат никаква склонност, но няма как другояче. Такива ужасяващи неща съм чувал от първа ръка за здравеопазването, че косата ми настръхва. Тръгват с коли по селата и казват, че са загрижени за здравето на възрастните хора – „Елате да ви направим пълни изследвания”. На 80% от тези хора нищо им няма, но това е начин за изсмукване от здравната каса. Това е просто жесток пладнешки обир. Двойно увеличиха бюджета на здравната каса. И сто пъти да го увеличат, няма да има никаква разлика. Водата потъва в пясъка и ще потъва, независимо колко се налива. Тази работа е сбъркана системно, в здравеопазването наистина трябва революция.

Според Вас има ли въобще подготвени кадри, които да се занимават със здравния мениджмънт?

Здравният мениджмънт е много специална материя. Вероятно има хора, които разбират повече от мен какво трябва да се случи, но системата действително е дълбоко сбъркана. Положението със здравето е много сериозно. Ние акцентираме върху съдебната система, която боледувала. Вярно, има проблеми, но за мен здравната система е много по-голям проблем. До съд опира един на десет души, докато всеки опира до здравната система.

Москов ми изглежда като идеалист, което донякъде уважавам. А предишните назначения, които имаше при първия кабинет на Борисов, не бяха особено удачни.

Съгласна съм за повечето, но като че ли д-р Константинов беше по-подготвен…

Да, той беше и по-интелигентен. Но системата е такава, че не може да приеме някой, който иска да я реформира. И го смачкват. Системата го изяжда.

Това означава ли, че системата се е изчистила от неудобните министри? Не само в сферата на здравеопазването…

Знам ли, там е много тежко положението. Аз, който по природа съм оптимист, в това отношение не съм.