Един от най-добрите екскурзоводи в света Феликс Малцев за това какво търсят чуждите туристи в Русия

В средата на октомври британският „Гардиън“ публикува списък на десетимата най-добри екскурзоводи в света. Сред тях фигурира и руският гид Феликс Малцев, който от 1993 г. запознава чуждите туристи със забележителностите в нашата страна. Той разказва за притегателното въздействие на „Червения терор“, за еврейската Москва, човекоподобните маймуни и туристите-гадняри.

Идваха ли много туристи в Русия през 90-те?
Може да звучи смешно, но дори през 1993 г., когато по московските улици стреляха танкове, туристите бяха повече, отколкото сега. Имам предвид пътешествениците от западните страни. Тогава нямаше китайци, а сега са навсякъде. Но англоезични туристи имаше повече. Възможно е, разбира се, и да не ми е съвсем вярна интрепретацията. Тогава имаше малко туристически фирми, работещи с чужденци и на този пазар беше по-свободно. Но във всеки случай тогава печелехме много повече, отколкото сега.

Как за всичкото това време се променяше интересът на чужденците към Русия?
Тогава се срещаха привърженици на „екзотичния туризъм“, тези, които търсят мечката, балалайката…Те идваха и се дивяха на факта, че в Русия, оказва се, живеят хора, а не човекоподобни маймуни. Все пак тези туристи не бяха много. Аз имам една зебележителна цифра – за 22 години работа съм срещнал само четирима гадняри. Това е гениален процент. При това всеки си беше специфичен гадняр. Двама чичковци и две лели – пълен джендър баланс. Двама бяха от САЩ, един от Индия и една от Израел. И все пак са само четири за 22 години. Така че може да се каже, че при нас все пак идват добри хора. Много силно се промениха интересите на бизнесмените.Тогава те идваха в Русия с голям оптимизъм и това продължи до 2004-2005 г. Сега са много по-скептични. Изключение правят газовиците и нефтените бизнесмени. Те, както и преди, считат, че всичко в тази сфера е нормално. Сред обикновените туристи сега почти няма наивни хора, които да не знаят нищо за страната ни. Като цяло, ако не броим последните две години, Русия беше много скъпа туристическа дестинация. Според мен хотелите ни определят цените си по много нечестен начин. И затова, като правило, туристите идват в Москва само за два дни или вземат стандартния пакет за по два дни в двете столици. А за толкова кратък престой е много трудно да им измислиш нещо оригинално.

Тоест, правите едно и също?
Срещат се, разбира се, изключителни клиенти. Преди петнайсетина години разхождах един американски милиардер, много образован и забавен чичо, прехвърлил 60-те. Имахме огромен тур – Петербург, Велики Новгород, Златния пръстен /Туристически маршрут, включващ обиколки на древните руски градове, в които са се запазили уникални паметници от руската история и култура. В Златния пръстен влизат шест области –   Московска, Владимирска, Ивановска, Костромска, Тверска и Ярославска.- б.пр ./, и, разбира се, Москва. Има и просто нестандартни туристи. През тази години развеждах директора на лондонската филхармония и специално отидохме до град Клин, Московска област, където е домът-музей на Чайковски . /Този паметник на културата е създаден през 1897 г. само четири години след смъртта на великия композитор. Автор на идеята за музея е неговият брат – Модест Чайковски – б.пр./

Казахте, че туристите в Москва сега са по-малко, в сравнение с преди 20 години. Бихте ли пояснили?
Звучи парадоксално, но действително са по-малко. Сравнявам с това, което беше преди присъединяването на Крим, преди три години. Тогава работех по 28 дни в месеца, а сега – по три-четири.

Тоест относителната ценова достъпност на Москва и Русия не е увеличила търсенето?
Не, защото тук роля играят политическите фактори. Има, разбира се, хора, на които не им пука за това, но са малко.

Как станахте екскурзовод?
След като завърших университета започнах да преподавам руски език и литуратура на студенти от чужбина. Ние бяхме на една възраст и аз прекрасно разбирах, колко им е скучно да седят между четири стени по 6-8 часа на ден. Почнах да ги изкарвам навън. В началото правехме кратки излизания – например до Третяковската галерия. После станахме по-добри и след като минахме „Майстора и Маргарита“, решихме да обиколим всички споменати в книгата адреси. Между другото, тази екскурзия е единствената в моята практика, когато минахме през всички булгаковски места. Това отне девет часа. Аз и сега правя екскурзия „Майстора и Маргарита“, която продължава четири часа. Но и това е множко.

Къде сте преподавал?
В Московския държавен институт на пътищата и съобщенията. Работата ми нямаше никакво отношение към транспорта. Занимавах се изключително с чуждестранните студенти. Не само в Москва стояхме. Пътувахме заедно до Ленинград, когато още се наричаше така, Новгород, Киев, Талин, Златния пръстен.

Това ваша лична инициатива ли беше?
Напълно. Беше смешно, когато ръководството на института направи допитване до студентите, кой им е любимият преподавател и те посочиха мен. А шефовете постоянно ме ругаеха, защото съм нарущавал методиката, държал съм се прекалено фамилиарно със студентите, а това не бивало да се допуска. През 1993 г. вече окончателно ми писна от онази стара комунистка, завеждащата катедрата, напуснах и се посветих изцяло на туристическия бизнес.

Как определяте темите на екскурзиите?
Имам около 200 теми. По-голямата част от тях се определя от търсенето. – Кремъл, Третяковската галерия и т.н. А има и специални желания на клиентите, които те формулират преди пътуванията. Така се появи темата „Еврейската Москва“. И това е едно от направленията, където почти не се усеща спад на туристи. Идват потомци на тези, които са напуснали Русия още през 1903 г., по времето на Кишиневския погром. Сега внуците и правнуците им идват, за да се включат в носталгични турове.

Кои са най-популярните екскурзии?
Кремъл и Оръжейната палата. За много хора с това приключва запознанството с Москва. И Червеният площад. Третяковската галерия е следващата по популярност. Виж, Пушкинският музей интересува по-малко чужденците. Доста популярна е и темата „Сталинската Москва“.

„Червеният терор“?
Да, много хора идват именно за това на екскурзия. Това е не толкова историческа, колкото историко-културологична екскурзия. От три часа на самия „червен терор“ аз посвещавам само 15 минути, докато се разхождаме между сградите на бившето КГБ.

Кое повече интересува туристите – историята или това как живеем сега?
Те са най-различни и не може да се даде един генерален отговор. Нека ви разкажа една история за въпросната гаднярка, която споменах в началото. Идва голяма еврейска група от Израел, която е ръководена от дама на около 70 години, изключително властна и напориста. Те не бяха поръчали еврейски тур, а просто искаха да се повозят с автобус по московските улици късно вечер.

  • – Ето паметникът на Ленин – казвам аз
  • – Той евреин ли е? – пита дамата
  • – Не.
  • – Това не ни е интересно – казва тя. Като винаги само тя отговаряше за цялата група.

Вървим нататък. „Ето Маяковски“, казвам аз. Следва същата история.

  • – Добре – казвам, – ако ви е нужен евреин, в тази къща е живял великият руски, а същевременно и еврейски поет Манделщам.
  • – Какъв е бил? Поет? Не е бизнесмен? Това не ни е интересно – казва тя.

Това продължи около половин час. И в един момент тя казва: “Закарайте ни в „Афимол“. Тогава току-що го бяха открили, аз не знаех, къде се намира и честно си признах.

  • – Не знаете къде е „Афимол“!? Това е най-големият търговски комплекс във вашата страна, управляван от евреин. Вие сте много, много, много лош гид!

„Гардиън“ ви включи в списъка на най-добрите гидове. Това значи ли нещо за вас?
През първите няколко часа въобще нищо не изпитвах. После, след като лавината от позвънявания и смс-и растеше, започнах да изпитвам злорадство. То идваше от факта, че доста пъти в Асоциацията на гидовете – преводачи, където всички екскурзоводи периодично трябва да минават на обучение, за да си потвърдят лиценза, ми казваха, че съм лош гид, че съм човек, който не е създаден за тази професия. И моето много субективно мнение е, че тези, които професионално се учат да бъдат екскурзоводи, никога няма да станат добри. Защото ги учат съвсем не на това, което трябва.

Коя е най-голямата заблуда по отношение на Русия, характерна за чужденците?
Понякога и аз задавам този въпрос в края на екскурзиите. Първото, което чужденците отбелязват е, че Москва е много по-чиста, ярка и весела, отколкото са си представяли. Казват също, че градът е много по-безопасен, отколкото са си мислели. Европейците особено се учудват от широките улици. Главната им претенция е, че в Москва много малко хора говорят английски и отстъства каквато и да било нормална навигация.

На мен пък ми се струва, че младежите масово говорят английски.
Младежите не говорят. Те четат и пишат на английски. Интернет не те учи да говориш. Наистина, всички са учили английски в училище, но като цяло се стесняват да го говорят, страхуват се, че няма да ги разберат.

Източник: Lenta.ru
Превод от руски: Петър Волгин