Постановените досега над 1300 присъди не плашат ревностните привърженици на тираничния обичай, чрез който младите момичета търсят да утвърдят своята идентичност. И своята различност.

Изминаха 5 години, откакто френското Национално събрание прие оспорвания „закон за забрана на бурките“ като мярка срещу разпространението на мюсюлмански религиозни символи в сърцето на Европа и опит за еманципация на мюсюлманските жени от тиранията на мъжа. Текстовете бяха приети на 11 октомври 2010 г. и влязоха в сила през април 2011 г. Законът предвижда парична глоба за изцяло или частично забулени жени на публични места, а за мъжете, които принуждават жените или дъщерите си да носят бурка или никаб – 1 година затвор и 35 000 евро глоба. Но каква е равносметката от наложената забрана?

От влизането на закона в сила до края на 2014 г. са постановени 1300 присъди като средногодишно са проверявани около 350 изцяло забулени жени , предимно млади мюсюлманки-рецидивисти, които упорито отказват да свалят бурките. Това сочи статистиката на Обсерваторията на светската република. Глобата по закон е 150 евро.  Повечето произнесени присъди, свързани с прилагането на закона, са срещу забулени жени, но сред глобените има и участници в демонстрации със скрити лица, например.

Въпреки че текстовете бяха приети основно като реакция срещу бурките, те се прилагат и в случаите, когато протестиращи закриват лицата си с качулки, маски или шалове. Според текстовете се забранява закриването на лицето на публични места, независимо от причината. По определението на закона „публични места“ са улиците, градският транспорт, магазините, болниците, държавната администрация, а също така музеите, киносалоните и театрите, библиотеките и училищата.

Засега обаче санкциите се оказват неефикасни и срещат агресивен отпор. Напук на френското правосъдие мюсюлманският мултимилионер Рашид Неказ създаде фонд, който възстановява изцяло сумите на глобените по смисъла на закона. Не спират и жалбите на многобройните мюсюлмански организации срещу „дискриминационно“ отношение.

С влизането на забраната в сила млада мюсюлманка атакува решението пред Европейския съд за правата на човека, но без успех. През 2014 г. съдът постанови, че забраната на бурките не представлява нарушение на основните човешки права. В мотивите се изтъква, че покриването на лицето само по себе си подкопава един от принципите на демократичното общество, а именно „съвместното съжителство” в обществото. Решението облагодетелства косвено и Белгия, в която има подобна забрана.

По време на изслушванията в съдебната зала тъжителката се оплака, че „не може да се облича както намери за добре, което според нея представлява намеса в личната ѝ сфера“. Освен това жената твърди, че е накърнено правото ѝ да упражнява свободно религиозните си традиции. По мнението на експертите обаче бурката е по-скоро сектантски, отколкото мюсюлмански религиозен символ.

Едва 0,003 процента от населението на Франция е засегнато от забраната за носене на бурки – т.е около 2000 жени. Най-упорити в нарушаването на закона са младите момичета, които съзират в никаба или бурката средство за утвърждаване на тяхната идентичност. И тяхната различност.

„Във Франция няма място за бурки, нито за поробени жени“, бяха думите на бившия френски президент Никола Саркози преди 6 години, когато започваше дебатът по темата.

Неспособността на френските власти да се справят с проблема и да приобщят капсулираните мюсюлмански общности към светските правила на обществото засилва още повече страховете на французите от хилядите бежанци, нахлуващи в Европа, голяма част от които са мюсюлмани.

ТЕНДЕНЦИЯ

В Турция модата на забрадените момичета бе насърчена с идването на власт на Реджеп Ердоган, който изкара три мандата като премиер и в момента е президент на страната. Още с появата си на голямата политическа сцена той открито афишираше забрадената си съпруга, което първоначално шокира светска Турция, а после забрадките се превърнаха в мода. В настоящото временно турско правителство, което трябва да подготви парламентарните избори на 1 ноември, се появи първата забрадена жена министър в историята на страната – Айсен Гюрджан, която отговаря за ресора семейство и социална политика.

Искрата от Турция прескочи и в България , където все повече млади момичета започнаха да слагат считаните за отживелица забрадки. През 2006 г. се стигна до обществен дебат по темата след решение на Комисията за защита от дискриминация реши, че забраната за носене на забрадки в училище не представлява дискриминация. Решението бе по повод жалбата на две гимназистки – Фатме Кехайова и Михаела Василева от Професионалната гимназия по икономика „Карл Маркс“ в Смолян, на които бе забранено да влизат забрадени в час. Срещу решението на КЗД веднага скочи Българският хелзинкски комитет с аргумента, че носенето на религиозни символи не противоречи на светското образование. Тогавашният ресорен министър Даниел Вълчев се обяви за забрана на религиозните символи в училище и дори се закани да внесе съответните законодателни промени, което така и не стана. В новия, крайно либерален закон за училищното образование, приет преди седмици от парламента, е заложен като основополагащ принципът за „съхраняване на етнокултурното разнообразие“, което на практика отваря широко вратата за носенето на забрадки в училище. Светският характер на българското образование се нарушава от години и с отварянето на множество мюсюлмански религиозни училища.