Тъй като безсмислените политици – по света и у нас – са толкова много, почти сме забравили, че е възможно да има и нормални партийни лидери, премиери, президенти. А какво значи един политик да е нормален? Това означава да се чувства свързан много повече с обикновените хора, отколкото с елита, да работи за благото на съгражданите си, а не за наднационални политико-корпоративни интереси. И още нещо много важно – да не се бои да казва истината. 

Точно такъв нормален политик е чешкият президент Милош Земан. И тъкмо заради неговата нормалност либералните политици и либералните медии го ненавиждат толкова силно, както в Чехия, така и в други държави.  Понеже нямаше как да не съобщят за убедителната му победа на първия тур на президентските избори, либералните медии в различни държави сложиха, като под индиго, едно и също заглавие: „Милош Земан не можа да спечели изборите на първия тур”. Ето това е класическа манипулационна техника. Уж не лъжеш в прав текст, ама поднасяш истината така, че тя да звучи удобно за началниците ти. 

Няма как на либералните медии да им е приятен фактът, че Милош Земан взе близо 20% повече от основния си конкурент Иржи Драхош, който ляга и става, рецитирайки инструкциите от Брюксел. Обаче пък на Земан изобщо не му пука какво мислят за него тези медии и тези политици. Той не спира да повтаря очеизвадни неща като тези, че санкциите, които Евросъюзът въведе срещу Русия, само увеличиха рейтинга на Владимир Путин и нанесоха икономически вреди на държавите от същия този Евросъюз. Освен това Земан е привърженик на по-тясното сътрудничество на Чехия с Китай, което също никак не се харесва на евроатлантическия истаблишмънт.  

Освен че открито се подиграва с опорните точки на елита, Милош Земан обича да дразни особено изтънчените лица и с подигравки по повод всичко, което те смятат за „модерно” или, казано на техния език, cool. Известен с привързаността си към алкохола и цигарите, чешкият президент веднъж вдигна чаша, в която, разбира се, имаше вино, а не смути, и призова: „Смърт на въздържателите и вегетарианците”. Любителите на политическата коректност най-вероятно са получили нервен срив при тези думи.

На едно от посещенията си в Китай, виждайки огромния брой журналисти на някакво събитие, Милош Земан с лукава усмивка заяви, че някои от тях трябва да бъдат „ликвидирани”. Политкоректните медийни работници сигурно още не могат да се оправят от шока. Защото те са много модерни, ама чувство за хумор никакво нямат. Цветистият език на Земан със сигурност дразни високообразованите интелектуалци, но пък се харесва на нормалните хора. Именно те през 2013 г. избраха Милош Земан за президент. Тогава, когато Чехия все още не се беше оправила от последиците от световната финансово-икономическа криза, той говореше неща, които тотално излизаха извън либералния консенсус. Ругаеше политиките на орязвания и твърдеше, че държавата трябва да играе активна роля в живота на хората, а не просто да защитава интересите на елита, каквато е мейнстрийм концепцията.

Милош Земан винаги е дразнил началниците – били те в Москва преди 1989 г. или в Брюксел след тази дата. През 1970 г. е изключен от чехословашката комунистическа партия, понеже открито възразява срещу потъпкването на Пражката пролет. Днес лази по нервите на шефовете в Брюксел, понеже твърди, че Чехия няма намерение да се съобразява с квотния принцип за приемането на мигранти. Подобно поведение – винаги да не си съгласен с началниците, каквито и да са те – е напълно естествено. Защото, когато си нормален човек и политик, си такъв винаги. И винаги си срещу едноизмерните апаратчици – били те съветски или брюкселски.