Създаването на пазар за природен газ в Балтика ще струва най-малко милиард и половина евро или по 230 евро на всеки жител от балтийските републики. Досега пазарът на природен газ в Балтика се състоеше от дъщерни компании на руската „Газпром”, които продаваха получения от фирмата-майка газ на потребителите по цени, съгласувани с местните регулатори. Ролята на пазарен елемент в тези отношения играеха разчетите на „Газпром”, който не търсеше прекомерно високи цени на продавания газ, за да не принуди клиентите вместо него да използват нефтопродукти, въглища, дървесина или електроенергия. Такъв беше пазарът на природен газ до средата на 90-те години на миналия век и той не се промени даже и след приемането на Прибалтийските страни в ЕС. Самият ЕС не изискваше „Газпром” да прекрати монополните си доставки до изтичане сроковете по вече подписаните договори. В същото време, след като приключи монопола на „Газпром”, Евросъюзът установи нови правила за работа на балтийския газовия пазар. Те предвиждаха Балтика да бъде включена към общата европейска мрежа за снабдяване с природен газ. Европейският съюз даже се съгласи частично да заплати присъединяването на магистралните газопроводи на Прибалтийските държави към европейската мрежа. В началото ЕС предложи да се изгради общ за всички Прибалтийски държави терминал за втечнен газ, за местоположението на който трите страни от региона спориха дотогава, докато литовците не построиха собствен терминал за приемане на природен газ. Всъщност това не беше истински терминал, а закупен от Южна Корея танкер, който да служи като преходен склад между доставяния по море газ и газопроводите на брега. Сега литовците започнаха да търсят купувачи, които да се съгласят да купуват газ по цена, в която са калкулирани разходи от 700 млн. евро за изграждане на терминала със срок на изплащане 10 години. Понеже такива желаещи не се намериха, правителството реши да въведе задължителна квота за покупка на скъп газ от всеки потребител. По такъв начин „либерализираният” газов пазар в Балтика вече се определя не от монопола на Газпром, а от натрапената от Литва цена на потребителите от трите Прибалтийски държави. Латвия обаче не мисли, че терминалът в Литва е най-доброто решение на въпроса за доставките на природен газ в Прибалтийските страни. Латвийците са на мнение, че терминалът в Клайпеда, без да има пряка връзка с газохранилището в Инчукалнс, не играе някаква значима роля в газоснабдяването на Балтика. Техният аргумент е, че транспортираният през лятото природен газ трябва да бъде изпратен от терминала в Литва към газохранилището в Латвия, за да бъде съхранен. А през зимата да бъде върнат обратно от Латвия в Литва, за да бъде използван от потребителите. Защото след въвеждането на европейските правила газовата компания на Латвия е разделена на две независими компании - една за търговия и друга за транспорт и съхранение на природен газ. Търговската компания на Литва би трябвало да заплаща за съхранението и транспорта на доставяния през зимата от Латвия в Литва природен газ. Освен това, Латвия трябва да започне да изплаща вече направената в газохранилището Инчукалнс инвестиция от 120 млн. евро, като за довършване на проекта е необходимо да инвестира допълнително още 190 млн. евро. Естония също не остава назад и вече има съгласието на ЕС да се присъедини към газовата мрежа на Финландия чрез изграждането на т. нар. Baltic Connector. За целта по дъното на финския залив ще бъде прекаран газопровод на стойност 250 млн. евро, като 187 млн. от тази сума ще предостави ЕС. Въпреки проблемите с терминала Литва продължава да развива газовата си концепция, като успя да получи съгласие от ЕС да съедини газопроводната си мрежа с тази на Полша. Строителството на връзката ще струва 558 млн. евро, като ЕС ще предостави 295 млн. от тях. Все още не е ясно дали ще бъдат запазени магистралните газопроводи от Русия, които са достатъчни за безпроблемното обезпечаване нуждите на Прибалтийските държави от по-евтин природен газ. Но еуфоричните надежди на страните от региона, че след изграждането на планираните връзки ще има дори излишък на евтин природен газ започнаха да помръкват. Засега е сигурно, че природният газ ще поскъпне след направените инвестиции и съпътстващите ги други разходи. Отделно от това, на потребителите ще се наложи да покриват допълнително разходите и на търговците на едро и на дребно за издръжката на борсовите и търговски платформи. Простата сметка показва, че Прибалтийските държави трябва да калкулират в цените на доставяния природен газ приблизително 2 млрд. евро плюс всички съпътстващи доставката до потребителите разходи. На свой ред, правителствата ще бъдат принудени да плащат от бюджета за поддръжката на почти пустите или напълно пусти газопроводи.

Автор: Арнис Клуйнис
Източник: nra.Lv