Италианският вътрешен министър Матео Салвини смята, че през следващата една година ще се реши дали е възможно съществуването на единна Европа. Справедлива забележка, като се има предвид, че страните от Евросъюза все по-рядко стигат до съгласие по най-важните въпроси. Ако продължат дълбоките разногласия между европейските държави около кризата с мигрантите, ще стане ясно, че наистина не е възможна никаква обща политика. Милиони хора от Африка и Близкия Изток се насочиха през последните две-три години към нашия континент. И първата изключително грешна стъпка по справяне с тази криза беше направена именно от жената, която днес призовава за общо решение. През 2015 г. Ангела Меркел с призива си „Елате всички, ние ще се справим” на практика отвори вратите не само на Германия, но и на цяла Европа пред всички, които поради една или друга причина бяха решили да напуснат родните си места. Отдавна е ясно, че мигрантите, които напират към европейските земи, далеч не са само бежанци от войни. Огромна част от тях напускат родните си места, движени единствено от икономически съображения. Прекрасно разбират, че колкото и зле да живеят в Европа на фона на коренните европейци, пак ще се чувстват несравнимо по-добре, отколкото ако останат в родината. И затова не спират да идват насам. А със злощастния си призив от 2015 г. Ангела Меркел не просто прояви политическа наивност. По-сетнешните нейни действия, както и действията на други европейски ръководители, които, уж, са много загрижени за съдбата на мигрантите, показаха дълбокото лицемерие на европейските елити. От една страна, канят мигрантите в Европа, от друга обаче удобно се крият зад Дъблинското споразумение, според което същите тези мигранти трябва да останат на територията на първата държава, където са получили подслон. Ето така държави като Италия и Гърция бяха оставени да се справят сами с мигрантския наплив. И когато днес френският президент Еманюел Макрон си позволява да поучава италианското правителство каква политика да води, от Рим с основание му отвръщат с открито раздразнение. Лесно е да раздаваш съвети от Елисейския дворец, а е доста по-трудно да се справиш с 650 000 мигранти, които през последните четири години наводниха Италия. Разбира се, много е удобно както политиците, така и обикновените граждани, които искат да бъде спрян мигрантският натиск, да бъдат обявени за „безчувствени същества, лишени от всякакво състрадание”, за „националисти” и „криптофашисти”. Един малко по-трезв поглед към ситуацията показва тоталната глупост на тези обвинения. Много са причините, при това изключително разумни, които карат европейските граждани да гледат с огромен скептицизъм на мигрантския наплив. Всякакви сравнения с бежанските потоци по време на Втората световна война, например, са крайно неуместни. Тогава става дума за хора от едни европейски държави, които търсят убежище в други европейски страни. Тогава и бежанците, и приемащите ги са изключително сходни във всяко отношение. Сега ситуацията е коренно различна. Мигрантите са хора със съвършено друга култура, религия, както и начин на възприемане на света. Има и още нещо, за което не се говори много, но е от изключителна важност. Присъствието на толкова много мигранти в Европа на практика подкопава социалните права на европейските граждани. Ако германци, гърци или италианци започнат да настояват за по-добро заплащане или по-добри условия на труд, просто ще бъдат уволнени и на тяхно място ще бъдат назначени мигранти. Те със сигурност няма да се бунтуват, няма да вдигат стачки, няма да имат никакви претенции и ще са готови да работят за много по-ниско заплащане. Ето така, освен културната, националната и религиозната, се разрушава и социалната тъкан на Европа. Изчезват социални права, за които европейците са се борели в продължение на десетилетия. Това е и една от основните причини нормалните европейски граждани да се гневят срещу политическите си елити и срещу доминацията на Брюксел. И този гняв няма скоро да отшуми.