Сирийският конфликт все още не е навлязъл в заключителния си стадий. Въпреки това, картината на следвоенна Сирия започна да се очертава, поне от гледна точка на придобивките, които ще получат страните, подкрепили режима на Асад. След като главните съюзници на режима, Техеран и Москва, се намесиха в сирийския конфликт, продължаващ вече шест години, дойде времето те да получат своя дял в „нова” Сирия под формата на неща като базата в Тартус, мобилните връзки, мините за сурови фосфати и много други. Военноморската база в Тартус, построена през 1977 г., отдавна е център на руското присъствие в Близкия изток. От гледна точка на геополитическите интереси Москва гледа на пристанището в Тартус като на морска врата в региона, тъй като за Русия това е единственият военноморски обект в Средиземно море. Доскоро тази база представляваше една плаваща платформа за ремонт на кораби. Преди десетина дни Москва и Дамаск подписаха споразумение за трансформирането й в комплексен морски обект, годен да приема всички видове руски кораби с изключение на самолетоносачи, а освен това и с право на разполагане на 11 военни кораба в следващите години. Срокът на действие на споразумението, подписано на 18 януари, е 49 години, като автоматично се продължава за още 25 години, ако нито една от страните не уведоми другата за прекратяването му една година преди изтичане на крайния срок. Това позволява на Москва да защитава по море и по въздух своя флот, който ще бъде базиран там, а по суша той ще бъде защитен от Сирия. Очевидно е, че за обезпечаване на сигурността на базата ще бъде изградена система ПВО и ПРО, а освен това ще бъдат инсталирани брегови ракетни комплекси „Бал” или „Бастион”. По данни на руския сайт газета.ру вече е започнало строителството на крупни обекти от военната инфраструктура като казарми, складове за боеприпаси и др. По думите на полковника в оставка Михаил Ходаренко Тартус ще се превърне във важна военноморска база под ръководството на вицеадмирал. Изграждането й ще отнеме две-три години, а броят на изпратените там войници ще зависи от количеството на базираните военни кораби. Също така Ходаренко отбелязва, че не е възможно едновременно да бъдат базирани 11 кораба, а ще бъдат базирани пет, които ще бъдат сменяни след известен престой. От политическа гледна точка се очакваше, че Москва ще получи от Сирия подобни права като награда за ролята, която изигра в подкрепа на правителствените сили и предотвратяване разпадането на страната. Освен това, трябва да се отчете и ролята на Русия в борбата с Ислямска държава и другите екстремистки организации, както заяви миналата седмица министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров. Придобиването на тази база, която всъщност е един от стълбовете за влияние на Русия в Близкия изток, е от огромно значение за Москва. Политологът Геворг Мирзаян коментира ситуацията с новата база така: „Никой не знае как в бъдеще ще се развиват събитията в Близкия изток, в Русия или в света. Русия трябва да присъства не само в Черно море, което НАТО може да блокира всеки момент, а и в Средиземноморието. Същевременно, Сирия се нуждае от Русия за баланс на влиянието на Иран, който оказва натиск върху нея… Поради тази причина, Дамаск вероятно е заинтересован от силното руско влияние в региона. За Башар Асад споразумението с Русия е дългосрочна инвестиция и възможност да има силен съюзник в близките години”.

Същата седмица обаче се подписа и най-крупната сделка в историята на Сирия. Иран получи не по-малък дял отколкото Русия. Между Техеран и Дамаск бяха подписани споразумения в рамките на най-мащабната икономическа сделка в историята на Сирия. Иран ще има възможност да реализира огромни инвестиционни проекти в сферата на комуникациите, нефтената индустрия и селското стопанство. Документите по тази сделка бяха подписани в Техеран. Логично е, ако сирийският режим се е подготвял за преговори с опозицията за намиране на общ път за ново политическо устройство на страната, да съгласува подписаните споразумения, които ангажират всяко следващо правителство. Но това не стана. От гледна точка на опозицията, сирийско-иранската сделка е награда за Иран за подкрепата му на режима на Асад. Опозицията нарича тази сделка „грабеж” на сирийския народ и богатствата на страната от „въоръжените ирански терористични формирования”. В съответствие с подписаните от премиера на Сирия Имад Хамис пет меморандума за разбирателство, Иран получава лиценз за изграждане на мрежа за мобилни връзки на територията на Сирия. Също така, бяха подписани договори за добив на сурови фосфати. Според иранската информационна агенция ИРНА, Сирия предоставя на Иран пет хиляди хектара земя за селскостопански нужди и още толкова за строителство на нефтени и газови пристанища. Допълнително бе подписано и споразумение за предоставянето на земя за отглеждане на едър рогат добитък. Естествено, най-силно привлече вниманието сделката за мобилната мрежа. Вероятно с този въпрос ще се занимава Корпусът на Стражите на Ислямската Революция (КСИР), или т. нар. Иранска революционна гвардия, като по този начин цялата информация на територията на Сирия ще попада в ръцете на тази военна организация. Накрая, съгласно подписаното, Иран получи и пет хиляди хектара за строителство на нефтени и газови пристанища на сирийското крайбрежие, пет хиляди хектара селскостопански земи и още пет хиляди хектара залежи от фосфати, които ще експлоатира. Сирия е в групата на най-големите експортьори на сурови фосфати (суровина за производство на фосфорни торове, б.пр.) в света, въпреки че военните действия сега силно ограничиха възможностите за добива и продажбите им. Също по данни на ИРНА, ирански компании отдавна участват активно в редица проекти за производство на електроенергия възлизащи на 660 млн. долара. Целта на Иран е да експортира електроенергия в Сирия, като създаде най-голямата електрическа мрежа в мюсюлманския свят чрез свързването на националната мрежа на Иран с мрежите на Ирак и Либия. По този повод анализаторът от института „Карнеги” Саджад Карим казва: „Иран сътрудничи със Сирия, както сътрудничи с някоя от своите провинции. Иранците помогнаха на Асад да избегне краха и сега имат чувството, че са в правото си да помагат на себе си чрез сирийската икономика”. Техеран изхарчи в Сирия милиарди долари за оръжие и боеприпаси, понасяйки при това и загуби на жива сила. Затова не е учудващо, че иска да вземе това, което мисли, че му се полага. Без да смятаме изхарчените пари за военна подкрепа, по данни на Reuters, през 2013 г. Иран е дал на Сирия кредити на обща стойност 3,5 млрд. долара, като през 2015 г. допълнително е дал още 1 млрд. долара. Според икономистите това е позволило на Сирия да се задържи на повърхността. Също така, агенция „Сана” предаде, че едновременно с подписване на последните сделки, първият вицепрезидент на Иран Исхак Джахангири е заявил, че за поддържане на търговията, Иран е готов да открие кредитна линия между търговската банка на Сирия и Експортната банка на Иран. Вероятно Техеран също така е заинтересован да окаже помощ на Сирия и във възстановяването на пътищата, летищата, електростанциите и пристанищата. Всичко това е в интерес на Иранската революционна гвардия, която е собственик на най-големите строителни компании в Иран.

Автор: Монализа Фрейха
Източник: An Nahar, Lebanon