На 14 септември в Берлин ще се състои среща на канцлера Ангела Меркел с ръководни представители на най-големите концерни в Германия. Те са участници в програмата Wir zusammen (Ние заедно). Програмата стартира през 2015 г. и е целенасочено направена за интеграция на бежанците на пазара на труда в Германия. Около 100 от най-крупните фирми, влизащи в топ листата на Франкфуртската фондова борса, са принудени да участват в тази програма (Siemens, Opel, Volkswagen, RWE, Evonik и др.).
Главният въпрос на предстоящата среща вече е оповестен: канцлерът има намерение да се обърне с призив към лидерите на германската индустрия да приемат повече бежанци на работа . На свой ред водещите германски компании ще обявят докъде са я докарали по отношение на програмата за трудова заетост на бежанците. За какви резултати, обаче, те всъщност ще докладват?
Както съобщава агенция Bloomberg, през 2015 г. с обединените усилия на участниците в програмата Wir zusammen са създадени около 3000 работни места за провеждане на практически стаж и работно обучение на бежанци, от които са запълнени по-малко от 500. През 2016 г. програмата са преминали 1800 емигранти. Вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung уточнява, че 30 компании са приели по 54 бежанци, а 50 е устроила Deutsche Post.
Дали тази статистика е известна на г-жа Меркел, канцлерът на Германия? Разбира се, известна е. Въпреки това, тя напълно сериозно е решила да помоли едрия германски бизнес да продължи да приема на работа още и още бежанци. Но колко повече? Два пъти, три пъти…? На фона на общия брой бежанци, които нахлуха в Германия само през миналата година, (около 1,5 милиона души), тези цифри за заетост звучат напълно смехотворно.
Ето и мнението на водещия експерт по имиграция, образование и иновации, Аксел Плюнеке, който е професор в Института по икономика в Кьолн: „Приемът на бежанците е чисто хуманитарна задача. Те не могат да решат проблема с дефицита на кадри, първо трябва да научат немски език и да повишат професионалната си подготовка. Към момента на германските предприятия са необходими 164 хиляди работници с квалификации в научно-технически специалности. И дефицитът на кадри у нас щеше да бъде още по-висок, ако Германия не се ползваше и досега от плодовете на имиграцията. Най-много специалисти идват от Индия, Испания, Полша и Русия.”
„Германия е единствената страна в света, която няма правила за емиграцията – казва директорът на Научно-изследователския център по социална и данъчна политика във Фрайбург, професор Бернд Рафелхюшен. Той призовава за приемане на Закон за имиграцията, който по своята същност ще бъде ограничителен. Да бъдат пускани в страната само такива специалисти, които са необходими. „По данни на Федералното статистическо ведомство стотици хиляди безработни в Германия в момента нямат никаква специалност. А сега към тях се прибавиха и още 1,5 милиона мигранти, от които 70% са също без професии. Тяхната издръжка ще изиска мащабно увеличаване на данъците” – подчертава професорът от Фрайбург.
Все още обаче не се е стигнало до увеличаване на данъците. Явно в бюджета има средства за издръжката на милион безполезни мигранти. Както съобщава американският вестник на деловите кръгове The Wall Street Journal, Министерството на финансите на Германия планира да похарчи 77,6 милиарда евро в продължение на следващите четири години за обезпечаване, жилищно настаняване и обучение на бежанците. А също така и за помощ на страните, от които бежанците пристигат, с цел да се преустанови миграционният поток. От тази обща сума 24 милиарда евро ще отидат за лични социални помощи на чужденците след придобиването им на статут на бежанци.
В същото това време, докато се харчат милиарди за бежанците от бюджета, Германия не може да купи няколко вертолета за нуждите на Федералната полиция. Когато на 22 юли 18-годишният етнически иранец спретна стрелба в мюнхенския търговски център „Олимпия”, уби 8 и рани 16 души, тогава подразделението на полицейския спецназ Plus не могло да излети към мястото на терористичния акт заради липса на вертолети. Тези, които били налице, вече били задействани от друг отряд спецназ, GSG 9, който в същия момент е имал други задачи в Мюнхен. По този повод Der Spiegel пише: „На Федералната полиция отдавна не й достигат вертолети: два от тях се сблъскаха и паднаха още през 2013 г., а на тяхно място за нуждите на спецназа така и не се доставиха нови.”
Затова пък с финансирането на бежанците всичко е наред . Въпросът, обаче, е в това искат ли те самите да се научат на нещо, да получат специалност, да се интегрират на трудовия пазар в Германия, за което толкова се пали г-жа Меркел?! Ако се съди по информациите из медиите, то бежанците не страдат изобщо от такива желания. Например. Журналисти от литовския вестник Lietuvos Rytas посещават Центъра за временно настаняване на бежанци в Мюнхен и са поразени от откровеността на сомалийския мигрант Абдула. Той директно признава, че изобщо няма намерение да работи. „Реших да остана в Мюнхен, тъй като ми харесват условията за живеене. Ще науча немски, това е първото.” Но на въпроса какво ще работи, Абдула само се усмихва: „Не. На мен ми харесва да се разхождам из планината, не обичам да работя. Искам да живея в Германия. Получа ли германско гражданство, веднага ще доведа тук и моето семейство. То не е много голямо, само десет души. Това са моите родители, братя и сестри.”
Разбира се, Меркел не чете литовската преса. А и не е нужно. Тя получава подробни справки за истинските събития в страната, включително за кризата с мигрантите, всяка сутрин. Тя не може да не знае, че към днешна дата в сферата на предучилищното и училищното образование в Германия има почти един милион работни места, които няма кой да попълни. По данни на Института за изучаване на пазара на труда и заетостта в Нюрнберг в момента вакантни остават 985 200 работни места за възпитатели в детски градини и учители в училищата. Което изключително усложнява въпроса за намирането на преподаватели по езиково обучение на милион и половина бежанци . Заплащането на учителите по езикови курсове не е високо, около 1000 евро на месец, но пък не е толкова изнервящо. Затова част от училищните преподаватели използват момента да напуснат и да се прехвърлят към обучителите на мигранти, което допълнително усложнява обстановката в училищата, където се подготвя бъдещето на германската нация.
Но ситуацията в образованието не влиза в полезрението на германските политици. Те в момента бурно дискутират трябва или не трябва да бъде позволено (или забранено) носенето на бурки от мюсюлманките в Германия. Този въпрос се съдържа в представената миналата седмица от германския вътрешен министър Декларация за повишаване на мерките за сигурност в страната.
Мигрантите се превърнаха в основния проблем на Германия. И не само заради обострената терористична обстановка. Патриархалните традиции и нрави на „новите съседи” предизвикват в местното население недоумение и шок. И ако оставените на стълбищните площадки миришещи обувки и торби с отпадъци предизвикват отвращение у кротките германци, а банските костюми на имигрантките ги удивляват, то бурките по улиците им всяват истински страх. Обаче само докато вътрешният министър Томас де Мезиер повдигна въпроса за забраната на бурките на публични места, и светкавично се включиха противниците на тази „недемократична” и „неконституционна” мярка.
Видният германски специалист по право и бивш министър на отбраната Руперт Шолц казва: „Трябва да вземем пример от Франция. Там законово е установено, че жените не могат да се появяват на публични места със закрити лица. Нарушаването на това правило се наказва с глоба. Така трябва да бъде и в Германия. Но най-важното е нашите политици да започнат да водят дискусии по сериозни теми.”
Такава сериозна тема е Декларацията за сигурност, предложена от вътрешния министър Томас де Мезиер. Този документ беше спешно роден след юлската серия от нападения, организирани от мигранти. Декларацията има много детайли, които до известна степен повтарят Плана за борба с тероризма, обявен от Меркел в края на юли. Но и нейният план не съдържаше нищо ново в сравнение с онова, за което и преди се е говорело, че трябва да бъде направено. И планът, и декларацията са в правилната посока. Но лошото е, че не предлагат никакви незабавни действия. Някои от точките в тях изискват законодателна намеса, а други – като например засилване на депортацията на нелегалните мигранти – зависят от сключването на международни споразумения.
Поначало германските политици се стараят да не повдигат сериозни теми за дискусия. Ако все пак някой се осмели, то канцлерът веднага реагира. Томас де Мезиер каза, че „непосредствен повод за засилване на мерките по сигурността са станали юлските нападения и актовете на насилие в Бавария” и Меркел веднага го „поправи”. На 18 август на среща със своите съпартийци Ангела заяви, че „няма връзка между нарастването на ислямския терор в Германия и пристигането в страната на стотици хиляди бежанци” .
Въпреки думите й, преди в Германия никога не е имало толкова много малолетни и непълнолетни престъпници, както сега. Затова се предлага и да се снижи до 14 години възрастовият праг за привличане към наказателна отговорност. Но при днешните условия и това е малко. На 27 юли в баден-вюртембергската община Кьонигсбах Щайн четири момчета на възраст от 11 до 13 години от семейства на сирийски и иракски бежанци изнасилиха 12-годишно германско момиче . Заради възрастта им не могат да бъдат привлечени към наказателна отговорност и с тях ще работят социални работници, които ще им разясняват в интензивни беседи колко лоша и противоправна е постъпката им.
В Германия преди не е имало и толкова много ранни бракове, сключени между възрастни мюсюлмани с непълнолетни, а често и с малолетни девойки. Такива бракове се сключват не по гражданските правила на Германия, а по законите на шариата. Това става ясно, когато общинските органи в сферата на образованието започват да разследват изчезването на голям брой момичета от училище. Оказало се, че мюсюлманките напускат училище, защото съпрузите им изискват от тях да бъдат в неотлъчно в дома си. В интервю за Welt am Sonntag министърът на правосъдието Хайко Маас казва, че през 2015 г. количеството на ранните бракове превишава 1000, но всъщност реалното число е много по-високо.
Автор: Сергей Дебрер
Източник: Свободная Пресса