Отношенията между САЩ и Германия все повече започват да приличат на паноптикум, в който Ангела Меркел е едновременно и надзирател на страните-членки на Европейския съюз, и затворник, който трябва безусловно да се съобразява с волята на Големия брат. Поредното доказателство за това, че САЩ държи германския канцлер на къса каишка излезе наяве преди няколко дни. Доклад, публикуван в Deutsche Wirtschafts Nachrichten (DWN) показва, че германското правителство се готви на война с Русия, а от чернова от доклад на Бундесвера става ясно, че Русия е обявена за враг. Преди броени дни ръководителят на Комисията по външна политика на Държавната дума Алексей Пушков е публикувал съoбщение в Twitter, в което еднозначно заявява, че решението на германското правителство да обяви Русия за враг показва именно раболепието на Меркел към администрацията на Обама, вместо реалното положение.

Още в началото на годината бе обявено, че Меркел възнамерява да разработи нова военна доктрина, като за основа за военни действия срещу Москва се посочва анексирането на Крим от Русия. Според редица анализатори обаче именно Русия е спасила Крим от преврата (спретнат от Обама), с който беше свален украинският президент Виктор Янукович. През 2013 г. Янукович изненадващо отказа да подпише договора за асоцииране с Европейския съюз, макар преговорите да се водеха още от 2007 г. Това надигна мощна вълна от недоволство и доведе до разрастване на протестите срещу правителството. Постепенно кризата в Украйна се превърна в конфликт с остро геополитическо значение, а свалянето на Янукович от поста се определя като „най-крещящият преврат в историята”.

Западните медии представят присъединяването на Крим към Русия като „завладяване” от руската държава. Въпреки неодобрението на Запада, след свалянето на Янукович от власт Европейският съюз изпрати свой следовател в Киев, който потвърди, че става въпрос за истински осъществен преврат, готвен от САЩ още от началото на март 2013 г. Тази информация обаче не беше публично оповестена. Тъй като се считаше, че това би коствало както падането на западните икономически санкции срещу Русия, така и разклащането на подготовката на НАТО за война с Руската федерация.

Днес Германия отказва да помогне за вдигането на икономическите санкции на Европейския съюз срещу Москва. „Мисля, че дискусията за вдигане на санкциите идва твърде рано”, заяви преди около седмица Кристоф Хойсген , външнополитически съветник на Меркел. По думите му трудно е да си представим, че това ще се случи скоро, като се имат предвид сраженията в източната част на Украйна. Онзи ден стана ясно, че санкциите, които някои считат за пагубни както за европейския, така и за руския пазар, ще бъдат удължени с още шест месеца, и то въпреки индикациите, че настроенията срещу Москва наистина се смекчават. Вече няколко месеца страни като Унгария, Гърция и Италия заявяват открито, че налагането на антируските санкции трябва да се преосмисли, докато Полша и Балтийските страни настояват режимът на санкции да остане.

Ясно личи, че САЩ са проектирали върху Европа своите мотиви за удължаването на антируските икономически санкции, независимо какви са официално изложените мотиви от страните-членки. Тепърва ще разберем какви ще бъдат реакциите от руска страна, макар че още в началото на април Владимир Путин категорично заяви, че не очаква скорошна отмяна на санкциите. Според него на запад непрекъснато измислят нови и нови мотиви, за да ги удължават, а стратегията на Русия ще бъде да поддържа ответните си мерки.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto