Ангела Меркел удовлетвори желанието на своите съпартийци и привърженици да се кандидатира за глава на германското правителство през следващата година. Западните медии, които още не могат да преглътнат победата на Тръмп, ентусиазирано обясняват това нейно решение, едва ли не като желание тя да бъде противовес на Тръмп в Европа, за което се договорили на срещата с Обама. Даже Норберт Ретген, шеф на Комисията по външна политика в Бундестага заяви, че нейната кандидатура ще бъде гаранция за „либералния световен ред”, поставен под съмнение от Тръмп.

Някак встрани от медийните коментари обаче остана решението на Меркел да издигне кандидатурата на социалдемократа Франк-Валтер Щайнмайер на поста президент на републиката. Все пак това е най-високата длъжност в Германия, а медиите не ѝ обърнаха внимание. За Меркел този ход предопределя политическото й бъдеще. Без тази стъпка издигането на нейната кандидатура на канцлерския пост беше под въпрос. Но сега гаранция за това е постигнатата вече договореност между социалдемократите и християндемократите за разпределяне на висшите постове в държавата.

Щайнмайер е известен като привърженик на диалога с Русия. Тази негова публична позиция често е служила като причина за стълкновения с привържениците на твърдата линия на отношенията с Москва, както в германските, така и в международните политически кръгове. Защо г-жа Меркел номинира за президент човек с противоположни на нейните възгледи за външната политика на Германия? Като изключим немаловажния факт, че това й гарантира следващия управленски мандат, прави впечатление, че Меркел номинира Щайнмайер за президент едва след победата на Тръмп в президентската надпревара.

От гледна точка на външнополитическите позиции на Щайнмайер, той чудесно се вписва в концепцията на Тръмп за Новия световен ред и отношенията с Русия. От друга страна пък, като защитник на либералния модел и глобализацията Меркел ще изпълнява ролята на трансмисия за американските неолиберални интереси в Европа. Тоест, какъвто и вятър да задуха от САЩ, Германия винаги ще бъде в тренда.

Победата на Тръмп предизвика сериозна криза в Евросъюза. Досега, според действащия глобализационен модел, Германия се изявяваше като хегемон в Европейската общност. Сега, след последните политически ходове на Меркел, ЕС ще бъде в уникалната ситуация да слугува на два хегемона. Единият Германия, а другият - САЩ. Като експортно ориентирана икономика за Германия е много важно да не загуби както европейския, така и американския пазар. С позицията си на хегемон в ЕС и с президент, поддържащ новия курс на Вашингтон и диалога с Русия, Германия ще си гарантира тази приемственост.

Нека не забравяме, че връзките между Германия и Русия имат в миналото един символичен прецедент в лицето на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, който след приключването на мандата си стана консултант на руския „Газпром”. Благодарение на това днес Германия получава природен газ на преференциални цени по газопровода „Северен поток”, който в близко бъдеще ще бъде дублиран. И днес големите германски корпорации продължават да поддържат тесни връзки с руските си партньори. Корпоративните им отношения се развиват динамично, достигайки даже до обмяната на активи между страните. На една от конференциите на Съвета по глобална политика неоконсерваторът Джордж Фридман каза, че: „Съюзът между германските технологии и капитал и руските природни ресурси представлява уникална комбинация, която от векове застрашава САЩ”.

Това е така, защото по оста Москва-Берлин може да се оформи нов финансово-икономически полюс, способен да претендира за световно лидерство.

В сегашната ситуация Меркел влага в действията си повече политическа интуиция, отколкото премислена стратегия. Нейният последен ход да издигне кандидатурата си за канцлер говори за стремежа й да приложи едновременно две противоречащи си една на друга концепции. От една страна, да рестартира отношенията с Русия в очертаващия се нов период на диалог между Москва и Вашингтон, за което ще има грижата новият президент. А от друга страна, да репозиционира действащия до момента либерален модел, за да запази хегемонията на Германия в Европа, с което самата тя ще се заеме като канцлер. Тази стъпка всъщност е резервният „план Б” за Меркел, в случай, че под влияние на центробежните сили ЕС започне да се разпада.

Даже и сега, след формиралата се Вишеградска четворка, периферните европейски държави започват да договарят други регионални обединения и съюзи. В близко бъдеще такива съюзи от европейски държави могат да заложат фундамента на една последваща федерализация на общността или, както се говори, ЕС може да започне да функционира в режим на две или три скорости. Но независимо от това какви промени ще настъпят в ЕС, новият политически модел предполага, че Германия ще продължи бързото си развитие под една или друга форма. Било то, ангажирайки се в състава на реформиращия се ЕС, или пък самостоятелно. И в двата случая може да се предполага, че Германия няма да разчита само на досегашната си хегемония в Европейския съюз. А ще търси възможности, икономически и финансови, за укрепване на своето доминиращо положение в границите на континентална Европа. Ако се доверим на изявлението на Фридман, едно бъдещо силно партньорство между Русия и Германия вероятно ще предизвика не само адмирации, но и сериозни недоволства.