Европейският съюз е спасен. Французите избраха Емануел Макрон за президент на Франция. Показаха на Марин льо Пен къде й е мястото. Еврото поскъпна спрямо долара. Юнкер може да си отдъхне и да си пие спокойно пиенето. Остана само европейците да разберат как точно ще ги спасява Макрон. Само някои черногледи анализатори, като социологът Амитай Етциони, писаха че „Макрон мисли като банкер и ще поведе Европейския съюз към опасна граница“. Новият френски президент оправда опасенията на Етциони.  Почти веднага след като влезе в Елисейския дворец, той се обяви за промени в еврозоната, като предложи тя да има отделен бюджет, парламент и финансов министър, дори ако за това се налага промяна в основополагащите договори на съюза. Идеята на Юнкер за ЕС на няколко скорости все пак оставяше някаква възможност на присъединилите се по-късно към Евросъюза държави, ако не се развиват, то поне да вегетират в рамките на общността. Докато с предложението на Макрон, те ще се превърнат в колониални придатъци към страните учредителки на ЕС.

Официалните представители на Берлин определиха предложението на Макрон като „нереалистично“, но Ангела Меркел подкрепи идеята на френския президент. След срещата им в понеделник в Берлин, немският канцлер заяви, че „не вижда проблем да бъдат променяни основополагащите договори на съюза“. Тя добави, че „от германска гледна точка е възможна промяна на договорите, стига да има смисъл“. Ако това се случи, ще станем свидетели на втория след бежанската вълна тежък гаф на Меркел, който ще доубие Европейския съюз. Направо не е за вярване, че тези изявления се правят в момент, когато Великобритания напуска съюза с мотива за нарушаване на националния и суверенитет от страна на ЕС. Когато все по-голяма част от гражданите в държавите от общността претендират да им бъде върнат отнетия от брюкселската върхушка суверенитет и когато проучванията на социолозите показват, че милиони от европейците са готови да умрат за страната си, но не са готови да направят това за ЕС. Нещата в ЕС вървяха добре, докато ръководството се занимаваше с премахване на границите за свободното движение на стоки и капитали. Тогава всички имаха полза от това, макар и в различна степен. Положението беше приемливо и когато Брюксел въведе някои форми на административна координация между страните за установяване на минимални стандарти, към които да се придържат индустрията и търговията. Но когато Брюксел въведе общата валута, започна да контролира  бюджетите на своите членове, отвори границите за свободно движение на работна сила и прие застрашаващ брой емигранти, тогава той грубо наруши националната идентичност и специфичните ценности на отделните държави. Получи се дисбаланс между стремежа към по-високо ниво на икономическа и административна интеграция и ниското ниво на политическа интеграция. Беше пренебрегнато основното правило, че политиката следва икономиката и ако икономиките на болшинството страни в ЕС, особено тези от бившия Източен блок, не са поне близо до нивото на водещите държави, то политическата интеграция ще продължи да боксува. Неразвитите икономики на страните от Източния блок бяха подложени на серия от убийствени регулации, наложени им от Европейската комисия, които умъртвиха и без това едвам кретащите им икономики. Вместо така необходимите преки инвестиции, тези страни получиха някакви пари от кохезионните фондове, които освен че увеличиха корупцията на властовите елити, с нищо друго не помогнаха за доближаване до стандартите на развитите държави. Предложението на Макрон, подкрепено от Меркел, за отделен бюджет, парламент и финансов министър на страните от еврозоната няма да доведе до по-голяма интеграция на 27-те страни, а до увеличаване на тяхната дезинтеграция. Вече са в ход процеси по възстановяване на граничния контрол, формиране на вътрешни общности от национални държави, отхвърляне указанията на Брюксел за приема на бежанци и изискванията за съблюдаване на критериите за бюджетен дефицит.

Макрон планира с помощта на мащабна инвестиционна програма да стимулира френската икономика, а така също и икономиките на другите европейски страни. Действително, инвестициите са добро лекарство за закъсалите икономики на ЕС, но проблемът е, че от една страна за това са необходими стотици милиарди евро, които никой няма идея откъде ще се осигурят. А от друга, тези пари пак ще бъдат инвестирани, следвайки предписанията на неолибералните елити, при което хората едва ли ще усетят някаква положителна промяна в благосъстоянието си. За осигуряването на финансов ресурс Макрон предлага да бъде привлечен капитал в ЕС чрез издаването на еврооблигации. Тогава, естествено, Франция ще бъде облагодетелствана за сметка на Германия, защото финансовата тежест ще бъде колективна. Но още преди пет години на същото предложение Меркел каза: „Няма да позволя да има еврооблигации или други форми на колективна отговорност по дългови ангажименти, поне докато съм жива“. Що се касае до инвестиционния модел, там е видно, че това е предложение на банкер, който не е присъствал на занятията по социология. Така че французите може да се радват, че Макрон ги е спасил от Марин Льо Пен и да му се възхищават, че е женен за 64-годишната Брижит, но бъдещето ще покаже дали Макрон е просто лобист на Ротшилд или истински европейски лидер.