Стратегията на НАТО в Източна Европа е безпомощна против Руската федерация.

САЩ

Под заглавието „Единството на НАТО се изпита от Русия и даде няколко пукнатини” вестник The New York Times публикува статия, в която се казва: „На срещата на НАТО президентът Обама и лидерите на европейските държави се опитаха да продемонстрират единственото на фронта: както заяви Обама всякакви опасения, че излизането на Великобритания от ЕС може да разруши широкия трансатлантически алианс в сферата на сигурността, се явяват „преувеличени”. Във Варшава обаче стана ясно, че зад външното единство на Европа се крият все повече разногласия, покрай привличащия вниманието неин разрив с Великобритания. Разногласията касаят въпроса за това следва ли да се сдържа или умиротворява Русия, която продължава своите непредсказуеми действия на изток от границите на НАТО. По въпросите на икономическите санкции, които трябва да оказват натиск на Русия, до военните маневри с цел нейното сдържане, Германия, Франция и Италия проявяват признаци на готовност да отстъпят от твърдата позиция, която те заеха след анексията на Крим преди две години. Премиерът на Италия Матео Ренци неотдавна взе участие в проведения от президента Путин Международен икономически форум в Санкт Петербург, който беше организиран сходно на срещите в Давос, но бе игнориран от повечето лидери на ЕС. Президентът на Франция Франсоа Оланд говореше за необходимостта от взаимодействие с Русия. Министърът на външните работи на ФРГ Франк-Валтер Щайнмайер разкритикува мащабните военни учения в Полша миналия месец като каза, че те провокират Русия. Той ги нарече „дрънкане на оръжие”. „Президентът Путин изпитва тези държави и той разединява някои от тях”, счита бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс. Бърнс, който неотдавна беше в Европа, заяви: „Аз бях поразен от разединението сред ръководството на Европа за това как трябва да се отговори на тези предизвикателства”.
На официалният сайт на телевизията CNN е публикуван коментарен материал „НАТО има намерение да въведе ред у дома”. В него се казва: „Представете си малък форт. Пред неговите врати дебне вълк, стените се заливат от вода от залива и освен това, хората вътре започват да спорят помежду си кой е по-старши. Разбира се, Европа не е крайбрежна крепост, но приложено към дадената ситуация, тази аналогия подхожда. Хората от форта очакват пристигането на богатия приятел. Той е угрижен. Ако не може да се решат спорните въпроси, то относително комфортното положение от икономическа гледна точка за него в света, ще тръгне към своя край. Именно така изглеждаха работите във Варшава през тези почивни дни. Президентът Барак Обама пристигна на срещата на НАТО, която за него е пета и последна. Брекзит наруши спокойствието на Европа. Президентът на Русия Владимир Путин укрепи своите сили на границите на НАТО, а джихадистите от терористичната групировка „Ислямска държава” се крият сред вълните емигранти, които заливат европейските градове. Вероятно срещата преди всичко ще се запомни с това какъв тон беше избран по отношение на Русия, а това бе зададено още до идването на лидерите. Най-големите военни учения на НАТО за последните десет години подчертаха тенденцията. Операция „Анаконда”, в която взеха участие 25 хиляди военни стана демонстрация на сила и решителност, която Путин не може да не забележи.
Агенция Bloomberg: „На срещата на НАТО лидерите му се опитаха да демонстрират единството на участничките в Алианса – 28 държави – пред лицето на многочислените заплахи и неопределености: от „Ислямска държава” до Русия и Брекзит. Както изглежда това им се удаде. Въпреки всичко се появиха семена на раздор. При това лидерите чакат какви ще бъдат ответните крачки на Русия в отговор на приетите във Варшава решения. Що се касае до Полша и Прибалтийските държави, то четирихилядният контингент, който НАТО се съгласи да разположи в тези четири страни, може да се окаже недостатъчен. Това ще зависи от действията на Русия. Обаче от гледна точка на Франция по думите на официалният й представител във Варшава, НАТО сега трябва да си вземе почивка и да направи пауза. „Ние не искаме НАТО да прави нищо повече”, каза той. Франция и редица други, влизащи в Алианса държави, желаят да избегнат тази ситуация, при която Русия ще се окаже вкарана в ъгъла, което пък може да доведе до ескалация на напрежението. Както и другите лидери на НАТО, така и президентът на Франция Франсоа Оланд призова за диалог с Русия и подчерта, че укрепването на Алианса трябва да носи изключително отбранителен характер.
USA Today : „Президентът Обама и лидерите на ЕС се постараха напълно да разсеят опасенията, че излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до по-голяма дезинтеграция на Европа. Тези опасения, заяви Обама, са напразни. Той отбеляза, че НАТО и ЕС работят паралелно по целия свят: доколкото НАТО води борба с „Ислямска държава”, ЕС помага на Ирак да възстановява икономиката си. Докато войските на НАТО се намират в Афганистан, за да подготвят националната армия и унищожат муджахидините на движението „Талибан”, ЕС предоставя на тази страна съдействие за икономическото й развитие. Ето и сега, когато НАТО ще изпраща на ротационна основа допълнителни подразделения на своите войски в Източна Европа, за да не се допусне руска провокация в региона, ЕС ще съхрани санкциите против Москва, за да я накаже за нейната окупация в Крим.”
Списание US News and World Report: „Нарастването на силите на НАТО в Източна Европа стана част от най-голямата предислокация на войски на Алианса от времето на приклюването на Студената война. Целта на НАТО е да се разсеят опасенията, че „малките зелени човечета” или други чужденци могат да вдигнат метеж сред рускоезичните малцинства. Русия е обвинявана, че е предприела такива действия в Източна Украйна и в Крим. „Изпращането на многонационални батальони в Полша и Прибалтика показва на всички и преди всичко на Русия, че НАТО се безпокои по повод сигурността на тези страни, Алиансът е готов да ги защитава и разполага за това с необходимите възможности – заяви високопоставен военен представител, помолил да не се споменава неговото име в печата. – Нашите войски вече са там. ”

Великобритания

The Sunday Times : „Президентът на Франция Франсоа Оланд предупреди за провеждането на твърда политика по отношение на Москва и предложи да се отнасяме към тази страна, Русия, не като към заплаха, а като към партньор. Ето и още един случай, който показва разминаване във възгледите в редовете на НАТО. Един западен дипломат, намиращ се в Москва, каза за плановете на НАТО: „Това символично нарастване на военната сила, е възможно никога да не спре руската агресия, но то е достатъчно ярко изразено, за да ядоса Кремъл и да го подтикне да предприеме ответни мерки. ” В заключителното комюнике от срещата във Варшава се казва, че на Русия ще й бъдат предложени „конструктивни отношения” само в този случай, ако нейното поведение направи възможно това.
The Guardian: „Европа трябва да бъде обединена пред лицето на заплахата от страна на Русия, предупреди Дейвид Камерън на фона на опасенията, че излизането на Великобритания ще отслаби решението да се противостои на Владимир Путин. Изказвайки се на срещата на НАТО в събота във Варшава, британският премиер каза, че с Москва трябва да се води внимателен диалог, за да се предотврати каквото и да е недоразбиране, което може да доведе до конфликт. ”
Агенция Reuters: „Официално предмет на обсъждане на срещата във Варшава беше всичко, което касае сдържането на възраждащата се Русия, поддръжката на Украйна и Афганистан и защитата на балтийските страни – членки на НАТО. Но в коридорите звучеше само една доминираща тема, която предизвикваше притеснение – Брекзит. Гласуването на Великобритания в полза на излизането от ЕС породи неопределеност и съмнения и от двете страни на Атлантика и по цяла Европа, което излезе извън рамките на мероприятието на НАТО. Важен момент. ”

Германия

Интернет изданието Spiegel-online : „Стратегията на НАТО в Източна Европа е напълно безпомощна против Русия. Проблемът Прибалтика има още и географски характер. Русия има граница от няколкостотин километра с Естония и Латвия. В случай на конфликт НАТО е длъжен да отправи своята помощ през границата между Полша и Литва, която е дълга едва 65 километра. Ако Русия отреже този коридор близо до град Сувалки, то балтийските държави ще останат съвсем сами. Обичайно въоръжението на Русия силно превъзхожда това на НАТО. И засиленото присъствие на войски в Източна Европа, което изискват правителствата, ще постави НАТО пред дилема: Основополагащият акт Русия–НАТО забранява дългосрочна дислокация на „значителни бойни части” на териториите на страните от бившия Варшавски договор. Правителството на Германия не иска да нарушава този договор, за да избегне още по-голямата ескалация на конфликта с Москва.”
Die Welt: „Като цяло около 4 хиляди войници регулярно ще се сменят, за да се избегне постоянното присъствие и да не бъде засегнат Основополагащият акт Русия–НАТО. Обаче в бъдеще западните войски така или иначе ще се намират на източния фланг на Алианса постоянно.”
Hannoversche Allgemeine Zeitung : „Русия чувства заплаха не в увеличаването на числеността на личния състав, а в политиката на разширяване на НАТО. Алиансът обръща малко внимание на това.”
Neue Osnabrücker Zeitung: „Решението на НАТО за прехвърляне на войски на изток изглежда за много западноевропейци една неразумна провокация по отношение на Русия, при това в условията на напрегнати отношения. Обаче страните от Прибалтика и Полша възприемат заплахата от страна на Русия не като теоретична възможност, а като реална опасност.”
Frankfurter Allgemeine Zeitung: „Квинтесенцията на постигнатите във Варшава решения се свеждат до: 1. Трябва да бъде разбрано, че нападението на която и да е страна – членка на НАТО, означава нападение на целия Алианс в цялост. 2. Не трябва да има връщане към Студената война, необходимо е да се държи вратата за диалог с Москва отворена….Обаче има и ред моменти, които са неясни. Как ще повлияе желанието на Великобритания да излезе от ЕС на ролята на Лондон при изграждането на политиката за сигурност? Как ще повлияе резултатът от президентските избори в САЩ на европейската сигурност? И не на последно място, как ще отреагират на Варшавската стратегия Русия и Путин?”

Франция

Le Figaro: „Северноатлантическият алианс се обединява за да противостои на тероризма и руските амбиции. НАТО демонстрира своето единство в протвопоставяне на три главни предизвикателства: тероризъм (незабавна и пряка заплаха), Русия и нестабилността в региона на Близкия изток и Северна Африка. Именно в този порядък тези източници на грижа фигурират в заключителното заявление, прието от 28-те страни, участнички в Алианса. „Действията на Русия, особено в Украйна, посягат на реда, основан на европейските правила“ – се казва в декларацията. Заедно с това лидерите на НАТО потвърдиха своята роля за диалог с Москва… Обикновено срещите на НАТО представляват 99% скука и 1% истерия. Но този път нямаше нищо подобно. „Това беше една достатъчно консенсусна среща” – потвърди пред вестника френски дипломат. „Ние не виждаме някаква непосредствена заплаха за някой от съюзниците в НАТО – констатира Столтенберг. – Силната отбрана и конструктивният диалог са задължения, върху които са основани нашите отношения с Русия.” В  този дух 28 държави решиха да дислоцират в страните от Балтика и Полша четири батальона – безпрецедентно предизвикателство към Москва след приключването на Студената война.
Le Monde: „За противоракетната отбрана на НАТО на европейска територия това е важен етап, дори ако разгръщането на системата е далеч от завършване. Както беше предвидено 28-те държави на НАТО заявиха за въвеждане на системата ПРО в начално ниво на оперативна готовност. Това означава, че американските кораби, базирани в Испания, радарът в Турция и системата за прихващане в Румъния в настоящия момент са готови да действат заедно под командването и контрола на НАТО” – заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. По този начин, теоретически съществува готовност да се неутрализира внезапен ракетен удар от Иран, противник, който в НАТО не наричат по име. Техниката, установена в Европа, е финансирана през стотици милиони долари от САЩ. Те инициираха през 2002 г. създаването на Европейски ракетен щит. Етапът през 2016 г. е втори в реализацията на плана, който трябва да доведе към 2020 г. до създаването на цялостна система за отбрана, способна да противостои на всяка ракетна заплаха, изходяща от региона на Близкия изток или Северна Корея. Тази програма е предмет на сериозни търкания в отношенията с Русия. Москва не пропуска случай редовно да напомни, че става дума за агресивна крачка, тъй като Русия вижда в това заплаха за своите собствени стратегически оръжия. Точно по същия начин Москва протестира против установка на американската противоракетна система срещу Северна Корея като обвинява САЩ в нарушение на регионалния баланс. Американският проект в Европа създава проблем за Франция от самото начало. Франция не иска нейната собствена програма за ядрено сдържане да бъде обезценена от новата система на ПРО, в това число в промишлен и финансов план, тъй като ПРО изисква мащабни инвестиции. Варшавската декларация за трансатлантическата сигурност напомня за съответна комбинация, върху която трябва да се строи отбранителния потенциал: ядрени средства, конвенционални средства и компоненти на противоракетната отбрана… Европейските съюзници до този момент много малко са инвестирали в собствен противоракетен потенциал, който в перспектива може да стане елемент на настоящия колективен щит. Обаче от военна гледна точка има проблем: мащабните инвестиции на Русия и други играчи за създаването на авиационни и космически прехващачи и ракети, са способни да създадат непроницаеми зони над големи територии. „Това ни прави все повече и повече загрижени – призна чиновник на НАТО във Варшава. – Русия развива тези средства в Камчатка, в анклава Калининград и Крим.”

Италия

La Repubblica: „Страните от НАТО проявиха единство в търсенето на отговор на три главни предизвикателства на съвременността: тероризма, който представлява най-голяма и глава заплаха; нестабилността в Близкия изток и Северна Африка; и експанзията на Русия в Източна Европа. На срещата е одобрено решение за продължаване на мисията в Афганистан до 2017 г. На призива на Барак Обама (За Афганистан) беше даден консолидиран отговор. В заявленията по отношение на Москва прозвуча смесица от твърди и примирителни послания. Като цяло в заключителната декларация се подчертава, че Русия „не представлява непосредствена заплаха“ за сигурността на НАТО. „Силна отбрана и търсене на конструктивен диалог“ е набелязаният двоен подход в изграждането на отношенията с Руската федерация. Решенията за  разполагане на четири батальона в състав от 4000 военни в Полша и Прибалтика е представено  като историческа новина нямаща прецедент след Студената война.”
La Stampa: „Десетилетия НАТО и ЕС работеха мълчаливо и в унисон. Алиансът от своя страна и до днес се чувста задължен да защитава Централна и Източна Европа от агресия от страна на Русия. Никога още от времето на Студената война НАТО и ЕС не са имали така силно нужда от американско лидерство. Брекзит – това е изпитание и за сегашния президент на САЩ и за бъдещия. Страните – членки на Алианса, които граничат с Русия, от Естония на север до България на юг, повече от всички други имат какво да губят. Днес Полша все повече върви към десен популизъм, Унгария се оказа в клещите на неоавторитаризма, Румъния се намира в състояние на относителна слабост, а Сърбия и Бълагрия са подложени на влиянието на Русия. В някакъв смисъл днешната ситуация напомня на геополитическия хаос през 30-те години. Колективната сигурност се превръща в абстрактна концепция. Колкото по-разединена е Европа, толкова по-сложно е да се приложи Петият член от договора на НАТО, който постановява, че нападението върху една страна – членка означава нападение срещу всички страни – членки. САЩ могат да запълнят образувалия се вакуум, без да вземат върху себе си допълнителни задължения, чрез политиката, съчетаваща умната дипломация с умереното използване на военна мощ. Ако не бъде направено това, победата в Студената война ще се окаже безсмислена.”

Швейцария

Le Temps : „Отсега нататък Вашингтон изисква европейците да поемат върху себе си малко повече отговорност за своята сигурност и отбрана. Още повече, че най-големите огнища на напрежение се намират много по-близо до тях. На изток Русия след присъединяването на Крим се държи застрашаващо по отношение на своите съседи. В продължение на две години НАТО увеличава военните учения в Балтийско и Черно море, но основно действат американските въоръжени сили. На юг опасността идва от „Ислямска държава” и някои други терористични организации. Не трябва да се забравя притока на емигранти, който е в безпрецедентен мащаб от времената на Втората световна война. НАТО активно участва във военно-морските операции против контрабандистите в Егейско море. Организацията пое и нова мисия: да подготви либийската брегова охрана на борда на своите военни кораби, разположени в Средиземно море. И отново има необходимост от американците.
Както САЩ, така и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изискват от европейските държави да увеличат своите военни разходи. Именно в този контекст съглашението за партньорство между ЕС и НАТО беше подписано на срещата във Варшава. Тази нова отговорност съответства на желанието да се създаде истинска европейска сигурност, независима от НАТО. Проектът се е родил още през 1998 г., но Великобритания му създаваше системно пречки и в продължение на шест години непрекъснато отказваше каквото и да е увеличение на бюджета за Европейския отбранителен съюз.”
Tribune de Geneve : „Това, което в действителност страшно дразни руските ръководители е неясното позициониране на НАТО. Къде точно ще се прекрати движението на този военен Алианс, който е превърнал Русия в свой враг. Тази неяснота се възприема от Русия като заплаха. На свой ред НАТО и западните ръководители виждат в анексията на Крим и дестабилизацията на Украйна разрив на договора за доверие към Русия, която повече не уважава границите и международните правила. НАТО и западните страни не искат втора Ялта. Те залагат в перспектива на присъединяването на Украйна и Грузия. В очакване на това, НАТО се укрепва на изток, но не много – за да не се появи риск от нова Студена война. Освен това предишният ред, за който се договориха Сталин, Рузвелт и Чърчил – между комунистическата сфера и свободния свят – вече не съществува. Днес имаме борба за укрепване на сферите на влияние (това иска Москва), както и неяснота, към която се придържа НАТО.”

Швеция

Телеканал SVT : „Русия няма да бъде изолирана. НАТО не иска нова Студена война. Заявлението на Столтенберг, генералният секретар на НАТО, на срещата във Варшава показва, че поддръжниците на диалога с Русия са взели връх, въпреки че страната домакин Полша се опита да подтикне Алианса в друга посока. Това, заради което привържениците на диалога имат преимущество, може най-добре да се илюстрира с факта, че Съветът Русия–НАТО ще заседава в сряда след срещата. В Брюксел предложиха да се проведе такава среща още преди Варшава, но Русия се отказа. Но сега Русия и НАТО ще се срещнат при всички случаи. Това може да се разглежда като размразяване, тъй като сътрудничеството в рамките на Съвета беше прекратено след анексията на Крим. Русия обвинява НАТО, че съсредоточава сили близо до руската граница в експанзионистичен стил. НАТО отговаря, че анексията на Крим е изменила ситуацията в областта на сигурността в Европа. Въпреки всички тези трудности все пак се забелязва някаква готовност за диалог и от двете страни. Въпросът се състои в това дали те разбират едно и също, когато говорят за диалог.”

Източник: ТАСС
Превод: a-specto