Робърт Хансен е високопоставен служител на ФБР, който работи тайно за Русия в продължение на около 15 години. Наричат го «най-опасния двоен агент в историята на американските специални служби»...

Наричат го Гробаря. Едър тип с восъчно лице, винаги облечен с черни дрехи, който никога не се усмихва. Женен е за една предана жена, баща е на многобройно семейство, съставено от консервативни католици, близки до Opus Dei. Никога не отсъства от неделната проповед в малката провинциална църквичка в района с резиденции на Виена – едно малко градче в щата Вирджиния, до Вашингтон. Какво работи този човек? Неговите съседи подозират, че човекът, който шофира един очукан форд „Таурус”, е някой банален чиновник във федералната администрация. Но те не знаят нищо повече. Гробаря не е никак общителен. „Добро утро”, „добър вечер” и нищо повече. Единственото, което забелязват съседите, е, че той разхожда постоянно своето куче в един или друг парк на провинциалното градче. Сам, винаги сам. Изумлението е тотално, когато на 18 февруари 2001 година всички разбират, че Робърт Филип Хансен е един огромен провал на ФБР и той е арестуван за шпионаж. Повече от петнадесет години този ас на контраразузнаването е предавал ултрасекретни документи на руснаците. Първо на КГБ, а после на структурата, която наследява КГБ – СВР (Службата за външно разузнаване). Ловецът на шпиони се оказва самият той шпионин. Тази интересна история е отлично копие на аферата, наречена „Олдрич Еймс”(къртица на КГБ, арестувана в средата на 90-те). Последният е служител на ЦРУ и подобно на Гробаря е бил експерт в контраразузнаването. Тази нова афера с Хансен предизвиква истински шок в средите на американската разузнавателна общност, естествено, и във федералната администрация. Изведнъж американците разбират, че въпреки края на Студената война руските служби си остават активни, както преди.

Във Вашингтон си мислят, че след разпадането на СССР на терена на тихия фронт те остават сами без никаква конкуренция и могат да правят каквото си поискат. Затова и въпросната афера Хансен” се преживява като невероятно унижение за ФБР. В началото на 90-те години американците считат, че от страна на руснаците се е настанило затишие на разузнавателния фронт, тъй като Русия и САЩ поне теоретично и на думи са вече приятелски нации. Отслабването на Кремъл и бардакът, който забърква Борис Елцин в Русия, заблуждават САЩ, че шпионите от Изтока са преустановили особена активност. Но нищо такова не се случва. Ако трябва да бъдем точни, и двете страни си остават силно активни в разузнаването.

Робърт Хансен е разкрит в началото на 2001 година, но преди това ЦРУ се сблъсква с аферата „Еймс”. Една изключително сериозна афера, в която Олдрич Еймс нанася непоправими щети на ЦРУ – множество американски агенти, изпратени да работят зад Желязната завеса, са арестувани и екзекутирани заради него. Олдрич Еймс не е единственият утежняващ обстановката случай на шпионаж. През 1996 година един от шефовете на ЦРУ е арестуван точно в момента, когато се готви да напусне американската територия. Това е Харолд Никълсон, агент на руснаците от две години. Тази къртица е разкрита по много елементарен начин: на всеки три години агентите на ЦРУ трябва да минават на проверка чрез детектор на лъжата. На въпроса: Криете ли контакти с чужда страна?”, Никълсон показва известна реакция, която техниката улавя. Тук трябва да се подчертае, че руските шпиони по принцип са обучени да преодоляват проверките от детектор на лъжата, но това е налице само ако агентът е имал физически контакти с водещия офицер. Поначало подобни контакти са много опасни и връзката между агента и водещия оперативен офицер е най-уязвима. Затова само тези агенти, които са имали възможност да бъдат обучавани в Русия, всъщност могат да излъжат полиграфа. Никълсон се издава сам! Провалът при теста на полиграфа не се счита за абсолютно доказателство, но при показано съмнение съответното лице се поставя под много прецизно и постоянно наблюдение. Така по-късно камерата, която е поставена в кабинета на Никълсон, записва как той фотокопира секретни документи. Харолд Никълсон е вербуван на материална основа, срещу заплащане. Той дълги години работи в чужбина и при завръщането си в САЩ преценява, че заплатата му е много малка. Този успех на ФБР да залавя на американска територия чуждите шпиони много радва федералните полицаи, тъй като те са съперници с хората на ЦРУ. И все пак се оказва, че много рано се радват. Само месец след арестуването на Никълсон ФБР трябва да си признае, че в състава му има къртица, някой си Ърл Питс. Със задача да контролира разузнавачите от КГБ в ООН този американец е превербуван от руснаците. На базата на неговата алчност. Срещу 200 000 долара той предава на руснаците списък с агентите, които трябва да ги следят и контролират. Все пак той е разкрит през 1996 година, вече след разпадането на СССР. Неговата съпруга, която също е служител на ФБР, се досеща, че мъжът й се занимава със съмнителна дейност. Въпреки определени угризения на съвестта тя все пак го издава. Той не е арестуван незабавно: ФБР му устройва клопка и към него са подведени двама федерални служители, които се представят за руски разузнавачи. Предлагат му да работи за тях срещу солидно възнаграждение. Ърл Питс отново проявява своята алчност и... хлътва с двата крака в клопката.

Цитираните два случая на Никълсон и Питс си остават сравнително безобидни и незначителни. Въпреки че първата афера коства главата на шефа на ЦРУ тогава, Джон Дойч, и той е уволнен незабавно. Предателството на Хансен обаче се счита за абсолютна катастрофа за американските специални служби. Арестуването му разтърсва из основи ФБР. Хансен е разкрит непосредствено преди излизането му в пенсия. Той е роден в края на Втората световна война в Чикаго. Парадоксално е, но неговият баща е работил като полицай, който цял живот е преследвал комунистите, докато синът му приключва кариерата си като сътрудник на КГБ. Реакция на разбунтувала се личност ли е това? Въпреки първоначалното впечатление, че действа за пари, вероятно мотивите на Хансен може би са доста по-комплексни. Той е отгледан в семейство на благопристойни християни и винаги са го считали за много възпитано дете, прилежен ученик и работник. Има само един недостатък: Хансен е самотник, който не общува с хората. Неговото развитие е отлично, но и доста криволичещо и променливо. Той учи първоначално за химик и си получава навреме дипломата. Необичайно е, че си избира да изучава като втори чужд език руския. След това Хансен се отдава на стоматологията. По-късно отново се преориентира и този път започва да изучава счетоводство. Така Хансен получава с лекота диплома и за експерт-счетоводител. След като работи известно време в една фирма, той е приет на работа в полицейския департамент в Чикаго като следовател в икономическата секция. През 1976 година е привлечен на работа във ФБР. Това е началото на една блестяща кариера във федералната служба. Първоначално Хансен се занимава с финансовата престъпност, но бързо го пренасочват към контраразузнаването благодарение на неговия талант като информатик. Светкавично получава достъп до ниво „секретно от особена важност”. Натоварен е да изгради база данни, в която да бъдат подредени картоните на всички американски офицери от разузнаването. Това е интересна свръхсекретна информация. По това време той още няма намерение да работи срещу страната си. По-късно обаче пише писмо до своите руски кореспонденти, че винаги е искал да бъде нещо като Ким Филби. Хансен си признава след задържането му, че му е доставяло огромно удоволствие да шпионира, въпреки че рисковете, които поема, са му били напълно известни. Такива са психологическите черти на тази удивителна личност. Скромен човек, много набожен, презиращ повечето от своите съвременници, той намира своето особено „отклонение” в двойствения си живот на шпионин. Така Хансен хазартно си играе с огъня и предизвиква своите началници, своите колеги, които в крайна сметка един ден го разкриват. На 5 март 2001 година Джоана Макгери пише в списание „Тайм”: На 32 години той бе далеч по-зрял от своите млади колеги, към които се отнасяше покровителствено, воден от своята религиозна вяра. Хората, които са много набожни и за които само Бог е достоен за тях, нямат време да се посвещават на обикновените простосмъртни” – казва един от пенсионираните контраразузнавачи, работил в руския отдел в Ню Йорк, където е работил и Хансен в годините 1978-1981 и после между 1985 и 1987 година. Той се считаше за по-интелигентен от своите колеги, а вероятно и от своите началници – твърди Роберт Браян, бивш асистент на директора на ФБР. – Поради тази своя самооценка той имаше малко приятели в службата, всички му бяха лепнали прякора Гробаря заради восъчния му тен, черните коси, тъмните дрехи и погледа му, лишен винаги от всякаква симпатия и от хумор. Поради това, че бе изключително непохватен в междуличностното общуване с хората, никога не му бе поверявана задачата да вербува съветски разузнавачи.” Според друг бивш негов колега при него липсват добрите човешки контакти” и въпросът е дали именно тези зловещи прякори, с които е бил обсипван сред неговото обкръжение, не са го подтикнали към предателство”. Остава загадка дали Хансен е вербуван на идеологическа основа. Но логично е този ревностен католик да не може да бъде привлечен от безбожния комунизъм. Най-вероятно парите са основният мотив за сътрудничество с руското разузнаване. Добре платените къртици работят усърдно. А Хансен е много добре платен за своите услуги първоначално от КГБ, а после и от СВР, която приема легитимността на руското разузнаване след разпадането на СССР. Хансен обаче не се възползва от стотиците хиляди долари, които получава като възнаграждение за добре свършената работа. По никакъв начин парите не променят начина му на живот. Освен това Хансен има възможност да поиска много повече пари за информацията, която предоставя на руското разузнаване, но не го прави. Което показва, че парите очевидно не са единственият мотив да се самопредложи на руснаците. Преди да бъде разкрит, поведението на Хансен никога не предизвиква съмнения. Той се интересува най-много от информационни системи, естествено, всичко, което касае електроника, миниатюрни камери, скрити микрофони и др. Той е човекът, който чете всяко ново издание по тази тема. Желанието му да знае всичко по тези въпроси е удивително. Но колегите му отдават тази негова страст на любознателната му натура. Хансен е един впечатляващ агент на ФБР, с това се обяснява и стремглавото му израстване в кариерата. Постепенно шефовете му поверяват все по-отговорни постове и задачи, свързани с контраразузнавателното обслужване на руското разузнаване в САЩ. Лично той предлага своите услуги на руснаците, най-вероятно през 1985 година. Хансен е типичен случай за т.нар. „доброволни заявители”. Един хубав ден той просто изпраща писмо в личното жилище на един руски разузнавач, който работи във Вашингтон. Естествено, Хансен знае как американските служби контролират този служител на КГБ и няма никакъв риск за него да бъде засечен. Писмото не е прихванато. В изпратения плик има още един плик, предназначен за руския офицер, обезпечаващ в контраразузнавателен аспект посолството на СССР. Това е някой си Черкашин, полковник от КГБ и експерт по ръководене на двойни агенти. Писмото е анонимно, Хансен се подписва като „В”. В посланието е отправено искане за 100 000 долара срещу предоставянето на секретни документи на американското разузнаване. С поискването на тази голяма сума Хансен подсказва, че има огромни информационни възможности и достъп до много ценна информация. Като доказателство за своите възможности той изпраща на руснаците и имената на трима офицери от КГБ на работа в САЩ, които са вербувани от американските секретни служби. Хансен е много добре запознат с методите на КГБ и е напълно наясно какво ще се случи и на тримата. По различни поводи предателите са извикани в Москва и са арестувани незабавно. Двама са разстреляни като изменници, а третият е осъден да лежи дълги години в затвора. Драматичните последствия от предадената информация на руснаците обаче не нарушава навика на Хансен да ходи всяка неделя в църквата със своето голямо семейство – жена и шест деца. Руснаците веднага „захапват” случая с тайнствения „В”, но не могат да отговорят позитивно. Не само не знаят кой е той, но и нямат контакт с него. В действителност руснаците никога формално не идентифицират Хансен. Само знаят, че става въпрос за някой, който е много високо в йерархията на американското контраразузнаване. На пръсти се броят тези служители на американските специални служби, които имат достъп до подобна информация. Но това, че им е непознат, няма значение, най-важното е, че непознатата къртица иска да сътрудничи на руското разузнаване и предоставя секретни документи. Малко след своето първо писмо „В” изпраща на домашния адрес на офицер от КГБ, работещ във Вашингтон, голям пакет с извадки от обещаните секретни документи. Той знае много добре, че руснаците, след като се запознаят с документите, ще му платят незабавно, когато той пожелае. И наистина така се случва. Пристига и трета пратка. Този път професионалният контраразузнавач показва пътя, който трябва да се следва. Хансен избира т.нар. мъртва пощенска кутия” (нарича се още тайникова операция), разузнавателна технология, която изключва всякакъв физически контакт между агент и водещ офицер. Става въпрос за използването на предварително избрани скривалища (тайници), които нерядко се намират на публични места. На известно разстояние от въпросното скривалище се поставя знак на договорено определено място (често с тебешир, цветен спрей и др.), с което се сигнализира, че тайникът е зареден. Това е класическа шпионска технология. Тайникът може да се ползва двупосочно. От агента към водещия офицер и обратно. Може след изземването на документите от разузнавача той да постави знак на друго място, така че агентът да знае, че материалите са взети. Хансен избира за място за тайниковата операция малък мост в един парк във Вирджиния, недалеч от неговия дом. Пакетът със секретни документи е грижливо обвит с торбичка за боклук и е поставен до една от колоните на моста. Специални лентички са залепени на пътни знаци недалеч от тайника. Това е сигнал, че той е зареден. По този начин Хансен получава своите първи 100 000 долара. След това настъпва пауза. Загрижен за своята сигурност, Хансен чака да проследи резултатите от първото предаване на секретна информация на руснаците. Опасява се от подозрения от страна на ФБР. За известно време „изчезва” и това прави неговите „клиенти” нервни и обезпокоени. Но не след дълго той отново излиза на връзка и предава хиляди документи на руснаците. Специалист по въпросите на контраразузнаването, Хансен позволява на Москва да избегне капаните на ЦРУ и ФБР. Това дава възможност на руските разузнавачи да работят по-уверено на американска територия. Той разкрива на КГБ и една невероятно сложна операция, реализирана от Националната агенция за сигурност на САЩ. Американците започват да прокопават тунел под посолството на СССР във Вашингтон така, както направиха това англосаксонците през 1960 година в Берлин, за да достигнат до комуникациите на руснаците. Тунелът тогава започва от Западен Берлин, минава под Берлинската стена и достига под сградата на командването на съветските войски в Източен Берлин. Американците обсъждат реализирането на подобна операция и под посолството на СССР във Вашингтон с цел поставянето на подслушвателни устройства. Когато идва краят на Студената война, това не се отразява на активността и взаимното разузнаване между двете свръхсили. И няма никакво значение, че Съветският съюз се е превърнал в Руска федерация. Арестуването на Хансен влошава двустранните отношения между Москва и Вашингтон. Администрацията на Буш се поразсърдва на новото ръководство в Кремъл. И толкова. Но случаят „Хансен” е потресаващ за американците. Робърт Хансен започва да сътрудничи на руското разузнаване през 1985 година, а е арестуван едва през 2001 година. През този период той никога не е подозиран. Винаги е много предпазлив и предприема драконовски мерки за сигурност. Многократно във връзката му с руското разузнаване настъпват паузи, през които той проверява дали не е заподозрян от ФБР. Различните длъжности, които заема, му позволяват перфектно да разузнава дали не е в полезрението на американското контраразузнаване. Редовно контролира своето досие през компютрите на ФБР. Дали тези влизания в мрежите на американската конраразузнавателна централа не оставят все пак следи в информационните системи? Може би именно това разкрива къртицата във ФБР. Тази е и официалната версия, която е лансирана от американците в публичното пространство. Вероятно ФБР иска просто да прикрие истината относно разкриването на Хансен. За да стане малко по-ясно, трябва да се върнем към 90-те години на миналия век, тогава ЦРУ и ФБР са убедени, че в централите им има къртица. Те регистрират доста провали на грижливо планирани операции. Създадено е свръхсекретно звено, което да се заеме с разкриването на къртицата. Тази нова структура няма  как да остане незабелязана от Робърт Хансен. Това е  и причината периодически да прави паузи във връзката си с руското разузнаване. Винаги той поема инициативата, и то само когато смята, че е безопасно  за него. През 1994 година му олеква, когато арестуват  Олдрич Еймс. През 1996 година ловът на къртици се  увенчава с двоен успех. Задържани са Никълсон и  Питс. Хансен чака да настъпи чак 1999 година, за да  възстанови връзката си с руснаците. В този период  той усеща тръпката от голямата игра. Необходимо е да се добави, че след арестуването му се  установява, че Хансен до такава степен ненавижда своите колеги, че изобщо не допуска  възможността, че те могат да го разкрият.  Той пише на своите руски приятели: „Вие надценявате ФБР”. Опасността за Хансен идва от друга  посока. Той е предаден от човек, който познава редица секрети на руското разузнаване. От дълго време  американските ловци на шпиони подозират,  че къртицата работи във ФБР и е на много  високо ниво. Въпреки усилията им те дълго не  са в състояние да установят кой е агентът  на руснаците. Накрая решават да вербуват  човек от руските специални служби и чрез  него да се тръгне към разкриването на къртицата във ФБР. През пролетта на 2000 година  първият секретар в руското представителство в  ООН Сергей Третяков изчезва внезапно. Чак през  януари 2001 година става ясно, че той е поискал политическо убежище в САЩ. Към онзи момент няма  никаква информация, че Третяков има някакво отношение към аферата „Хансен”. Все пак дипломатът е  служител на руското разузнаване и не е избягал с празни ръце. По-късно става ясно, че именно той предоставя на американците цялата документация по кореспонденцията и тайниковите операции с Хансен  през изминалите години. Той отнася и мистериозното досие „В” във ФБР. В сайта Confidentiel Defence  са публикувани извадки от обвинението срещу Хансен. Това е част от негово писмо до руснаците: „За  обезпечаване на наследството на моите деца  бих искал да ми предоставите диаманти, тъй  като аз не мога да изхарча повече от 100 хиляди долара, без да събудя подозрения. Рано или  късно бих оценил един план за бягство от  ваша страна (никога нищо не продължава вечно)”. Журналист от сайта Confidentiel Defence коментира по следния начин горните редове: „Тази  последна фраза показва, че Хансен се е виждал  като Ким Филби, който е избягал в Русия и е  преподавал специални лекции на офицерите  от КГБ в сградата в Ясеново. Между другото  Ким Филби винаги е отказвал парите, които  са му предлагали руснаците, тъй като е работил по идейни подбуди. Горните редове показват и една известна наивност в Хансен, който е твърде алчен с хора, които имат друга  идеология и различно отношение към парите  за разлика от американците. Хансен не е работил по идейни подбуди подобно на Ким Филби. По-скоро е играл играта заради самата  игра. Това е някакъв вид загубване на връзка с  реалността. Той търси логичен мотив за пред  руснаците, тъй като определено няма материални затруднения. Но не може да обяви  своите истински мотиви, тъй като те са  ирационални и руснаците не могат да ги разберат. Още повече, че първоначално той е поискал 100 000 долара. Руснаците независимо от стойността на предадената информация са третирали Хансен само като меркантилна личност. Може да се допусне, че ако Хансен се беше представил като агент с идеологически подбуди, то вероятно днес той щеше да бъде в Русия на сигурно място”. Разполагайки с кореспонденцията в досието „В”, ФБР има възможност да започне да разплита кълбото и да достигне до къртицата. Информацията е предоставена на един много тесен кръг служители от контраразузнаването. Между тях не е Хансен. Ключов момент: в папката има изключително прецизно описание на тайниците, които са ползвани от къртицата. След внимателно изследване на местата са открити парчета от торбички за боклук. По тях са намерени пръстовите отпечатъци на Робърт Хансен. Всеки служител от американските специални служби при постъпване на работа дава своите пръстови отпечатъци. Една от версиите е, че всъщност Третяков е предал на американците и една от найлоновите торбички, в които Хансен увива документите и дискетите, когато ги оставя в тайниците. Смята се, че именно така ФБР открива отпечатъците на Хансен. Въпреки това ФБР желае да хване Хансен при зареждането на тайника, който е на малкия мост, недалеч от дома на заподозрения. Не се изключва възможността вятърът да е довял парчетата от торбичката за боклук или просто те да са били изхвърлени по време на разходка с кучето. Не се изключва и възможността набеждаването на Хансен да е провокация на руснаците срещу невинен служител на ФБР. Освен това досието на Хансен е абсолютно чисто и нищо не показва, че той е къртицата. Затова ФБР подготвя щателно капан около тайника до малкия мост в парка Foxstone. Хансен поставя в него секретни документи и прибира сумата от 50 000 долара. Арестуван е на 18 февруари 2001 година с куфарче с пари в ръка. Голямата игра приключва. Мъжът, който иска да върви по пътя на Ким Филби, е тотално свършен! Хансен е обвинен в шпионаж в полза на Русия, той е получил общо 1,4 милиона долара в брой плюс известно количество диаманти срещу предадени 6 хиляди страници секретна информация. На 10 май 2002 година в замяна на сътрудничество с американските власти 58-годишният Хансен пледира виновен, избягва смъртното наказание и е осъден на доживотен затвор. В момента той излежава своята присъда във федералния затвор във Флоранс, щата Колорадо. Робърт Хансен прекарва дневно по 23 часа абсолютно сам, далеч от другите затворници...